Брандън Сандърсън
Към небето (16)

14.

— Вие сте слабото звено в нашата защита — натърти Коб, мина през центъра на класната стая и заговори на деветимата в симулаторите преди да пуснем холограмите. — Корабът ви може да ускорява до невероятна скорост и да прави виражи, след които няма да оцелеете. Той е много по-способен от вас. Ако умрете там горе, няма да е, защото корабът ви е предал, а защото вие сте предали кораба.

Беше минала цяла седмица, по-голямата част в пълна мъгла. Всеки ден тренирахме на авиотренажора, влизахме в центрофугата, след това аз всяка нощ спях в кокпита на древния изтребител. Беше ми писнало от неподправени плъхове и гъби.

— Джи форсът е най-големият ви враг — продължи Коб. — Не можете единствено да следите джи форса, трябва да внимавате в коя посока ви изтласкват. Човешките същества могат да понесат разумно количество джи форс на заден, както когато сте в права линия.

— Ако обаче се изстреляте нагоре или направите остър завой, джи форсът ще ви потегли надолу и ще свали кръвта от главата ви в краката. Мнозина ще останат впримчени в гравитационното привличане — ще изпаднат в безсъзнание — след девет или десет джи по този начин. Ако се завъртите по оста си, тогава включете бустерите в обратната посока, както практикувахме… Можете много лесно да минете над сто джи, колкото вътрешностите ви да станат на супа от неочакваното рязко движение и завъртане.

Нед вдигна ръка.

— Защо тогава учим тези маневри?

— Грав капс — обадих се аз.

Коб ме посочи и кимна.

— Корабите ви могат да компенсират неочаквания и краен джи форс. Летателните апарати на ЗСД имат нещото, наречено Гравитационни капацитатори. Когато смените посоката или подадете бързо скорост, Грав капс се включват и противостоят на силата. Грав капс могат да работят в продължение на около три секунди и имат нужда от кратко време за презареждане, така че са най-полезни, когато правите остър завой.

Това вече ми беше известно. Всъщност Нед трябваше да го знае, ако бе принуден да учи за теста. Затова отпуснах мислите си към счупения кораб. Не бях напреднала много по него, тъй като отделях повече време за лов и приготвяне на месото на плъховете. Все още имах нужда от енергийна матрица…

— Корабите ви имат три вида оръжия — продължи Коб.

Чакай малко, оръжия ли? Насочих отново вниманието си към часа и забелязах, че Бим е наострил уши. Беше симпатично как откликваше, също като малко кученце, всеки път, когато някой споменеше оръжия.

— Да, Бим — обърна се към него Коб. — Оръжия. Не се подмокряй от вълнение. Първото е базовият деструктор — главното ви оръжие, но също така най-малко ефективното. То изстрелва концентриран лъч енергия и обикновено стреля на пулсации от кратко разстояние.

Коб спря до мястото на Кималин.

— И по-рядко, може да бъде заредено за много точна стрелба от разстояние. Повечето пилоти използват тази функция, за да довършат повреден кораб или да набележат врага по време на засада. За да поразите активна цел от разстояние с деструктор се изисква невероятен усет и умение.

Кималин се усмихна широко.

— Не се възгордявай — сряза я Коб. — Деструкторът е на практика безполезен срещу враг с щит — въпреки че вие пак ще стреляте по тях при всяка възможност, тъй като човешката природа се надява на късметлийско попадение. Ще се опитам да избия това от главите ви, но честно казано, дори обучени пилоти се държат за деструкторите си, сякаш са тъпи писма от ученическата им любов.

Бим се изкиска.

— Това не беше шега — сопна се Коб. — Включете холограмите.

Включихме тренажорите и неочаквано се озовахме на площадката за излитане. Щом се издигнахме във въздуха и потвърдихме позициите си, гласът на Коб започна да пропуква в каските.

— Така. Звездите да са ни на помощ, време е да започнете да стреляте. Спусъкът на деструктора е копчето до показалеца ви на контролната сфера. Давайте.

Натиснах колебливо копчето. Три бели лъча се изстреляха в бърза последователност от острия като молив нос на изтребителя ми. Ухилих се и продължих да натискам отново и отново. Просто така, бях получила власт над живота и смъртта! И то за нещо повече от най-обикновени плъхове!

