Александър Драганов
Звездата на гибелта (6)

Глава пета
Джинът

— Значи е пиян — казах аз. — На мен това ми се вижда като недостатъчен повод, за да викате Шалиен на помощ. Чувал съм, че киселото мляко помага, ако сте препили, независимо дали с джин или с някакъв друг алкохол.

— Ти — извърна Шалиен към мен разкривеното си от гняв лице — млъкни!

После отново се обърна към раджата.

— Ще дойда веднага, заедно с рицарите си, един от които е твърде устат, за жалост.

— Заради джина? — попитах аз невярващо.

— Имаме предвид злия дух, благородни рицарю — обясни раджата леко смутен. — В Сухата Пустош ние не пием алкохол, тъй като е много топло и води до обезводняване.

— Зъл дух? — попитах аз Шалиен, когато тръгнахме подир раджата.

— Дявол — каза мрачно тя.

— Скъпа ми Шалиен, дяволи не съществуват — присмях се аз.

— Ще ми се поне един път да беше прав, но не би.

— Уверявам те, че това бяха само разкази, с които мама и татко ни плашеха като малки.

— Откъде може да си сигурен? — намеси се Паладиус. — Другите неща, които видяхме, когато се срещнахме? Те също са много странни, но са истински. Каква е разликата?

— Това е, че те са истински — казах аз. — Виждал съм ги и мога да потвърдя съществуването им. Дяволите…

— Значи нищо, което не си виждал, не е истинско, така ли? — попита Паладиус.

— Спри да извърташ думите ми, за да ме правиш на глупак! — сопнах се аз.

— Ти и сам се справяш много добре — отвърна ми мнимият рицар.

— Дяволите се появиха за пръв път след посичането на Леймар — каза Шалиен. — Нераните се оплакаха от странни явления, които се случват по домовете им. Тогава нямахме време да обърнем достатъчно внимание, тъй като ксерексите опитваха да завладеят света, сам знаеш защо.

— Само си търсех правата… — отворих уста аз, но тя продължи.

— След битката в Трекерес дяволите започнаха да се появяват по-често.

— Значи ти си виновна — казах победоносно.

— Но сега, когато и останалите богове ги няма — поклати глава магьосницата, — нещата започват да излизат извън контрол.

— Какво точно представляват тези дяволи? — попитах аз.

— Ще видиш — отвърна Шалиен.

Раджата и семейството му живееха в пищно обзаведен дворец, но едното от крилата му бе на практика изолирано от останалите с въоръжена стража и тежки резета, спускащи се през една от вътрешните порти. Раджа Камали я отвори, а после каза на останалите стражи да останат настрана и поведе Шалиен и нас през серия от коридори. Веднага ме лъхна аромат като от сяра и развалено мляко, отблъскваща кисела смрад, каквато не бях долавял досега. Трябва да имате предвид, че като бог на мрака, аз можех да излъчвам аура на ужас около себе си, която, казват, плашела много враговете ми. Винаги съм се чудел какво е усещането, докато не навлязох в коридорите на този дворец. Косъмчетата по тила ми се изправиха и разбрах защо Зерос и Рефея толкова са ни предупреждавали за дяволите.

Синът на раджата бе затворен в огромна спалня, вързан с вериги върху пухен креват и още щом го видях, разбрах, че е сериозно болен. Той бе пълно момче, но сега кожата му бе пребледняла, подпухнала и нацепена от коричките на грозни рани, все едно някой е драл пухкавото му тяло. Очите му бяха пожълтели, а от устата му течеше лига. Още щом ни видя, той отвори уста и заля баща си и нас с порой от сквернословия.

— Очарователно — направи гримаса Шалиен, след което се обърна към раджата. — Как се стигна дотук?

— Вината е моя, безсмъртна магьоснице! — сведе очи раджа Камали. — Опитах да огранича сина си в консумацията на баклава и локум, тъй като фигурата му започваше да напомня повече тази на търговец, отколкото на аристократ.

— Диетата наистина е болезнено преживяване — кимна Шалиен, — но трудно може да доведе до обсебване от демон. Какво стана после?

