Катрин Купър
Златният жълъд (14)

12. В тунела

Джак продължи да претърсва стаята, а Елан отиде да намери Нора и Камелин. Златният жълъд никъде го нямаше.

Нора застана на прага и подуши въздуха.

— Оставих го на шкафчето — увери я Джак. — Сигурен съм.

— Спригани! — рече тя. — Кога го видя за последно?

Джак едва сдържаше сълзите си:

— След закуска. Ти ми го върна след ритуала и аз го оставих на шкафчето, заедно с Книгата на сенките и пръчицата. Как са разбрали къде да го търсят?

— Сприганите надушват златото, а усетят ли веднъж миризмата, не се отказват. Може би когато са прокарали тунела до вашия парник и кухнята онази нощ, не са били просто на лов за плъхове — предположи Нора.

— Вижте това! — изграчи Камелин, подал глава през прозореца. — Долу на тревата!

Всички се скупчиха около него. Джак видя дупка, също като тази в пода на кухнята.

— Е, това обяснява как са се вмъкнали. Очевидно са прокопали тунел под плета и са се качили по стената. Ето, дори са свлекли бръшляна — отбеляза Елан.

Нора крачеше напред-назад.

— Трябва да е станало, докато бяхме на острова, и дърветата не са успели да ни предадат съобщение. Не е типично за сприганите да правят такива неща посред бял ден. Обикновено предпочитат нощта, а и не припарват тук, защото имаме твърде много защити. Това никак не ми харесва!

Джак приседна на ръба на леглото и захапа пръста си.

— Съжалявам, много съжалявам! Ти ми даде жълъда да го пазя, а аз го изгубих.

— Не се тревожи, Джак! — успокои го Нора, — не си виновен. И аз си мислех, че тук жълъдът е в безопасност, но явно съм грешала. Не съм очаквала някой да мине под плета.

— Но нали жълъдът ти е нужен за ритуала! Ще можеш ли да си го върнеш?

— Ще ни трябва помощ — каза Елан.

— Така е — съгласи се Нора. — Елан, върви да намериш Мотли, а Камелин може по-късно да литне до Тимъри. Довечера ще се съберем да решим какво да правим.

Джак беше твърде разстроен, за да пита кой е Тимъри.

— Остави на нас — каза му Нора, — в момента нищо не можем да направим.

Джак се чувстваше ужасно. През главата му мина друга страшна мисъл.

— Къде е Орин? Последния път, когато я видях, спеше на възглавницата ми.

— Орин! — развикаха се всички.

Нора, Джак и Камелин се разтичаха из къщата да я търсят.

— Няма я — изкрещя Джак, — взели са и нея! Аз съм виновен за всичко!

Нора го прегърна през раменете.

— Ще я върнем, стига да можем — каза тя. — Сега свали тези мокри дрехи. Ще се видим в кухнята след десет минути, за да съставим план. Това не може да чака до довечера.

Джак се преоблече колкото може по-бързо. Как щеше да каже на Мотли, че сестра му е изчезнала? По бузите му се търкаляха сълзи, но нямаше време за плач. Трябваше да бъде силен, да помогне на другите да намерят Орин. Слезе долу, взимайки по две стъпала наведнъж, и влетя в кухнята. Мотли стоеше на масата и говореше с Нора. На Джак не му трябваше пръчицата, за да разбере, че плъхът е разстроен.

— Какво става? — попита той шепнешком Камелин.

— Нора ще слезе по тунела на сприганите, за да се опита да спаси Орин и да си върне златния жълъд. Мотли иска да отиде с нея, но Нора отказа, защото е твърде опасно. Разбраха се той да събере Нощните стражи и да пазят дупката. Ще дежурят, докато Нора се върне.

— Искам да дойда с теб — каза Джак със силен, леко треперещ глас.

— Прекалено си голям за дупката — възрази Нора.

— Ако ти можеш да се вмъкнеш, и аз ще мога.

— Хм… — замислено отговори Нора, — има нещо, което не съм ти казвала. За да сляза по тунела, аз ще си променя формата. Ще се превърна в нещо различно.

