Катрин Купър
Златният жълъд (6)

4. Книгата на сенките

— Вдигни си пръчицата, Джак — каза меко Нора. — Ще свикнеш с нея, просто ти трябват няколко урока. Тя е съвсем безопасна.

Джак отново стоеше със зяпнала уста, което май много забавляваше Елан.

— Няма ли да бъде по-добре изобщо да не я хваща? — измърмори Камелин, като се извърна да огледа пораженията по опашката си.

— Ако нямаш какво да кажеш, си мълчи! — скастри го Нора.

Камелин изсумтя и отлетя към най-близкото дърво.

— Хайде да се прибираме за чая! — рече Нора и тръгна по пътеката.

Джак и Елан я последваха.

— Всички нимфи ли приличат на Дженет?

— О, не! — засмя се Елан. — Тя е направо хубавица в сравнение с останалите.

Джак потрепери, не беше сигурен, че иска да ги среща.

— А защо се развълнува толкова от мраморното топче?

— Всеки бляскав предмет би свършил работа, нимфите обичат бляскавите неща. Важно е обаче те да не отразяват, защото нимфите изобщо не знаят как изглеждат. Ако Дженет види отражението си, никак няма да е доволна. А нимфа в лошо настроение може да ти създаде големи неприятности.

Джак не изпитваше никакво желание да дразни Дженет. Тя и бездруго не изглеждаше особено доволна, дори когато се усмихваше.

— Ако някога ти потрябва помощ, повикай я по име през вода, но гледай да имаш нещо, което да й дадеш в замяна.

— А ще се ядоса ли, ако това, което й предложа, не й хареса?

— Възможно е, но по-вероятно е да изчезне и да не се появи отново. Затова гледай винаги да имаш нещо подходящо в себе си — никога не се знае кога ще ти потрябва помощ. Камелин е същият като водните нимфи — прибира в гарванарника си всичко, което блести. Единствената разлика е, че той обича огледала: много се гордее с външния си вид.

Джак си помисли, че гарванът и нимфата си приличат и по друго — и двамата бяха кисели и раздразнителни.

— Виждаш ли кръглия прозорец там, горе — Елан посочи към покрива на имението Юел, който се виждаше през една пролука между дърветата. — Това е „главният вход“ на Камелин. Целият таван е негов. Сигурна съм, че ако го помолиш, ще ти даде нещо, което да носиш в джоба си за всеки случай.

Джак не искаше да моли Камелин за каквото и да било. Реши обаче по-късно да разгледа съкровищата му. Сигурно сред тях имаше нещо, което една водна нимфа би харесала.

Не след дълго стигнаха до плета. Нора спря и вдигна ръце. Джак чу тихото шумолене на листата и видя как плетът се разделя, за да им направи път. Не можа да овладее треперенето си при тази гледка, въпреки че днес за втори път виждаше това.

Камелин подскачаше нагоре-надолу по моравата в градината с малко клонче в човката. Щом ги видя, литна. Джак погледна собствената си пръчица и се замисли. Сигурно известно време няма да може да я използва без помощ, въпреки че много му се искаше да разбере какво може да прави с нея.

Една едра гъска се заклатушка иззад ъгъла, изкряка, спря и се втренчи в Джак.

— Това е Герда — представи я Нора.

Гъската протегна шия да огледа по-добре непознатия. После кимна няколко пъти и отново закряка.

— Радва се да се запознае с теб.

Джак също кимна на Герда.

— И тя ли може да говори?

— Само с Камелин и Нора — усмихна се Елан, — но иначе разбира всичко.

Джак изпита облекчение, че не всички птици в двора на Нора говорят човешкия език.

— Герда е нашият пазач, тя ни помага да държим далеч неканените гости — продължи Елан.

Гъската изкряка и важно се запъти към зърната, които Нора пръсна по земята.

— Като хапнем, може с Камелин да се опознаете малко по-добре — каза Нора.

Дочул името си, гарванът бързо се спусна и кацна пред вратата.

— Боя се, че за теб няма нищо — охлади ентусиазма му Нора. — Мисля, че вече си ял.

Камелин се обърна и я изгледа мрачно.

— Не е честно! Знаех си, че трябва да си изям сандвича някъде другаде. Бях забравил какво дрънкало е това маслиново дърво.

— То е красиво дърво, мога да разчитам на него и винаги ми казва какво става от другата страна на алеята — засмя се Нора.

