Катрин Купър
Златният жълъд (12)

10. Казанът на гарвана

На сутринта Джак отиде да помогне на дядо си в оранжерията.

— Още я подушвам тази лисица — не спираше да се оплаква Сам Бренин, докато двамата разчистваха изпочупените саксии.

Джак погледна прясната купчина пръст на мястото на тунела на сприганите с надежда никога повече да не ги види.

След обяда дядо му направи букет от бели и розови момини сълзи.

— Сигурен съм, че на Елан много ще й харесат — рече той, любувайки се на цветята с дребнички цветове и с широки листа.

— Ъхъ — измърмори Джак.

Останалата част от деня мина бавно. Джак прекара целия следобед в подреждане на клетката на Орин, докато тя не остана доволна.

Най-накрая уреченият час настъпи. Джак провери за последно дали е взел всичко необходимо. Златният жълъд беше грижливо прибран в джоба с цип на якето, а Орин се скри в раницата му. Беше му неудобно да носи цветята в ръка, но нямаше друг начин да ги занесе на Елан, без да ги смачка.

Тъкмо сви зад ъгъла към имението Юел, когато покрай него профуча момче на велосипед. Чу се рязко скърцане на спирачки, момчето спря и обърна бавно колелото. Сърцето на Джак се сви, щом разпозна вратаря от игрището.

— Ей, дребосък, носиш цветя за гаджето, а?

Джак продължи да върви, без да му обръща внимание. Вече беше съвсем близо до портата. Но в този момент момчето го настигна и дръпна цветята от ръката му.

— Още не съм свършил с теб! — заяви то.

Докато Джак се опомни, вратарят го блъсна и ритна букета. По паважа се посипаха розови и бели цветчета. Побойникът се ухили.

— Опа! Дано не си дал много пари за тях.

Джак усещаше как сърцето му бие до пръсване. Искаше му се момчето да се махне.

— Мисля, че ти казах, че не искам повече да те виждам, дребосък! Какво правиш тук?

— Името ми е Джак.

— О, май си падаме обидчиви, а?

Момчето започна да обикаля около Джак и да го имитира, повтаряйки „Името ми е Джак“, после го блъсна върху плета.

Джак се сепна, когато от раницата му се чу цвъртене. Момчето отстъпи изненадано назад и размаха юмрук във въздуха. Силно грачене накара и двамата да погледнат нагоре. Джак видя как Камелин се спуска към тях. Момчето се ококори уплашено и вдигна ръце да се предпази, но не успя — Камелин го бомбардира отгоре. Джак прихна да се смее. Косата и лицето на момчето бяха покрити с курешки. Камелин кацна на стълба на портата и впери мънистените си очи в побойника.

— Какво става тук, момчета? — чу се плътен глас зад тях.

Джак се обърна и видя Дон от клуба за крикет.

— Ти беше Джак, нали? — попита той и му помогна да се изправи.

Преди Джак да отговори, момчето вдигна велосипеда си и скочи на него.

— Не сме приключили с теб, дребосък! — извика той и завъртя бързо педалите.

— Притесняваше ли те? — попита Дон.

— Има ми зъб.

— Да си намери някого от неговия калибър. Тръгнал съм да се видя със Сам, мога да те изпратя, ако искаш.

— Благодаря, но аз съм насам — отвърна Джак и посочи имението Юел.

Щом Дон се скри зад ъгъла, момчето внимателно свали раницата си.

— Добре ли си, Орин? — попита то и погали мишлето по меката козинка.

— Някакви поражения? — поинтересува се Камелин.

— Не, струва ми се, че всичко е наред — отвърна Джак и се ухили на Камелин: — Чудесен изстрел!

— Не казвай на Нора. Не би трябвало да правя такива неща.

— Ти само ми помагаше. Ако не се беше появил, онзи щеше да ме удари.

Камелин пристъпи смутено от крак на крак, после видя пръснатите цветя.

— За Елан ли бяха?

— Да.

Джак събра цветята и листата и ги подреди, доколкото успя. Когато влязоха в градината на Нора, той извади пръчицата си, сложи цветята на една каменна пейка и усилено се съсредоточи. Направи мислено всичко, което бе видял да прави дядо му по-рано.

— Еха! — възхити се Камелин, когато пред очите им се появи красив букет. — Ти наистина си роден талант.

— Не стана толкова хубав, колкото на дядо.

