Брандън Сандърсън
Към небето (52)

Интерлюдия

Още един проблем е разрешен, мислеше си Джуди „Железен юмрук“ Айвънс, докато се връщаше от площадката за излитане и кацане. Риколфр, адютантът й, бързаше до нея, стиснал вечния клипборд, пълен със задачите, които Джуди трябваше да свърши.

На вратата на сградата на командването тя погледна през рамо. Дъщерята на Преследвач — Дефекта — все още бе вдигнала ръка и отдаваше чест, а след това притисна значката към гърдите си.

Джуди усети как я бодна чувство на вина, след това влезе в Командване полети. Водих тази битка, помисли си тя, и нося бойните белези. Последния път, когато пренебрегна дефекта, бе принудена да види как един приятел полудява и избива колегите си пилоти.

Това бе благоприятен изход. Момичето щеше да получи почести, както се полагаше за човек с нейната страст. А сега вече Джуди разполагаше с данни за мозъците на хората с дефекта. Трябваше да признае, че заслугата е на Коб — ако не я беше принудил да допусне детето в ЗСД, Джуди никога нямаше да има подобна възможност.

Сега, за щастие, имаше солидна, традиционна причина никога повече да не допусне дъщерята на Преследвач в изтребител. Освен това можеше да наблюдава всеки нов кадет за следи от дефекта. Това беше идеалният изход във всяко отношение.

Де да можеше и с другите проблеми да се справи с такава лекота. Джуди приближи малката конферентна зала, след това спря и погледна Риколфр.

— Тук ли са?

— Лидерът на Националното събрание Уейт е тук — съобщи Риколфр. — Както и лидери Мендес и Юкрит.

Значи трима лидери. Обикновено изпращаха служители на брифингите след битка, но от известно време Джуди очакваше по-голяма конфронтация. Трябваше да им даде нещо. План.

— Радио техниците потвърдиха ли съществуването на корабостроителницата, която скаутите забелязаха тази вечер?

Риколфр й подаде лист.

— Твърде далече е за традиционните скенери, но успяхме да изпратим горе научен кораб, който да огледа от безопасно разстояние. Корабостроителницата е там, учените са оптимисти. Ако е като предишната — и ако успеем да я опазим от креляните, — ще се сдобием със стотици подемни пръстени.

Тя кимна, докато четеше статистиката.

— Орбитата пада бързо, госпожо — отбеляза Риколфр. — Старата корабостроителница изглежда има сериозен недостиг на мощност. Учените предполагат, че оръдията й за обекти на близко разстояние ще престанат да стрелят до два дена, приблизително по времето, когато ще достигне атмосферата. Креляните със сигурност ще се опитат да слязат и да я унищожат.

— Значи трябва да предотвратим подобна възможност — рече Джуди. — Нещо друго, което трябва да знам?

— При толкова много лидери, госпожо, ми намирисва на засада. Бъдете подготвена.

Тя кимна, доби изражението на политик и влезе в малката стая, последвана от Риколфр. Чакаха я едни от най-влиятелните хора от долните пещери, всички облечени във военни униформи, със значки, свидетелство за заслугите им.

— Дами и господа — започна тя, — радвам се да видя, че проявявате такъв интерес към…

— Спестете ни любезностите, Железен юмрук — прекъсна я Алджърнън Уейт — бащата на младия Джорген. Стегнатият мъж с посивяла коса бе седнал начело на конферентната маса, точно срещу Джуди. — Вие изгубихте нови кораби тази вечер.

— Успешно отблъснахме животозаличаваща, отбелязахме значителна победа над…

— Вие забивате ЗСД в земята — натърти Уейт.

— По време на управлението ви — добави Юкрит, — резервът ни от кораби падна възмутително ниско. Чувам, че счупени изтребители просто си стоят в хангарите, тъй като за тях няма резервни части.

— Да не говорим, че смъртността сред пилотите е страшна — отбеляза Валда Мендес. Тя бе дребничка жена, мургава. Навремето Железен юмрук бе летяла с нея. — Искаме да знаем какъв е планът ви да изтеглите ЗСД от спиралата, по която пропада.

Няма да е зле, помисли си Джуди, ако престанете да ми отмъквате най-добрите пилоти. Валда изобщо не се срамуваше, че е откраднала сина си от ЗСД, за да не участва в битки.

Само че Джуди не можеше да каже това. Не можеше да обясни колко са отчаяни всички в ЗСД, след като най-добрите адмирали и командири са мъртви. Не можеше да обясни как е предвидила това още преди години и всичките й опити и усилия не бяха спрели падението. Не можеше да обясни, че хората й са изтощени от работа, че моралът се срива след толкова много загуби и смъртта на пилотите.

Не можеше да каже нито едно от тези неща, макар да бяха истина, защото те не бяха никакво извинение. Работата й бе да намери разрешение. Да сътвори чудо.

Тя вдигна листовете, които Риколфр й беше дал.

— Законът на Ланчестър — рече тя. — Знаете ли за него?

— Еднакви армии войници с еднакви умения ще си нанесат еднакви загуби — отвърна Уейт. — Колкото по-голяма е липсата на баланс във войската, толкова по-диспропорционално ще бъдат разпределени загубите. Накратко, колкото по-многобройни сме от врага, толкова по-малко загуби ще нанесат войниците им.

— Колкото по-голям е броят на войниците — уточни Валда, — толкова по-малко хора ще изгубиш.

Джуди подаде листа на групата.

— Това — рече тя, — е доклад от скаутите — с първоначален научен анализ — огромен къс, който ще падне след два дена. Креляните никога не изпращат повече от сто кораба — но ако успеем да спасим тази корабостроителница, ще имаме напредък.

— Стотици подемни пръстени — отбеляза Валда, докато четеше доклада. — Мислиш ли, че ще успеете да се справите? Да спасим това?

— Мисля, че нямаме друг избор — отвърна Джуди. — Докато не се сдобием с повече кораби от креляните, ще водим война, в която губим. Ако успеем да ги спрем да разрушат корабостроителницата, докато пада, може би се нуждаем тъкмо от това.

— В доклада се казва, че ще падне в деня на дипломирането — изсумтя Юкрит. — По всичко личи, че церемонията ще бъде кратка.

— Да сме наясно — обади се Уейт. — Айвънс, какво предлагате?

— Ние задължително трябва да хванем този отломък — подчерта Джуди. — Трябва да сме готови да хвърлим всичко, с което разполагаме, за да го защитим. Щом започне да пада и оръдията за близост останат без мощност, трябва да унищожим всички крелянски кораби, които се опитат да се доближат до корабостроителницата.

— Смело — отбеляза Юкрит.

— Те няма лесно да ни оставят този къс — намеси се Риколфр и погледна присъстващите. — Ако не се оттеглят, няма да можем да се оттеглим и ние. Накрая ще се окаже, че участваме в битка, където всеки кораб е от значение. Ако изгубим, това ще ни унищожи.

— Ще бъде втора Битка за Висина — рече тихо Уейт. — Всичко или нищо.

— Аз участвах в Битката за Висина — напомни им Железен юмрук. — И много добре знам какви са рисковете. Честно казано обаче, нямаме други възможности. Или се пробваме, или губим завинаги. Мога ли да разчитам на подкрепата ви за това предложение?

Лидерите кимнаха един след друг. Те знаеха, че казаното от нея е вярно. Времето да действат бе, когато все още имаха възможност за победа.

Бяха съгласни.

Звездите да ни закрилят, помисли си Джуди.