Брандън Сандърсън
Към небето (36)

32.

Пристигнах в базата на ЗСД потна и задъхана. За щастие ежедневните ми преходи до и от пещерата бяха добра имитация за физическо натоварване, така че бях в сравнително прилична форма. Охраната на портала ми даде знак да минавам и аз се насилих отново да затичам. Спрях в съблекалнята до площадката за излитане и навлякох защитния костюм.

Изскочих навън, затичах към кораба си. Моят Поко беше сам. Корабът на Нед отдавна бе даден на друга ескадра, а и всички останали вече бяха във въздуха. Тихият бумтеж на наземните оръдия звучеше в далечината, горящи ленти падащи отломки издаваха, че бойното поле е в опасна близост до защитния периметър на Висина.

Умората ми неочаквано бе изместена от загриженост. Някакъв пилот се качваше в кокпита на самолета ми.

— Чакай! — извиках. — Какво правиш? Това е моят кораб!

Пилотът се поколеба, погледна към наземния персонал, които подготвяха кораба. Един от тях кимна.

Пилотът слезе бавно по стълбата.

— Закъсня — рече Дорго от наземните. — Адмиралът нареди всички незаети кораби да бъдат вдигнати и изпратени като резерви.

Сърцето ми блъскаше в гърдите, докато жената с нежелание скочи и свали шлема. Беше в началото на двайсетте и имаше голям белег на челото. Тя вдигна към мен палци, но не каза нищо друго и пое към отделението за екипажите.

— Коя е тя? — попитах тихо.

— Позивна: Мощ — отвърна Дорго. — Бивш кадет, свалиха я точно преди да завърши. Беше толкова добра, че адмиралът я включи към резервите.

— Катапултирала ли е? — полюбопитствах.

Дорго кимна.

Качих се по стълбата, след това си взех шлема от Дорго, който се качи след мен.

— Отправяш се към 110-75-1800 — каза той и посочи бойното поле. — Освен ако не чуеш друго. На ескадрата ти е наредено да заема позиция там. Ще съобщя на командването, че излиташ.

— Благодаря — отвърнах и си сложих шлема, след това и коланите.

Той вдигна палци, след това слезе и изтегли стълбата. Друг от наземния персонал замаха със синьо флагче щом всички се отдръпнаха на безопасно разстояние.

Включих подемния пръстен, след това вдигнах кораба си. Хиляда и осемстотин беше ниска височина за битка — обикновено тренирахме на около 30000. Имах чувството, че докосвам земята, когато се изстрелях в указаната посока.

— Звездна ескадра десет — казах, след като натиснах бутона, за да се обадя на Джорген, — на линия. Позивна: Пумпал.

— Успя, значи? — отвърна Джорген. — Казаха, че ще ни изпратят някой от резервите.

— За малко да стане — обясних, — но ги убедих, че съм единствената, която е в състояние да ти създава единствено и само неприятности. Участвате ли в битката?

— Не — отвърна той. — Адмиралът нареди да сме на позиция близо до едно от наземните оръдия. 110-75-1800, Пумпал. Радвам се, че си тук, с неприятности или без тях.

Трябваха ми около десет минути, за да стигна до позицията, където забелязах останалите петима от ескадрата да се реят между две големи възвишения. Убих скоростта с обратна тяга, след това заех мястото си до Драйфа. Зад нас огромното наземно оръдие — по-дълго от сградата на пилотската школа — следеше небето за прииждащи креляни. Серия от по-малки оръдия се бяха показали от базата, готови да стрелят по ниско прелитащи кораби.

Останалите ме посрещнаха с овации. Едва забелязвах проблясъците в небето, които издаваха къде се намира бойното поле. Оръдието избълва шумно заряда си зад нас и моето Поко се разтресе. Високо горе огромен отломък избухна в дъжд от искри и прах.

— И така — заговори Драйфа на ухото ми, — колко ще свалиш днес, Пумпал?

— Ами… най-доброто постижение в една битка е на пилот с позивна Хитрец. Дванайсет преки попадения, девет с помощ. Предполагам, че ще бъде проява на арогантност да го надмина, затова ще се стремя към същите цифри.

Очаквах Драйфа да се изкиска, но тя ми се стори сериозна, когато заговори.

— Дванайсет и девет, а? Това не ми се струва много.

