Катрин Купър
Златният жълъд (15)

13. Срещи

Джак се събуди от почукване по прозореца. Той се изправи рязко в леглото, а Орин скочи разтреперена от рамото му.

— Не се притеснявай, мисля, че е Камелин! — успокои я той, виждайки познатия черен силует, кацнал на перваза.

— Време е за срещата — съобщи Камелин. — Нора ти напомня да си вземеш пръчицата, за да можеш да разбираш всичко.

— Ти няма ли да идваш?

— Аз отивам да повикам Тимъри, няма да се бавя.

Джак взе пръчицата и тръгна към кухнята. Мотли и останалите Нощни стражи вече бяха насядали по обърнатите чаши. Джак се настани на свободното място между Нора и Елан. Орин слезе по ризата на Джак и изтича при брат си. Чаркъл стоеше на рамото на Елан, а Герда — до вратата към вътрешния двор.

— Тимъри трябва да дойде скоро — оповести Нора, — тогава ще започнем.

Джак чу звук от махане на крила и Камелин влетя в кухнята. Насочи се към рамото на Нора, но бе изпреварен от малкия прилеп, който се стрелна след него през прозореца. Камелин направи кръг и кацна грациозно на другото й рамо.

— Мисля, че ти можеш да се преместиш на табуретката — предложи му Нора.

Камелин се намръщи, но скочи на масата и отиде на високата табуретка до Елан.

— За онези от вас, които не го познават, това е Тимъри — представи го Нора.

Чаркъл изпърха с крилца към рамото на Нора и също се представи:

— Аз съм Чаркъл от рода на Уестуудските драконети.

— Изключително ми е приятно да се запознаем — отговори Тимъри.

— А това е Джак — каза Нора. Момчето се изправи и се усмихна на прилепа.

— О, Джак Бренин! Толкова много съм слушал за теб. Много се радвам най-после да се запознаем. Ако мога с нещо да ти бъда полезен, само кажи!

Камелин въздъхна тежко и подчертано отегчено.

— Приятно ми е — отговори Джак.

— О, не, удоволствието е изцяло мое, чест е за мен да… — рече Тимъри, но Нора го прекъсна и насочи вниманието им към това, за което се бяха събрали.

— Трябва да обсъдим един важен въпрос — започна тя. — Имахме дълъг и изморителен ден и колкото по-рано стигнем до решение, толкова по-добре. Трябва да си уредя среща с вожда Нъкъл. Златният жълъд трябва да се намери и да се върне, иначе няма да можем да извършим ритуала и да отворим прозореца във времето. Повечето от вас вече са наясно с това. Чаркъл, предполагам, че Елан ти е разказала за нашите проблеми?

— О, да — потвърди дракончето. — Какво мога да направя аз?

— Можеш да обясниш на Тимъри как да намери вожда Нъкъл, за да предаде съобщението ми. Направила съм малка дупчица в основата на бодливия храст, така че Тимъри да може да влезе в тунела.

Чаркъл се зае да описва пътя през тунелите към покоите на вожда Нъкъл, а Нора рисуваше скица върху лист хартия.

— Влизаш в тунела и вървиш по него, докато стигнеш до първата пещера. После по отсрещния тунел стигаш до още по-голяма зала. Там ще видиш множество тунели в различни посоки. Подуши, за да откриеш този, който ти трябва: тунелът на вожда е най-миризливият. Трябва да говориш задължително с него, никой от останалите няма да направи нищо без негово разрешение. Вождът живее в голяма зала, осветена от свещи. Макар да живеят под земята, сприганите не обичат тъмнината. В дъното на залата ще видиш голям златен стол — като трон. Там ще намериш вожда Нъкъл.

— Запомни ли? — попита Нора.

Тимъри кимна, после кацна върху масата и започна внимателно да разучава схемата, начертана от Нора.

