Дейвид Лорн
Брутално отмъщение (2)

Пролог

— Готов за стрелба?

Въпросът на Дебра прокънтя, блъсна се в здравата бетонна стена на стрелбището на и се изгуби в отразеното ехо, когато Спайк Халек вдигна своя пистолет „Смит & Уесън“. В непрогледен мрак той насочи дулото на специалния 38-калибров пистолет полицейски модел и се прицели. Преглътна мъчително, кимна и каза:

— Готов съм.

Гласът му литна към задната стена и отскочи обратно с глух екот, а Дебра уви колкото се може по-здраво сигнализатора, който струваше осемдесет и девет цента, закачи го на мишената, удари прикрепения ключ и запрати бибипката на петдесет фута в мрака. В другия край на пътеката той чу как шумолящата хартиена мишена спря да пърха, увисна за миг във въздуха, а после смени посоката и се устреми право срещу него.

— Идва — каза тя.

— На мушката е — отвърна той.

Пиукането на бибипката завърши с оглушително бам!, когато откатът от първия изстрел отхвърли китките му нагоре. Той ги отпусна леко, прицели се в приближаващото пиукане и стреля пак. Бам! Но мишената продължаваше да напредва.

Пиу-Бам! Пиу-Бам! Пиу-Бам! Пиу-Бам!

Пиу… — щрак, щрак, щрак.

Застанала от лявата му страна, Дебра протегна ръка, откъсна сигнализатора от мишената, махна хартията и огледа следите от изстрелите.

— Добро попадение — похвали го тя.

— Обаче истинската мишена не уцелих — каза Спайк.

— Може би не — прошепна тя, стисна го за рамото и го целуна по бузата. — Само че ако бибипката беше уста, лицето на престъпника прилича на пица. По дяволите, много ченгета не могат да стрелят толкова добре дори на светло.

Той само сви рамене. Не беше минала и година, откакто…