— Мога само да гадая — каза раджата и потръпна след една особено вулгарна псувня, която синът му изрече, — но се носеше слух, че в града витае джин, който изпълнява желания, но после заробва душата на жертвите си. Първоначално смятах, че това е някакво суеверие, и не обърнах внимание, достатъчно грижи си имаме с корабите ксерекси, които Ахназар изпраща да пиратстват по бреговете ни, ала явно съм грешал. Предполагам, че джинът е дошъл при моя син и му е предложил услугите си…

— И синът е разменил душата си за сладки изделия — изсмях се аз. — Това е твърде нелепо, за да е истина!

Раджата ме погледна, видимо наранен от подигравката ми, а Шалиен се обърна към мен с потъмнял поглед.

— Спести си коментарите, ако не искаш да ти се случи нещо — и жезълът в ръката ѝ отново се превърна в копие.

— Не ме заплашвай — изръмжах аз.

— Тук сме, за да помогнем, а не за да се бием — намеси се Паладиус и сложи ръка на рамото ми.

— Махни си ръката от мен! — срязах го и той ме послуша.

— Така или иначе, от теб не се иска нищо — каза Шалиен. — Само не пречи. Аз ще се оправя с това.

Магьосницата приближи кревата с обсебеното момче и попита спокойно:

— Кой си ти и как се казваш?

— Аз съм Банали, син на Камали и престолонаследник на трона в Рабушатва — каза момчето.

— Не мисля така — каза Шалиен. — Нужна ли е цялата шарада, джине? Кажи ми кой си всъщност.

Внезапно устните на момчето се оголиха около потъмнелите му венци и то отвори уста. От гърлото му се чу клокочене и струя черна повърня полетя към магьосницата. Шалиен наклони копието си и то заблестя, като отклони снаряда в краката ми.

— Това е отвратително — обявих аз.

— И какво ще спечелиш, ако ти кажа кой съм? — попита джинът подигравателно. Потръпнах от гласа му, твърде дълбок и гърлен, за да принадлежи на малко момче, пълен с такава мерзост, че ми се догади. — Аз имам четирийсет превъплъщения. Никога няма да можеш да изкараш всички от него.

Шалиен се изправи и се обърна към раджата.

— Ти — нареди тя на Камали — излез. Аз ще се оправя с джина.

— Но… — отвори уста раджата.

— Веднага!

Владетелят на града погледна за последно към сина си, а после хукна да бяга. Шалиен се обърна към нас.

— Когато прогонвам джина от тялото на детето, неговите превъплъщения ще излизат под формата на истински чудовища в стаята. Паладиус, от теб ще искам да ги избиеш.

— Ами аз? — попитах.

— Ти просто не прави нищо! — скастри ме Шалиен и отново се обърна към момчето.

— Името ти, демоне.

— То не е от значение.

Магьосницата докосна с копието си тялото на момчето и подпухналата му кожа зацвърча, все едно я пържат. То отвори уста да изпищи и от нея изпълзя колосална стоножка с човешко лице, която се оплези на магьосницата и скочи към нея. Мечът на Паладиус изсвистя и проблесна като мълния, а изчадието се разпадна в облак дим.

— Още трийсет и девет, Шалиен — каза джинът от тялото на Банали. — Той няма да оцелее толкова дълго.

Шалиен отново опря копието си, този път в челото на момчето. Крясъкът му беше още по-силен, а този път устата му изплю същество, подобно на огромен молец, което засъска заканително, преди Паладиус да го унищожи със сините лъчи, изстрелвани от очите му.

— Трийсет и осем — подигра се демонът, — а дебеличкият Банали вече е на края на силите си. Скъпо ще му излезе локума, магьоснице.

— Какво става там? — дотича обратно Камали.

— Ти! — обърна се Шалиен към мен. — Изведи го!

Отпратих раджата без особено съчувствие.

— Трябвало е да пазите сина си по-внимателно от вредни навици и нямаше да се стигне дотук — рекох и затръшнах вратата под носа му, като я заключих с мисълта си. След това се върнах към представлението. Демонът наистина беше отвратителен, но на мен това ми се виждаше безсмислено, банално зло. Да употребиш такава сила просто за да тормозиш някакво дебело дете, ми се виждаше огромен разход на време и усилия. Аз лично подобно прасенце не бих приел и за жертвоприношение, винаги изисквах от жреците си да подбират най-хубавите деца.