— Ясно! — изписука той. — Ще бъде голямо приключение! Има да разказвам за него на внуците си. Ще го нарека „Тимъри в леговището на спригана“. Или пък „Тимъри и вождът на сприганите“…

Всички се разсмяха, без Камелин. Нора почука с пръчицата си по масата, за да въдвори ред, и започна да раздава инструкции.

— Предлагам Нощните стражи да не се делят, Мотли. Когато сте заедно, е по-безопасно. Ще бъде полезно да патрулирате в градината. Най-голямото ми притеснение е сприганите да не се появят отново отнякъде, преди да съм говорила с вожда Нъкъл.

Мотли кимна, но изглеждаше угрижен.

— Не се притеснявай! — успокои го Нора. — Ако минат през тунела, няма да могат да излязат заради бодливия храст отгоре. Ще имате достатъчно време да вдигнете тревога. Ако видите сприган, пръснете се в различни посоки: те са вързани един за друг и това ще ги затрудни.

Мотли се опита да си придаде смел вид, но Джак виждаше, че все още е разтревожен.

— Тимъри, щом предадеш съобщението ми, върни се колкото можеш по-бързо, за да знам, че си добре. После можеш да се присъединиш към наблюдението да ми докладваш, ако забележиш нещо необичайно.

— Нека докладват на мен. Ако има проблем, мога да вдигна тревога — предложи важно Камелин и за демонстрация нададе гарваново бухане.

— Щом си сигурен… — рече Нора.

— Сигурен съм — потвърди Камелин, безкрайно доволен от себе си.

— Добре, остава Герда — продължи Нора. — Бих искала тази вечер да спиш в кухнята. Знаеш какво да правиш, ако някой се вмъкне.

Герда кимна и се заклатушка към сламената кошница, която Нора й бе приготвила до бюфета. Изтръска няколко пъти опашката си, после се настани вътре и скри глава под крилото си.

Нора взе малък плик, адресиран до вожда Нъкъл, и го остави пред Тимъри.

— Готов ли си? — попита го тя.

Прилепчето кимна, взе плика между зъбите си и излетя с пърхане от кухнята.

— Докато Тимъри го няма, ще приготвя вечеря. Когато се върне, ще хапнем и ще се приготвим да слезем отново в тунела, но ти, Камелин, ще останеш тук. Ако се появи проблем, ще повикаш Тимъри и той ще дойде да ни намери.

— Защо винаги пропускам най-интересното? — оплака се Камелин.

— Това не е игра! — напомни му Нора.

— А аз какво ще правя? — попита Джак.

— Ти можеш да дойдеш с нас. Имам специална задача за теб. Ще останеш в тунела, докато аз разговарям с вожда Нъкъл, без да те виждат.

Нора тъкмо сложи масата и Тимъри се появи. Той се стрелна през кухненския прозорец и се захвана с нокти за пелерината й.

— Вождът Нъкъл не остана доволен, но се съгласи да се срещне с теб.

— Отлично! Заповядайте на масата. След вечеря тръгваме.

Когато приключиха, Джак се качи на тавана, за да се преобрази. Чу, че Камелин е в гарванарника, но вместо да слезе, гарванът само подаде глава през вратичката над стълбата.

— Ела първо тук — каза той, — имам изненада за теб.

Джак се качи горе и пъхна глава през дупката.

— Виж, това е за теб!

Момчето погледна накъдето му сочеше Камелин. До кошницата на гарвана имаше мека възглавница.

— Страхотно!

— Харесва ли ти?

— Много! Това значи ли, че довечера може да спя при теб?

— Идеята беше на Нора, но и аз щях да го предложа, ако пръв се бях сетил. Тя мисли, че тук двамата с Орин ще бъдете в по-голяма безопасност. Аз мога да ви защитя. Само аз мога да издавам гарваново бухане.

Елан повика Джак от градината. Чакаше го да го свали с кошницата. Джак допря чело в челото на Камелин и след като се преобрази, се заклатушка надолу по стълбата, качи се на перваза и скочи в кошницата. Вече беше долу на тревата, когато се появи и Нора.

