Катрин Купър
Златният жълъд (9)

7. Адъргул Пийбоди

Джак се изплаши. Радваше се, че затвори прозореца и старецът не можа да влезе вътре. Чудеше се дали да повика дядо си или да използва пръчицата. Не беше в състояние нито да помръдне, нито да извика. Дребният мъж оголи зъби и изкрещя:

— Дошъл съм за златото си!

Внезапно движение във въздуха накара Джак да вдигне очи. Тъмен силует с прибрани крила се спусна в спирала към прозореца. Дребният старец вдигаше прекалено много шум, за да забележи атаката. В последния момент, преди да се разбие в стъклото, птицата заби клюн в главата на мъжа, после разпери крила и отлетя.

— Камелин! — възкликна Джак.

— Ау! — изохка старецът и вдигна ръце към темето си.

Джак видя ужаса в очите му. Старчето изчезна от погледа му и след миг се разнесе силен вой. Джак се досети, че е паднал в бодливата зеленика долу. Дядо му сигурно също чу виковете. Притиснал лице до стъклото, Джак се опита да види какво става, но безуспешно. После всичко утихна. Момчето се огледа за Камелин. Размаха пръчицата си, за да привлече вниманието му, но навсякъде се разлетяха искри. Щом Джак вдигна пръчицата, дребничкият старец излетя от храстите и направи салто във въздуха. Камелин го подгони по ливадата. Мъжът се спря и погледна нагоре. Когато видя Джак да отваря прозореца, мигом се обърна и избяга през зеленчуковата градина. Камелин долетя при Джак.

— Остави пръчицата, преди да си направил беля!

Джак премести пръчицата в лявата си ръка. Наоколо отново се възцари мрак и му трябваха няколко секунди, за да свикне с тъмното. Камелин скочи в стаята му.

— Мисля, че търси жълъда. Кой е този?

— Боги.

— Какво е боги?

— Някой, с когото не бива никога да говориш. Научава всичките ти тайни, а после ги разменя за нещо, което иска.

— Аз говорих с него в гората Нютън Гил.

— Надявам се, че не си му казал нищо.

— Така мисля.

— Добре — засмя се Камелин, — защото току-що го осведомих, че си велик магьосник и че ако се върне пак, ще го превърнеш в уриск.

— Но… аз не съм велик магьосник.

— Той не го знае. Във всеки случай не му хареса номерът, който му погоди с пръчицата.

Джак усети, че ръцете му треперят, и се зарадва, че пръчицата е в лявата му ръка.

— Какво е уриск?

— Ама ти съвсем нищо не знаеш! Уриските са големи колкото богитата, но са тяхна пълна противоположност — те са добри, мили и отзивчиви и с много малки нослета.

— А защо богито се уплаши?

— Богитата се гордеят с дългите си носове. Колкото по-дълги са носовете им, толкова по-важни се чувстват.

— А знаеш ли кой е? Има ли си име?

— О, да, има си: Адъргул Пийбоди — противно, подло, крадливо боги!

Джак взе извитото перо от масата.

— Намерих това в стаята си тази вечер. Явно е влизал, докато съм вечерял. Раницата ми беше разкъсана, а нещата ми — разхвърляни.

— Затова Елан ти каза да държиш прозорците затворени.

Джак не си призна, че първо е заподозрял Камелин.

— Това е едно от моите пера. Прокрадна се и го отскубна, докато не гледах. От опашката ми го откъсна. Знаеш ли откога чакам да си му го върна!

— Имало е кражба в клуба за крикет. Пак той ли е бил? Били откраднати всички дребни монети.

— Вероятно. Той често влиза на разни места да краде.

— Откъде знаеш?

— От известно време Нора получава сведения от Нощните стражи за изчезнали вещи.

— Нощни стражи ли?

— Те са нещо като охрана под мое командване и, разбира се, получават заповедите си от мен.

Докато Джак се чудеше кои биха могли да са тези Нощни стражи, Камелин се подаде през прозореца и изсвири тихо, но продължително. Отговори му къс пронизителен звук.

— Ела, всичко е наред! — прошепна той към мрака долу.

След малко на прозореца се появи космата кафява муцуна. Съществото скочи пъргаво в стаята на Джак и се настани върху масата. Стоеше на задните си крака, а дългата му опашка се влачеше отзад.

