Дейвид Лорн
Брутално отмъщение (41)

Трийсет и девета глава

Невзрачният линкълн бързо сви вляво, за да мине, и се плъзна по размекнатия асфалт на експресната магистрала Кенеди. През десния край на предното стъкло един Боинг 727 се носеше през посивялото небе и започваше да се снишава към летище О’Хеър на десет мили отпред. Лу Сканън беше на предната седалка. Той изчака телефона да звънне и прехвърли разговора по говорителите, така че Майлс и Алварес също да чуват.

— Джарноу.

— Лу Сканън, ФБР. Получи ли факса ми?

— На бюрото ми е.

— Федерално разрешение за задържане на беглец. Нашият човек си е купил билет за полет 920 на Пан Ам за Париж. Има билет и за Халек, Джон.

— Проверихме за Халек. Има такъв пътник. Но Старк няма.

Сканън преброи наум до пет, облегна се и рече:

— Ще пътува под друго име, Травис Бунюин. Направи ми една услуга.

— Кажи.

— Провери системата за резервации. Виж дали някоя друга авиолиния няма резервация на името Бунюин, Травис. Не мога да повярвам, че ще ни издаде номера на полета и часа на излитане.

— Готово, включихме се.

— Слушай, сложили сме дегизирани ченгета от щатската полиция на Илинойс на входовете. Дебнат го кога ще пристигне — по всяка вероятност луксозна кола с автотелефон.

— На мен ми звучи като да търсиш игла в купа сено, Лу. Може би да използваме камерите, за да го засечем, и да го последваме вътре.

— Не става — отвърна Сканън. — Целият се е опаковал във взрив. Влезе ли вътре, играем по неговите правила.

— Ясно. Нещо друго?

Сканън обърна китка и погледна часовника си.

— Пристигаме след дванайсет минути. Искам да се видя с хората ти, събери ги.

— Добре.

— После искам списък на всички пътници за Пан Ам 920. Агент Майлс ще го разгледа.

— Ще го имаш.

— Трябва да спрем системите за сигурност в сектора на Пан Ам.

— Би ли повторил?

— Ако стане засечка при тях, ще се взриви.

След кратка пауза се чу:

— Мислиш ли?

— Няма съмнение. Хайде да не го дразним, Франк. Да ускорим качването му на борда. Ако ще има някакви спънки, разбери го още сега. Той ще помисли, че му кроим номер.

— Разбирам.

— А, и чужденците. Да избегнем каквито и да било напечени положения на гишето за регистрация или при самолета. Разбери откъде са и намери преводачи.

— Ще видя какво мога да направя.

— И гледай да не се вдига много шум.

— Сканън?

— Да?

— Имаш ли представа колко народ ще има в общия сектор в пет и половина следобед четири дни преди Коледа?

— Не — отговори Сканън.

— Не ти и трябва да знаеш. Кой ще опере пешкира, ако го направи?

Сканън се засмя.

— Аз първи чух за това, Франк. Предполагам, че ти имаш повече информация от мен. Аз просто се опитвам да си върша работата.

Джарноу се умълча за известно време, след което въздъхна.

— Може и да го забележите, преди да е влязъл; така ще спестите сума ти неприятности на всички ни.

Сканън се измайтапи:

— Как ли пък не, Вирджиния — и затвори.

* * *

Таксито, в което пътуваше Старк, се изкачи пред входа на „Заминаващи“ и се плъзна сред суматохата от коли със светещи аварийни светлини. Щом един автобус „Авис“ се изниза, колата се шмугна чевръсто на негово място и шофьорът рече:

— Тридесет и два долара, братче.

Старк извади пачка банкноти и му плати.

— Няма бакшиш, братче.

Старк повдигна слънчевите си очила и изпепели онзи с поглед. После се усмихна, козирува бързо и каза:

— Весела Коледа.

Преметна с рязко движение брезентовата мешка през рамо и тя се удари в бронежилетката на гърба му. Той се обърна, затвори задната врата с шут и се отправи напред, смесвайки се с тълпата, която се буташе през вратите. След секунда се озова в общата чакалня. Точно пред него имаше дълга редица билетни гишета.

С бодра крачка се доближи до тях и се сви, за да не го разпознаят. Дотук сградата му се видя чиста. Както и се надяваше, имаше много забързани пътници. До стената двама носачи държаха изправен един кол, ръчкаха се един друг и се смееха.

Дотук добре.

На гишето плати билета си в брой.

— Да проверя ли чантата ви, сър? — изпъшка служителката.

— Ръчен багаж — каза Старк.

Момичето поклати глава.

— Опасявам се, че е твърде голяма. Според федералните ограничения трябва да се събира под седалката ви.

Старк щракна с пръсти.

— О, да. Забравих да ви кажа. Пълна е с коледни подаръци за племенниците ми, които ме изпращат. Като им ги раздам, ще влезе.

— Е, добре. Но се уверете…

Старк й махна с ръка.

— Сигурен съм. Ще влезе.

Впусна се през блъсканицата, погледна часовника си, охраната и възможностите, които имаше. Вече беше вътре. Точка първа изпълнена. Движеше се по план, дори бе подранил. Провери отново. Голямо летище. Не само тоалетни. Магазини, ресторанти, зали за пресконференции, кухни, товарни помещения. Просто изпълни следващата точка от плана и после се размотавай до пет и половина! След това всичко ще се нареди и излиташ свободен към къщи.