— Готови ли сте?

— Готови сме! — отговориха двамата в хор.

Нора насочи пръчицата си към бодливия храст и на негово място се появи дупка. Двете с Елан се завъртяха бавно и отново се превърнаха в една сребриста и една кафеникава фретка.

— Джак, искам ти да носиш това. Ще ми трябва, когато стигнем до пещерата — каза Нора и побутна пръчицата си с лапичка.

Джак я взе с клюна си и последва двете фретки в тунела. Не спряха, докато не стигнаха до входа на пещерата, където предишния път намериха Орин.

— Вие двамата стойте тук, аз ще изчакам вожда Нъкъл в залата — прошепна Нора.

Тя пристъпи в мрака на пещерата и си върна обичайната форма, след което взе пръчицата от клюна на Джак. Той се изненада колко дребничка изглежда Нора, седнала приведена на земята. Джак и Елан се свиха в началото на тунела, за да не се виждат. Не се наложи да чакат дълго. След малко от тунела отсреща се появи странно на вид същество, по-високо от другите спригани, които Джак бе виждал. Очите му бяха толкова близко разположени, че почти се допираха, а едното беше малко по-високо от другото. Имаше широка, разкривена уста, пълна със зъби като иглички. Големият му нос беше широк почти колкото устата.

— Това е другата причина да стане вожд — обясни Елан шепнешком, — има по-добро обоняние от останалите.

Някои от другите спригани имаха дълги носове, други малки, но този на вожда Нъкъл беше най-широк и най-заоблен от всички.

— Обонянието е много важно за сприганите — продължи Елан. — Колкото по-широк е нечий нос, толкова по-важен е притежателят му.

Вождът Нъкъл се упъти наперено към Нора. Стражите му бързаха след него, въоръжени с извити мотики, остри шила и дълги лостове. Снежнобялата заешка мантия на вожда се влачеше по земята. На главата си имаше шапка от сив плъх, чиято опашка беше превърната в стойка за свещ. Свещта не беше запалена, но по косата и брадата му беше покапал восък. В ръката си носеше фенерче.

— Млъкни всички! — скара се вождът с писклив глас на останалите спригани, които се бяха струпали зад гърба му.

— Вожде Нъкъл… — понечи да каже Нора, но той веднага я прекъсна.

— Не обича посетители, особено ако ме карат идва от покои мои — рече той. После започна бавно да души въздуха в посока на тунела, където се криеха Джак и Елан. — Не харесва какво мирише!

— И двамата имаме проблем. Дошла съм да предложа решение.

— Проблем! Проблем! — изписка вождът, вперил гневен поглед в Нора. — Единственият проблем, който имам аз, са неканените гости, които държи види мен. Връзвайте! — просъска той през зъби.

Трима спригани довлачиха едно намотано въже, колкото смееха по-близо.

— Не ставай смешен — каза тихо Нора. — Искам да поговорим за златния жълъд.

— Аз не дошъл да говори, аз върже и даде храна на плъховете, не че много месо по дърта вещица.

— Достатъчно! — отсече Нора и се изправи.

В пещерата отекнаха смаяните възклицания на сприганите. Главата й почти опираше в тавана. Когато се окопитиха, сприганите насочиха оръжията си срещу нея.

— Казах достатъчно! — повтори тя и извади пръчицата си. — Само да поискам, мога да превърна всички ви в корнишони! Откраднали сте нещо, което ми принадлежи, и аз си го искам обратно! Не само това, аз също имам нещо ваше. В градината ми няма място за сприган великан. Когато ми върнете златния жълъд, можете веднага да дойдете да си го приберете.

Сприганите се втурнаха да се скрият зад вожда. Крачката им трепереха толкова силно, че пещерата кънтеше. Само Вождът Нъкъл запази самообладание.

— Спригани никога не крадат. Те само взима, каквото тяхно! — заяви той, влагайки в думите си всичкия кураж, който имаше.

