Дейвид Лорн
Брутално отмъщение (19)

Седемнайсета глава

— Хм?

Изстреля Ковалски, протегна дългата си ръка и сграбчи оръжието. Докато пръстите му още търсеха спусъка, той бързо се сви на кълбо, претърколи се от дивана, отскочи от острия ъгъл на масичката за кафе от тиково дърво, коленичи, светкавично вдигна пистолета и го насочи към вратата на апартамента.

Беше чист рефлекс, на който той се подчини моментално. Реакцията му не беше случайна. Не минаха и няколко секунди и онова, което я бе предизвикало, се поднови.

Нечия тежка ръка с все сила думкаше по вратата, тряс, тряс, тряс, изчака нетърпеливо около три секунди и после отново заблъска. Този път долетя и гласът на Лу Сканън:

— Ковалски! Събуди се!

Ковалски се изправи, свали пистолета малко надолу и с тихи стъпки се приближи до вратата. Преди да успее да я отвори, гласът отново се провикна:

— Сканън, ФБР.

Ковалски отвори и му се сопна:

— Да му се не види, Лу! Не си ли чувал за едно такова изобретение, телефона например? Едва не надупчих вратата.

Сканън влезе, последван от Майлс, който прошепна:

— Съжалявам, братле. Има новини.

— Новини ли? — прозя се Ковалски.

— Как спа, Убиецо? — попита Сканън.

— И по-нежно са ме събуждали, Лу, но иначе не беше зле.

Луг го погледна и се усмихна насила с цялата топлота, на която е способно парче гранит. После протегна ръка, потупа Ковалски по гърба и го утеши:

— Добре, защото може да се окаже най-дългият ти сън в близко бъдеще.

Ковалски погледна към Майлс и попита:

— За какво говори?

— За Старк — отвърна Майлс.

Ковалски изведнъж се разсъни.

— Какво става?

Внезапно зад тях прозвуча шум от стъпки, крака, нахлузили чехли. Ковалски се обърна заедно със Сканън и видя защо на Майлс му беше увиснало ченето. Заеквайки, попита:

— Хей, Деб, обикновено така ли се обличаш?

Дебра отиде за първата си цигара „Кемъл“, извади я от кутията и я запали. Когато първата струя тръпчив дим остави своя рисунък в светлината, бликаща през прозореца, тя отвърна:

— Не, Убиецо, обикновено изобщо не се обличам. Обикновено се размотавам из къщи чисто гола. Обикновено няма кой да възрази, защото обикновено няма тълпа тъпи задници, които тропат по вратата ми в… Господи, колко е часът?

Примижа към кухненския часовник. Лу Сканън погледна своя и отговори:

— 6:30.

Дебра подпря едрите си гърди върху скръстените си ръце, вдигна глава и прошепна:

— Благодаря, инспектор Сканън.

Тя се усмихна сладко и тръгна към него, а малките й съвършени крака отмерваха всяка стъпка със съзнателна застрашителност. Когато застана на една крачка от него, тя попита:

— Сега имаш ли нещо против да ми кажеш какво е довело тук, теб и приятелчето ти?

— Старк — повтори Майлс.

Дебра вдигна ръка:

— Окей, момчета. Само спокойно, освен ако Старк не е в коридора, въоръжен до зъби. Всъщност Спайк продължи да спи дори след вашия хор от наковални. Да го оставим така, докато…

Сканън изхленчи:

— Имаш ли кафе, Деб?

— Кафе в замяна на тишина, става ли? — попита Дебра.

Ковалски кимна заедно с другите, докато сядаха на дивана, където беше прекарал нощта. Дебра влезе в кухнята и започна да прави кафето. След като изсипа зърната в кафемелачката и ги смля, прошепна:

— Мога да чувам и оттук. Кажете какво става със Старк?

Майлс шумно измъкна куп напечатани листа и задочна:

— Бил е забелязан на няколко места миналата нощ.

— Какво пише? — надникна в листата Ковалски.

Сканън ги грабна от Майлс и се обърна към Дебра.

— Промъкнал се е през пътната блокада.

Тя дръпна от цигарата, задържа дима известно време и после го изпусна с въздишка, като изгубена надежда. Огледа се, повдигна вежди и прошепна:

— Изненада! Изненада! Олховски знае ли?

— Управителят на затвора е пълен кретен — каза Ковалски. — Ще ми се да взема онази панделка от неговата малка церемония и да го обеся на нея.

Сканън се подсмихна.

— Олховски е вън от играта. Тази сутрин използвах правомощията си по собствено усмотрение и пуснах заповед за федерално издирване. Което по някаква тъпа чиновническа грешка е стигнало не само до пощенските началници, но и до медиите.

Ковалски се изхили.

— Случват се такива издънки.

Сканън тръсна глава с отвращение.

— А миналата нощ са се случили особено много.