— Като знаем, че в повечето случаи креляните изпращат трийсетина кораба, значи е добре.

— Днес са седемдесет и пет — напомни ми Драйфа. — Лесни мишени, ако от ЗСД ни разрешат да влезем в битка. — Тя премести своето Поко малко по-напред и аз я последвах.

— Вие двете къде си въобразявате, че сте тръгнали? — попита Джорген.

— Просто се опитваме да намерим място с по-добра видимост към бойното поле — обясних.

— Не става. Върнете се във формацията. Заповедите ни са да останем на тази позиция.

Подчинихме се, но мен ме сърбяха ръцете да се включа в битката. Докато седях и чаках, започнах отново да усещам умората.

— Да се обадим на Коб — предложих. — Да видим дали няма да е добре да изпратим два изтребителя да огледат.

— Сигурен съм, че имат скаути, които оглеждат — заяви Джорген. — Стой на позиция, Пумпал.

— Ей, Артуро — обади се Еф Ем. — Според теб колко далече е битката?

— Мен ли питаш? — отвърна той.

— Ти си най-умният.

Последва мълчание.

— Казвай? — подкани го Еф Ем.

— Ами — заговори Артуро. — Извинявай. Просто… очаквах Нед да избълва някоя умнотия. Все още е като инстинкт. Чакай, сега ще изчисля разстоянието съвсем точно. — На комуникационната конзола светна лампичка. — Коб, на какво разстояние е битката?

— На около петдесет километра — отвърна Коб. — Стойте по местата си, кадети. Ескадра Победа почти е излязла от пещерите и ще ви сменят веднага щом се вдигнат. — Светлината угасна.

— Страхотно пресмятане, Амфи — обърна се Еф Ем към Артуро.

— За мен е знак на истинска интелигентност да разбереш, когато някой друг е свършил работата вместо теб — отвърна той. — От това ще излезе страхотна поговорка, нали, Страннице? Ще я използваш ли понякога?

— Ами… благословени да са звездите ти.

— Не е честно — заяви Драйфа. — Би трябвало да участваме в битката. Вече почти не сме кадети, а на мен ми писна от симулации. Нали така, Пумпал?

В далечината проблясъците показваха къде умират мъже и жени. Хората губеха приятели, както аз бях изгубила.

Не ми беше никак приятно, че тази пропълзяваща, скрита тревога бе успяла да изпълни сърцето ми. Това колебание, този страх. Днес беше по-силен, може би защото бях уморена. Може би ако влезех в битка, щях да се докажа… пред себе си.

— Точно така, Драйфа — отвърнах. — Би трябвало да убиваме креляни, не да убиваме времето си.

— Правим каквото ни е наредено — отвърна Джорген. — И не спорим с командирите. Направо е забележително, че твърдите, че вече почти не сте кадети, след като трябва да разберете какво представлява командната структура.

Прехапах устни, след това усетих как лицето ми пламва от срам. Той беше прав. Тъпият му Досадник.

Насилих се да чакам новите, които щяха да ни сменят. Сигурно бяха от резервите, скрити в хангари — заедно с изтребителите — в дълбоките пещери. Това бе внимателно постигнат баланс; не можехме да рискуваме една бомба да заличи ЗСД като унищожи Висина. Но на всички кораби, които не бяха на разположение, им трябваше време да се прекарат с асансьорите.

Най-сетне линията на Коб светна отново. Потиснах въздишка. Истината бе, че днес не бяхме във форма за битка — не и след дългите упражнения. Подготвих се за връщане.

— Крелянска ескадрила — предупреди Коб. — Осем кораба.

Какво?

— Намират се на 125-111-1000 — продължи Коб. — Една от двойките скаути са ги засекли да се промъкват на ниска височина. Командире, подкреплението ви е все още на пет до десет. Трябва да се включите.

Да се включим.

— Разбрано, командване — отвърна Джорген.

— Това са стандартни крелянски прихващачи, доколкото са могли да определят скаутите — обясни Коб. — Адмиралът нареди да се приближите и да дадете визуално потвърждение, че сред тях няма бомбардировач. След това да ги унищожите или да ги прогоните.