— Но сте откраднали златния ми жълъд. Аз съм Елинор — Шанаки и Пазител на Свещената гора. Предполагам, че сте чували за мен.

Сприганите паднаха ничком на земята, но не и Вождът Нъкъл.

— Всяко злато от земята наше! — настоя твърдо той.

— Само че това злато не е от земята, а от Анун. То е друидско злато и е мое.

Тези думи накараха и Вожда Нъкъл да падне на колене.

— Прости, о, Шанаки, ние не знаел, богито казал негов!

— Какво точно Ви каза богито?

— Каза, че изгубил на пътека и момче взело, и не щяло върне. Каза момче било при стара жена в голяма къща. Дал това в замяна на злато — каза вождът и протегна ръката си с фенерчето.

— Богито те е излъгало. Златният жълъд е мой и ако не си го върна до края на месеца, ще те направя малък като кибритена клечка.

Вождът Нъкъл хлъцна и пребледня.

— Обещава теб, върне, о, велика Шанаки!

— Когато ми го донесеш, може да дойдете и да смалите приятеля си до нормални размери, за да си го вземете обратно. Очаквам повече да не ви виждам в градината си и ви забранявам да ловите плъхове на моя земя. Ясно ли е?

Вождът кимна и се поклони, а после заотстъпва назад. Нора вдигна пръчицата си и от върха й се разлетяха искри. Сприганите се свиха и закриха очи. Надигна се пронизителен шум, защото всички заговориха едновременно. В настъпилата суматоха Нора се завъртя бавно и се преобрази във фретка. Джак взе пръчицата с клюна си.

— Да вървим! — прошепна тя.

 

 

След като излязоха в градината, Нора отново затвори изхода на тунела с храста. Когато стигнаха до кухнята, Джак вече неудържимо се прозяваше.

— Струва ми се, че на всички ни е време да си лягаме — каза Нора. — Ако Камелин е буден, може да му разкажеш, а утре ще продължите с уроците по летене.

Джак се пъхна в кошницата и Елан го издигна до таванския прозорец. Той й махна с крило за лека нощ. После се качи на подскоци по стълбата и отиде при Камелин.

— Тук няма нищо за докладване, всичко беше мирно и тихо — осведоми го Камелин, след като Джак върна човешкия си вид.

— Аз пък имам много за разказване.

— Тази вечер не ми се говори — заяви рязко Камелин, — искам да поспя!

— Добре, тогава сутринта — съгласи се Джак, без да се обижда, и легна на меката постелка, а Орин дойде и се сгуши до него.

Джак се загледа в звездите. През кръглия прозорец струяха лунни лъчи и обливаха кошницата на Камелин в бледа призрачна светлина. Мислите му се понесоха към вожда Нъкъл и сприганите, към Пийбоди, Орин и Камелин. Заслуша се в силното цвъртене на Мотли и Нощните стражи, които патрулираха в градината. Стържещото хъркане на Камелин премина в меко ритмично дишане. Джак тъкмо се унасяше, когато го събуди пърхане на крила. Беше Тимъри. Джак се пресегна за пръчицата си, за да разбере защо прилепчето ги буди. Хвана края на доклада:

— … отдръпнаха от стената, сега са под дървото…

— Кой? Спригани ли?! — скочи Джак.

— Не, крави! — измърмори Камелин. — Събуди ме, за да ми каже, че кравите са се отдръпнали от стената и сега са под дървото.

— И видях кола на шосето — продължи Тимъри.

— Нора ти каза само необичайни неща, не крави и коли.

— Ама кравите обикновено не отиват под дървото преди зазоряване — възрази Тимъри.

— Не е важно! — изграчи Камелин. — Махай се сега и ме остави на мира!

— Само си изпълнявам дълга! — изцвъртя Тимъри и излетя през прозореца.

 

 

На сутринта Джак и Камелин бяха като пребити. Мотли не бе идвал нито веднъж, но Тимъри ги бе обезпокоил още три пъти.

