Майк Резник
Пророчицата (21)

20.

Феликс Ломакс се събуди стреснато, защото корабът му сигнализира, че е получено съобщение. Изправи се рязко, примига бързо няколко пъти и заповяда активиране на екрана.

Веднага се появи холограма на Мило Корбеккиан с ясна гледка на планината Олимп през прозореца зад бюрото му.

— Добро утро, Гробокопачо. Трябваше ми малко време да те открия.

Ломакс вдигна рамене.

— Ледения постоянно е в движение. Изпуснах го на Сладка вода, а после и на Конфуций IV… Не се старае да прикрие следите си. Рано или късно ще го настигна.

— Съвсем скоро — съгласи се Корбеккиан. — Току-що научих, че най-накрая се е върнал на Последен шанс.

— Сигурен ли си?

— Моят източник твърди, че го е видял.

— Забелязвам, че твоят източник не смее да се изправи срещу него — рече хапливо Ломакс.

— Миропомазания възложи задачата на теб. Никой от нашата организация няма да се опита да го убие, докато ти не се провалиш.

— Няма да се проваля. Само се приготви да изпратиш втората част от парите на сметката ми, като се чуем следващия път.

— Имаме споразумение. Няма да го нарушаваме.

— Дано!

Ломакс прекъсна връзката и даде курс на навигационния си компютър към Последен шанс, в отдалечения край на Вътрешната граница. После откопча колана, проправи си път в претъпкания кораб към тоалетната, обръсна се, взе един сух душ и се почувства малко поосвежен. Избра няколко мутирали плода от кухнята, заповяда на компютъра да му свари кана с кафе и седна да изяде портокалите без кори и сладките лимони.

Бяха изминали две скучни седмици, откакто срещна Миропомазания. Нямаше намерение да настига Ледения, където някой лоялен служител на новия му работодател може да ги види, затова нарочно тръгваше по грешни следи и стигаше на Сладка вода и Конфуций доста след като неговата плячка бе изчезнала. Не искаше да се свързва с Ледения по междукосмическото радио и да му каже за откритията си, защото не бе сигурен дали хората, които работеха на различните станции, не бяха последователи на Миропомазания. Така че пилееше времето си в очакване Ледения да се върне на своя свят.

В същото време бе успял да научи доста неща за империята на Миропомазания и стигна до заключението, че Мойсей Мохамед Христос всъщност представлява сериозна заплаха за всички светове по покрайнините на Демокрацията, а вероятно и по цялата Вътрешна граница. Може би държеше в подчинение легионите си благодарение на религията, която бе измислил, и все пак той беше всичко друго, но не и обикновен фанатик. Организацията му бе изградена според военните закони и действаше като по часовник. Всеки човек знаеше мястото си, на кого рапортува и какво се очаква от него. Финансирането му бе доста сложно: Миропомазания прекарваше по-голямата част от капиталите си през верига от четири свята в рамките на един галактически стандартен ден, като получаваше лихва от всяка банка за работните часове, преди да прехвърли капитала в следващата.

Освен това беше подготвен и за неочакваното. Например подпалването или каквото и да се бе случило с онези църкви. На следващата сутрин Миропомазания имаше името на всяка пострадала сграда, на всеки загубен член на организацията, всеки полицейски рапорт какво се е случило и кой може да е отговорен. Бяха пръснати пари, направени допълнителни планове и организацията действаше, като че ли нищо не се беше случило.

Колкото до самия Миропомазан, Ломакс прецени, че ако беше само малко по-циничен и недоверчив, щеше да притежава нужните качества за убиец. Беше се срещнал с него два пъти, но все още не знаеше дали си има работа с религиозен маниак, опитен политик, невероятен тактик или комбинация и от трите.

Ломакс приключи с яденето си, взе кафето и се върна в пилотската кабина. Може би това беше най-неудобната част от кораба, но кой знае защо той обичаше да стои именно тук. Не беше защото не можеше да управлява кораба или оръжията с гласа си от койката или да накара компютъра да даде холограма на екрана на всяко място в кораба, но по някаква причина той четеше, спеше и пиеше на пилотското място. Тук се чувстваше по-близо до действието, макар да знаеше, че това е погрешно впечатление и че всъщност не се извършваха кой знае какви действия.

Така че той бездействаше, четеше, спеше, мислеше и два дни по-късно компютърът му съобщи, че са пристигнали и влизат в орбита около Последен шанс. Помоли за разрешение да кацне, получи необходимите координати и някакви си двадесет минути по-късно беше на планетата.

Измина прашния километър и половина от космодрума до „Краят на пътя“, влезе и се огледа за Ледения — той седеше сам на една маса близо до входа и държеше висока чаша в ръка.

Ломакс се приближи с ръце далеч от тялото, в случай че Ледения не бе получил съобщението или не му бе повярвал.