— Дайте да ги видим — каза Дебра и се премести по-близо.

— Събрали сме го надве-натри, но ето какво излиза.

Сканън изсумтя и разстла листата върху масата за кафе. Ковалски се настани до Дебра, а Майлс се разположи от другата страна на Сканън, който започна:

— Могат да определят кога точно се е измъкнал, като изчислят от мига, когато са го извели на разходка от килията и са го пуснали на двора, до момента, в който са намерили другия затворник със счупен врат.

— Затворник? — попита Ковалски. — Да не се е разхождал с друг осъден?

— Олховски дума не обелва — каза Сканън. — Чухте всичко, с което разполагаме. Ако сведенията на Олховски са достоверни… — рече Сканън.

— В което се съмнявам — прекъсна го Дебра.

— Въпреки всичко — продължи Сканън — само това имаме. А според тези сведения Старк се е измъкнал от килията си и е минал през главния портал за около дванадесет, може би тринадесет минути.

— Бързо — промърмори Ковалски. — Трябва да го е планирал. Вътрешен човек?

Сканън му кимна бързо.

— Проучваме убития — какви връзки е имал, кой му е помагал отвън и може би къде би пратил Старк, ако са имали някакво споразумение.

— Искам да знам веднага, щом се доберете до нещо.

— Разбира се — каза Сканън, — но да не забравяме кое е най-важното в случая.

— И кое е то, Лу? — попита Дебра, докато изтърсваше цигарата си в пепелника на масата.

— Най-важното е, че той е дяволски бърз. За тринадесет минути онзи умира със счупен врат, без да издаде нито звук, а Старк се промъква през главния вход като невидим. Още като чух това, знаех, че пътната блокада няма да го спре.

— Знаеш ли със сигурност, че се е измъкнал? — попита Ковалски.

Сканън се изправи и отиде до картата на района, която висеше на стената вдясно. Използва късия си дебел пръст вместо показалка и очерта пътя, по който Старк се беше измъкнал.

— Скочил е на камион, пътуващ на север по Щатски път 53, преминал е незабелязан участъка, където се плаща таксата за автострадата, и е излязъл на Щатски път 355 за Илинойс. Малко след това всички камиони и коли са преминали през блокадата. И всички са били чисти.

— Значи са го изпуснали? — попита Дебра.

Сканън поклати глава.

— Не мисля. Всички превозни средства са били чисти. Ето къде са се издънили. Според мен след като шофьорът е платил таксата, Старк е очаквал да продължат безпрепятствено нататък с пълна скорост. А когато усеща, че шофьорът натиска спирачките, надниква и вижда спрените коли отпред и запалените сини и червени светлини на полицейските коли; тогава незабелязано се измъква и заобикаля.

— Какво беше това, че е бил забелязан? — попита Дебра.

Пръстът на Сканън се премести от мястото на пътната блокада към някаква точка близо до Щатски път 355, западно от Лийл. Погледна назад към останалите и каза:

— Жертва номер две.

— Някакви свидетели? — попита Ковалски.

— Щатските ченгета докладват, че собственикът на „Гаража на Робърт“ им казал, че ще кара някакъв клиент до бензиностанцията на „Шел“. Те твърдят, че колата на този човек трябва да се е развалила долу на магистралата за Илинойс 355. Поискали от собственика, Еди Холоуей, да го видят, но Еди им казал, че мъжът си е съвсем нормален. Така че те спокойно се върнали към патрулните си задължения по пътната блокада. Тогава видели Еди за последен път. Той се обадил на жена си да й каже, че си тръгва, но така и не се прибрал. Ставало все по-късно и по-късно и тя отново зазвъняла в гаража. Нямало никой. Помислила си, че мъжът й все пак е механик и не би могъл така просто да заседне в снега; значи нещо не е наред. Тогава си спомнила, че й бил казал, че ще кара някого до бензиностанцията на „Шел“. Обадила се там. Дежурният обаче й казал, че някакъв друг човек бил оставил колата на Еди, а той щял да си я вземе по-късно, защото имал закъсал клиент. Жената отново се обадила в гаража. Никой не вдигал. Тогава звъннала на ченгетата. Знаете ги какви са, не че искат да обидят някого, но с тази тежка пътна обстановка и тази истерична жена… просто й казали да изчака още малко. Тя се съгласила. В два без четвърт обаче решила, че е чакала достатъчно. Въпреки лошите пътища се качва в семейното комби заедно със сина си, спуска се надолу, отваря гаража и намира Еди.

— Мъртъв — предположи Ковалски.

— С раздробена трахея. Бил само по бельо. Касовият автомат — празен. Портфейлът му — изчезнал. Колата — изоставена пред бензиностанцията „Шел“, където дежурният през нощта разпознал Старк на снимка. Вече знаем със сигурност, че се е измъкнал от блокадата на Олховски.