— Не го хаби, Пумпал — нареди Коб. — Следи стрелката върху дросела. Онази, която можеш да завъртиш с палеца на лявата ръка. Това е контролът за честотата на стрелба. Топ позицията е непрекъснат огън. Това е любимата позиция на всеки малоумен, видиотен пилот, когото не съм обучавал.

— Ами онези от нас, които си останат малоумни видиотени пилоти? — попита Нед. — И все пак са обучавани от вас?

— Не се подценявай, Никога — отвърна Коб. — Никога не си бил малоумен и видиотен. Втората позиция е за пулсации. Третата е за изстрел на далечно разстояние. Забавлявайте се. Дайте всичко от себе си.

Той накара няколко крелянски кораба да се появят пред нас. Те нито летяха, нито се движеха; просто си стояха. Упражнение за стрелба по мишени ли беше това? Винаги съм искала да се упражнявам в стрелба по мишени — още откакто бях малко момиченце и хвърлях камъни по други камъни с причудлива форма.

Заедно сеехме смърт и разруха във въздуха.

Пропускахме.

Пропускахме с мили, както изглеждаше, макар корабите да не бяха чак толкова далече. Стиснах зъби и пробвах отново, превключех на различни позиции, местех кораба с контролната сфера, стрелях с всичко, което разполагах. Но, ангели небесни… колкото и близо да изглеждаше всичко, все още имаше празно разстояние за стрелба.

Досадник най-сетне уцели, свали един от корабите сред огнени искри. Изпъшках, съсредоточих се над един кораб. Хайде!

— Давай, Страннице — подвикна Коб.

— Мислех да им дам шанс, господине! — отвърна Кималин. — „Победата невинаги означава, че си най-добрият“, нали така.

— Достави ми удоволствие — настоя Коб.

— Ами добре. — Корабът й зарежда няколко секунди, след това съсредоточи лъч светлина, който раздроби крелянски кораб в небето. Тя повтори отново постижението си, след това отново и накрая четвърти път.

— Че това е като да се опитваш да уцелиш пода с камък, господине — заяви тя. — Те дори не се движат.

— Как? — попитах аз изпълнена със страхопочитание. — Как се научи да стреляш така, Страннице?

— Обучението на баща й — досети се Драйфа. — Помниш ли? Историята с гъбата, която приличала на катерица.

Еф Ем се разсмя и аз чух нещо като кикот дори от Утринна роса. Само че аз не знаех нищо за гъби и катерици — сигурно това бе история, която са си разказвали вечерта, в спалното. Докато аз съм се връщала към пещерата.

Натиснах с всички сили копчето за деструктора и успях — забележително — най-сетне да уцеля една от мишените. Искрите, които се разпиляха, ми доставиха огромно удоволствие.

— Добре — обади се Коб. — Стига вече глупости. Спирам ви деструкторите.

— Но ние едва започнахме! — възмути се Бим. — Не може ли малко близък бой?

— Добре — съгласи се Коб. — Ето ти.

Останалите крелянски изтребители — десетината, които не бяхме успели да свалим — неочаквано се устремиха към нас и ни засипаха с огън. Драйфа извика възторжено, но аз прецених и бързо се изтеглих.

Кималин падна първа в облак от светлина и искри. Аз направих двойно завъртане като наблюдавах червената линия на екрана, която показваше какъв джи форс ще изпитвам. Коб беше прав — Грав кап ме защитаваше, когато изпълнявах бърз завой, но трябваше да внимавам да не прекъсне по средата на маневрата, защото тогава щях да бъда прикована от джи форса.

Изтеглих се нагоре сред огън и експлозии, отломки от корабите на останалите кадети.

— Опитахме се да възпроизведем крелянската технология — разнесе се спокойният глас на Коб в контраст с лудостта около мен. Нед изкрещя, когато го уцелиха. Утринна роса падна, без да вдига шум. — Така и не успяхме. Те имат по-добри деструктори и по-добри щитове. Това означава, че в боя с тях сме по-зле и откъм оръжие, и откъм защита.