— Прекрасен е! — каза Елан и го потупа по рамото. — Добре ли си? Видяхме онова момче да те блъска.

— И преди съм го срещал. Не ме харесва.

— Хулиган! Не му позволявай да те притеснява. Добре, че онзи мъж се появи навреме.

Джак кимна и смигна на Камелин.

— Да влизаме — покани го Елан, — Нора ни е приготвила същинско угощение.

Камелин не чака втора покана и литна бързо, за да стигне пръв до кухнята.

— Надявам се, не възразяваш, че доведох Орин. Не можех да я оставя сама, не и след като обещах да се грижа за нея.

— Очаквахме я — усмихна се Елан, — приготвили сме й специално място до Мотли.

 

 

Когато влезе в кухнята, Джак ахна от удивление. Масата беше отрупана с домашни рулца, сладкиши, колбаси, сирена и торти. Очите на Камелин станаха като тигани. В далечния край бяха наредени девет малки чинийки върху висок поднос. Около тях върху обърнати чашки бяха седнали Нощните стражи. Орин бързо изтича при тях. До мястото на Джак беше поставена голяма купа. Камелин подскачаше от крак на крак, нетърпелив да започнат.

— Това парти всъщност е за теб, Джак — каза Нора, когато всички се настаниха. — За последната ти вечер като обикновено момче. От утре сутрин ще бъдеш необикновен.

— Като мен — намеси се Камелин, — гарван момче за чудо и приказ.

Всички се засмяха и изръкопляскаха.

— Може ли вече да започваме? — попита Камелин и побърза да добави: — Моля?

— Трябва да те предупредя, Джак, че маниерите на Камелин на масата не са от най-добрите — прошепна Елан.

— Няма проблем, виждал съм го как яде — отвърна момчето.

 

 

Партито продължи цяла вечер. Камелин яде колкото можа, докато накрая Нора го изгледа смръщено и той каза, че толкова му стига. След като приключиха с хапването, Джак вдигна пръчицата си, за да разбира какво си говорят плъховете. Мотли и Нощните стражи забавляваха всички с песните си.

— Не ги разбирам — прошепна той на Камелин.

— Нито пък аз — засмя се гарванът, — пеят на уелски.

— Разказва се за тенджери, къкрещи на огъня — обясни им Орин — и за Джони, който се спречква с котарака, това е любимата част на Мотли.

По средата на масата се изпъчи голям сив, раздърпан плъх, който се поклони на всички и се представи като Рагс. Той разказа на всички за приключенията си на кораба, където живеел, преди да стане Нощен страж. После Орин изпя соло с високия си писклив глас.

— Ти би ли искал да изпълниш нещо? — Нора погледна въпросително Джак.

— Да, може да попея — отвърна момчето.

— Давай! — въодушевиха се плъховете.

Джак изпя една от любимите си песни, а когато свърши, всички му ръкопляскаха. В края на вечерта Камелин танцува рейв и дори позволи на най-младите плъхове — Фъргъс и Бери, също да се включат.

— Мисля, че е време за спане — обяви Нора, — утре ще ставаме рано.

Орин се покатери върху рамото на Джак и махна за довиждане на Нощните стражи.

— Опитай се да поспиш няколко часа, преди да тръгнем за Казана на гарвана — рече му Нора, когато Джак се заизкачва към горния етаж.

— Трябва да станеш поне час преди зазоряване — каза му Елан, като го заведе до спалнята за гости. — Лека нощ, Джак! Сигурна съм, че всичко ще бъде наред!

— Ти ще дойдеш ли?

— Не, нямате нужда от мен. Но пък ще приготвя закуска, за да хапнем, когато се върнете.

 

 

Джак разопакова малкото багаж, който си носеше. Помисли си, че щеше да му е приятно да гостува на Камелин в гарванарника, но той не го покани. Сега беше сам и му беше трудно да заспи. Постоянно си повтаряше думите за ритуала, за да не ги забрави. Притесняваше го и друго — че ще трябва да свали всичките си дрехи. Нора беше приготвила за него една широка пелерина с качулка, която можеше да сложи, и го успокои, че дори да има други хора на хълма, наслаждаващи се на изгрева, никой няма да му обърне внимание, ако стои на скалата, загърнат в пелерина.

Орин вече се беше свила на възглавницата. Джак се радваше, че поне тя е тук. Очакваше го дълга нощ. Най-сетне сънят го обори.

