Майк Резник
Пророчицата (25)

24.

Минаха два дни, през които Ломакс правеше всичко възможно, за да остане сам — или поне да стои настрана от Миропомазания.

Оплакваше се, че е замаян от лекарствата, и всеки следобед прекарваше по няколко часа в леглото, преструвайки се на заспал, в случай че стаята му е под наблюдение. Настояваше, че сигурността на Миропомазания е от първостепенно значение, и почти по цял ден обикаляше територията на крепостта, дори сгрените от слънце площи, като проверяваше всяка възможност за промъкване и се опитваше да си представи как би влязъл в крепостта, ако той самият бе убиецът. По един час дневно чистеше и лъскаше оръжията си и още половин упражняваше стрелба в цел.

И въпреки това се озоваваше близо до Миропомазания по-често, отколкото му се искаше. Обядваше и вечеряше с него, а бе помолен да присъства и на вечерните забавления (молба, на която никой не се осмеляваше да откаже). Беше странно, че Миропомазания не се опитва да го превърне в последовател на единствената истинска вяра, вероятно защото от самото начало бе казал ясно, че не го интересува нито една религия, а точно в тази — комбинация от най-суровите принципи на християнството, юдейството и исляма, виждаше най-малко смисъл.

Сутринта на третия ден стана, позволи си лукса да се изкъпе с истинска вода, обръсна се, облече се и заповяда на вратата да се отвори. Вече нямаше нужда от помощ, за да се ориентира в крепостта, въпреки че често го придружаваха, но точно днес никъде не се виждаше охрана. Стигна сам до огромната кухня, където обикновено изпиваше по чаша сок и кафе, преди Миропомазания да го открие и покани на закуска.

Тази сутрин обаче нямаше никого в кухнята и не беше приготвено кафе. Вдигна рамене и отиде до огромния хладилник, извади бутилка с плодов сок и отпи дълга глътка, преди да го върне обратно.

Излизайки от стаята, погледна през прозореца, от който се виждаше същата градина като от неговия, но от по-друг ъгъл, и нещо привлече вниманието му. Не бе точно движение, защото нищо не се движеше под сутрешното слънце, а по-скоро петно, което не изглеждаше на мястото си. Той се взря в него, примига няколко пъти и отново се взря — внезапно цялата картина се оформи и той разбра, че гледа крака на мъртвец, който доскоро бе личният готвач на Миропомазания.

Извади лазерния си пистолет и внимателно се приближи до кухненската врата. Тя се отваряше към трапезарията, където Миропомазания обикновено се хранеше, но сега стаята беше празна. Ломакс бързо я прекоси и стигна до коридора с висок таван зад нея.

Тук се натъкна на още два трупа с признаци на увреждания от звуков пистолет. Не си спомняше дали Силиконовото хлапе използва звуков пистолет — всъщност въобще не се сещаше дали Хлапето носеше оръжие, но нямаше съмнение, че това е негово дело. Ледения го беше предсказал, а той се бе убедил, че предпазливият старец успява да предвиди бъдещето почти толкова точно, колкото Пенелопа Бейли.

Прекрачи двете тела и надникна към близкия двор. Нямаше трупове, но нямаше и охрана, а обикновено там стояха двама мъже, дори когато бе твърде горещо.

Хлапето бе добър, трябваше да му го признае. Беше убил поне трима, вероятно и повече, и го бе направил леко и безшумно, без да издаде присъствието си. Но не можеше да продължава така. Имаше около хиляда въоръжени мъже в и около крепостта и всеки момент очакваше да чуе изстрели от метателни оръжия, пукота на лазерните или бръмченето на звуковите пистолети.

Но не чу нищо, докато вървеше по коридора. Стигна до завой, много близо до предния вход на крепостта, и погледна през кръгъл прозорец. На двора имаше тридесетина войници, някои стояха в напрегнато очакване, други разговаряха, а четирима обираха малки парчета боклук. Замисли се дали да ги предупреди за присъствието на Хлапето, но реши да не го прави — ако иска да спечели пълното доверие на Миропомазания, трябва да се справи сам с Хлапето, както каза и Ледения. Извика ли армията, ще спечели битката, но не и войната.