В това време магьосницата бе изкарала още две превъплъщения от Банали, на огромна човешка глава с пипала на октопод и човка на сепия, както и на гигантски глист с присмехулно лице на клоун. Паладиус уби и двете, но виждах, че Банали е към края на силите си, а по моя сметка оставаха още трийсет и шест превъплъщения, които да бъдат извадени от тялото на детето. Не виждах как можем да постигнем това.

Джинът се заливаше от смях.

— Ти го убиваш, магьоснице. Такова мъчение дори аз нямаше да мога да измисля. Давай все така. Раджата ще е очарован, когато научи, че си умъртвила сина му.

Шалиен отстъпи назад с лице, побеляло от гняв.

— Гад! — извика тя. — Мръсна твар!

Демонът завъртя очите на Банали така, че те загледаха с бялото на орбитите си, а после започна да прави неприлични жестове с езика му.

— Така няма да стане — каза тя и се обърна към мен. — Танар!

— Аз! — отвърнах подигравателно. — Какво стана, скъпа моя, пак ли опря до помощта ми?

— Ти си бог! — каза тя. — Заповядай на джина да напусне тялото на това дете!

— Виж ти, виж ти — измърках аз. — Сети се сега, че съм бог, и е редно да ми се молиш. Но защо ми е да спасявам дебелачето? Нито го познавам, нито държа да се запознавам.

Паладиус вдигна меча си към мен.

— Това е невинно същество, което изпитва огромно страдание заради присъствието на субдименционален паразит.

— Ти знаеш за дяволите? — сепна се Шалиен.

— Не ги наричаме така, но съм забелязал, че колонии от подобни етерни организми започват да виреят, след като Тираниус погълне божеството на някой свят. За щастие организмите на Металия рядко се влияят от тях, освен ако…

— Не са били неутрални във войната с краля ви — обади се джинът. — Ние знаем за вас, организмите на кибернетиката. Кралят пази своите роботи, а вие, автономните паладини, сте непокварими. Дроновете нямат души, но онези от старите деца на Желязната душа, които не са застанали на ничия страна, когато се опълчи на Тираниус…

— Повечето полудяха — довърши Паладиус — и трябваше да ги убием. Жестока и отвратителна смърт, която никое живо същество не заслужава. Ти, Танар, може би имаш силите да спасиш това човешко дете. Защо не се опиташ да помогнеш?

— Защото нямам полза от това — отвърнах аз. — Трябва да разберете, аз не съм длъжен за нищо на никого! Аз съм първородният син на Зерос и Рефея и аз трябва да владея света! Всички вие, дяволи, роботи, магьосници, хора, други богове, само ми се пречкате!

Омразата заклокочи в гласа ми, избуяла наново след хилядолетния сън.

— Правите всичко възможно, за да отнемете законното ми право на власт, прогонихте ме от Орикс, осакатихте ме, ранихте ме, откраднахте собствения ми народ, а сега довличате и някакви железни великани в него! — избухнах аз. — И след всичко това имате наглостта да искате помощта ми! Няма да помогна! Нека умре това дете! Какво ми пука за него? Какво ми пука за всички ви!

— Добра реч, паднали боже — обади се джинът. — Гордеем се с теб.

— МЛЪКВАЙ! — изфучах аз към Банали и демонът послушно затвори уста.

— Ти си същият себичен изрод, който опита да опожари Лекдария заради амбицията си — прошепна Шалиен. — Загубите не са те научили на нищо. Ти не си по-добър от джина в тялото на Банали или от железния тиран от Звездата на гибелта. Ти си чудовище, Танар!

— И това трябваше да ме накара да се почувствам виновен? — попитах подигравателно аз. — Моля те!

— Нищо ли не може да те склони да помогнеш на това дете? — попита Паладиус.

— Не! — отвърнах рязко аз, но после се замислих — Може би. Може и да има начин да помогна.

Усмихнах се хитро зад шлема.

— Изборът е твой, Шалиен. Помниш ли когато ти се явих за пръв път, когато бе малко момиче, къпещо се в извора на Вианна?

Шалиен вдигна очи.

— Помниш ли какво поисках от теб? — продължих аз. — Преди да залееш драконовото ми лице с водите на прокълнатата ми сестра?

Устните на Шалиен започнаха да треперят.

— Преди последната ни битка в Трекерес, помниш ли какво поисках за последен път? Това, което съм искал винаги!

