Катрин Купър
Златният жълъд (16)

14. Във въздуха

— Защо вождът Нъкъл не спомена нищо за Чаркъл? — не се стърпя Джак и попита Нора, докато раздигаха чиниите от закуската.

— Няма как да е сигурен, че е тук. Дракончето ще бъде в безопасност, стига да не влиза в тунелите.

— Точно така ме хванаха едно време — каза Чаркъл, пърхайки с крилца пред Джак. — Изследвах една пещера заедно с двамата си братя — Норис и Снук. Бяхме влизали няколко пъти в нея без никакви проблеми, докато не попаднахме на тъмна дупка и тези противни същества ни хванаха.

— Норис и Снук също ли?

— О, не! Те са по-големи от мен и вече можеха да бълват огън. Аз обаче си бях бебе и не умеех да се защитавам. Норис подпали шапките на двама от тях, а Снук одра третия с нокти, но не успяха да ме спасят. Сприганите ме завлякоха в подземната си работилница и ме затвориха в тази лампа. Когато започнах да бълвам огън, започнаха да ме използват да им паля свещите.

— Сигурно е било ужасно — каза Джак. — Аз не знам много за драконите, но си мислех, че всички са големи.

Чаркъл се засмя.

— Драконите са лесни за разпознаване. Драконерите са червени, драконорите — сини, а драконетите — зелени. С червените по-добре да си нямаш вземане-даване: те са големи, свирепи и често злонравни и избухливи. И мъжките, и женските бълват огън. Сините са горе-долу с твоя ръст. Обикновено са дружелюбни. Изобщо не бълват огън, но имат много остри зъби, така че е добре да стоиш настрани и от тях, особено ако не са закусвали.

— Зелените дракони винаги ли са малки?

— Да, ние сме драконети — малки, дружелюбни и добродушни. Само мъжките бълват огън.

Чаркъл спря да пляска с крила и се свлече на масата.

— Толкова отдавна не съм виждал семейството си… — каза тъжно той. — Много ми липсват!

— Мога да те заведа до Уестууд още днес, ако не ти се чака до края на седмицата — предложи Нора.

— Не, благодаря. Ако нямате против, бих предпочел да остана тук за няколко дни. С вас ми е наистина приятно.

Нора се усмихна, после се обърна към Джак:

— Разбираш ли защо не исках да слизаш в тунела? Сприганите обожават да пекат птици и плъхове. Затова Камелин гледа да не припарва там.

— Не можеш да ме виниш — обади се Камелин. — Поне не ме е страх от високото.

— Че кого го е страх от високо? — попита Елан.

Джак се намръщи на Камелин, който запристъпва от крак на крак и скри глава под крилото си, колкото може по-дълбоко.

— Извинявай, Джак! — прошепна той.

— Но защо не ни каза? — попита Нора. — Защо го пазиш в тайна?

Джак не отговори нищо, беше твърде смутен. Мислеше, че Камелин няма да го издаде, а и се надяваше, че като стане гарван, страхът му ще изчезне.

— Бързо в хербориума! Имам точно каквото ти трябва. Повече никога няма да те е страх от височини.

Когато отидоха там, Нора се зарови в някакъв рафт.

— Изпий това и можеш да се преобразиш тук, за да си спестиш качването по стълбите. Камелин ще те научи да летиш за нула време.

Джак погълна горчивата течност, която запари в гърлото му и остави отвратителен вкус в устата му.

— Извинявай, Джак! — повтори Камелин. — Просто ми се изплъзна. Не исках да го кажа.

— Няма проблем, пък и ако това проработи, скоро ще мога да летя.

Камелин продължи да пристъпва неспокойно, докато Нора не ги остави насаме.

— Носиш ли ми нещо? Нали се сещаш, за урока по летене?

— Да, но ще ти дам половината. И на мен ми трябва нещо, с което да си оправя вкуса.

Джак разви кексчето, което бе взел от стаята си за Камелин, и го раздели на две. Гарванът погълна своята част на един залък.

— Добре, става! — изграчи той и докосна челото на Джак. — Ще започнем с плавно спускане, само че този път от малко по-високо.