— Дори прекалява, бих казал — намуси се Камелин. — Не е лесно да си гарван, когато всеки си пъха носа в работите ти.

— Да не си посмял да вземеш от храната на Герда! — предупреди го Нора, когато Камелин тръгна да обикаля двора.

 

 

Настаниха се в кухнята и с удоволствие хапнаха прясно изпечени хлебчета със сирене и домашно приготвена джинджифилова напитка. След това Нора изпрати Джак в градината да си поговори с Камелин.

— Донесе ли ми сирене? — попита гарванът.

Джак поклати глава.

Камелин въздъхна и го погледна жално.

— В клуба за крикет правят наистина хубави сандвичи, при това големи.

— Често ли крадеш храна?

— Хм, това не е кражба, а услуга. Опитвам храната вместо хората, ако не е хубава, не я ям и те разбират, че нещо не е наред.

Джак едва сдържа усмивката си. Явно Камелин обичаше да си похапва.

— Случва ли ти се да не изядеш нещо?

— Всъщност само веднъж. Миналото лято в тържествената зала имаше мексиканска вечер. Чух някой да говори за чили и реших, че е нещо вкусно, а то се оказа страшно люто. Два дни ми пареше на клюна. Повече няма да вкуся такова нещо!

Сега вече Джак не можеше да не се разсмее, особено когато Камелин разтърси отвратено глава.

Елан излезе и подаде на Джак малка квадратна книга.

— Това е за теб.

— Благодаря — отвърна Джак леко озадачен.

Книгата беше подвързана ръчно, като всички останали книги в библиотеката на Нора. На корицата се виждаха две дървета. Преплетените им възлести корени бяха направени от усукана медна тел. По средата със сребърни букви пишеше: „Книга на сенките“. Приличаше на онази, която видя в хербориума на Нора, само че беше по-малка, а в долния край беше изписано собственото му име.

— Еха! А за какво ми е?

— За да пишеш в нея. Но не с обикновена писалка, а с пръчицата си.

Очите на Джак се разшириха. Значи все пак ще може да използва пръчицата.

— Първата страница е празна. Ако напишеш отгоре моето име или това на Нора, посланието ти ще се появи в нашите книги — обясни Елан. — И ние ще ти отговорим по същия начин.

— Но аз още не знам как да използвам пръчицата.

— Няма нищо сложно, когато си готов, вземи я с дясната си ръка, изчакай да се преобрази и й нареди да се превърне в писалка.

— Какво да кажа?

— Когато пръчицата ти свикне с теб, няма да са ти нужни никакви думи, тя сама ще знае какво искаш от нея, но сега опитай със „скриптум“. Само че не се вълнувай, за да не се разхвърчат искри.

Джак не знаеше как да запази спокойствие. Да имаш вълшебна пръчица и да те научат как да я използваш — това не беше от най-спокойните преживявания! Той подаде книгата на Нора и взе пръчицата в дясната ръка. Върхът на пръста му се затопли и след малко цялото клонче засия. Не след дълго чворестата кора се изглади.

— Леле! — възкликна Джак.

Чу се пукот и от върха на пръчицата излетяха съскащи искри.

— Пак ли! — изграчи Камелин и отскочи настрани.

— Дишай дълбоко! — инструктира го Нора.

Джак успя да овладее пръчицата. Беше очарован. Ръката му трепереше и пръчицата подскачаше в нея, но искрите изчезнаха.

— Представи си, че е писалка — подкани го Елан.

Джак се съсредоточи. Представи си писалка и се приготви да каже „скриптум“, но докато си отвори устата, пръчицата вече се бе преобразила.

— Успя! — викна радостно Елан.

— Браво! — поздрави го Нора.

— Късметът на начинаещия — измърмори Камелин.

— Не мога да повярвам, че го направих. Аз ли бях или пръчицата?

— Ти беше — отвърна Нора, — пръчицата само изпълнява твоите нареждания.

— Напиши ми нещо! — предложи Елан, като се втурна към кухнята. — Аз пък ще ти отговоря, за да видиш как работи.

Нора подаде на Джак отворената книга. Той не знаеше какво да напише. Най-отгоре написа името на Елан, а отдолу: „Така ли?“

Думите потънаха в страницата и изчезнаха. След няколко секунди се появи отговорът на Елан: „Да. Ще опитаме отново довечера, когато се прибереш вкъщи“.

— За днес стига! — рече Нора.

