Метаданни
Данни
- Серия
- Оракула (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prophet, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Сийка Нотева, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Издание:
МАЙК РЕЗНИК, ПРОРОЧИЦАТА, Американска, първо издание
Превод (c) Сийка Нотева, 1996
Редактори Весела Петрова Владимир Зарков
Формат 84/108/32 Печатни коли 16
Страници: 206. Формат: 125x195 мм. Цена: 600 лв (1.50 лв). ISBN: 954-8610-11-6.
ИК „Лира Принт“ София, „Цариградско шосе“ 113 тел. 71 6768,74301 /в. 391
Печат ДФ „Балкан прес“ — София, 1997
(c) ЛираПринт, 1996
История
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне
26.
Когато се върна от космодрума, Миропомазания го очакваше.
Влезе в трапезарията, откри чиния с плодове, приготвена за него, и веднага седна на масата. Отпи дълга глътка от чашата си с вода и започна да похапва цитрусови плодове.
— Убиването на хора изглежда събужда апетита ви — отбеляза сухо Миропомазания.
Ломакс се усмихна и поклати глава.
— Не, господарю мой, но излизането на тази горещина ме кара да възстановя изгубените течности.
— Спомняте ли си за солните таблетки?
— Не — отговори изненадано Ломакс. — Напълно забравих за тях.
— Докато сте на Новата Гоби винаги трябва да ги носите със себе си — каза назидателно Миропомазания. — Станахте един от най-ценните ми хора. Няма да ми е приятно да ви загубя заради изтощение от горещината.
— На мен също, господарю мой — отвърна Ломакс. — Ще гледам да не оставам без таблетките.
— Намерихте ли лекарствата си на вашия кораб? — попита Миропомазания.
Ломакс кимна.
— И презаредих пистолета си.
— Не мислех, че оръжието ви е изхабило толкова много енергия тази сутрин.
— Наистина не е, господарю мой. Но когато животът ти зависи от оръжията, се грижиш за тях както майка за бебето си. — Той се насили да се усмихне. — Мога да оцелея, забравяйки солните си таблетки… но ако оръжията ми откажат, едва ли ще имам втори шанс.
— Много разумно — отбеляза Миропомазания. — Одобрявам.
Ломакс не знаеше какво още да каже, затова млъкна и се съсредоточи върху храната си.
— Кажете ми, господин Ломакс — прекъсна мълчанието след миг Миропомазания, — как според вас Силиконовото хлапе е влязъл в крепостта?
— Трябва да е имал съучастник вътре — излъга Ломакс.
— Това беше и моето заключение. Имате ли някакви подозрения кой може да бъде?
Ломакс поклати глава.
— Не съм бил достатъчно дълго тук, господарю мой… Но не се съмнявам, че организация от такъв мащаб е осеяна с предатели и двойни агенти.
— Няколко може би — призна Миропомазания. — Но осеяна? Не мисля така, господин Ломакс.
— Неприятно ми е да ви противореча, господарю мой, но когато един човек държи толкова власт и богатство като вас, това е като отправена покана, как да кажем — за нелоялност.
— Аз съм Миропомазания. Моите хора ме следват заради вярата и убежденията си. Светските блага са от второстепенно значение за тях.
— Те не са по-второстепенни за вашите последователи, отколкото са за мен, господарю мой. Единствената разлика е, че аз не се стеснявам да го призная — той впери поглед в аскетичния мъж в бяла роба на другия край на масата. — Да вземем вашия човек на Олимп например.
— Мило Корбеккиан ми служи вярно седем години — отговори Миропомазания.
— Мило Корбеккиан ви служи седем години — поправи го Ломакс.
— Поставяте под съмнение неговата вярност?
— Нека кажем, че се опитвам да й дам определение. Сигурен съм, че е лоялен — към Мило Корбеккиан. И към госпожа Корбеккиан, ако има такава. И това си е капиталистически принцип. Но аз знам, че Корбеккиан е вземал поръчки от други хора освен вас и е уреждал различни убийства, за които вие нищо не знаете. — Той вдигна рамене. — Това не го прави нелоялен, господарю мой. По всяка вероятност другите му задачи не са имали нищо общо с вас или вашите планове.
— Откъде знаете, че е приемал други поръчки? — настоя Миропомазания.
— Работата ми е да знам — отвърна Ломакс. — Аз съм същият като хората, които наема.
— Не ви вярвам, господин Ломакс.
— Това си е ваше право, господарю мой — изрече с натъртено безразличие Ломакс.
Миропомазания го изгледа дълго и изпитателно.
— Докажете го — каза накрая.
— Как? — попита Ломакс. — Моята дума срещу неговата… Предполагам, че можете да проследите съобщенията, които получава и изпраща, ако решите да си направите труда.
— Няма. Въпросът е приключен.
Но Ломакс забеляза сянката на съмнение по лицето му и знаеше, че въпросът изобщо не е приключен. Доволен, той се наслади на останалата част от плодовете в чинията си и до края на обяда предлагаше догадки на кои от охраната е било платено да не забелязват присъствието на Хлапето тази сутрин. После докладваха за още един труп — някакъв нещастен прислужник, когото Хлапето беше убил и скрил в началото на деня, и Миропомазания, внезапно изпаднал в пристъп на гняв, отиде да види тялото и да разпита охраната. Ломакс се върна в стаята си и прекара повечето от следобеда, преструвайки се на заспал за заблуда на невидимите си наблюдатели.