— Добър ден, Гробокопачо — поздрави го старецът усмихнат.

— Добър ден — отвърна Ломакс. — Може ли да седна?

— Разбира се. Искаш ли нещо студено за пиене?

— Една бира ще ми дойде добре.

Ледения махна на един от барманите, който веднага донесе халба бира.

— Благодаря — Ломакс отпи голяма глътка. — Знаеш ли, някой ден трябва да помислиш над въпроса да павираш улиците.

— И клиентите ми да престанат да идват, умрели от жажда? — изкиска се Ледения, — Не ставай глупав. — Усмивката изчезна от лицето му. — И не си сваляй ръцете под масата, докато не приключим разговора.

— Хлапето не те ли намери? — попита Ломакс.

— Напротив.

— Тогава си получил съобщението ми.

— Да. Въпросът е дали му вярвам.

— Добре, вярваш ли?

— Вероятно, но нека първо поговорим.

— Съгласен съм — рече Ломакс. — Къде е Хлапето? Изрита ли го оттук?

— Не съвсем. Изпълнява една моя поръчка… А сега ми разкажи за Миропомазания. Кой е и защо иска смъртта ми?

— Той е религиозен фанатик — отвърна Ломакс. — Организацията му се разпростира над повече от три хиляди свята, има около двеста милиона ревностни последователи, които вярват, че пряко общува с Бог. Ще тръгнат против самата Демокрация, ако им заповяда.

— И какво общо имам аз с това?

— По някое време той открил или си измислил враг, за когото вярва, че е по-могъщ и от Демокрацията или поне че представлява по-голяма заплаха за него. Казва се Пророчицата. — Ломакс помълча малко. — Тя е някакъв вид бандит или убиец по Границата и очевидно ти си се изправял срещу нея и преди. Нещо повече, преживял си тази среща и това го кара да мисли, че сте в съюз.

— Логичен извод — отбеляза Ледения. — Грешен, но логичен… Добре, вече можеш да си отпуснеш ръцете.

— Логичен? — повтори Ломакс и се намръщи. — Искаш да кажеш, тази жена е толкова могъща, че ако си още жив, го дължиш не на собствените си способности, а на нещо друго?

— Разбирам защо той мисли така.

— Защо тя пази самоличността си в тайна? — попита Ломакс. — През последните четири-пет години съм чувал името й може би едва три пъти.

— Чувал си за нея и преди — Ледения почти се усмихна. — В миналото е имала и други имена.

— Например?

— Гадателката и Оракула.

— Искаш да кажеш, че Оракула и Пророчицата са един и същ човек?

— Точно така.

— И доколко си застрашен от нея?

— Вероятно не повече, отколкото си и ти. Което не значи, че не съм в опасност. Всички сме.

— Не разбирам.

— Искам да кажа, че се съмнявам да желае точно моята смърт. Би означавало, че е надарена с човешки чувства и емоции, а не съм сигурен, че все още ги притежава, ако въобще някога ги е имала… Но това не значи, че цялата раса не е в опасност. Тази жена може да унищожава цели планети. Не знам какви са крайните й цели, но не мога да си представя, че човечеството като цяло ще спечели от тях.

— Наистина ли може да унищожи цели светове? — усъмни се Ломакс.

— Абсолютно. Виждал съм резултатите.

— Тогава Мойсей вероятно е прав, че тя стои зад пожарите.

— Кой е Мойсей и за какви пожари говориш?

— Мойсей е Мойсей Мохамед Христос — името, което използва, когато не е прекалено зает да бъде Миропомазания.

— А пожарите?

— Около двеста от неговите храмове на светове из цялата галактика избухнаха в пламъци почти едновременно. Полицията на различните светове не откри никакви следи, но са сигурни, че не са палежи, и военните са съгласни. Колкото до Мойсей, той е твърдо убеден, че са дело на Пророчицата. — Ломакс погледна към Ледения през масата. — Мислех, че е полудял… досега.

— Разбира се, че тя го е направила — съгласи се Ледения. — Тя е единственият човек, който може да го направи.

Ломакс изпи бирата си и махна за още една, която пристигна почти веднага.

— Правилно ли предполагам, че задачата на Хлапето е свързана с Пророчицата?

Ледения кимна.

— Изпратих го на света, на който живее.

— Тогава вероятно вече е мъртъв.

— Съмнявам се. Първо, казах му само да събира информация и ако тя не види бъдеще, в което той я убива, няма да счете за необходимо да го ликвидира. Освен това — добави Ледения с усмивка, — този млад човек е прозрачен като стъкло. Залагам две към едно, че вече се е продал и е минал на нейна страна.

— Каква полза ще има тя от него?

