Хайди Маклоклин
Завинаги мое момиче (1)

Глава 1
Лиъм

Леко похъркване ми напомня, че не съм сам. Тежестта на проснатото върху мен тяло ме разбужда веднага. Във въздуха и чаршафите се усеща застоялият аромат на парфюм.

Завесите са дръпнати и слънчевите лъчи нахлуват през големия прозорец, който ми осигурява страхотна гледка и уединение.

Когато се обръщам, виждам лице, което не познавам, лице, което не мога да свържа с име. Не си спомням как тази жена се е озовала в хотелската ми стая и в леглото ми.

Вероятно мога да си обясня частта с леглото.

Русата коса ме навежда на мисълта, че не съм си правил труда да я питам за името й или коя е любимата й напитка. Сигурно разговорът ни е бил само с очи, ръце и устни. Има един-единствен цвят коса, който може да накара сърцето ми да затупти, и той не е рус.

Нито червен.

Очите също.

Никога сини очи.

Трябва да са кафяви или зелени, но никога сини.

Това не е плъзгане надолу по спиралата, нито предизвикана от дрога безпаметност. Не вземам наркотици и никога не съм вземал, но пия прекалено много в определени случаи. Като снощи. Така се справям с грешките и с провалите си. Може и да съм преуспял на сцената, но нощем съм самотен.

И адски се боя, че ще умра сам.

Пресягам се за телефона, за да проверя колко е часът, но вместо това отварям галерията, в която е нейната снимка, и палецът ми се задържа над лицето й. Ще я видя, щом се прибера у дома, и не знам какво ще й кажа.

Знам, че тя ме мрази.

Аз се мразя.

Съсипах живота й. Това се казва в гласовото съобщение, което пазя от десет години и прехвърлям от телефон в телефон само за да мога да чуя гласа й, когато съм най-потиснат. В състояние съм да повторя всяка ненавистна дума, която ми е казала, докато бях прекалено зает, за да й вдигна или да й върна обаждане.

Така и никога не намерих една секунда, за да й звънна и да й обясня какво направих с връзката ни. Тя беше най-добрият ми приятел, а аз я оставих да се изплъзне между пръстите ми само за да си спестя болката от това да чуя, че не ме иска повече.

И аз имах мечти.

Тя беше част от тях, но никога нямаше да ги приеме. Защото аз реших да не изживявам нейната американска мечта. Исках да изживея моята.

Решението ми унищожи всичко.

Непознатата протяга ръка и гали моята. Дръпвам се бързо. Сега, когато вече съм трезвен, нямам никакво желание да бъда нещо за тази особа.

— Лиъм — казва тя, а гласът й, за който тя вероятно смята, че е прелъстителен, звучи като бебешки.

Побиват ме тръпки, когато жените ми говорят така. Не усещат ли, че е нелепо? Никой мъж с всичкия си не харесва такива неща. Не е секси.

Омотавам чаршафа около кръста си, сядам и пускам крака от леглото, далече от нея и от протегнатата й ръка. Гърбът ми се стяга, когато усещам, че леглото се размърдва. Изправям се и издърпвам чаршафа, за да се покрия поне малко.

Не би трябвало, но ми пука. Видяла ме е в тъмното, но няма да позволя нищо повече на нея или на фотоапарата й.

— Зает съм. — Гласът ми е овладян и не издава емоции. — Хорхе, портиерът, ще се погрижи да се прибереш с такси.

Спя умишлено с лице към банята, за да не се налага никога да гледам към тях, когато им казвам да си тръгват. Така е по-лесно и няма чувства. Всяка се надява, че тя ще бъде тази, която ще ме опитоми и ще ме накара да се обвържа.

Не съм имал сериозна приятелка, откакто се включих в шоу бизнеса, и никоя забежка за една нощ няма да промени това. Тези момичета не значат нищо и никога няма да значат. Бих могъл да се променя. Да се установя и да се оженя.