Джак си спомни думите от Книгата на сенките: „Шанаки, Владетел на тайните и древните ритуали, Пазител на Свещената гора, Лечител, формоизменител и най-мъдра на Земята“. Значи това е тя!

— Твърде рисковано е да влезеш в тунела — продължи Нора.

— Предстои да се върна в миналото! Как може тунелът да ме плаши? Трябва някак си да помогна. Двамата с Камелин можем да се преобразим. Ако се наложи, ще се отбранявам с клюна и ноктите си.

Камелин се намръщи и изграчи:

— Мисля, че е по-добре да останем тук.

— Аз пък мисля, че трябва да отидем!

Джак изпъна рамене, скръсти ръце и стисна зъби.

— Съгласна съм с Джак — подкрепи го Елан, която тъкмо влизаше от градината.

— Сигурни ли сте? — попита ги Нора.

— Абсолютно! — отвърнаха в хор двамата.

— Тогава по-добре бързо да измислим плана. Не се знае откога липсва Орин. Трябва да проследим тунела и да видим докъде води. — После се обърна към Джак и Камелин. — Не се знае с какво ще се сблъскаме. Искам да ми обещаете, че при първия знак за опасност се връщате възможно най-бързо в къщата.

— Обещаваме! — отговориха двамата в хор.

— Добре, значи се разбрахме. Щом си върнем Орин и жълъда, аз ще затворя тунела, така че да не могат никога вече да се върнат — добави Нора. — Готови?

Всички кимнаха. Джак и Камелин допряха чела и кухнята се освети. Дрехите на Джак се свлякоха на пода. Той се измъкна от тях и се приближи до Камелин. Нора вдигна ръце, завъртя се бавно и с всяко завъртане тялото й ставаше все по-малко, докато се превърна в голяма фретка^[1] с красива сребриста козина. За изненада на Джак Елан също вдигна ръце, завъртя се и започна да се смалява.

— Не знаех, че и Елан може да променя формата си! — прошепна той на Камелин.

— Тя може да прави всичко, което и Нора — обясни Камелин. — Гледай!

Очите на Джак се разшириха от изумление, когато пред очите му се появи още една фретка, само че кафеникава. Тя отърси козината си и се огледа. Зелените й очички проблеснаха и тя бързо отиде при останалите.

— Затвори си клюна! — смъмри го Камелин. — Нора казва, че не е възпитано да се зяпа.

Джак беше твърде шокиран, за да отвърне нещо.

— Хайде — подкани ги Нора, — и нито звук, докато сме в тунела.

 

 

За изненада на Джак тунелът беше почти приветлив. Сприганите бяха уплътнили и изгладили стените и пода. Нора вървеше най-отпред, следвана от Джак, Камелин и накрая Елан. На Джак му беше трудно да не изостава от Нора, която тичаше бързо-бързо, а той тепърва свикваше с новите си крака.

Навътре тунелът ставаше все по-тъмен.

Никой не продумваше. Бяха вървели около десет минути, когато Нора изведнъж спря и Джак едва не се удари в нея. Чу се шумолене на пера и Камелин се блъсна в него.

— Шшшт! — прошепна Нора. — Виждам светлина отпред! По-бавно!

След малко се чуха високи гневни гласове. Четиримата се спряха в края на тунела, който се отваряше в кръгла пещера. В средата около малък огън седяха трима спригани. Над пламъците имаше триножник, на който висеше гърне с вода. Сприганите носеха стари филцови шапки със забучени изгасени свещи. Най-близкият беше стъпил върху торба, вързана с шнур. На Джак му се стори, че нещо в нея мърда.

— Аз казва одерем сега и сготвим! — изписка най-близкият сприган.

— Луд ли си, Груб! — отговори средният. — Ако разбере, вожд нас живи одере!

— Уиф прав — изсумтя третият, — как обясниш къде вътрешности? Ти знае, той винаги яде най-хубаво, а ти кога последен път видял крехък женски плъх — все жилави.

— Да, Груб, кажи нас с Пинч как обясни — пригласи Уиф.

— Аз просто не разбира защо той яде всичкото хубаво месо! — измърмори Груб.