С пистолет в ръка, леко приведен, с отпусната покрай тялото лява ръка, Ломакс ускори крачка към „тронната зала“, където Миропомазания обикновено провеждаше сутрешните си срещи. Подмина още два завоя и се озова пред масивната двойна врата. Пред нея лежаха четирима мъртъвци.

Мина безшумно покрай телата, после леко бутна едното крило. То не помръдна.

— Отвори се — леко прошепна той.

Вратата се отвори точно колкото да влезе и се затвори веднага след него.

Хлапето, с гръб към вратата, стоеше пред Миропомазания и трима от най-близките му съветници и във всяка ръка държеше по един звуков пистолет. Тримата съветници бяха с вдигнати ръце, а хищникът на Миропомазания лежеше мъртъв на пода. Но Мойсей Мохамед Христос седеше неподвижно на трона си и гледаше Хлапето така, сякаш той владееше положението, а не обратното.

— Въобще не беше трудно — изрече Хлапето. — Тя ми каза, че лесно ще се добера до тебе, трябваше да й вярвам повече.

— А каза ли ти и как да се измъкнеш оттук? — попита Ломакс.

Хлапето рязко се обърна към него.

— Тя ме предупреди и за теб, Гробокопачо. Ти си единственият, с когото трябва да внимавам. — Хлапето се ухили. — Не мога да си представя защо.

— Може би защото ще те убия — каза Ломакс с равен глас.

— Само аз ще убивам днес — отвърна Хлапето, — Но тъй като преди бяхме приятели, ти давам пет секунди да се махнеш оттук.

— Никъде няма да ходя. А сега остави оръжията и може би ще успееш да напуснеш стаята жив.

Хлапето се изсмя.

— Ти си насочил един пистолет към мен, а аз съм се прицелил в теб с два. Равен резултат.

— Не, не е — възрази Ломакс. — Аз съм готов да умра за Миропомазания. А твоят живот е пред теб, Хлапе. Наистина ли си готов да го проиграеш ей така, заради една жена, която няма куража сама да си свърши мръсната работа?

„В случай че остана жив, дано си чул всяка проклета дума. Много лесно щях да го застрелям и в гръб, но Ледения каза, че трябва да се правя на герой заради теб.“

— Никой от нас не трябва да умира — отвърна Хлапето и внезапно Ломакс видя това, което очакваше: първия лек признак за несигурност.

— О?

— Можеш да се присъединиш към мен.

— И защо да го правя?

— За да бъдеш на страната на победителя.

— Колко плаща тя?

— Безкрайно много — въодушевено повиши глас Хлапето. — Няма да повярваш. — Той малко се поотпусна. — Какво ще кажеш, Гробокопачо?

— Ето това казвам — отговори Ломакс, стреля с лазерния си пистолет и се хвърли на земята, като се претърколи наляво.

Хлапето странно изхърка и помете със звуковите си оръжия мястото до Ломакс, но бяха прицелени твърде високо и преди да успее да ги наведе по-ниско, той самият се сгромоляса на пода.

— Това не може да се случи — Хлапето се задави с кръв. — Не може да загубя!

Ломакс отиде при него и ритна оръжията му.

— Казах ти да си останеш на Сивия облак, Хлапе.

Младежът се опита да отговори, но не успя.

— Можеше да си фермер, производител на чипове или още стотици други неща. — Ломакс замълча и се втренчи в него. — А сега си просто още един глупак, дошъл на Границата и свършил в безименен гроб.

Хлапето го изгледа само за секунда. После ужас премина по лицето му, опита се да каже още нещо, отново се закашля и умря.

— Добре ли сте, господарю мой? — попита Ломакс.

— Да, благодаря — отвърна Миропомазания.

— Радвам се, че пристигнах навреме.

— Познавахте ли този човек?

— Да, господарю мой — отговори Ломакс. — Наричаше се Силиконовото хлапе. Истинското му име бе Нийл Кайман… — „Малко изопачаване на истината няма да навреди, предполагам.“ — Прибрах го, хранех го, давах му пари. Имаше навик да си имплантира биочипове, които го направиха убиец с феноменални рефлекси. — Той погледна към Миропомазания, — После ме изостави и отиде да работи за Пророчицата.