— Та това е плъх! — възкликна Джак.

— Не е обикновен плъх. Това е Мотли.

Плъхът наклони глава на една страна и се поклони леко. Носът и мустаците му потрепнаха няколко пъти, след което зацвърча възбудено. Камелин слушаше и кимаше.

— А аз защо не го разбирам? — попита Джак.

— Защото не си гарван. Вземи пръчицата в другата си ръка и ще го разбираш.

Джак докосна пръчицата и стаята се освети.

— Не толкова ярко, ако обичаш — оплака се Мотли, — намали малко… ослепяваш ме.

— Съжалявам, нова ми е — извини се Джак, — още не съм й свикнал.

— Просто си помисли за нещо тъмно — посъветва го Камелин.

Джак си спомни мрака в гората Нютън Гил и пръчицата веднага засвети по-слабо.

— Не е зле — похвали го Мотли, — роден талант.

— Ами! Късметът на начинаещия! — изсумтя Камелин.

Без да му обръща внимание, Мотли кимна окуражително на Джак.

— Да се върнем на по-важните неща… моя рапорт… пратихме Пийбоди да си върви у тях. Или по-точно, Джак го изпрати, като го изхвърли от храстите с пръчицата си. Нощните стражи го следват да видят къде се крие…

— Аз знам — прекъсна го Джак.

Камелин и Мотли изглеждаха изненадани.

— Той каза, че дървото Гнори в гората Нютън Гил сега е негово, ако това може да помогне.

— Нора ще остане доволна — рече Камелин.

— Мъртвите дървета не говорят — обясни Мотли.

— Искате да кажете, че се крие в мъртвото дърво, така че никой да не знае къде е?

— Именно! — казаха в един глас Мотли и Камелин.

Мотли закрачи напред-назад по масата, после пак заговори:

— Камелин… върви да спреш Нощните стражи… не е хубаво да се ходи в тази гора след мръкнало… аз ще докладвам на Нора… тя трябва да знае какво е станало.

Камелин се покашля смутено, за Джак бе станало очевидно кой е шефът.

— Ще се видим в щаба — заяви Мотли.

— Да, добре, до после — отговори Камелин и отлетя към гората Нютън Гил.

— Не мога да стоя да си бъбрим цяла вечер… имам отговорности… чака ме работа.

Мотли чевръсто скочи на перваза.

— Благодаря — отвърна Джак, понеже не се сети какво друго да каже.

— Не забравяй да затвориш прозореца! — изцвърча плъхът, докато се спускаше по бръшляна, с който бяха обрасли стените на къщата.

Джак два пъти провери дали е поставил добре резето, после остави пръчицата на масата. Изтощен, той се пъхна в леглото, но дълго не можа да заспи.

 

 

Когато Джак се събуди на другия ден, наближаваше един следобед. Беше чул дядо си, който му извика, че му оставя закуската на масата, но оттогава бяха минали часове. Дръпна леко пердето. Дядо му още работеше в градината. Ако побърза, може да слезе и да прибере нещата за закуска, преди дядо му да се върне. Не му се щеше да разбира колко се е успал. Любопитно му беше и дали нещо друго се е случило. Погледна в Книгата на сенките, но нямаше съобщения.

Щом слезе долу, веднага разчисти масата. Тъкмо затваряше вратата на шкафа, когато дядо му влезе.

— Браво, момчето ми, всичко си прибрал и измил.

— Стана ли време за обяд?

— Да, пък и доста поработих тази сутрин, та ми се отвори апетит. През нощта в градината сигурно е влизала лисица, всичкият ми лук е изпотъпкан.

Джак знаеше много добре кой е виновникът, но не можеше да каже на дядо си.

— Ще ходиш ли днес в имението Юел?

— Да, ако нямаш нищо против, нали съм поканен.

 

 

След като се нахраниха, дядо му взе един плик от полицата над камината и му го даде:

— Без малко да забравя, това дойде за теб тази сутрин.

Джак първо си помисли, че е от баща му, но липсваше марка. Вътре имаше картичка.

— От Елан е. Ще прави парти в петък вечерта. Има бележка и за теб.