Отидоха при бука в отсрещния край на градината и заподскачаха от клон на клон, докато стигнаха по-високо от преди. Земята беше далеч долу, но Джак се чувстваше уверен.

— Ето! — изграчи Джак, разпери крила и направи крачка напред.

За пръв път в живота си гледаше надолу, без да му става лошо. Земята не се въртеше.

Крилата му сякаш сами знаеха какво да правят. Той ги сви надолу, после ги вдигна нагоре. Изведнъж усети как набира височина.

— Летя! — викна той възторжено. — Сега наистина летя!

Прелетя над Камелин и го видя как зяпва с клюн от изумление.

— Затвори си човката! — изграчи Джак. — Сам каза, че не е прилично да се зяпа!

Джак се издигаше все по-високо, но не изпитваше страх. Летенето беше най-хубавото нещо на света.

— Гледай ме! — радваше се той.

— Слизай, преди да си ми навлякъл неприятности! — извика му Камелин.

— Това е страхотно! Не знам какво ми даде Нора, но наистина помогна!

— Кацай веднага! — кресна Камелин.

Беше твърде късно. Джак вече беше сменил курса към клона, на който стоеше Камелин. Само че не уцели и се удари в дървото.

— Трябва да поработим върху кацането — засмя се Камелин.

— Искам пак! — въодушевено грачеше Джак.

Джак се упражнява цяла сутрин. Камелин му помагаше да усъвършенства техниката си и го учеше да преценява как да поставя краката си при кацане.

— Трябва ми почивка — изохка Джак. — Не знаех, че летенето е толкова изморително.

— Да се подкрепим тогава — предложи Камелин, — ела с мен!

Джак реши, че отиват в къщата да похапнат, но вместо това Камелин прелетя над плета и шосето и се насочи към задните входове на магазините и закусвалните до църквата. Кацнаха на плоския покрив зад павилиона за пържена риба и картофки.

— Остави на мен — прошепна Камелин.

Той се спусна надолу, кацна на перваза на прозореца и почука на стъклото. Изду гърди и щом двете готвачки го забелязаха, закрачи гордо напред-назад.

— Я гледай! — възкликна по-младата. — Онзи гарван се е върнал!

— Да, довел си е и приятелка! — отвърна другата, като посочи към Джак.

Жените наклониха глави и се усмихнаха на Джак, който не беше много доволен, че са го взели за момиче.

— Не си губи времето — рече по-възрастната жена и смушка по-младата в ребрата.

Камелин танцуваше смешно по перваза, кимаше с глава и присвиваше крила. Правеше подскоци, вдигаше ту единия, ту другия си крак. Накрая отлетя обратно при Джак.

— Ей сегичка — каза той развълнувано, — само внимавай, че картофките обикновено парят!

Не се наложи да чакат много. Скоро задната врата се отвори и по-младата жена изнесе пластмасова чинийка, пълна с картофки, и я плъзна по покрива.

— Заповядайте! — каза тя мило.

Камелин запристъпя важно-важно и показа благодарността си с няколко завъртания, а после бързо се захвана да унищожава възнаграждението си. Джак умираше от глад, но успя да си клъвне само няколко картофчета, преди Камелин да изяде всичко.

— Винаги ли те хранят? — попита той, когато чинийката се изпразни.

— О, да! — рече Камелин. — Но виж как трябва да се унижавам, за да получа нещо за хапване!

— Е, поне не те смятат за момиче! — засмя се Джак. — Обаче си струваше, картофките бяха много вкусни.

— Нито дума на другите — предупреди го Камелин. — Ако разберат, че сме яли, няма да ни дадат да обядваме, а днес има печено с ябълков пай за десерт.

— Нито дума! — обеща Джак.

Камелин излетя и Джак го последва. Направиха кръгче над кулата на църквата и кацнаха на парапета в долната част на камбанарията.

Джак се огледа и занемя — гледката беше зашеметяваща. Виждаше се цялата околност. В далечината са извисяваше Гласруенската гора, където се бе запознал с Арана, а отвъд нея — Нютън Гил. Под тях беше имението Юел. Сега му стана ясно защо Пийбоди се е качвал тук, за да ги шпионира.

— Доста се забавихме, няма ли да се притеснят за нас?

