Даниел Стийл
Пепел от диаманти (7)

7.

Когато Макс пристигна в „Харвард“ в края на август, мястото му се стори още по-прекрасно отколкото си го беше представял. Университетското градче беше великолепно, а класовете, за които се бе записал — интересни. Хареса и съквартиранта си. Макс планираше да учи икономика и бе подбрал лекциите си внимателно. Родителите му дойдоха с него, за да му помогнат да се настани и да разгледат прочутия университет след всичко, което бяха чували за него. За тях това също бе важен момент. Но едва бяха оставили куфарите му, когато Макс ги помоли да си тръгват. Искаше да проучи университетското градче сам и да се запознае с другите младежи в общежитието, без родителите му да се мотаят наоколо. Еманюел и Джейкъб си тръгнаха. Настаниха се в колата, която бяха наели за пътуването, и Еманюел погледна мъжа си притеснено.

— Видя ли името на съквартиранта му? — попита тя.

Имената на двамата младежи бяха закачени на вратата на стаята им.

— Мисля, че беше Стив Макмилън. Защо? Познато ли ти звучи?

— Това не е еврейско име. Християнин е. Мислиш ли, че ще се отнася лошо с Макс, защото е евреин?

Джейкъб се усмихна и поклати глава, после подкара колата. Предстоеше им дълъг път до Ню Йорк.

— Надявам се, че не. Не виждам причина да го прави. Колежът е пълен с хора от различни раси и религии. А хлапетата не се интересуват от тези неща. Просто са въодушевени, че се намират в „Харвард“.

Макс не беше изключение и също се вълнуваше страхотно.

— Надявам се да си прав.

Еманюел не беше съвсем убедена, но имаше доверие на съпруга си. После заговориха за това, което бяха видели, и колко щастлив бе синът им.

Макс и съквартирантът му бързо се сближиха, а Стив имаше приятел от училище през няколко стаи от тях. И двамата бяха учили в „Екзитър“, първокласен пансион. Приятелят на Стив им дойде на гости заедно със съквартиранта си. Четирите момчета възнамеряваха да обиколят университетското градче заедно, след като родителите им се разкарат.

Джейкъб и Еманюел планираха да дойдат за родителския уикенд през октомври и знаеха, че двата месеца дотогава щяха да им се сторят доста дълги без Макс.

— Изглеждат симпатични момчета — каза Еманюел, която вече усещаше липсата на сина си.

— Сигурен съм, че са такива — отвърна Джейкъб и си помисли за Изи, беше сигурен, че щеше да се гордее с Макс.

Образованието на момчето в „Харвард“ беше възможно благодарение на стария им приятел, макар че пак благодарение на него, сега и Джейкъб можеше да си го позволи.

В този момент четирите момчета вече караха колелета из университетското градче и се запознаваха с новите си състуденти. Животът им на възрастни започваше.

 

 

Стив Макмилън беше от Сан Франциско и родителите му бяха разведени. Майка му се бе омъжила повторно и имаше още две деца, а баща му не бе женен, предприемач на недвижими имоти, който сега живееше в Ню Йорк. Стив каза на новите си приятели, че може да отидат в града някой уикенд и да отседнат в дома на баща му. Обясни им, че баща му имал страхотен ергенски апартамент и пътувал много, което звучеше доста примамливо за момчетата.

Съученикът на Стив от „Екзитър“, Джаред Баркли, беше от Бостън, но родителите му живееха в Лондон и Швейцария през по-голямата част от годината. Баща му беше инвестиционен банкер, а майка му — адвокат. Тя си бе взела две години отпуск, за да напише книга, а Джаред бе единствено дете като Макс.

Анди Питърсън беше от Тексас. Семейството му притежаваше „Питърсън Ойл“, а той бе най-голямото от четирите им деца.

Бяха група умни момчета от добри семейства, изкарвали отлични оценки в училище.

— Аз съм от Ню Йорк, нямам братя и сестри. Баща ми е търговец на диаманти, но аз определено не желая да се занимавам с това, когато завърша — каза Макс, а другите трима се засмяха. — Баща ми е австриец, от Виена, а майка ми е французойка. Пристигнали в Съединените щати след войната.

Настъпи кратко мълчание. С име като Стайн, Макс очевидно бе евреин, а след като родителите му бяха пристигнали в Америка след войната, може би им се бяха случили ужасни неща. Но никой не посмя да попита. Макс реши да отговори на незададените въпроси.

— Запознали се в концлагера „Бухенвалд“.

— Леле, това трябва да е било страшно — впечатли се Стив. — Разказвали ли са ти какво е било там? — полюбопитства той.

— Никога. Научих повече в училище, отколкото от тях. И двамата загубили семействата си и били единствените оцелели. Запознали се и се влюбили в концлагера. А след войната пристигнали в Щатите.

Макс предаде историята много по-просто отколкото беше. Той бе виждал татуировките на ръцете на родителите си безброй пъти и беше свикнал с тях.