Дядо му взе бележката.

— Нора те кани за уикенда. Ако не ти се ходи, не си длъжен.

— Мисля, че бих отишъл — каза Джак след кратък престорен размисъл.

— Трябва ли ти подарък?

— Пише, че е просто парти, не се споменава за рожден ден.

— Ще ти приготвя букет цветя. Сигурен съм, че ще хареса момините ми сълзи.

Джак благодари на дядо си и се качи в стаята си. Намери я така, както я беше оставил, нищо не беше пипано. Преди да тръгне, отново се опита да приглади косата си, но безуспешно.

Дядо му беше отишъл в градината.

— До довечера! — извика му Джак и се отправи към пролуката в плета.

 

 

Джак завари Нора и Елан около кухненската маса да правят сандвичи със сирене.

— Камелин няма ли го?

— Още спи, имал дълга нощ — отвърна през смях Нора. — Мотли ми каза, че добре си подплашил нашето боги.

— Без да искам, просто така се получи.

— Нищо лошо не е станало. Тъкмо ще има за какво да си мисли. За всеки случай удвоих Нощните стражи. Само нещо да шукне зад плета, веднага ще знаем.

Джак все още се тревожеше, че Пийбоди е тършувал във вещите му.

— Мисля, че е търсел жълъда. Каза, че иска злато.

— Всички богита искат злато — засмя се Нора, — сигурно те е взел за лесна плячка. И си е получил заслуженото.

— Но откъде знаеше, че имам злато?

— Най-вероятно не е знаел. Но мисля, че скоро няма да дръзне отново да те безпокои.

Джак се надяваше Нора да е права.

— Благодаря за поканата — каза той.

— Ще приемеш ли? — попита Нора.

Джак кимна.

— Как се справи със списъка с въпроси, който ти дадох?

— Всичко е наред.

— Браво, защото сега ще ти дам думите, които трябва да научиш за ритуала.

Джак взе листа и прочете на глас:

„Нося символа указан, перо от черен гарван.

Щом възвести се краят на нощта, преобрази ме, та да мога да летя.“

— Трябва да ги повториш точно — предупреди го Нора.

— Ще ги запомня — успокои я Джак.

— Тези сандвичи са за Камелин — обясни Елан.

— Всичките ли? — изуми се Джак.

— Той изпитва особена страст към сиренето, а Нора има нужда от перо за ритуала, така че ще се опитаме да го склоним да вземе правилното решение.

Чу се познат крясък и Камелин се появи в кухнята.

— Добре ухаят.

— Така е — каза Нора, без да вдига поглед, — за Джак са.

— Всичките ли?! — възкликна гарванът.

— Не е закусвал — отвърна Нора.

Камелин преглътна и впери жаден поглед в чинията.

— Аз също, а не съм и обядвал.

Нора погледна първо него, после Джак.

— И двамата разбирате колко е важен този ритуал, нали? Имаме само една възможност и трябва да го направим както трябва.

Момчето и гарванът кимнаха.

— Нямам търпение да видя Джак като гарван — изкиска се Камелин, без да откъсва поглед от сандвичите.

— Ще ни трябва едно от перата ти.

— Перо ли! — изписка той. — Нима не знаеш колко са ценни перата ми! Без тях ще остана гол!

— Искам само едно — каза мило Нора.

— Няма да си скубя перата! Боли и ще ми призлее. Ще ми трябва много храна, за да се оправя.

— Предполагам, че може да вземеш един от сандвичите на Джак.

— Един няма да ми стигне.

— Трябва да е перо от крило, за да може да лети.

— Перо от крило! Ще ми трябва цяла чиния сандвичи, за да се възстановя.

— Убедена съм, че Джак няма да има нищо против.

Джак едва се сдържаше да не се разсмее.

— Няма проблем — успя да издума той с треперещ глас.

Камелин не губи повече време в преговори.

— Ау! — изохка той, отскубвайки перо от крилото си, след което започна драматично да се олюлява. — О! Вие ми се свят!

Нора сложи цялата чиния сандвичи пред него и взе перото.

— Благодаря ти — каза тя, — надявам се сандвичите да помогнат.

— Ще помогнат!

Нора вдигна перото и го разгледа внимателно.