— Много насериозно приема дълга си — измърмори Камелин, — и каквото и да говоря, е твърдо решен да ни докладва за всяко помръдване, което забележи.

Джак кимна, но не отговори, защото беше зает да се прозява. Камелин също се прозина.

— Ще трябва да поговоря с Нора, няма да понеса втора нощ като тази.

Двамата слязоха в кухнята. Камелин задряма до прозореца, а Джак се захвана да сресва козинката на Орин. Мина половин час, преди да се появи и Нора.

— Добре ли спахте? — попита бодро тя.

— Не! — изграчи сърдито Камелин, сподавяйки прозявката си. — Трябва да поговорим за Тимъри. Той не схваща, че трябва да докладва само за подозрителни неща. Тази нощ ни събуди заради някакви крави и коли, а в три сутринта дойде да ни съобщи, че в гълъбарника се били събрали двайсет и три лястовички. Съмнявам се, че представляват опасност, макар че по-късно ще ида да ги изселя, мястото им наистина не е там.

— Той скоро ще дойде. Ще му обясня отново — успокои го Нора, — но ти остави лястовичките, където са си, на никого не пречат. Ако гълъбите нямат против да споделят дома си, аз няма да им се меся. Ти — също.

Камелин спести мнението си за лястовичките. Ясно беше, че Нора има слабост към тях.

— На тях никога не им се кара — прошепна Камелин, — а маниерите им са значително по-лоши от моите.

— Стига, Камелин! — намеси се Нора.

— Но ти ще говориш с Тимъри, нали? — умолително я погледна той.

— Да, ще говоря. Закусихте ли вече?

Джак беше видял, че Камелин си похапва от хранилката за птици, което гарванът, естествено, не спомена пред Нора. Но пък и не излъга:

— Умирам от глад! — изграчи той.

— Малко ме съмнява — засмя се Нора, — но не се безпокой, ей сега ще сложа масата.

Не след дълго към тях се присъединиха Елан, Чаркъл и Герда.

— Пийбоди вероятно е наблюдавал Джак цяла седмица — каза Елан, — но ме учудва, че никой не го е видял и не ни е известил.

— Миналата седмица имаше някого в камбанарията, където живее моята колония — каза Тимъри, който тъкмо влетя в кухнята.

Всички погледнаха към прилепчето.

— И точно това пропусна да ни кажеш! — изграчи Камелин силно. — През последните няколко часа не спря да ни съобщаваш за крави, коли и лястовички, но не спомена, че някой е наблюдавал къщата!

— Той беше там през деня, а вие казахте да ви докладвам, ако видя нещо през нощта. А и този беше много тих, не ми пречеше да спя.

— Радвам се, че сънят ти не е бил нарушен — измърмори Камелин. — Не може да се каже същото за някои от нас тази нощ.

— Време е да се връщам в камбанарията — рече Тимъри, без да се засяга. — Пожелавам на всички ви прекрасен ден.

— Вън! — кресна Камелин с цяло гърло.

— Просто се опитвам да бъда учтив — отвърна прилепчето и излетя от кухнята.

— Не може да се каже същото за някои гарвани — разсмя се Елан.

Камелин сърдито се накокошини и се сви да дреме до прозореца, докато закуската стане готова.

— Готов ли си да летиш днес? — обърна се Нора към Джак.

— Ами… май да — отговори той несигурно.

— Всичко ще бъде наред. Ти си роден талант — подметна саркастично Камелин.

— Не се притеснявай — усмихна се Елан, — наистина всичко ще е наред. Камелин може да е киселяк, но е чудесен учител.

Макар да се боеше, Джак се и вълнуваше. Щеше да е страхотно да полети. Копнееше да се рее в небесата, да се издига и да се спуска надолу. Изглеждаше толкова забавно, когато го правеше Камелин. Скоро щеше сам да разбере дали наистина е така.