— Не — пророни тя.

— Е, цената ми остава същата — казах аз. — Моли се, Шалиен. Помоли ми се. Вече няма други богове, към които да се обърнеш. Останах само аз. Помоли ми се и ми се поклони. Тогава мога и да се заема с този джин.

— Не! — повиши глас тя.

— Хайде де, Шалиен — продължих аз. — Нали те е грижа за това момченце? Какво толкова? Само една молитва и то ще е спасено. Само една молитва и ще помогна. Толкова ли е трудно?

— Наистина не виждам каква вреда би донесло това — намеси се Паладиус.

— Ти не знаеш нищо — отрони Шалиен, а от очите ѝ се стекоха сълзи. — Танар е чудовищен бог, чиито олтари бяха почервенели от кръвта на жертвоприношенията.

Във войната с него аз изгубих много близки, мои скъпи хора, на които държах. Всички, които бяха мои спътници. Останах сама, без истински приятели, за вече почти хиляда години. Бих му простила…

Това ме изненада.

— Но ако той го поиска, ако той потърси разкаянието и изкуплението. Да му се моля…

Гласът ѝ се повиши до крясък.

— НИКОГА!

— Тогава момчето умира — отсякох аз.

— Може би съм преценил грешно, когато сметнах, че ти си по-малкото зло спрямо Тираниус, Танар — каза Паладиус и сините му очи заблестяха. — Може би трябва първо да се справя с теб. Кой знае, може пък Шалиен да намери начин да открадна силата ти и с нея да победя Краля Тиран.

Светлината в очите на автоматона потъмня, докато те не засияха във виолетово.

— Спрете! — внезапно изхлипа Шалиен. Сълзите падаха свободно от очите ѝ, а раменете ѝ се тресяха. Тя посочи безмълвно към Банали, чието лице бе изкривено от демоничната усмивка на джина.

— Той така иска — каза вълшебницата, — да се сбием и избием още сега.

После ме погледна и с глас, който прозвуча като на жена, осъдена на смърт, пророни:

— Моля се на теб, Танар, Боже Дракон на Ксерекс, изцери това момче от нечистата сила, която го измъчва.

Усетих да ме изпълва чувство на истински триумф.

— Ще изпълня молитвата ти — казах самодоволно и се обърнах към Банали.

— Трябва да научиш името му и да го прогониш, като го назовеш — обясни ми Шалиен.

— Ясно — рекох аз и приближих обсебеното дете. — Името ти, демоне.

— Танар? — изплези се Банали. Зашлевих му шамар, толкова силен, че още едно превъплъщение излетя от устата му — муха с бабешка глава, която се пръсна в стената.

— Танар! — извика Шалиен. — Внимателно!

— Името ти, демоне! — казах бавно аз. — Истинското ти име.

Лицето на Банали се изкриви от болка и тялото му цялото започна да се тресе.

— Неее… — изсъска съществото, обитаващо тялото на момчето.

— КАК СЕ КАЗВАШ, ДЖИНЕ! — извиках аз с глас, който отекна като камбанен звън в двореца.

Банали отвори уста и от гърлото му излезе звук, напомнящ проклятие:

— БАФАМАС…

Тръпки на ужас и погнуса ме побиха, като чух това име, макар да ми бе непознато.

— В ТАКЪВ СЛУЧАИ — продължих аз с гръмотевичния си глас — ВЪРВИ ОБРАТНО В АДА, ОТ КОЙТО СИ ИЗПЪЛЗЯЛ, БАФАМАС! ПРОГОНВАМ ТЕ ОТ ТОВА МОМЧЕ!

Банали отвори уста и от нея излезе нечовешки писък, а после нещо като черен облак се отцеди от него и потъна в пода, а после, видях аз с взор, който покриваше далеч повече от това, на което можеха да станат свидетели смъртните, потъна още по-надолу, и по-надолу, и по-надолу, докато накрая не изчезна напълно от нашия свят.

Внезапно усетих, че цялата сила ме е напуснала, и залитнах напред, падайки на колене. С премрежен поглед видях как дебелото момче, вече със здравословен цвят на кожата и с изцерени рани, ме гледа с безкрайна обич в очите и промълвява:

— Благодаря…

А след това паднах по очи и изгубих съзнание.