Стивън Пресфийлд
Александър (37) (Добродетелите на войната)

35
Сребърните щитове

Тази нощ никой не заспива. Богове, не ще оставя на мира тези страхливци! В полунощ издавам заповед да разоръжат и поставят под арест тристате от Отряда на бунтовниците. Из лагера плъзват слухове. Ще ги екзекутирам ли? Нареждам сбор на армията призори, като офицерите строят хората си в пълно снаряжение, както изисква законът за присъствие на наказание. Бунтовниците ще се строят босоноги и гологлави, само по туники.

Пристигнали привечер вестоносци съобщават, че обозът с парите и оръжията е само на няколко километра. Пращам тайна заповед до командирите на колони. Това подклажда още по-безумни слухове.

Нареждам в средата на лагера да изравнят плац и да издигнат триста стълба като за екзекуция. Вътре да бъдат вкарани Бунтовниците. От всички страни да се натрупат валове, върху които да патрулират въоръжени войници.

Пращам глашатаи да оповестят тези разпореждания из лагера, а не ги съобщавам, както обикновено, на своите военачалници, които да ги предадат по командната верига. Нека пълководците ми също се поизпотят. Прогонвам даже Хефестион, Кратер и Теламон. Само на гадателя Аристандър позволявам да остане. Правим жертвоприношение на бог Страх. Кръвта на жертва след жертва изтича без благоприятен резултат. Заповядвам да изхвърлят изкормените трупове зад шатрата. Нека армията търси смисъл в това!

Обозите пристигат на светлината на факли три часа преди разсъмване. Нареждам — не на македонците, чиято приказлива уста не може да затвори никой, а на таксилската Царска гвардия на раджа Амбхи — да закарат колите до централния плац.

Призори все още принасям жертви. Викам Хефестион, както и Кратер, Пердика, Птолемей, Кен и Селевк. Заповядвам да подсилят охраната на лагера и да екзекутират като шпионин всеки, заловен извън границите му.

Пращам Теламон да се обърне към Бунтовниците. Той инструктира частта или да потвърди сегашните си командири, младите лейтенанти Матий и Гарвана, или да избере нови, но да са единодушни кой ще говори от тяхно име, понеже призори думите на тези офицери ще ми бъдат предадени като общата им воля.

В Индия слънцето изгрява горещо. Наблюдавам довеждането на Бунтовниците. Като че ли и последният от тях е герой. Виждам Ерикс, който пръв изкачи Аорн^[1]; Филон, който цяла нощ заслонява с щита си Клит Белия, приклещен от орда надаващи крясъци афганистанци; Амомфарет, наричан Полумесеца заради белега от меч на корема му, който дари сума, равна на тригодишна плата, на жителите на едно опустошено от наводнение село на река Окс^[2]. Явно всички те смятат, че тази заран ще им е последна. Ала никой не хленчи на Теламон, най-много някой да помоли от негово име да предадат поздрави на роднините му в родината.

Аз съм виновен за отчуждаването на такива мъже.

Недоспала и настръхнала, армията се строява. Вече е нетърпима жега. Бунтовниците застават мирно зад вала. Техни командири продължават да са Матий и Гарвана. Плацът е заварден от стража. Пред мъжете се издигат тристате стълба. Заповядал съм на всеки от тях да бъде нахлузен обикновен чувал, който го покрива от горе до долу. Чувалите са увиснали като спални завивки. Войската зяпа, озадачена и обезсърчена.

Приближавам се, наметнат с тъмночервения плащ на Конницата на хетайрите.

— Македонци и съюзници, когато снощи разпуснах събранието, в гърдите ми кипеше гняв. Усетили сте го, знам. Сетне сте се съветвали помежду си в своите шатри чак до сутринта. Тъй и е редно, понеже не сте роби, зависими от волята на някой тиран, а свободни хора. И аз не успях да мигна. Цяла нощ чувах в главата си искрените слова на нашия другар Кен, изречени от ваше име. Чувах ги и мислех над тях.

Млъквам. Възцарила се е такава тишина, че се чува плискането на прането в легените на перачките край дигата четиристотин метра надолу от лагера.

— Постъпете както пожелаете, братя. Но аз продължавам нататък.

От подиума виждам отсрещния бряг. Посочвам на изток към Пор и вражеските укрепления.

— Не принуждавам никого да ме последва. И ще ви го докажа.

Давам знак на войсковия интендант. По негова команда началникът на обоза минава пред армията, като води пристигналите снощи коли. Както съм наредил, двайсетина от тях бързо се пръскат и спират пред съюзните и чуждите подразделения във войската. По една пред всяко. Задните им капаци падат. Каруцарите хвърлят на земята чували със съкровища. Златото заема малко място — скоро в нозете на всяка част се натрупват богатства.

— Това е вашето възнаграждение, съюзници и приятели. Когато го преброите, ще откриете по една надница за пехотата, по две за конницата и по три за офицерите. Тук е всичко, което щяхте да получите, ако бяхме постигнали съвсем пълна победа. Е, хайде! Вземете си парите!

Отнема известно време, додето преведат речта ми на десетки местни езици. Разнася се шушукане. Шушукането прераства във викове. Съюзните и чуждестранните войници отказват с хиляди. Не! Не! Нямало да докоснат парите, без да са ги заслужили.

— Вземете ги! — Приближавам се към тях. — Вземете ги и можете да твърдите, че сте прекосили реката с Александър и сте победили неговите врагове. Тези пари ще го докажат на всеки, който оспорва храбростта ви!