— Той предложи да запази живота ви — каза Миропомазания.

— Да.

— Като знаехте, че тези чипове го правят силен противник, и като се има предвид, че все още се възстановявате от раните си, защо не приехте предложението му?

Първото нещо, което хрумна на Ломакс, бе да го погледне в очите и да отговори: „Защото вие сте моят водач, господарю мой, и съм верен единствено на вас“. Но се овладя навреме. „Веднага щом престанеш да се смееш на това, сигурно ще решиш да ми отрежеш главата.“

Помълча и каза:

— Беше въпрос на достойнство, господарю мой.

— На достойнство?

Ломакс кимна.

— Ако се съгласях да отида с него, щях да призная, че не мога да го победя, и независимо колко високо се издигнех в организацията на Пророчицата, винаги щях да приемам заповеди от него. — Той направи пауза и се усмихна доволно на Миропомазания. — Но като го убих, доказах моите способности и верността си към вас. Не искам никаква специална награда за действията си, доверявам се на вашата мъдрост и щедрост.

Миропомазания кимна.

— Вие сте простосърдечен човек, господин Ломакс, но честен и храбър. — Той се усмихна. — Ще получите своята награда.

— Благодаря, господарю мой.

Миропомазания въздъхна дълбоко.

— Искаше ми се да разбирам и Пророчицата толкова лесно, колкото и вас.

— Вероятно като я срещнете, ще разберете, че можете — отвърна Ломакс.

— Вероятно. — Миропомазания се обърна към тримата си съветници, които стояха без да помръдват или издават звук: — Повикайте военачалниците.

Тримата мъже буквално избягаха от стаята и няколко минути по-късно се върнаха с шестима униформени войници.

— Господарю мой — започна най-старшият от тях, — нямах никаква представа. Аз…

— Тишина! — заповяда Миропомазания.

Мъжът се изпъна като струна.

— Докато ти и твоите подчинени правехте бог знае какво, този човек — той посочи Ломакс, — стоеше точно до мен и ми помогна да обезвредя известния убиец, познат под името Силиконовото хлапе, същия, който влезе в тази крепост, като че ли въобще не съществува охрана в нея!

„Е, благодаря за признанието, че съм ти помогнал“, помисли си студено Ломакс.

— Този човек — повтори той и отново посочи Ломакс, — единствено той бе готов да ме защити с живота си.

— Не е вярно, господарю мой! Ние всички…

— Млъкни! — грубо го прекъсна Миропомазания. — По всички въпроси за сигурността този човек, Гробокопача, отсега нататък говори вместо мен и трябва да му се подчинявате както на мен. Ясно ли е?

Шестимата мъже се вгледаха мрачно в Ломакс и измърмориха съгласието си.

„Чудесно. Още шестима, които искат да ми забият нож в гърба. Точно от това имах нужда!“

— Искам веднага да извършите разследване и да установите как този убиец е успял да проникне през нашата охрана, как се е проврял в крепостта при наличието на сто въоръжени мъже, които би трябвало да ме пазят точно от такова нещо. — Миропомазания се усмихна ледено. — Когато отчетът е в ръцете ми, а го очаквам най-късно тази вечер, ще раздадем правосъдие спрямо всички, които го заслужават.

Лицата на мъжете издаваха нежелание да се сблъскат с неговата представа за правосъдие.

— Ръката ви отново кърви, господин Ломакс — обърна се Миропомазания към Ломакс. — Погрижете се за нея и после елате при мен в трапезарията. Имаме да обсъждаме много неща.

— Наистина ли, господарю мой?

Миропомазания кимна.

— Тя не успя да го предпази. Може би не е свръхчовек в края на краищата. — Очите му горяха страстно. — Скоро може да се сбъдне желанието ви, господин Ломакс.

— Желанието ми?

— Нали искахте да я убиете?

— Да, господарю мой — отвърна Ломакс, чудейки се в какво точно се забърква.

— Мисля, че веднага след като ръката ви оздравее, ще ви дам тази възможност.

— Благодаря, господарю мой — отвърна Ломакс, поклони се и се оттегли от стаята.

„И как ще се измъкна от това, Леден?“