— Наземните оръдия ще чакат; стрелбата по време на битка е добър начин да убият нашите хора. Ако обаче успеете да включите ОМП при изтребител, който ви е избягал, малките наземни оръдия ще се справят с тях. Ако пък успеете да ги примамите достатъчно високо, големите оръдия може и да успеят да ги прихванат. — Коб замълча. — Включвам корабите ви към радиото на общата битка. Успех, кадети. Слушайте командира си; не забравяйте обучението. Това тук е истинска битка.

Светлината угасна.

— Най-сетне! — възкликна Драйфа.

— Искам разгърната формация — започна Джорген. — Чухте координатите. 125-111-1000. Това е близко до земята. Следете я. Движение!

Разпръснахме се в широка формация по двойки. Аз и Драйфа, Джорген и Артуро, Еф Ем и Кималин. Полетяхме между двата върха, заобиколихме от изток към посочените координати. Видяхме ги почти веднага — осем крелянски кораба, които летяха във формата на U.

— На ваше разположение сме, командире — прозвуча женски глас по общия канал. — Клас Вал. Рейнджър седем, позивна Плащ.

— Рейнджър осем, позивна Подчертавам — добави мъжки глас.

Клас Вал. Сигурно това бяха скаутските кораби; все още не ги виждах, но те щяха да участват заедно с нас в битката.

Умората ми се стопи, заменена от вълнение. Случваше се. Истинска битка. Не беше случаен сблъсък, бяхме получили заповеди да свалим вражеската ескадрила.

— Благодаря за помощта, скаути — отвърна Джорген. — Заповедта ни е да дадем визуално потвърждение за статута на бомбардировач сред тези. Двойка Рейнджър, искам да координирате това с Командване полети. Моите Поко заемат разгърната формация и ще се опитат да разделят врага на отделни кораби. Уверете се, че сме идентифицирали всеки кораб.

— Потвърждавам — отвърна Плащ.

— Добре, екип — продължи Джорген. — Свръхскорост на Маг-3, щом ги пресрещнем, се спускате на скорост за близък бой. До всички, свалете колкото можете и наблюдавайте партньора си. — Той издиша. — Звездите да ви пазят.

— И теб, командире — отвърна Артуро.

И двамата ми се сториха разтревожени. Решителността ми започна да се топи. От това не ми стана никак приятно. Нямаше да стана страхливка.

— Тръгвайте! — подкани ни Джорген.

— Да! — извика Драйфа и включи на свръхскорост.

Последвах я, разцепих небето с неочаквано подадената скорост към врага. Беше точно както в симулациите. Креляните се разпръснаха и веднага след това атакуваха. Не се занимаваха да покриват партньорите си; продължиха на по-съвършените си кораби да компенсират нашата по-добра координация.

Не се отделях от задно ляво на Драйфа. Излязохме от свръхскорост със завой надясно, набелязахме си крелянски кораб. Бяхме сред падащи отломки, но те бяха дребни, изгорели високо над нас. Понякога средни късове падаха наоколо, оставяха димни следи, но нито един не беше достатъчно голям за маневри със светлинно копие.

Паднахме до скорост за близък бой и се заехме с целите. Задържах се назад, колкото да съм извън обхват, ако Драйфа включи ОМП. Два изтребителя клас Вал — създадени да избягват засичане от скенери и да разчитат на висока скорост — прелетяха над нас. Те не разчитаха на огнева мощ.

— Плащ — обадих се аз, след като натиснах копчето. — Тук Звездна десет, позивна Пумпал. Корабът, който преследвам, е редовен крелянски прихващач.

— Потвърдено — отвърна Плащ. Не чувах останалата част от гласовете, всеки щеше да докладва отделно. Надявах се двамата скаути да проследят достатъчно, за да идентифицират всеки кораб.

Двете с Драйфа прелетяхме ниско над земята, лавирахме надясно, след това наляво, когато попаднахме на огромен кратер. Драйфа включи на свръхскорост, за да се опита да се доближи достатъчно и да включи ОМП, но се изтегли нагоре, когато креляните поеха нагоре.

Аз ги последвах и Драйфа изруга тихо, остана зад мен.

— Нямаме опашки, Пумпал. Да свалим тази кофа преди да й довтасат на помощ.

— Потвърдено. — Не откъсвах очи от врага. Сензорите на шлема ми — на които напоследък не обръщах внимание — станаха топли. Имах чувството, че мога да предвидя крелянските завои, когато един изскочи от кратера и пое надясно.