Глъчката се усилва в рев на воинска гордост. Най-категорични са бактрианите и партите; конните племена от Скития, саките, дакхите и масагетите заявяват несъгласието си с викове; индийската Царска гвардия на Амбхи и Сасигупта стои с безмълвна решителност; наемниците от Тракия и Гърция също отхвърлят това безчестно възнаграждение, наред със сирийците, лидийците, египтяните и медите. Тигран и персийските полкове даже не благоволяват да погледнат.

По мой знак врявата стихва.

Командирите възстановяват реда в подразделенията си.

Обръщам се към македонците. Войсковият интендант докарва още коли. Моите сънародници са се вцепенили от срам. Дали е преминала опасността от бунт? Все пак ще ги направя за посмешище.

— Македонци, вие изложихте оплакванията си и аз ги изслушах. Ето. Нали това искахте?

Каруцарите хвърлят още чували със злато от колите. Торбите са тежки, много от тях се пробиват при падането си. Изсипват се монети. На земята пред всяко подразделение се натрупват купчини пари.

— Ето ги документите за вашето уволнение. — Моите пажове високо вдигат свитъците. — Свободни сте. Вземете ги! Повече не ви задържам!

Никой не помръдва. Всички се чувстват опозорени.

— Какво ви спира, македонци? Освобождавам ви с почести. Наведете се! Вземете възнаграждението си! Вървете си у дома!

Както съм ги инструктирал, пажовете ми тръгват сред частите, понесли заповедите за уволнение. Никой не иска да ги докосне.

— За вас е уреден превоз, братя. Стягайте си багажа! Прибирайте се у дома! И когато пристигнете, не забравяйте да разкажете на жените и децата си как сте изоставили своя цар сам и заобиколен от врагове на края на света. Разкажете им и че съюзниците, които дори не знаят неговия език, са останали верни на Александър, додето вие, собствените му сънародници, сте взели богатството си и сте поели към дома. Разкажете им го и съм сигурен, че ще се прославите много. Какво зяпате? Получихте каквото искахте! Вървете, проклети да сте всички! Вървете!

Моите сънародници стоят като истукани. Всички са сковани от срам и несигурност.

Бунтовниците. Дали ще ги екзекутирам? Дали ще заповядам да ги вържат и да ги отведат при стълбовете, за да бъдат избити?

Обръщам се към бунтовниците. Посочвам цифри, изброявам подвизи. Назовавам Ерикс, Филон и Амомфарет. Отчуждаването между нас е по моя вина, заявявам аз.

— Аз ви тласках прекалено силно и прекалено надалече, братя. Заради вашето величие очаквах от вас чудеса и затова сигурно не съм признавал задоволително триумфите ви и не съм споделял достатъчно страданията ви. Аз ви провалих, братя. Но и вие ме провалихте. Изгубихте вяра в мене и в своите сънародници. Предпочетохте недоволството си пред верността към войската. Цупехте се и подхранвахте своето непокорство, правехте се на глезени любимци и ядосани галеници. Такива прояви не са от грешна преценка, те са простъпки — военни престъпления, извършени по време на война и изискващи най-строго наказание. Ала както дадох избор на нашите съюзници и сънародници, тъй давам и на вас.

Заповядвам да смъкнат чувалите от стълбовете за екзекуция. Изпод всяко покривало се появява новоизработен щит, недокоснат и неопетнен, изправен на стойка и ослепително отразяващ издигащото се слънце. Всеки щит, казвам на войската, е покрит не с бронз, а със сребро. Нитовете са сребърни, облицовката е сребърна, гвоздеите са сребърни. Една шеста талант, близо четири кила благороден метал.

— Ето ги надниците и наградите, за които роптаехте. Среброто на всеки щит струва колкото тригодишно възнаграждение.

Давам знак на стражите да се оттеглят. Отрядът на бунтовниците се е вцепенил от смайване. Цялата армия е затаила дъх. Додето те зяпат, аз кимвам на интенданта и неговите хора напълно смъкват чувалите. До щитовете са опрени триста нови меча и сариси, нови обуща и туники, шлемове, наметала, пълно снаряжение.

Армията изригва във възторжени викове. Додето редът се възстанови, изтича време, колкото да преброиш до сто.

— Това снаряжение е за вас! — обръщам се към Бунтовниците. — Обаче не ви принуждавам да го вземете. — Ако предпочитате, вместо него ще ви дам в монети същата сума, колкото е среброто на всеки щит, ще ви освободя с почести и ще ви пратя у дома.

Те поглеждат Матий и Гарвана. Младите офицери се изпъват, за да отдадат чест.

— Чакайте! Преди да решите, първо чуйте следното! — Заставам пред Отряда на бунтовниците. — Ще ви пращам там, дето битката е най-свирепа. Първи ще изпълнявате най-рискованите задачи. Ще ви поставям начело там, дето е най-опасно. Оттатък реката ни чакат бойните слонове на Пор. Вие ще ги атакувате! Вие ще ги победите! Давам ви тази последна възможност да си върнете достойнството. Избирайте, братя, но го направете веднага!

Матий и Гарвана първи пристъпват напред. След тях по един и по двама се нареждат останалите триста и взимат щитовете си. Мъжете хвърлят туниките на своя позор и обличат новите дрехи на изкуплението. Армията надава одобрителен рев.

На отсрещния бряг Пор не може да не е чул. След минути всичките му хора ще са се строили въоръжени.

Изстъпвам се пред войската.

— Аз ще прекося тази река, братя! Кой идва с мене?