— Той е във връзка с теб и мен, а тя сигурно би се зарадвала на смъртта и на двама ни — на моята по принцип, а на твоята, защото работиш за врага й.

— Мислех, че си прекалено незначителен, за да се занимава с теб — отбеляза сухо Ломакс.

— Прекалено съм незначителен, за да преобръща галактиката да ме открие. Но ако Хлапето ме предаде… е, това е друг въпрос.

— Хрумвало ли ти е, че най-умното нещо, което можем да направим, е и двамата да отидем на почивка на Делурос VIII или на някой друг свят в центъра на Демокрацията и удобно да изчакаме, докато Миропомазания и Пророчицата взаимно се унищожат?

— Той не може да се мери с нея.

— Не може ли? Казах ти — има около триста милиона последователи!

— Триста, триста милиона, три милиарда, няма значение. Ако се опълчи срещу нея, ще загуби.

— Какви сили има тя?

— Вижда бъдещето.

— Тогава ще знае къде да се скрие, за да не я намери. Не бих нарекъл това победа.

— Не разбираш — продължи Ледения. — Тя може да вижда всяка възможност, всеки вариант на бъдещето. И когато види този, който иска да се случи, тя знае и как да манипулира събитията, които ще доведат до него. — Той отново млъкна, сети се за питието си и отпи от чашата. — Вземи онези пожари. Не смяташ, че има агенти на двеста свята, които да ги извършат, нали?

— Няма никакви признаци за палеж — призна Ломакс.

— Разбира се, че няма.

— Тогава как го е направила?

— Седяла е и се е взирала в бъдещето — в стотиците, може би милионите варианти на бъдещето, и е видяла, че в един от тях човек изтървава запалена цигара, в друг, че метеор пада върху храм, в трети, че някой оставя пътечка, напоена с олио, в един от складовете, и така нататък.

— Добре, видяла е всичко това. И как го е накарала да се случи?

— Не знам. Не съм бил там. Но съм я виждал и преди. Ще трепне, ще промени позата си или ще се премести на друго място, или…

— А ако не успее да види как да избяга от неприятностите?

— Тогава ще чака, докато успее — отвърна Ледения. — И преди е била хващана — но никога не е оставала в плен. А — добави той мрачно, — нещата не са се развили добре за тези, които са я хващали.

— Добре, значи никой не бива да се приближава до нея. А какво ще спре Миропомазания да обсади планетата й с бойни кораби и да я заличи?

— Не знам. Може би метеор ще се завърти и ще ги помете или екипажите ще хванат някакъв вирус, или оръжията ще засекат. А може и бомбите да експлодират и да убият всички живи същества на планетата, освен нея.

— Тогава как се побеждава някой като нея?

— Мислил съм по този въпрос почти цялата минала седмица.

— И?

— Може и да има начин, но не съм сигурен.

— С такава като нея е по-добре да си сигурен.

Ледения поклати мрачно глава.

— С нея никога не можеш да си сигурен. Всичко, което имаш, е надеждата.

Внезапно откъм казиното долетя пронизителен вик — миньор беше ударил печалба на рулетката. Мъжът подскочи няколко пъти от радост, обърна чиповете си в пари и предложи да почерпи всички клиенти — доста разумно предложение, защото имаше само шест души в казиното и четирима на бара.

— Та докъде бях стигнал? — Ледения се обърна обратно към Ломакс.

— Казваше, че има начин да я победиш.

— Е, поне има такава възможност.

— Ще ми кажеш ли каква е тя?

— Ще направя дори нещо повече. Ще те взема за помощник.

— О? И как?

— Дойде тук по работа, нали?

— Дойдох тук да ти кажа какво съм научил — поправи го Ломакс.

— Дойде да ме убиеш по заповед на Миропомазания.

— Е, поне той си мисли така.

— Имам нужда от неговата помощ за моя план — продължи Ледения. — Естествено на мен няма да ми помогне, но има голяма вероятност да послуша теб.

— И защо, по дяволите, да го прави? Ще му докладвам, че си напуснал Последен шанс, преди да пристигна тук. — Той замълча, после се усмихна студено. — Дори и да ми повярва, няма да има кой знае каква полза от мен. — Той размисли над перспективите. — Може би ще страня от него и ще живея от първоначалната вноска, която ми даде за твоето убийство.

— Не — прекъсна го Ледения. — Няма да му пробутваш очевидната лъжа, че не си ме намерил, и няма да се криеш от него. Казах ти — имам нужда от неговата помощ.

— И какво трябва да направя?

— Ще спечелиш доверието му и после ще се изкачиш няколко стъпала в организацията му, за да можеш да ми бъдеш още по-полезен.

— И как си мислиш, че ще успея да го направя? — настоя Ломакс.

Ледения се усмихна.

— Като ме убиеш, разбира се.