Съсредоточи се. Нищо друго нямаше значение. Никакви грижи. Никакъв страх. Само аз, моят кораб и целта.

По-близо.

По-близо.

Почти.

— Хора! Помощ!

Кималин.

Изругах и изгубих концентрация. Преследваха я три опашки. Небесни ангели! Еф Ем заобиколи отзад, опита се да заеме позиция, за да я подкрепи.

Отклоних се от преследването и Драйфа ме последва към Кималин.

— Защитен огън — рекох и двете открихме огън с деструктори, толкова масиран, че трите опашки предприеха защитни маневри и оставиха Кималин да избяга.

— Благодаря — обади се Еф Ем и застана до Кималин. Дадох си минутка, за да видя как Артуро и Джорген водеха битка с трима креляни. Така ожесточено ги нападаха, че те нямаше да посмеят да използват ОМП и да останат незащитени.

— Трябва да набележим самотници — казах на Драйфа, — и да се възползваме от това.

— Дадено — отвърна тя. — На твое три. Става ли?

— Поемам го — отвърнах и я последвах към друг крелянин. Беше съвсем същият като онзи, който преследвахме — същата форма с жиците, провиснали отзад. По нищо не личеше някой от тези да е бомбардировач.

Съобщих какво сме видели, след това подгонихме кораба извън битката. Когато се опита да кривне наляво и да направи кръг, аз успях да включа на свръхскорост и да го върна там, където ни беше удобно. Както бе изолиран, той се опита да ни избяга като увеличи на Маг-3, а след това и на Маг-4.

— Влизам! — предупреди Драйфа. Бустерът й светна от свръхскоростта и изтребителят й изрева напред.

Вече очаквах ходовете й. Бяхме правили това заедно много пъти през изминалата седмица и аз инстинктивно знаех как ще стане. В една съвършена маневра, тя се приближи достатъчно и включи ОМП. Щитът й светна в синьо и се изключи, също и този на крелянина.

Профучах покрай нея, когато тя намали, след това включих деструкторите. Бе почти изненадващо, когато крелянският кораб избухна на разтопени късове. Беше се получило!

Драйфа извика възторжено и двете намалихме. Направих завой и се върнах, за да я прикривам, докато включи отново щита си. Къс от пояса профуча покрай мен и експлодира тихо, когато се блъсна в земята недалеч.

— Това първа кръв ли беше? — попитах и натиснах копче. — Джорген, свалихме един!

— Браво — отвърна той с напрегнат глас.

Огледах останалата част от битката. Те двамата с Артуро все още се опитваха да се справят с трите кораба — а скаутите бяха успели да прогонят единия в обратната посока, пробваха с маневра, много подобна на нашата с Драйфа. Това означаваше…

Три кораба преследваха Кималин. Отново.

— Небесни ангели — подвикнах. — Драйфа?

— Върви, почти съм готова.

Включих на свръхскорост и се отправих отново към главната битка.

— Хора? — повика ни Кималин. — Хора?

— С теб съм — отвърна Еф Ем. — С теб съм…

Еф Ем успя да прогони един от корабите, но друг направи лупинг и застана зад нея. Когато тя се опита да лавира, един от първите три се спусна към Кималин.

Кималин се стрелкаше безсистемно настрани и аз усетих как изпада в паника. Тя не си беше избрала стратегия, която да следва; просто опитваше да се измъкне в серия от маневри.

Ускорих, но около Кималин имаше твърде много огън от деструктори и щитът й пропукваше, когато я уцелваха. Ту влизаше на свръхскорост, ту излизаше.

Не мога да я настигна. Не и навреме.

— Страннице, дръж се! — извиках по общата линия. — Ще пробвам нещо. Еф Ем, всички, ако можете да се изскубнете и да ме последвате, опитайте. Направете обичайното V с мен.

Насочих се към кораба, който преследваше Еф Ем и бе малко по-близо до мен от онези, погнали Кималин. Не стрелях, но описах около него лупинг, минах на сантиметри от земята, вдигнах облак прах. След това се изстрелях нагоре и използвах светлинното копие, за да се захвана за малък къс космически боклук. С огромно усилие извих и го насочих към преследвача на Кималин. Късът мина впечатляващо близо до един от креляните.

Излязох от лупинга и Еф Ем ме последва. Джорген и Артуро се откъснаха от своите преследвачи за момент и направиха същото.