— Идеално, ще свърши чудесна работа — заключи тя и се обърна към Джак и Елан. — Да оставим Камелин да се възстанови и да идем в библиотеката.

Нора тръгна с перото в ръка, а Джак и Елан я последваха по коридора. Когато отвори вратата, Джак ахна. Никога не беше виждал такава стая. Беше пълна с етажерки, отрупани от горе до долу с книги.

— Всичките ги е правила Нора — прошепна Елан на Джак.

В това време Нора взе един от томовете и постави перото в него.

— Това е книгата, която ще й трябва за ритуала — обясни Елан.

— Какво е станало с плочите за котела? — попита Джак. — Как са се изгубили?

Елан погледна към Нора. Джак усети, че има нещо.

— Позволено ли ми е да знам?

— Да, но по-добре Камелин да ти каже. Това си е неговата история и той пое отговорността за загубата, макар да не беше виновен — обясни Нора.

— Той обвинява себе си за всичките ни проблеми — добави Елан.

— Но защо, след като не е бил виновен?

— Нека той сам ти каже — рече Нора. — Щом ти повярва достатъчно, ще го направи. А сега какво ще кажеш за малко упражнения с пръчицата?

Джак кимна. Определено имаше нужда от това.

— Приготвила съм кофа с пясък в градината за всеки случай — засмя се Нора.

Минаха през кухнята, но Камелин не се виждаше никъде. Сандвичите също.

— Сега добре ще си поспи — отбеляза Елан, — няма да се весне чак до вечеря.

Щом излязоха в градината, Джак видя кофата под хранилката за птици.

— Гледай сега! — каза Нора и взе своята пръчица.

Кривата клонка се изглади и дори на слънце се виждаше, че върхът й сияе.

— Когато набележиш целта, опитай се да се съсредоточиш. Събери искрите в кълбо и ги изпрати към кофата… ето така.

Върхът на пръчицата припламна в синьо и към кофата полетя малко кълбо светлина. Щом попадна в пясъка, изгасна. Нора се усмихна окуражително на Джак.

— Сега опитай ти.

От пръчицата на Джак отново се разлетяха искри, но не толкова бурно, както преди. Той се взря в тях и ги събра на върха.

— Много добре! Сега се опитай да ги изстреляш — подкани го Нора.

Отгоре се чу смях. Джак знаеше, че Камелин ги гледа от гарванарника. Беше твърдо решен да му покаже, че вече владее пръчицата. Пое си дълбоко дъх и се прицели. Кълбото от светлина полетя към кофата. Силното проблясване и пукотът, които последваха, му подсказаха, че не е уцелил. Хранилката за птици се олюля, изскърца и се сцепи на две.

— Роден талант! — изграчи Камелин.

— Много съжалявам!

— Няма проблем, ще я поправя, щом свършиш. Камелин ще бъде доволен, той мрази да храня другите птици в градината. Защо не останеш да се поупражняваш малко?

Следващите няколко опита не бяха по-успешни от първия. Най-трудно бе да концентрира искрите в кълбо от светлина. Една искра се отдели от кълбото, което се опитваше да направи, и опърли косата му. После пък кълбото излетя във въздуха и едва не уцели една лястовичка по опашката. То летеше толкова бързо, че горката птичка трябваше да маха с крила с всички сили, за да успее да се измъкне. Джак чуваше как Камелин се киска в гарванарника си.

След половин час Джак вече се бе научил да уцелва кофата с кълбата от искри почти всеки път. Върна се в кухнята да си вземе довиждане с Нора и Елан.

— Май не успях да повредя нищо повече — каза той. — Съжалявам за хранилката.

Нора вдигна пръчицата си и я насочи към градината. От върха й излетяха зелени искри.

— Готово, проблемът е решен! Ще се видим в петък. Научи си думите и помни, че трябва да направиш всичко съвсем точно.

— Обещавам! — каза Джак и махна за довиждане.

На излизане погледна към гарванарника. Не видя Камелин, но още го чуваше как се смее. Научаването на думите нямаше да го затрудни, за разлика от желанието да се превърне в гарван. Ако в събота сутринта не пожелае да се преобрази с цялото си сърце, нищо нямаше да се случи.

 

 

Цяла нощ Джак лежа буден.