Да имам едно или две деца.

Но защо?

Мениджърката ми Сам много би се зарадвала на нещо подобно, особено ако я избера за съпруга. Бил съм повече от веднъж единствено с нея. Първият път беше заради лоша преценка, грешка в самотна нощ по време на път. Сега тя иска повече, а аз не.

Когато ми каза, че е бременна, ми се прииска да скоча от някоя скала. Не желаех деца, поне не с нея. В представите ми моята съпруга е висока брюнетка. Със стегнато тяло от годините, в които е била мажоретка, и от ежедневните осем километра тичане, а не жадна за власт изпълнителна директорка в музикалната индустрия, която започна да говори за бавачки още преди лекар да потвърди бременността й.

Тя предложи да сключим брак. Аз се уплаших и отлетях за Австралия, за да се уча да карам сърф.

После тя направи спонтанен аборт във втория месец. Заклех се, че от този момент нататък нещата между нас ще бъдат строго професионални, и тогава започнах с приключенията за една нощ. Въпреки всичко тя все още ме обича и чака да променя решението си.

— Знаеш ли? — започва еднодневката от снощи, докато шумоли с дрехите си и диша накъсано. — Чух, че си задник, но не повярвах. Мислех, че имаме нещо специално.

Засмивам се и поклащам глава. Слушал съм какво ли не — всяка от тях мисли, че сме имали нещо специално, всяка твърди, че това е била най-невероятната нощ, която е имала.

— Не те избрах заради мисленето ти.

Влизам в банята, затварям и заключвам за по-сигурно.

Облягам се на вратата и удрям глава в дебелото дърво. Всеки път си казвам, че ще спра, и известно време смятам, че съм успял, докато нещо не ме докара до състояние, в което ми се иска да забравя. Ръцете ми се плъзват по лицето от безсилие и гняв.

Не чакам с нетърпение да се прибера у дома.

А причината за връщането ми се взира в мен от плота на мивката. Статия на цяла страница за човека, когото някога наричах мой най-добър приятел. Вдигам вестника и прочитам отново думите, които вече знам наизуст.

Мейсън Пауъл, баща на две деца, е починал при трагичен инцидент, когато колата, която е шофирал, била ударена отзад от тир.

Той е мъртъв.

Няма го.

А аз не съм бил там.

Заминах като страхливец и дори не се сбогувах.

После смених номера си, защото тя не спираше да се обажда. Трябваше да скъсам окончателно с миналото си, а Мейсън беше част от него. Тя и Кейтлин бяха най-добри приятелки и той щеше да й каже къде съм и какво правя. Така беше най-добре.

Планът беше да замина само за година. Казах си, че ще се върна у дома след дванайсет месеца и ще й покажа, че не съм същият човек, в когото се е влюбила още в училище. Тя щеше да разбере и да ми благодари, а после да продължи напред и да се омъжи за някое юпи, което всяка сутрин облича бяла риза и панталон с ръб, който тя е изгладила в идеалната им къща.

Стискам вестника в ръце и мисля какво съм пропуснал.

Не мога да съжалявам. Направих това за себе си, и то по единствения начин, по който можех. Просто не мислех, че ще ми пука толкова много, задето съм пропуснал всичко.

Пропуснах деня, в който Мейсън е помолил Кейтлин да се омъжи за него. Нещо, което знаех, че иска, откакто бяхме на шестнайсет.

Пропуснах сватбата му и раждането на близначките. Той е бил баща и съпруг, и трима души са зависели от него, а вече го няма. Никога няма да види как момичетата му растат и правят това, което ние правехме, когато бяхме по-млади, и което се надявахме децата ни да правят заедно. Пропуснах толкова много, защото трябваше да си доказвам нещо. Загърбих тяхната мечта и живота, който бяхме планирали до най-малката подробност.

А сега се връщам у дома, за да понеса последствията.