— Семейството на баща ми притежавало банка в Австрия. А той се захвана с диаманти тук.

— Интересно — отбеляза Стив. — Моят баща купува скапана земя из цялата страна и я продава за молове. Това е новата мода. Имотите му са навсякъде — Оклахома, Арканзас, Тексас и навсякъде из Юга, където има много земя, която купува евтино и после продава. Твърди, че това е вълната на бъдещето. Но аз не искам да тръгна по неговите стъпки. Уол стрийт ми звучи много по-добре.

— Не мога да реша дали да следвам бизнес или право, но предполагам, че имаме време да решим каза Джаред. — Но преди да се захванем сериозно с ученето, къде са мадамите? — ухилено попита той, а останалите се засмяха.

— В „Радклиф“! — извикаха те едновременно.

— Да, майната му на ученето — каза Анди. — Къде да отидем, за да се запознаем с момичетата?

Четирите момчета се разбираха чудесно и никой не се впечатляваше от това, че Макс е евреин. Това беше без значение за тях, макар да смятаха историята на родителите му интересна. И четиримата бяха симпатични младежи, които нямаха търпение да се насладят на колежанския живот и светските забавления.

Стив и Макс откриха, че са се записали за едни и същи класове. Анди каза, че иска да се занимава с наука. Размишляваше дали да учи медицина, но още не бе напълно сигурен. Не се интересуваше от семейния петролен бизнес. Никой от тях не желаеше да тръгне по пътя на баща си. Искаха собствен път и победи.

Първите няколко седмици в „Харвард“ бяха напрегнати. Никой от тях не беше свикнал да се труди толкова усърдно, да има толкова много домашни и да учи за толкова много класове. Двете момчета, завършили пансион, бяха по-добре подготвени, но дори и те бяха подложени на напрежение. Вечер се хранеха заедно, а после отиваха в библиотеката. В класовете им имаше и момичета, но нямаха време за срещи през първите седмици.

Анди беше първият, който покани момиче на среща. Запозна се с нея в библиотеката, а останалите трима го закачаха безмилостно, когато отиде да я вземе. Когато обаче се прибра у дома, я обяви за скучна. Е, поне беше опитал. Стив се запозна с момиче, което хареса в един от класовете си, но тя каза, че си има гадже у дома и иска да му е вярна. Животът без родители не се оказа така романтичен, както се бяха надявали. Беше сериозна работа, особено в университет като „Харвард“.

Когато родителите му дойдоха на гости през октомври, Макс имаше четворки на тестовете и проектите и осъзнаваше, че трябва да се труди още по-усърдно. Професорите им бяха стриктни и налагаха високи стандарти. Но пък Макс искаше точно това, а Джейкъб и Еманюел веднага забелязаха, че е щастлив. Харесаха и приятелите му.

През седмицата след родителския уикенд, на който бяха дошли само майката и бащата на Макс и бащата на Анди, четирите момчета потеглиха към апартамента на бащата на Стив в Ню Йорк. Намираше се извън града, а Макс не сподели с родителите си, че ще идва в Ню Йорк, защото щяха да се разстроят, ако не останеше при тях.

Забавляваха се страхотно. Стив се обади на приятел от „Екзитър“, който учеше в „Кълъмбия“, гостуваха му в общежитието и отидоха на купон с него. Бащата на Стив се появи късно в събота вечер и ги очакваше, когато се прибраха. Раздаде им бира и им разказа за земята, която бе купил в Арканзас. Макс поглъщаше жадно думите му и реши да разкаже на баща си за това.

В неделя следобед хванаха влака обратно за Бостън и довършиха домашните си късно през нощта. Всички изглеждаха изморени, когато влязоха в клас на следващата сутрин.

Преди Деня на благодарността четиримата вече бяха неразделни и ходеха заедно навсякъде. Макс повиши оценките си и вече получаваше петици. За момента шестиците изглеждаха непостижими, макар че Стив успя да получи една. Джаред имаше най-високите оценки, но учеше през повечето уикенди, а не скиташе в търсене на мадами, което им се струваше прекалено висока цена за отличните оценки. Макс искаше да се забавлява, а не да прекарва целия си уикенд в библиотеката.

Той се зарадва да види родителите си, когато се прибра у дома за Деня на благодарността, а те бяха невероятно въодушевени, че е при тях, макар и само за четири дни. Макс изскочи навън след минути, за да види приятелите си, които също се бяха прибрали у дома за празника. Някои от тях учеха в градския колеж, а други — в държавни колежи. Няколко посещаваха добри колежи извън щата, а двама бяха в еврейски университети. Макс беше единственият в университет от Бръшляновата лига и го подкачаха за това, но той страшно се зарадва да ги види.

На следващия ден прекара традиционната вечеря с родителите си. Майка му беше приготвила страхотно пиршество. С течение на годините тя бе станала експерт в ястията за Деня на благодарността. После Макс разказа на Джейкъб за срещата си с бащата на Стив и земята, която той купуваше, за да превърне в молове.