Аз бях заета с оцеляването си. Правех виражи, избягвах попадения и се стрелках настрани. Три крелянски кораба — цели три — ме следваха и един ме порази с унищожителна огнена сила. Опитах с превъртане надясно, но ме порази нов удар и на таблото се включиха предупредителни светлини. Щитът ми беше паднал.

— Трябва да уцелите един крелянин поне шест пъти, за да свалите щита — обясни Коб. — Те обаче ще постигнат същото с две или три попадения.

Направих лупинг. Изстрелите поразяваха моите хора — те се превръщаха в огньове на фона на смрачилото се небе. Един-единствен кораб все още летеше и аз знаех — нямаше нужда да поглеждам към номера на корпуса — че това е Джорген. Той беше много по-добър пилот от мен.

Това все още не ми даваше мира. Изръмжах, излязох от лупинга, опитах се да мина зад един от враговете. Почти… успях…

Нямах контрол. Корабът престана да ми се подчинява. По време на лупинга бях превишила джи форса и Грав капс бяха изключили. Макар тялото ми да не усещаше тук, ако бях в истински кораб, щях да съм изгубила съзнание.

Крелянски кораб се отърва от мен с почти небрежен изстрел и холограмата ми се размаза. След това балонът изчезна и аз се озовах в класната стая. Джорген издържа още поне седемнайсет секунди. Броих ги.

Отпуснах се на седалката, пулсът ми туптеше бързо. Това бе все едно да наблюдавам края на света.

— Да предположим, че се доближавате до компетентността — рече Коб. — Разбирам, че това е доста откачена фантазия, но аз съм оптимист. Ако можехте да летите по-добре от средния крелянски кораб, щяхте пак да сте в неизгодна позиция, защото използвате единствено деструктори.

— Значи сме прецакани — изправи се Еф Ем.

— Не. Просто трябва да се бием различно и по някакъв начин да компенсираме недостатъците си. Закопчавайте коланите, кадети.

Тя щракна колана и холограмите се включиха отново, а ние се подредихме в редица под небето. Крелянските кораби се появиха в безшумна формация пред нас. Този път ги погледнах по-подозрително и показалецът ми нямаше търпение да ги засипе с огън от деструктора.

— Драконче — обърна се Коб към Артуро. — Натисни копчетата до трети и четвърти пръст. Натисни ги едновременно.

Корабът ми се разклати, а от Артуро изригна светлина, също като разплискана вода.

— Ехо! — възмути се Драйфа. — Щитът ми е паднал.

— И моят — обади се Кималин.

— И моят — не остана по-назад Артуро.

— Моят е вдигнат — похвали се Досадник, както и някои от другите.

Щитът на Артуро падна, помислих си аз, както и на двата кораба в редицата до него. Приведох се напред, погледнах извън балона, който обгръщаше кокпита. Любопитството ми беше събудено. Докато учех, се бях запознала със спецификациите на бустерите, методи за летене, подемни пръстени — на практика всичко за изтребителите, с изключение на спецификациите на оръжията.

— ОМП — подхвърли Коб. — Обърнат Магеланов Пръстен. Той напълно ще премахне всеки щит на кораб — включително и вашите. Има много къс обхват, така че трябва буквално да се промъкнете в двигателя на креляните преди да го активирате.

— Ключът да победите креляните не е да ги обсипете с огън. Важното е да маневрирате по-добре от тях, да се съюзите срещу тях, да мислите по-бързо от тях. Креляните летят индивидуално. Те почти никога не се подкрепят.

— Затова пък вие ще се биете в традиционни двойки. Ще действате така, че да включите ОМП по начин, който дава на партньора ви чисто поле за изстрел. Трябва обаче да знаете, че като задействате ОМП, оставате уязвими, докато не включите отново щита си.

Неочакван взрив светлина наблизо накара Еф Ем да изругае тихо.

— Извинявай! — рече Утринна роса с характерния си акцент. — Извинявай, извинявай! — Това бе всичко, което изрече този ден.

— Кое е третото оръжие? — полюбопитства Досадник.

— Светлинните копия — досетих се аз. Бях чела за тях, но в книгите не пишеше нищо конкретно.

— А-ха, значи знаеш за тях, Пумпал — зарадва се Коб. — Така си и мислех. Разкажи ни малко.