— Това пък защо е? — попита Джорген. — Какво правим?

— Спасяваме Странница — отвърнах. Поне така се надявах.

Всичко зависеше от това дали теорията ми е правилна. Както бях напрегната, насочих се нагоре и включих на свръхскорост. За кратък момент запазихме формацията.

Над нас крелянинът, който преследваше Кималин, се откъсна от нея и се насочи към мен.

— Коб ни предупреди, че креляните се опитват да унищожат командната ни структура — обясних. — Първо елиминират командирите, стига да успеят да ги идентифицират и…

Около мен плисна огън от деструктор.

Точно така.

Изпълних най-сложните лупинги за защита, които знаех, поредицата Барет. Останах впечатлена, че четирима креляни все още ме преследват. Това защити Кималин, но с цели четирима не можех да се справя. Всеки път, когато се опитвах да се изтегля нагоре или да се откъсна от тях, един или два кораба успяваха да ми пресекат пътя. Моят Поко се тресеше, докато правех завои, за да им избягам, и деструкторите валяха по щитовете ми.

Небесни ангели! Небесни ангели! Небесни ангели!

— Идвам, Пумпал — обади се Драйфа. — Дръж се.

Продължавах да им се изплъзвам, деструкторите едва ме пропускаха. Незнайно как забелязах, че Артуро свали един крелянски кораб. От колко време водехме битка? Само два ли бяхме успели да свалим? Къде бяха обещаните подкрепления?

— Още кораби — уведоми ни Джорген.

— Най-сетне — изпъшках и завих.

— Не са наши. Техни са.

Завоят ме насочи право към тях — нова ескадра от шест крелянски прихващана. Извих между тях и някак избегнах сблъсъка. В настъпилия хаос най-сетне успях да набера височина.

Малкият ми трик изглежда ги убеди, че съм важна, защото трима се лепнаха за мен — стреляха с пълната си мощ — докато аз пищях във въздуха. Сензорите ми за близост сигнализираха истерично, а щитовете ми…

Един изстрел ме засегна и щитът ми пропука, след това угасна. Предупредителни светлини заблестяха по целия панел.

Продължих право нагоре, изместих подемния пръстен така, че да е насочен под изтребителя ми. Просто трябваше да набера малко височина…

Зад мен блесна експлозия. Шоковата вълна разтърси незащитения ми Поко. Изрекох бърза молитва към артилериста, който беше зад наземното оръдие, когато — в нов огромен взрив — втори крелянски кораб изчезна от сензорите ми за близост.

Последният крелянски кораб се откъсна от мен и се гмурна извън обхвата ми. Облегнах се на седалката потна, главата ми пулсираше, на конзолата блестяха светлини. Жива. Бях жива.

— Драйфа! — заговори Еф Ем по линията. — Какви ги вършиш?

— Добре съм — изръмжа тя. — Този ще го спипам. Щитът му е почти свален.

Бързо извих кораба и видях, че бойното поле под мен кипи. Кималин — бях сигурна, че е тя — ме беше последвала нагоре и сега се отдръпна. Останалата част от битката бе истинско меле от крелянски кораби и огън от деструктори.

Там. Забелязах, че Драйфа преследва врага, макар да е с опашка от трима креляни. Бях принудена да я оставя без партньор.

Не обърнах внимание на мигащата светлина, която ме предупреждаваше, че щитът ми е свален — нямах време да презареди — и се гмурнах към бойното поле. Насочих огъня на деструкторите си към опашката на Драйфа, но бях твърде далече и изстрелите ми се отклониха. Врагът не се отказа от преследването.

Драйфа бе улучена. След това втори път.

— Драйфа, изтегли се нагоре! — казах й аз.

— Почти го спипах. Никога няма да подобря постиженията, ако ме е страх. — Тя стреля и изключи щита на крелянина пред нея.

Аз включих на свръхскорост и се насочих след тях. Само че гмурванията бяха опасни за тялото и щом Грав кап се изключи, аз усетих джи форса в очите си, как изтласка кръвта в главата ми.

Стиснах зъби, пред очите ми почервеня, когато стигнах групата креляни. Включих ОМП. Нали моят щит нямаше как да бъде свален. Него вече го нямаше.