— Затова те доведох тук — да си имаме оправдание, когато се върнем. Нали ти казах, имаме среща.

Джак се озърна, но не видя никого.

Камелин отметна глава назад.

— Тимъри! — извика силно той.

На тавана на камбанарията нещо се размърда и от отсрещния ъгъл надникна сънлива физиономия. Щом разбра кой го вика, Тимъри се развълнува и веднага долетя.

— Здравейте! Какво неочаквано удоволствие! Много мило от ваша страна да наминете!

— Просто се опитваме да бъдем учтиви — отговори иронично Камелин. — Освен това ти нося съобщение от Нора.

Камелин изглеждаше разочарован, че прилепчето ни най-малко не се подразни. Явно много обичаше гости и като че ли нямаше против да го будят посред бял ден.

— Това означава ли, че вече можеш да летиш, Джак Бренин? — възбудено попита то. — Много скоро ще станеш отличен летец също като Камелин. Почакай и ще видиш!

Камелин се изкашля и се намръщи.

— Следобед Джак трябва да се прибере у дома си и Нора заръча довечера да държиш къщата му под око. Орин също ще бъде с него. Най-важното обаче е, че не искам да ми докладваш нищо на мен, освен ако се появи наистина съществен проблем. Разбираш ли?

Тимъри кимаше усилено и накрая Камелин повярва, че го е разбрал.

— Е, да не пречим повече на съня ти. Време е да се прибираме.

— О, моля ви! — изцвъртя Тимъри. — Няма ли да поостанете още малко?

— Не — отсече Камелин, — отбихме се само за малко!

— Елате пак някой път! — въодушевено ги покани прилепчето. — Много обичам гости, по всяко време, и денем, и нощем.

— Аз пък приемам гости само през деня — измърмори Камелин. — Така че не се отбивай посред нощ, моля.

После отлетя, преди Тимъри да успее да отговори нещо.

— Довиждане — каза учтиво Джак, — отлитам!

Прелитайки над плета на имението Юел, Джак видя Нора във вътрешния двор, скръстила ръце и вперила сърдит поглед в Камелин. Виждаше се, че му се кара. Джак кацна на тревата и заподскача към тях.

— Трябваше да стоите в имението! Ами ако се беше случило нещо?

— Заведох Джак да видим Тимъри и да му предам съобщението ти. Не бих рискувал, ако не летеше толкова добре — отговори Камелин, придавайки си колкото може по-невинен вид. — А от върха на камбанарията се открива прекрасна гледка и Джак можеше по-добре да се ориентира кое къде се намира.

— Следващия път, когато решите да излизате, искам да ме уведомите — заяви строго Нора. — Разтревожихме се. Това е първото излизане на Джак, а и не мога да повярвам, че сте събудили Тимъри посред бял ден. Трябваше да му предадеш съобщението след вечеря.

Камелин смигна на Джак и скри глава под крилото си.

— Тимъри много ни се зарадва — обади се Джак, — не беше ядосан, че сме го събудили.

— Съжалявам, повече няма да правя така — извини се Камелин и погледна Нора толкова разкаяно, че тя му прости.

— Дядо ти ще мине да те вземе след вечеря — обърна се Нора към Джак. — Поканих го да хапне с нас, но той каза, че има уговорка с приятели от клуба по градинарство.

Джак и Камелин се упътиха към хербориума. След като се преобрази, Джак остана да лежи на пода. Ръцете и краката го боляха както никога преди.

— Вземи това! — каза Нора и остави едно кафяво бурканче на масата. — Довечера, преди да си легнеш, разтрий ръцете и краката си. Помага при мускулна треска.

— Благодаря! Болката си струваше — летенето е най-хубавото нещо на света.

 

 

След обяда Елан, Нора и Джак взеха пръчиците си и излязоха в градината. Нора искаше да накара Груб да заприлича на дърво. Превърна дрехите му в кора, Елан преобрази косата му в клони, а Джак добави листата.

— Така е по-добре — рече Нора, като отстъпи назад, за да се увери, че лицето му не се вижда. — Колкото по-скоро имаме новини от вожда Нъкъл, толкова по-добре. Тази сутрин ми трябваха цели двайсет минути, за да го нахраня.

— Кога, мислиш, ще върне жълъда? — обърна се Джак към Нора.