Следващите два дни нещата вървяха нормално. Ломакс оставаше в покоите си колкото се може повече, говореше колкото се може по-малко по време на хранене, проверяваше сигурността на крепостта, тайно упражняваше все по-силната си лява ръка, а публично я пазеше, и дори започна да харесва месото на черната овца.
Тогава, в един късен следобед, два дни след като беше говорил с Ледения, Ломакс отново бе повикан в тронната зала, където Мойсей Мохамед Христос седеше на стола си, а върху слабото му лице се четеше триумф.
— Бяхте прав, господин Ломакс — възкликна Миропомазания, — както и през повечето време.
— Господарю мой? — Ломакс направи всичко възможно да изглежда объркан.
— Мило Корбеккиан.
— Какво за него?
— Той също е работел за Пророчицата, както вие самият предположихте.
— Знаех, че работи за някой друг освен за вас, господарю мой — отвърна Ломакс. — Никога не съм казвал, че е била Пророчицата. — Той замълча. — Предполагам, че ще искате да го премахна.
— Този въпрос вече е уреден.
— Много жалко. Може би щях да успея да измъкна от него някои данни за Пророчицата.
— Притежавам цялата информация, от която имам нужда.
— О?
Миропомазания се наведе развълнувано напред, а черните му като въглен очи блестяха тържествуващо.
— Тя се крие на планетата Моцарт в системата Алфа Монтана — и е практически беззащитна!
— Сигурен ли сте в това?
— Няма никакво съмнение — възкликна Миропомазания. — Силиконовото хлапе е бил изпратен тук, за да ни отвлече вниманието от нея, докато тя успее да укрепи защитата си. А от информацията, която притежавам сега, е абсолютно сигурно, че Корбеккиан е наемал още много хора, които да всяват ужас и объркване сред нас, да ни карат да се оглеждаме за предатели и конспиратори, вместо да обърнем очи към Моцарт.
— Ако информацията ви е вярна — започна внимателно Ломакс, — и ако тя наистина е беззащитна, следващият ни логичен ход е…
— Да атакуваме! — извика Миропомазания, довършвайки изречението вместо него. — Събрах всичките си сили и издадох заповед до моите командири: атакуваме Моцарт след три дни!
— Можем ли да се мобилизираме толкова бързо, господарю мой? — попита Ломакс, още веднъж удивен от точността, с която Ледения бе преценил положението.
— Не всички мои последователи са воини и не всички, които са воини, са близо до мен — отговори Миропомазания. — Но ще атакуваме със сила от почти четири милиона мъже и жени и почти осем хиляди кораба, подготвени за война.
— Мога ли да направя едно предложение, господарю мой?
— Разбира се.
— Не мисля, че някой от нас има пълна представа за силите на Пророчицата, стига тя наистина да има такива — рече Ломакс. — Но ако ще излагаме толкова много от нашите хора на потенциална опасност, мисля, че трябва да ударим Моцарт с всичко, което имаме. Нашата цел е да заличим Моцарт от картата.
— Точно моят начин на мислене — Миропомазания кимна в знак на съгласие. — Няма да пестим разходите, ще използваме всички оръжия и няма да проявяваме никаква милост.
— Добре — отсече твърдо Ломакс. — Мисля, че сте взели мъдро решение, господарю мой. — Той се усмихна. — Днес Пророчицата, утре Демокрацията.
— И така ще бъде — произнесе тържествено Миропомазания. — А вие, господин Ломакс, ще бъдете до мен, за да делим успехите.
— Не мисля, че ще има нещо останало на Моцарт, което да делим — отвърна Ломакс.
— Ще има слава от победата над нашия враг, победа, в която вие изиграхте основна роля.
— Аз правя това, за което ми плащате, господарю мой. Нищо повече.
— Не бъдете скромен, господин Ломакс. Без вас Силиконовото хлапе можеше да ме убие. А ако не бяхте изразил съмнение за Корбеккиан, никога нямаше да науча къде е Пророчицата, преди да е готова да се бие с мен. Вие сте един от архитектите на нашата бъдеща победа.
— Поласкан съм, че мислите така, господарю мой — отговори Ломакс.
— Всъщност — продължи великодушно Миропомазания, — няма да бъде честно спрямо вас да не ви позволя да участвате в тази свещена война. Реших да ви предоставя командването на вашия собствен кораб.
— Моя собствен кораб? — повтори сепнато Ломакс.
Миропомазания се усмихна.
— В началото таях съмнения към вас, признавам си. Но със своите действия вие премахнахте всяко от тях. Това е начин да ви възнаградя.
— Сигурен ли сте, господарю мой? Имам предвид, че съм убивал много хора, но никога не съм командвал кораб или водил воини в битка.
— Ще направите и двете за пръв, но не и за последен път.
— Но…
— Няма повече да приемам фалшивата ви скромност! — Миропомазания се усмихна. — Наистина не ви отива. — Изправи се. — Срещата ни приключи.
Нещастен, Ломакс се върна в стаята си, чудейки се какво точно значеше усмивката на Миропомазания.