— Ами, добре. Но защо аз?

— Те работят по много подобен начин на по-малките си братовчеди: светлинните гривни. Струва ми се, че имаш известен опит.

Той пък откъде знаеше? Носех си гривната в час, тъй като трябваше да влизам и излизам от пещерата, но мислех, че е скрита под дългите ръкави на гащеризона.

— Палец и малкото пръстче — обясни Коб, — копчета от двете страни на контролната сфера.

Точно така. Защо не? Натиснах дросела напред и излязох от редицата, приближих реещите се крелянски кораби. Избрах си един, жиците отзад потрепваха. Както и всички други кораби, имаше подемен пръстен — стандартен размер от около два метра в диаметър — и той блестеше в меко синьо под него.

Крелянският кораб изглеждаше още по-зловещ отблизо. Имаше странен вид на нещо недовършено, макар да не беше така. Жиците, които висяха отзад, сигурно бяха оставени така нарочно, а дизайнът му определено беше извънземен. Не беше недовършен, а направен от същества, които мислеха различно от хората.

Притаих дъх, след това натиснах копчетата, които Коб беше посочил. Линия от разтопено червено изскочи от предната част на кораба ми и се прикрепи към крелянския кораб. Както Коб беше казал, работеше също като светлинното въже — и се изстреля от моя изтребител като харпун.

Леле, помислих си аз.

— Светлинни копия — повтори Коб. — Вероятно сте виждали по-малките им братовчеди на китките на пилотите; използвани са били от инженерите в стария флот, за да се прикрепят, докато работят над машини при нулева гравитация. Пумпал има такава, незнайно откъде — за която реших да не споменавам пред интенданта.

— Благодаря…

— Можеш да ми благодариш като мълчиш, когато говоря — сложи ме на мястото ми Коб. — Светлинните копия са нещо като енергийно ласо, свързват те с нещото, което искаш да пронижеш. Можете да ги използвате, за да се прикрепите към вражески кораб или пък когато сте на терен.

— На терен ли? — попита Артуро. — Искате да кажете да се прикрепим към земята ли?

— Нищо подобно — отвърна Коб.

Небето експлодира и аз вдигнах поглед, ахнах, когато вечните отломки започнаха да падат като дъжд от огнени топки. Свръхнагрят метал и други боклуци се превърнаха в падащи звезди в атмосферата.

Бързо завъртях кораба си, след това натиснах дросела и се върнах в редицата. На отломките им трябваха няколко минути, за да започнат да падат около нас, някои парчета блестяха по-ярко от други. Те се движеха с различна скорост и аз осъзнах, че някои от падащите отломки имат подемен камък, който блести в синьо вътре в тях и ги задържа нависоко.

Отломките се разбиха в няколко от крелянските изтребители и ги превърнаха в пепел.

— Креляните обикновено атакуват, когато започнат да падат отломки — напомни ни Коб. — Те нямат светлинни копия и въпреки че са маневрени, кораб на ЗСД с добър пилот може да ги изпревари и остави зад себе си. Често ги водим насред падащите отломки. Там светлинният харпун е най-доброто ви оръжие — затова през следващия месец ще тренираме с тях. Всеки идиот с пръст може да стреля с деструктор. Но трябва да си истински пилот, за да прелиташ сред отломките и да ги използваш в своя полза.

— Виждал съм пилоти, които използват светлинните си копня, за да изтеглят креляните така, че да се сблъскат, лепват за тях късове космически боклук или дори изтеглят партньора си от опасна ситуация. Можете да се обърнете неочаквано като се закачите за едро парче и се завъртите около него. Можете да хвърляте отломки по врага като елиминирате щита им и ги разбиете. Колкото по-опасно е бойното поле, толкова повече преимущества има добрият пилот. А когато приключите, вие ще бъдете добри пилоти.

Наблюдавахме как отломките падат и горенето им хвърляше отблясъци върху купола около мен.

— Значи… — започнах аз. — Казвате, че в края на обучението очаквате да използваме хващателни куки, направени от енергия, за да разбиваме враговете с горящи парчета космически отломки, така ли?

— Да.

— Това… — прошепнах, — е най-красивото нещо, което съм чувала.