Пол Дохърти
Отмъщението на мъртвата (18) (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)

Писарят взе каната и отново напълни халбата си. Не беше пил много; гърлото му беше сухо и искаше да скрие сълзите, които напираха в очите му. Игуменката гледаше Правника, когото беше познавала преди. Той лекичко се полюляваше напред-назад. Сър Годфри Ийвсдън също предпочете да скрие изражението си зад чаша вино, макар че когато я свали, поклонниците видяха удивлението му.

— Не е ли странно? — каза Ханджията, като смушка Митничаря, сър Джефри Чосър, който седеше до него.

— Кое да е странно? — попита Чосър.

— Как поклонниците се познават помежду си?

— Бил ли си в Рейвънскрофт? — попита Църковният пристав сър Годфри.

— Да, сър, бил съм — отвърна Рицарят. — Заедно с един Правник бяхме изпратени там от Негова светлост регента. — Той се усмихна на писаря. — Видях те съвсем набързо. Когато започнахме разследването и заловихме отговорните за убийството на Гудман Уинтроп, ти отдавна беше заминал.

— Значи това е истина? — изкряка Батската невяста със зачервени от вълнение бузи. — Сър, кажи ни, че е истина!

— Но как е възможно? — попита Продавачът на индулгенции. — Ние разказваме истории, видени от живите. Това трябва да е измислица, приказка, която да ни уплаши и разтревожи посред нощ, когато мъглите се събират около нас и ехтят писъците на горските животни — Ти какво мислиш, сър Годфри? — изфъфли Монахът. — Нали си бил в Рейвънскрофт, сър?

Рицарят го изгледа студено.

— Аз също бях там — намеси се Правникът, който бързаше да предотврати сблъсъка между отдавнашните врагове. — Говорих с отец Ейлред и лекаря Тиобалд Вавасур.

— Сър — Бедният свещеник пристъпи с протегнати ръце, — защо ти не ни кажеш вярна ли е историята ти или не? Моля те! — Очите му умолително гледаха Писаря, който леко се изчерви, когато Продавачът на индулгенции се изкикоти в шепата си.

— Ще ви кажа — отвърна тихо той. — Но вие ще решите дали да ми повярвате или не.