Събуди го някакво сръчкване. Едва успя да отвори очи и твърдият клюн пак го смушка.

— Време е! — изграчи Камелин. — Ще падне веселба!

За Камелин сигурно щеше да е веселба, той нямаше да върви пеш до върха на Гласруенската планина. Джак бе пропуснал да спомене на Нора и Елан, че хич не обича да става рано.

Тази сутрин се чувстваше още по-зле, а и стомахът му къркореше. Камелин вероятно го чуваше.

— Не можем да ядем, преди Нора да извърши преобразяването, така че колкото по-бързо свършим, толкова по-добре.

— Всичко е наред — промърмори Джак. — Не съм гладен, само съм малко притеснен.

Навън ги посрещна свежият утринен въздух, а в небето не се забелязваше ни едно облаче. Докато вървяха през градината, Джак усети как росата мокри маратонките му. Беше оставил пръчицата си в стаята, но златният жълъд беше в джоба му. Нора застана пред тисовете и вдигна ръце. Щом тунелът се отвори, Камелин полетя към хълма.

— Ще се видим горе! — изграчи той.

 

 

Изкачването към върха не беше толкова трудно, колкото си мислеше Джак. По пътя Нора му разказа какво предстои да се случи.

— Никога досега не съм преобразявала някого, когото после ще трябва да върна в първоначалната му форма — призна си тя.

— Малко ме е страх. Сигурна ли си, че няма да боли?

— Хората са различни, Джак, а и отдавна не съм преобразявала никого. Ако се беше родил формоизменител, щеше да можеш да се променяш, без дори да мислиш за това.

Ако се беше родил формоизменител… Джак си спомни, че прочете тази дума в Книгата на сенките, но не разбираше добре значението й.

— Някои хора притежават способността да се преобразяват в друго без сложни ритуали — обясни му Нора.

Джак не изгаряше от нетърпение тялото му да се свие до размера на гарван, но беше обещал да помогне и трябваше да мине през ритуала. Докато вървяха по пътеката, осъзна, че вълнението му беше по-силно от страха и че копнее да полети като Камелин.

— Предполагам, че първите няколко пъти няма да ти е лесно — каза Нора, — но до неделя вечерта вече ще се чувстваш отлично.

Джак се надяваше да е така.

Стигнаха до подножието на хълма. Пътеката стана по-стръмна и Джак трябваше да поспира, за да си поеме дъх. Когато наближиха върха, се появи Камелин и докладва, че наоколо нямало ни един човек, излязъл да гледа изгрева.

— Някога всички идваха тук, имаше песни и веселие, но това беше много отдавна — каза тъжно Нора.

— На повечето хора им се струва прекалено далеч, за да си правят труда да се качват дотук — добави Камелин, — но когато се научиш да летиш, можеш да идваш, когато си поискаш.

Джак си помисли, че наистина би предпочел да лети до върха, отколкото да върви пеш. Едва си поемаше дъх и целият бе плувнал в пот.

— Стигнахме! — оповести Нора и посочи една изпъкнала скала. — Да се приготвяме, че слънцето скоро ще изгрее.

Джак й подаде златния жълъд, а тя му даде перото на Камелин и пелерината. Той последва гарвана към една ниша в основата на скалата. Нора беше права — тук наистина никой нямаше да го види, но все пак се радваше, че има пелерината. Бързо се съблече и грижливо прибра дрехите си в нишата. Трудно му беше да се катери по скалите без обувки. Горе духаше вятър и Джак потрепери, когато пелерината се уви около краката му. Въздухът беше хладен и свеж. Момчето се стараеше да не гледа надолу, виеше му се свят и му се гадеше.

— Коленичи на скалата — нареди му Нора, — нямаме много време!

Когато Джак се наведе, скалата сякаш се издигна и небето се завъртя.

— Внимавай! — предупреди го Нора. — Когато преобразяването завърши, стой неподвижно, защото иначе може да стане опасно!

Джак нямаше никакво намерение да мърда.

— Трябва да легнеш и да погледнеш в Казана на гарвана — извика Нора. — Хвани перото в ръка и когато първите слънчеви лъчи докоснат казана, докосни водата с чело и повтори магическите думи.

Камелин за пръв път не се обади, но когато Джак се обърна към него, разбра защо — гарванът държеше в клюна си перото, което му даде Нора.