— Защото Вожд, затова! — обясни Пинч.

— Добре. Аз кажа намерили мъртва и не става за ядене, затова одрали и изхвърлили месо.

Настъпи мълчание. Другите двама спригани кимаха. Джак съзнаваше, че трябва бързо да предприемат нещо, иначе Орин щеше да бъде изядена.

— Да, защо за Негово Височество най-вкусното, като ние го ловим? — съгласи се Уиф.

Груб и Уиф погледнаха Пинч. Преди той да отговори, Нора се обърна и кимна.

— Сега! — прошепна тя.

Двете с Елан се втурнаха напред. Сприганите скочиха.

— Фретки! — изпищя Груб и скочи зад Пинч.

Нора грабна торбата със здравите си зъби, а Елан се приближи до огъня. Нора се обърна и се завтече обратно по тунела. Джак и Камелин допряха чела и пещерата се изпълни с ослепителна светлина. Преди да изгасне, те отново се докоснаха и светлината избухна повторно. В пещерата кънтяха пронизителните писъци на сприганите. Елан дръпна единия крак на триножника и гърнето се обърна върху огъня. Пламъците изсъскаха и угаснаха и всичко потъна в мрак.

— Насам! — извика Елан на Камелин и Джак.

Двамата хукнаха към тунела, където стоеше тя, и тримата побягнаха с всички сили.

Към средата на пътя чуха пискливи викове и крясъци току зад себе си. Сприганите ги наближаваха. От време на време Джак виждаше светлината, която проблясваше все по-близо, явно съществата скъсяваха разстоянието.

— По-бързо! — извика Елан.

Останали без дъх, Джак и Камелин успяха да стигнат до градината, преди сприганите да ги настигнат. Слънчевата светлина за миг ги заслепи. Те дишаха тежко и чакаха Елан. Мотли и Нощните стражи бяха развалили кръга около изхода на тунела.

— Къде е Нора? — попита задъхан Камелин.

— Влезе вътре — отговори Мотли с треперещ глас. — Сприганите долу ли са?

— Бягайте! — изкрещя Елан, като изскочи от дупката. — Сприганите скоро ще са тук, не им давайте да ви хванат!

Плъховете се пръснаха, а Нора излезе от кухнята. Беше върнала човешкия си облик и държеше пръчицата си високо във въздуха. Джак очакваше, че ще запечата входа на тунела, но вместо това тя зачака. Първо се подаде една глава, после и тримата спригана се измъкнаха от дупката.

— Намясто! — извика Нора.

Сприганите спряха. От пръчицата на Нора проблесна светлина.

— Взели сте нещо, което ми принадлежи — каза тя.

— А ти взе нещо, което е наше, и си го искаме обратно! — изписка Пинч.

Никой не каза нищо повече. Нора чакаше търпеливо сприганите да й дадат златния жълъд. Те закриха очи срещу ослепителната светлина на пръчицата. Размърдаха се в очакване тя да им върне торбата. Изведнъж ноздрите на Джак доловиха миризма на изгорено. Другите също я усетиха и заоглеждаха сприганите, предполагайки, че свещта е подпалила шапката на някого от тях.

— Не! — извика Нора, когато видя какво гори.

Беше въжето между Груб и Уиф.

Твърде късно. Въжето изгоря и Уиф и Пинч се втурнаха обратно в тунела. Груб започна да расте. Скоро надмина кухненския прозорец, но не спря, докато не стигна до стряхата.

— Превръща се във великан! — предупреди Елан.

Груб се завъртя непохватно. Разби масата за пикник и смаза пейките. Нора насочи пръчицата си към рамката на бръшляна и я изви на спирала. Жилавите стъбла се надигнаха нагоре и започнаха да се увиват около краката, тялото и ръцете на Груб. След секунди той заприлича на старо дърво. Остана да се вижда само част от лицето му. Доволна от резултата, Нора свали пръчицата.

— Така поне няма да стъпче никого. Добре ли са всички?

Уиф и Пинч не се виждаха никъде. Мотли и Нощните стражи се измъкнаха от бараката и дойдоха при другите пред кухненската врата.