Аромат на кафе заля апартамента. Дебра стана, отиде да напълни чашите и наруши тягостната тишина с въпроса:

— Олховски знае ли?

Сканън се прозя и кимна.

— Аз самият му казах. В два и половина през нощта. А той отвърна: „Какъв смисъл има да съобщаваме на пресата сега? Ще бъде три сутринта и кой ще разбере каквото и да било?“. Е, има известно право, но аз все пак пускам обявата за издирване на Старк и нареждам да й се даде абсолютен приоритет, така че да се разпространи в шест сутринта.

Дебра сложи подноса с димящото кафе на масата и подаде една чаша на Сканън, преди да се върне в кухнята за мляко и захар.

— Къде отива след бензиностанцията, Лу? — попита Ковалски.

— Какво е станало после, за момента имаме само предположения, но ще стигна и дотам.

— Давай — каза Ковалски.

— Има и трети труп, зарит със сняг в една канавка. Сигурно изобщо нямаше да го намерим, ако една кола не се беше врязала наполовина в мантинелата и случайно не го беше бутнала на десет метра от мястото, на което е бил.

— От колко време е мъртъв? — запита Ковалски.

— Още не е ясно. Обзалагам се, че отскоро.

— Откъде си толкова сигурен, Лу?

— Бил е покрит със сняг, Деб. Когато са го намерили, е валяло само от пет часа, а трупът е бил само наполовина погребан. Колко дълго може да е бил там?

Ковалски отвърна:

— Може би от повече време, Лу. Все пак е дяволски студено.

— Мястото, където са го намерили…

— Канавката ли? — запита Ковалски.

— … да, вижда се ясно от отклонението нагоре към Трищатската магистрала на юг. Значи ако трупът е бил там вчера, преди залез-слънце, все някой щеше да го види.

— Какво те кара да мислиш, че Старк го е направил? — попита Дебра.

Сканън отпи кафе, почука по точката от картата и преглътна.

— Добре, не знам колко време трупът е престоял там, но знам как е убит.

— Е?…

— Вратът му е бил счупен. От човек, който е знаел как точно да го направи, от някой, обучен да убива.

Ковалски кимна и попита:

— Чий е трупът?

Сканън поклати глава.

— Няма документи. Все още се опитваме да разберем.

— И вие ли си мислите онова, което си мисля аз? — попита Ковалски хората от ФБР.

Сканънв сви рамене.

— Мисля си, че нощта е започнала да става малко хладна за копелето Старк. Спрял е някаква кола на стоп и после е пратил шофьора в канавката. Сега вече е моторизиран.

— Трябва да открием чий е трупът, за да я разберем каква кола да търсим — каза Ковалски.

— Окей, момчета — изсумтя Дебра. — Какво знаем със сигурност?

Сканън отново потупа картата.

— Пропуснах да ви кажа още нещо около последното убийство.

— Какво? — попитаха Ковалски и Дебра в един глас.

— Щатско ченге. — Сканън се обърна към Дебра и поясни: — Жена на име Ронсън, нощен патрул. Не свързала нещата, докато не чула бюлетина. Тогава си спомнила, че спряла край пътя, за да провери един пикап, спрял до банкета. Паркирала зад него. Шофьорът излязъл, като придържал каубойската си шапка ниско нахлупена на главата. Бил облечен с яке и гащеризон в същия цвят като този на Еди. Не разгледала добре лицето му, но това, което си спомня, отговаря на описанието на Старк. Той казал, че всичко е наред и бил спрял само да се изпикае. После отпътувал.

Дебра потрепери и сложи ръце на кръста си.

— Дори не знае колко близо е била до смъртта.

— Може ли да опише колата? — настоя Ковалски.

Сканън въздъхна.

— Форд пикап. Светъл на цвят, нов модел. Регистрационен номер от Западните щати.

Ковалски поклати глава с недоумение.

— Не се е обадила да провери номера, когато е спряла? Та това е най-основното…

— Спряла е, за да помогне, а не заради нарушение — каза Сканън. — Никога ли не си го правил, Убиецо?

Ковалски кимна.

— Жалко, че няма какво повече да ни каже.

Сканън поклати глава.

— Това е всичко, което знаем засега. Старк е в пикап. До момента имаме три трупа, откакто е излязъл на свобода. Погледнете точките на картата. На север от Стейтвил до пътните блокади, после почти право на юг. Мисля, че е малко рано за почивка на Оук Стрийт Бийч. Мисля, че друга работа го води в Чикаго.

— А това нас къде ни води, Лу? — попита Дебра.

— В ефир, Деб. Ще осведомим добрите жители на Ветровития град за цялата тази мръсотия. Може би някои от тях ще бъдат готови да помогнат.

— Точно това ме безпокои — каза Дебра.

— Ъх?

Ковалски видя как хубавата й усмивка се сгърчи, докато тя прошепваше:

— Двама вече са го направили.