— Зависи къде е Пийбоди — отговори тя. — Ако имаме късмет, ще се крие в Гнори в Нютън Гил.

Тогава съвсем скоро ще си получим жълъда.

— Готов ли си за утре? — попита го Елан, докато двамата гледаха как Нора поправя масата за пикник.

— За утре ли?

— За училище. Нали утре е първият ти учебен ден?

— А, да — въздъхна Джак. — Не ми се ходи. Притесняват ме момчетата, които видях на игрището онзи ден.

— Ако искаш, ще дойда да те посрещна. Нора вече попита дядо ти дали може да дойдеш да си учиш уроците у нас след училище. Само пропусна да уточни какви уроци.

Двамата се разсмяха.

— Денят ще мине ужасно бавно. Като знам, че мога да летя, нямам търпение да опитам отново.

— Искаш ли да те посрещна?

Джак не знаеше какво да отговори. Много му се искаше да повърви с Елан, но ако другите момчета го видеха, вероятно щяха да почнат да го подиграват. Хрумна му решение.

— Ако нямаш нищо против, ще видя дали дядо не иска да ме посреща първите дни. А ти можеш да идваш с него.

— Чудесна идея — съгласи се Елан.

Сега, когато Джак знаеше, че може всяка вечер да идва в имението Юел, мисълта за училището му се струваше по-поносима.

— Може обаче да имам и други уроци. Ще трябва да си пиша и домашните…

— Няма проблем, двете с Нора ще ти помагаме, ако нещо те затрудни. И ще се погрижим Камелин да не ти пречи.

— Благодаря! — каза Джак.

Той не можеше да повярва колко много неща се случиха само за една седмица, откак пристигна при дядо си.

 

 

Преди дядо му да дойде, Джак се качи да види Камелин и да вземе Орин.

— Ще се видим утре вечер значи.

— Ами! — засмя се Камелин. — Защо да чакаме толкова? Ще намина по-късно довечера. Когато видя, че в стаята ти светва, ще ти почукам на прозореца.

— Страхотно! Така ще можем да продължим с твоите уроци. Дядо няма да чуе нищо, защото си пуска силно телевизора, а и холът е в другия край на къщата.

— Няма как ти да летиш по-добре, отколкото аз да чета, нали така?

Камелин се закиска така силно, че събуди Орин. На входната врата се потропа.

— Трябва да вървя — каза Джак натъжено.

— Ще се видим по-късно. Не забравяй, че ще огладнея. Четенето е трудна работа.

Сега беше ред на Джак да се разсмее. Орин скочи в ръката му и се намести в джоба му. Джак взе раницата си и слезе при дядо си.

Всички се бяха събрали в кухнята.

— Точно си прибирах нещата — обясни той.

— Нора казва, че уикендът е бил чудесен.

— Най-хубавият! — потвърди Джак. — Благодаря ви!

— Ако искаш, другия уикенд може пак да дойдеш — покани го Нора. — Сигурна съм, че Елан много ще се зарадва на компанията ти, а и ти сигурно си имаш планове, Сам.

Дядо му кимна.

— Доста работа ми се събра покрай градинарството и крикета.

— Джак винаги е добре дошъл тук — повтори Нора и смигна тайно на Джак.

— Чао! — извика Елан и им махна. — До утре!

 

 

Джак се усмихна. Докато вървеше по алеята, се чувстваше щастлив, а това отдавна не му се беше случвало. Не беше дошъл да живее при дядо си по своя воля, но сега не можеше да си представи да е на друго място. Животът му се бе променил завинаги. Сега и той беше гарван момче като Камелин и можеше да лети. Погледна към Гласруенската гора и се замисли дали Арана е добре. Знаеше, че тя ще бъде осведомена за уроците му по летене. Щеше и да разбере, че не е виновен, задето златният жълъд изчезна. Трябва да пита Нора дали може да литне дотам с Камелин през уикенда, за да я види. Летенето наистина имаше много предимства. Надяваше се само мускулите му скоро да привикнат. Камелин му каза, че имат да упражняват още много неща, преди да стане готов да мине през прозореца във времето, но за Джак това беше без значение. Той нямаше търпение да полети отново.