Джак премести пръчицата в лявата си ръка и от гладката й повърхност не остана и следа. Без да я поглежда, момчето знаеше, че тя се е превърнала отново в клонка. Усещаше грапавата й кора с пръстите си.

— Ако имаш някакви въпроси за задачата, която се съгласи да поемеш, просто питай книгата — обясни Нора. — В нея ще намериш и история на Другия свят в частта „Анали^[1] на Анун“.

Джак прелисти страниците, но всички изглеждаха празни.

— Ама…

— Вълшебна е, Джак — засмя се Нора. — Трябва да знаеш какво да правиш, за да ти се разкрият тайните.

— Трябва ли да използвам пръчицата? — попита неспокойно Джак. Не искаше да предизвиква злополучни произшествия в къщата на дядо си.

— Не, съвсем лесно е — отвърна Нора. — Само докосни името си с пръст и книгата ще те познае. Тогава можеш да й зададеш въпрос и тя ще ти отговори.

— Ако искаш да си запишеш някоя тайна, използвай последните страници — добави Елан. — Написаното ще бъде невидимо за другите, ако книгата случайно попадне в чужди ръце.

— Страхотно! — възкликна Джак. — Благодаря!

Нямаше търпение да опита. Тази книга беше по-хубава и от лаптоп. Разполагаше с електронна поща, бележник и търсачка. Все още му звучеше невероятно, но сам видя, че работи.

— Камелин ще те изпрати до плета — каза Нора.

Джак би предпочел да излезе през портата, а и подозираше, че гарванът не изгаря от желание да се разхожда с него.

— Ела утре пак! — продължи Нора. — Трябва да свършим много неща, за да те подготвим за ритуала.

— Какъв ритуал?

— Утре ще разбереш.

Преди да успее да попита още нещо, Нора и Елан се прибраха в кухнята и го оставиха сам в градината с Камелин.

— Насам! — изсумтя гарванът.

Умът на Джак трескаво препускаше, докато двамата с Камелин вървяха към плета. Чудеше се какви ли други изненади го очакват. Дали не се замесва в нещо опасно? Може би гарванът е прав: няма да се справи, всичко ще се окаже голяма грешка, пророчеството сигурно не се отнася за него. Надяваше се да научи повече от Книгата на сенките.

— Аз съм дотук — изграчи Камелин.

— До утре.

— Ще ми донесеш ли малко сиренце?

— Не знам дали дядо има сирене.

Камелин изглеждаше разочарован.

— Ще видя какво ще намеря — додаде мило Джак.

— И няма да казваш на Нора.

— Няма, обещавам, макар че тя може и да разбере.

— Не и ако се срещнем утре пак тук. Имам си скришно местенце за похапване. Това ще е нашата тайна.

— Ако нямаш сирене, вземи каквото и да е. Само не банани, не обичам банани.

— Добре — засмя се Джак, — довиждане.

 

 

Джак остана сам чак след вечеря. Качи се в стаята си и извади Книгата на сенките. Не можеше да реши с какво да започне — да пише на Елан или да се опита да научи повече за Анун. Докосна името си с пръст и сребристите букви засияха. Без никакво предупреждение книгата се разтвори и страниците се запрелистваха, отначало бавно, после по-бързо, докато накрая спряха. Появиха се красиво изписани букви: „Закон и анали на Анун“. Джак събра смелост да попита за Другия свят.

„Къде се намира Анун?“

„Отвъд четирите Портала в света на смъртните.“

„Каква е моята задача?“

Ръцете му трепереха. Беше едновременно уплашен и развълнуван. Книгата не отговори веднага, затова той повтори въпроса:

„Каква е моята задача?“

„Трябва да се върнеш в миналото и да намериш трите изгубени плочи за котела. Когато котелът бъде възстановен, може да се извърши ритуалът и Западният портал в планината Гласруен отново да се отвори.“

Явно това беше ритуалът, за който говореше Нора.

„Как мога да се върна в миналото?“ Отговорът беше незабавен:

„Трябва да полетиш.“

„Да полетя!?“

Чуваше това за втори път днес, но преди да успее да попита още нещо, книгата шумно се затвори. Колкото и да се мъчеше, Джак не можа да я отвори отново. Стигаше само до първата страница. Реши да пише на Елан.

