Стивън Пресфийлд
Александър (26) (Добродетелите на войната)

24
Камилската гърбица

Додето се спускаме от хълмовете, наречени Полумесеца, аз яздя Корона. Буцефал ме следва, воден от моя коняр Евагор. Оглавникът и начелникът на Буцефал са поставени, както и лекото бойно седло, но Евагор носи наколенниците и нагръдника му на собствения си гръб. Конят ми е седемнайсетгодишен. Ще го възседна чак при окончателното настъпление.

Нараменниците на съставната ми броня не са завързани и стърчат на равнището на ушите ми. Ще ги стегна едва когато се строим. Искам войската да го вижда. Това й показва да диша спокойно. Нейният цар е толкова самоуверен, че дори още не се е дооблякъл.

Склонът към равнината е километър и половина. Спускаме се в боен ред. Фронтът ни е две хиляди и петстотин метра. Този на врага, когато го измерваме след сражението, е четири хиляди и триста. Застъпва ни повече от километър и половина.

Днес е двайсет и шестият ден на боедромион, късно лято, в годината на атинския архонт Аристофан^[1]. Според пленени документи от тази дата бойният ред на армията на Персийската империя е следният:

Пред главната линия на левия фланг на противника: две хиляди души конница от Скития, свирепи саки и масагети, въоръжени с копие, скитски лък и тумак — вид боздуган с шипове; хиляда души специална конница от Бактрия, изцяло покрити с ризници катафракти, въоръжени с дротик и двуръчно копие; сто сърпоносни колесници под командването на Дариевия син Мегадат. Това са ротите пред фронта. Зад тях, в двойна линия ескадрони: четири хиляди индийски Царски кшатрии, пеши стрелци от земите западно от Инд; четири хиляди конни стрелци от Ария начело с техния сатрап Сатибарзан; хиляда души Царска конница от Арахозия начело с Дариевия роднина Барзаент. Наляво от тях: шестнайсет хиляди души бактрийска и дахска конница начело с Дариевия братовчед Бес, който командва целия ляв фланг; две хиляди конни стрелци от Индия; персийска Царска конница, смесена с пехота, пет хиляди, начело с Тигран, който се сражава толкова храбро при Иса; сетне конница от Сузиана, хиляда; кадузка конница и пехота, две хиляди. След това е Дариевата Царска флангова защита, десет хиляди гръцки наемни пехотинци начело с фокидския капитан Патрон; хиляда конници от Роднините начело с Дариевия брат Оксатър; пет хиляди „ябълконосци“, елитни персийски пехотинци, наречени така, понеже копията им свършват със златни ябълки вместо шипове. Пред тях са петдесет сърпоносни колесници и петнайсет индийски бойни слона с техните водачи, бронирани кули и шестстотин индийски Царски конници, чиито жребци са дресирани да се бият заедно със слоновете; те са подкрепяни от така наречените изселени кари, хиляда души тежка пехота; петстотин мардски стрелци. Отзад: самият Дарий, отдясно защитен от още хиляда конници от персийския Почетен полк, още пет хиляди ябълконосци и още пет хиляди гръцки наемни пехотинци начело с Менторовия син Тимонид. Това е центърът на линията. Надясно оттам, в продължение на два и половина километра: карска пехота и конница, още индийски Царски конници, още гръцки наемници; албани; ситацени, смесена конница и пехота; тапурска и хирканска конница от южната страна на Каспийско море; конни стрелци от Скития начело с Мавак; конница от Партия и Арахозия начело с Фратраферн; Царска конница от Мидия начело с Атропат; сирийска и месопотамска конница начело с Мазей. Мазей командва целия персийски десен фланг. Пред него са още петдесет сърпоносни колесници; елитната кападокийска конница на Ариак; арменска конница на Оронт и Митрауст. Сетне тиловото множество на наборната войска от провинциите: уксите на Оксатър; вавилонците на Бупар; наборниците от Червено море на Оронтобат; ситацените на Орксин и безчет други.

Додето се спускаме в равнината, ясно виждаме трите трасета, подготвени от Дариевите инженери за неговите сърпоносни колесници. Те са очертани с колчета, вятърът развява флагове, закачени на равнището на очите на конник. Та колесничарите да ги виждат над облаците прах.

Хиляда метра вдясно от нас на влизане в долината са осеяни с железни гарванови крака. Дарий иска да ни насочи към трасето на своите резачки. Персийският фронт е на хиляда и деветстотин метра. Почти два километра. Вражеските разузнавачи минават покрай нашия фронт извън обсега на стрелите, на коне, които струват колкото надници за цял живот. Нашите бързи копиеносци ги подгонват. Заповядвам им да се върнат.

Оръженосци припват с мехове вино. Спираме да поправим каквото е повредено: измъкнати шнурове на подметки, претрити върви на сариси, скъсани ремъци на щитове.

— Изправи редицата!

— Пикай, без да напускаш мястото си!

Командирите на отряди се събират под моите знамена: Парменион, Хефестион, Кратер, Никанор, Пердика, Птолемей, Селевк, Филота, Клит Черния, още двайсетина други. Няма какво да повтаряме, вече сто пъти сме отигравали всичко.

Настъпление в линия. Преминаване към косо настъпление по моя заповед. Всички редици пазят мълчание до момента на атаката. Бързо и точно приемаш, изпълняваш и предаваш нататък всички заповеди.

Командирите се втурват към частите си. Давам знак на Евагор. Той препуска към мене, води Буцефал. Първият ми паж поема юздата.

От гърлата на петдесет хиляди се изтръгва одобрителен вик.

Прескачам от гърба на Корона върху Буцефал. Копието ми. Шлемът. Отново рев, после пак. Тропане с дръжки на копия по щитове. Поемам напред, придружаван от Царската охрана, Хефестион, Клит Черния, Теламон.

Прах жули равнината. Знамена плющят на южния вятър. Шквални пориви брулят полето, вдигат пясъчни въртопи. Перата на шлема ми го теглят настрани. Изтръгвам ги и въздушните течения ги отнасят.

— В името на Зевс, наш водач и спасител!

Почваме.