— Дума да не чувам от теб! — предупреди Нора Груб.

Неподвижният гигантски сприган се намръщи сърдито.

— Върнахте ли я? — прошепна Мотли.

— Да — съобщи Нора за всеобща радост. — В кухнята е, но е в шок. След минута можете да я видите.

— Ами златният жълъд? — попита Джак.

— Надявах се, че и той ще се окаже в торбата, но го нямаше.

Всички добиха угрижен вид.

— Как се запали въжето? — поинтересува се Елан.

— Ето как — изграчи Камелин. В клюна си държеше нещо като газена лампа, закачена на дълга сребърна пръчка.

Имаше нещо странно в тази лампа. Вместо светлина, на Джак му се стори, че вижда малък зеленикав силует.

— Какво е то? — попита Нора.

— Моля Ви, не ме наранявайте! — изписука изплашено гласче от лампата.

— Мили Боже! — възкликна Нора. — Това е дракон!

— Дракон ли?! — ахна Джак.

Всички се скупчиха да зърнат малкото същество.

— Никой няма да те нарани — увери го Нора. — Да те извадим от там. После ще ни разкажеш какво правиш при сприганите.

Елан взе лампата от Камелин и потърси резето за отваряне. Лампата обаче беше плътно запечатана.

— Няма начин да се измъкна — каза тъжно дракончето. — Клетката е направена от специален магнитен метал. Сприганите го запоиха, за да не можете да я отворите. Опитах се да я стопя с пламъците си, но без полза. Ще си остана затворен тук завинаги!

— Затвори очи! — каза му Нора.

Когато дракончето покри плътно лицето и тялото си с криле, тя махна с пръчицата си и я насочи към върха на лампата. Лампата се разби на стотици парченца и оттам се изтърколи малко зелено драконче с красиви лъскави люспи и лилави крилца.

— О, покорно ви благодаря! — поклони се то на Нора. — Чаркъл на вашите услуги!

— От години не бях виждала дракон — започна тя.

— Аз пък никога! — не се сдържа Джак и продължи да зяпа с отворена човка.

— Уловиха ме като бебе — заразказва Чаркъл. — Бях им нужен заради пламъците. Дърпаха ме за опашката, за да си палят свещите. И сега пак ме дърпаха, докато бягаха през тунела. Съжалявам за великана, но това беше единственият ми шанс да избягам. Не им е разрешено да ме вадят навън, но толкова искаха да си върнат плъха, че Груб явно забрави, че вися на колана му.

— Мразя сприганите! — изграчи Камелин.

Всички плъхове кимнаха в знак на съгласие.

— Е, сега си свободен да си вървиш у дома — каза мило Нора.

— Свободен… — повтори Чаркъл замечтано, а от търкулналите се по бузите му сълзи се вдигна пара. — У дома…

— Къде е домът ти? — попита го Джак.

— Семейството ми има гнездище в една от пещерите на Уестууд.

— Защо не поостанеш няколко дни при нас, а после ще те заведем у дома? — предложи Нора. — На Джак ще му трябва място, на което да се упражнява да лети, а Уестууд е идеално място за целта.

— Много мило — отвърна Чаркъл и избърса последните сълзи.

— Значи решено — усмихна се Нора.

— А какво ще правим със златния жълъд? — попита Джак.

— Прощавайте — намеси се Чаркъл, — златен жълъд ли казахте?

Всички го погледнаха обнадеждено.

— Един дребен човек с дълъг нос каза на вожда Нъкъл откъде може да вземе златен жълъд. Обясни му, че неотдавна някакво момче било намерило такъв, и той прати Уиф, Пинч и Груб да го търсят.

— Богито! — възкликна Елан. — Трябваше да се сетим!

— Малкият човек показа на вожда нещо, което наричаше „фенерче“. Вождът беше много впечатлен, че може да пали и гаси светлината без пламък. Съгласи се да го размени за златния жълъд.

— Но аз все още не разбирам откъде богито знае за него! — каза Джак.

— Работата на богитата е да знаят всичко. Информацията е основният им бизнес. Няма да се изненадам, ако това боги е Пийбоди. Мисля да разбера какво се случва — отвърна Нора замислено.