— Вземи перото, Джак! Щом зърне светлината, Камелин ще постави крило на гърба ти. Това ще бъде сигнал за мен да започна ритуала.

В едната си ръка Нора държеше книгата, а в другата — златния жълъд.

Небето се проясни. Джак продължаваше да лежи неподвижен, концентриран върху отражението си в Казана на гарвана. Когато първият лъч светлина докосна водата, той усети крилото на Камелин върху гърба си и чу как Нора тихо шепти някакви неразбираеми думи. С крайчеца на окото си видя как от златния жълъд струи светлина. Паника пропълзя по тялото му. Беше негов ред да каже думите. Силната светлина от жълъда го разсейваше. Ръката му се потеше, трудно му беше да държи перото. Думите просто не излизаха от устата му. Опита се да се съсредоточи. Сърцето му биеше лудо. Крилото на Камелин го натисна, той наведе глава и докосна водата с чело. Изгревът заблестя в казана и заслепи очите му.

Най-сетне момчето заговори:

— „Нося символа указан…“

Гласът му потрепери.

— „… перо от черен гарван.“

Усети как крилото на Камелин го натиска още по-силно…

— „Щом възвести се краят на нощта, преобрази ме, та да мога да летя.“

Смазваща болка прониза тялото му. Опита се да се свие, но не успя. Качулката на пелерината беше покрила очите му. Опита се да я отметне, но ръцете не го слушаха. В този момент Камелин отметна качулката с клюна си. Джак видя отражението си във водата и първо си помисли, че вижда Камелин, но после разбра, че това е самият той. Ритуалът беше минал успешно. Беше се превърнал в гарван.

— Грак! — извика Джак. — Нора, виж ме!

— Наред ли е всичко?

— Да! — отговориха в един глас двата гарвана.

— Докоснете си челата! Така ти, Джак, ще си върнеш предишната форма.

Джак не беше очаквал да си върне човешкия облик толкова скоро. Още не беше свикнал с преобразяването си в гарван, а ето че отново трябваше да се превърне в момче. Почувства как пелерината го обгръща и натежава. Камелин се наведе и двамата допряха чела. От мястото, на което се докоснаха, избухна ярка светлина. Джак си помисли, че следващия път не бива да забравя да си затвори очите.

За няколко секунди изпита смазваща болка. Инстинктивно, без дори да се поглежда във водата, разбра, че отново е момче. Цялото тяло го болеше. Едва успя да слезе до нишата, където остави дрехите си. Докато се обличаше, ръцете му трепереха.

— Радвам се, че няма нужда да идваме тук всеки път, когато трябва да се преобразя в гарван — каза той на Камелин.

— Сега, когато ритуалът е извършен, е достатъчно да допреш чело до челото на Камелин, за да станеш отново гарван. Можете да го правите където поискате — обясни Нора.

Джак беше много изморен и едва се мъкнеше по пътеката към имението Юел. Камелин отлетя напред, защото искал бързо да разкаже на Елан как е минал ритуалът, но Джак тайничко си мислеше, че гарванът просто няма търпение да разбере какво има за закуска.

Когато влязоха в кухнята, Елан ги посрещна с бъркани яйца, препечени филийки и чай.

— Точно от това имах нужда — благодари й Нора. — Хайде всички на масата!

— Веднага! — изграчи Камелин и започна здравата да се тъпче.

Джак се отпусна тежко на стола и заспа, преди да е опитал и хапчица от закуската.

 

 

Когато се събуди, всичко го болеше. Огледа се объркано. Видя Нора да шета из кухнята и в миг си спомни всичко.

— Колко дълго съм спал? — попита тихо момчето.

— Към два часа. Как се чувстваш?

— Като смазан!

— Ще ти мине. Няма да е така всеки път, когато се преобразяваш. Сигурна съм, че ще става все по-лесно.

В кухнята влетя Камелин и грациозно кацна на рамото на Нора.

— Щом хапнеш, можем да започнем с уроците по летене — изграчи той.

— Толкова скоро? — простена Джак.

— Не отлагай днешната работа за утре, момче! Чакам те горе!

На Джак и през ум не му беше минало, че ще трябва веднага пак да се преобразява.

Колко много неща се случиха, откак дойде в къщата на дядо си. Животът му напълно се промени. Сега той беше гарван момче, също като Камелин, но дали щеше да се сдобие и с инстинктите на птица, както му каза Арана?

Скоро щеше сам да разбере.