„Получих някои отговори, но май повредих книгата. Не ще да се отваря.“

След малко дойде отговорът на Елан:

„Не е повредена. Донеси я утре и Нора ще отговори на въпроса ти.“

Джак си легна, но не можеше да мигне. Мислеше за всичко, което видя и чу този следобед. Не знаеше дали иска и може да поеме задачата, с която го натовари Арана. Тревожеше се, че ще се провали. Думата „летене“ го изпълваше със страх. Едва издържа полета със самолет от Гърция до Англия. Сигурно има някаква грешка, трябва утре да поговори с Нора за това.

Накрая момчето се унесе и заспа.

 

 

Събуди го тропане по прозореца. Главата го болеше, а очите му бяха залепнали. Джак стана неохотно от леглото, за да види какво става. Дръпна пердето и пред очите му се изпречи Камелин, кацнал на перваза.

— Какви сме ранобудни! — похвали го гарванът, макар да бе очевидно, че Джак току-що отваря очи.

— Какво искаш толкова рано сутринта? — изръмжа Джак и отвори прозореца.

— Нося ти съобщение от Нора. Поканен си на обяд, но може да дойдеш веднага след закуска. Тя вече пита дядо ти и той се съгласи.

Джак потисна една прозявка.

— Не забравяй да донесеш нещичко! — напомни му Камелин. После, без да дочака отговор, отлетя към имението Юел.

Беше още рано, но Джак реши да не се връща в леглото. Предишната вечер видя две клупчета на гърба на Книгата на сенките, където можеше да закачи пръчицата си. Провери дали я е закрепил добре, после прибра книгата в раницата си.

Дядо му силно се изненада, като го видя да влиза по това време в кухнята.

— Радвам се, че си станал толкова рано. Поканен си да прекараш деня в имението Юел.

Джак понечи да каже, че вече знае, но замълча. Надали беше добра идея да разказва на дядо си за говорещия гарван.

— Хубаво е, че сте се сприятелили — продължи дядо му, като седна на масата за закуска. — Щом ти ще излизаш, аз ще ида да поработя в градината.

 

 

Преди да тръгне, Джак отново мина през кухнята. Не намери сирене в хладилника. Дано Камелин не се разочарова много, помисли си момчето. После погледна в шкафа и видя парче плодов кейк. Уви го в салфетка и го прибра в раницата си.

— До скоро! — извика той на дядо си, който вече копаеше в зеленчуковата градина.

Прекият път през плета не му се стори толкова лош, колкото първия път, а и не му беше трудно да се ориентира. Скоро се озова в градината на Нора. Преди да направи и крачка, чу приглушен познат дрезгав глас.

— Насам!

Огледа се, но не видя гарвана.

— Тук, вътре!

Джак зърна главата на Камелин да наднича иззад алпинеума на Нора.

— Много се забави. Чакам те цяла вечност! Нали не си забравил?

— Не съм — успокои го момчето.

— Влизай вътре!

Скривалището на гарвана се оказа малка, съвсем суха пещера и Джак спокойно пропълзя вътре. Тук никой от къщата не можеше да ги види.

— Страхотно е! — възкликна момчето.

— Безопасно е. Дърветата не виждат и не могат да ни издадат. Какво си ми донесъл?

— Нямаше сирене, но ти нося кейк.

Очите на Камелин се разшириха, като видя пакетчето, което Джак извади от раницата си. Гарванът лакомо закълва, щом момчето разви кейка. Накрая внимателно обра трохичките до една.

— Може всеки ден да ми носиш по нещичко в замяна на уроците по летене — заяви птицата.

— Наистина ли ще ме учиш да летя?

— Как иначе ще минеш през прозореца на времето? Трябва да летим.

— Но аз съм момче, хората не летят.

Камелин се засмя.

— Когато летиш, няма да си момче, глупчо. Нора първо ще те превърне в гарван, като мен.

Джак зяпна.

— Как?

— Ще те заведе в планината Гласруен и ще извърши специален ритуал при Казана на гарвана. Чувал си за Казана на гарвана, нали?

Джак поклати глава. До вчера не беше чувал и за Гласруен.

— Естествено, ще трябва да си гол.

— Гол!

— Докато си гарван, не ти трябват дрехи.

Камелин се засмя, излезе на подскоци от пещерата и литна.

Джак не помръдна от мястото си. Защо не му казаха още вчера за ритуала? Няма нищо против да помогне, ако може, но не е съгласен да се превръща в гарван, още по-малко пък гол. Момчето отново прехвърли в главата си всичко, което видя и чу досега. Трябва да поговори с Нора и да получи отговори на всичките въпроси, които го измъчваха.