Не видях колко от тях съм уцелила. Бях прекалено близо, за да си навредя. Изравних, главата ми туптеше, очите ме боляха. Когато зрението ми се върна, започнах превключването на щита и извих глава, за да потърся Драйфа. Беше ли тя в безопасност?

— Под тежък обстрел съм! — обади се Артуро. — Имам нужда от помощ!

— Подкрепленията пристигат! — успокои го Джорген.

Цареше хаос. Едва разбирах кой къде е, въпреки че за момент — което бе истинско постижение — никой не ме обстрелваше.

От дясната ми страна блесна експлозия.

— Скапах го! — похвали се Драйфа.

Ето я. Драйфа беше свалила целта си, но два крелянски кораба продължаваха да я следват.

— Изтегли се нагоре, Драйфа! — казах. — Все още имаш опашка. Качи се в обхвата на наземните оръдия!

Тя се насочи нагоре, най-сетне ме послуша. Последваха я два кораба. Аз превключих щита си, след това поех след нея, опитвах се да помогна, но бях изгубила инерция.

— Щитовете са долу — изръмжа Драйфа.

— Страннице! — повиках я отчаяно и се устремих отчаяно към приятелката си, защото бях твърде далече. — Вземи ги на мушка. Аз свалих щитовете на тази група. Щитовете им са свалени. Стреляй!

— Аз… — Кималин ми се стори нервна. — Аз…

— Можеш, Страннице! Както на симулациите. Хайде!

Светъл лъч от зареден деструктор разряза въздуха над нас, стреля към корабите зад Драйфа.

Пропусна.

Драйфа бе поразена секунда по-късно и крилото й експлодира, пръсна се на парчета. Сините отблясъци под кораба й започнаха да примигват, светлината се губеше.

Не…

Корабът на Драйфа се понесе надолу. От разстояние тя приличаше на поредния отломък.

— Драйфа! — изпищях. — Катапултирай! Измъкни се!

— Аз… — Гласът й беше тих; едва го чувах над предупредителното пищене на нейното и моето табло. — Мога да го контролирам… Мога да извия…

— Подемният ти пръстен е повреден! — съобщих й аз. — Губиш височина. Катапултирай!

— Не. Съм. Страхливка — заяви тя. — Храбра до…

Огнена топка.

Малка експлозия на земята, незначителна сред бурята от разрушение, която цареше на бойното поле.

— Изтеглете се! — нареди Джорген. — Всички да се изтеглят незабавно! Оставете битката на обучените пилоти. Имаме заповед за оттегляне!

Драйфа…

Отначало не можех да помръдна. Просто гледах към мястото, на което тя се удари в земята.

— Пумпал — повика ме Джорген. Кога беше долетял до мен? — Трябва да вървим. Твърде изтощени сме за тази битка. Чуваш ли ме?

Замигах, за да пропъдя сълзите и прошепнах „Да“. Заех позиция до него, когато се гмурнахме надолу и продължихме близо до повърхността, за да избягаме от бойното поле.

Спряхме до Еф Ем и Артуро и аз ахнах. Корабът на Артуро беше почернял покрай лявото крило, капакът напукан. Подемният му пръстен бе все още на място, така че той можеше да остане във въздуха, но… небесни ангели. Беше оцелял след огън от деструктор, след като щитът му е бил свален.

Когато докладва, гласът му беше глух, личеше, че е разтърсен. Изглежда знаеше какъв късмет е извадил, че е оцелял.

Затова пък Драйфа…

Кималин най-сетне се присъедини към нас.

— … Драйфа? — попита Еф Ем.

— Тя падна — отвърна Кималин. — Аз… аз гледах. Опитах се, но…

— Тя не катапултира — обясних тихо. — Отказа.

— Да се връщаме — подхвърли Джорген. Нова ескадра пристигна на бойното поле. Докато ги наблюдавах, самоувереността в способностите ми се изпари. Тези изтребители действаха много по-ефективно от нас, лавираха, летяха като един, имаха координация при неочакваните маневри.

Неочаквано почувствах, че имам нужда от стотици допълнителни часове практика преди да съм готова. Ако изобщо някога щях да бъда готова. Избърсах сълзите, докато гласът на Джорген, тих, но твърд, ни нареди да ускорим до Маг-3.

Докато летяхме, ръцете ми трепереха — и разкриха, че съм страхливка.