Джак беше притеснен. Пийбоди не му хареса още първия път, когато го видя в гората Нютън Гил.

— Малкият мъж беше в залата точно преди да се появите вие — продължи Чаркъл. — Той взе златния жълъд и даде фенерчето на вожда Нъкъл.

— И как ще си го върнем, след като вече не е у сприганите? — навъси се Джак.

— Няма защо да се тревожим. Много скоро вождът Нъкъл ще разбере, че е допуснал голяма грешка. Сам ще се втурне да търси златния жълъд — рече Нора.

— Как така? — не разбра Джак.

— Сприганите вярват, че всяко злато им принадлежи, но не и това, което идва от Анун. На всичко отгоре са го откраднали от друид. Не мисля, че вождът ще остане очарован, когато узнае. Ще му изпратя съобщение и покана за среща. Ако не ми върне златния жълъд до края на месеца, ще го смаля колкото кибритена клечка. И тогава няма да бъде вече вожд, защото само най-големият сприган може да бъде вожд.

— Само да знаехме къде да го намерим — отбеляза Елан. — Тия тунели са дълги километри.

— Аз мога да ви покажа — предложи Чаркъл. — Познавам тунелите, с години ме влачиха по тях в тази лампа.

— Ти няма да слизаш повече долу! — твърдо рече Нора. — Ще изпратим Тимъри. Ти ще му обясниш как да намери Нъкъл. Тимъри се ориентира отлично, а е и много смел.

Камелин клатеше многозначително глава зад гърба на Нора. Джак пък с нетърпение очакваше да се запознае с Тимъри, но преди това искаше да види един друг приятел.

— Може ли вече да идем при Орин? — попита той.

Оставиха огромния сприган в градината, върнаха се в кухнята и се събраха около Орин. Козинката й беше разрошена и част от мустаците й — увиснали. Изглеждаше уморена. Всички много се радваха, че е отново при тях.

— Съжалявам! — каза Джак. — Ще ми простиш ли?

— За какво да ти прощавам? — отвърна Орин. — Сприганите търсеха златния жълъд. Ако си бях стояла мирно, нямаше да ме забележат, но аз се паникьосах и се стрелнах под завивката. Цялата бъркотия в стаята ти се получи, докато се опитваха да ме хванат.

— Трябва да се погрижим да не се върнат отново — напомни Елан.

— Права си — съгласи се Нора и излезе с пръчицата си в градината.

От кухненския прозорец Джак видя как Нора „посади“ един храст върху дупката. Изведнъж се почувства смазан.

— Може ли вече да се преобразя? — попита той Камелин и се вмъкна в купчината си дрехи.

— Затворете си очите — предупреди Камелин останалите и докосна челото на Джак.

— Кога ще дойде Тимъри? — попита го шепнешком Джак.

— След мръкнало. Той спи през деня, а по цяла нощ се прави на смел.

— Слушай, Камелин — намеси се Нора, която тъкмо влизаше в кухнята, — да не си казал и една лоша дума за Тимъри!

— Тимъри язовец ли е? — попита Джак.

— Това си го биваше! — Камелин избухна в смях. — Тимъри е малък колкото кибритена кутийка. Прилеп е.

— Прилеп ли?

— Прилеп — повтори Камелин. — Склонен е да изпада в състояния на прекомерно въодушевление. Няма да ти хареса.

— Достатъчно! — предупреди го Нора. — Сега предлагам всички да си починем и да се съберем отново по здрач, когато дойде Тимъри. Да не забравиш да го известиш, Камелин!

 

 

Камелин направи физиономия и Джак се зачуди дали не ревнува от малкия прилеп. Докато се качваше по стълбите с Орин на рамо, се почувства страшно изморен. Просна се на леглото, а Орин се сви на възглавницата. Беше тежък ден, а още не беше приключил. Когато Тимъри пристигнеше, щеше да има събрание. Замисли се колко много странни неща се бяха случили, откак погледна в Казана на гарвана тази сутрин. Камелин се оказа прав. Не беше лесно да си гарван. Джак се прозина и скоро заспа.