— Очевидно той купува земята адски евтино, строи молове на нея и после ги продава. Твърди, че никак не е сложно, а печалбите са фантастични. Това може да е добра идея за теб — каза Макс развълнувано, а Джейкъб се усмихна.

Макс се движеше с момчета от преуспяващи семейства с много пари и интересни идеи. Но Джейкъб не знаеше нищо за цените на земите в Оклахома и Арканзас и не искаше да загуби пари при лоша сделка.

— Би трябвало да проучиш нещата, татко. Може да се окаже по-печелившо от купуването на кооперации тук. А и ти бездруго не ги продаваш. Тук става дума за по-големи количества земя, бърз оборот и страхотни пари.

Макс звучеше ентусиазиран и Джейкъб се развесели. Синът му бе в колежа едва от три месеца, а вече му даваше идеи за инвестиции. Очевидно се движеше в правилната посока и имаше страст за бизнес. Искаше да се захване с големи неща, когато пораснеше.

— Ще проуча — обеща Джейкъб, а Еманюел му се скара, когато си легнаха.

— Не започвай да приемаш съвети за инвестиции от осемнайсетгодишния си син строго каза тя. — В противен случай, след по-малко от година ще бъдем разорени.

Идеята на Макс бе от онези, които майка му мразеше. Далеч от домашната й територия, в област, за която не знаеха нищо, и страшно рискова. Купуването на сгради в техния си квартал в Лоуър Ийст Сайд беше много по-безопасно, дори и печалбата да не беше толкова висока. Колкото по-голям бе рискът, толкова повече се увеличаваше и печалбата, но също и капаните. Джейкъб очакваше несъгласието на жена си и то не го изненада. Но след уикенда той все пак звънна на Лени, преуспяващ предприемач от Ню Джърси, и го разпита какво мисли за идеята на сина му. Предприемачът бе закупил няколко изключително скъпи диаманта от него и Изи и Джейкъб се доверяваше на съветите му. Той се беше справил страхотно с няколко рискови проекта и закупуването на молове в Средния Запад звучеше точно в неговата област.

— Той е умно момче — каза Лени. — В наши дни парите са там. Счита се за рисково начинание, но всъщност не е. Колко можеш да сгрешиш с лоша обработваема земя на смешно ниска цена, която превръщаш в луксозен мол срещу огромна печалба? Аз самият сключих подобна сделка миналата година. Малка златна мина. Продадох търговския център след шест месеца и си удвоих парите. Строежът е прост и лек. Изливаш малко бетон и хоп — шест седмици по-късно имаш мол. Е, не е чак толкова просто, но почти. Мисля, че момчето ти ще има страхотно бъдеще в разработването на земя.

— Бащата на съквартиранта му се занимава с това и Макс е развълнуван от наученото. Мислиш ли, че би трябвало да инвестирам в нещо подобно? — попита Джейкъб, който имаше вяра в преценките на приятеля си.

— Ако съм на твое място? Да, мамка му! Сигурен съм, че имаш достатъчно пари, за да рискуваш, а рискът бездруго е минимален. Ще ти кажа нещо. Следващия път, когато чуя за земя, която ми харесва, ще ти звънна. И тогава ще вземеш решение. Синът ти върви по правилния път. Умно дете е.

Джейкъб се впечатли, че Макс бе надушил нещо толкова доходоносно, макар все още да не бе убеден, че самият той искаше да се захване с него. Малките му кооперации бяха по-безопасна инвестиция, въпреки че нямаше да му донесат голяма печалба, ако ги продадеше. Но той дори не възнамеряваше да го прави, поне засега. Чакаше кварталът да се разхубави още повече. Моловете представляваха много по-бързо възвръщане на инвестицията, ако се съдеше по всичко, което Лени му каза.

Джейкъб предположи, че ще го чуе след няколко месеца, и се изненада, когато Лени му звънна след две седмици.

— Тъкмо чух за една от онези сделки с молове, за които говорихме. Намира се в Канзас, близо до популярно предградие в Уичита. Звучи ми доста добре и познавам лично предприемача. Той търси инвеститори. Аз самият ще вложа малко пари. Истинските мангизи са, ако го направиш без партньори, но тогава и рискът е по-голям, също като при бизнеса с диаманти.

Лени обясни на Джейкъб за каква сума ставаше дума и той можеше да си я позволи, без да продаде някоя от кооперациите. Това щеше да е добра проба на пазара. Инвестиционното портфолио на Изи бе консервативно и солидно и бе донесло много пари. Джейкъб можеше да си позволи да рискува малко, та дори и много, макар да не беше хазартен тип по природа.

— Добре, ще участвам — каза той.

Лени му обеща да се чуе с предприемача и да му изпрати документацията по сделката.

След седмица Джейкъб даде парите на предприемача и му казаха да не очаква възвръщане на инвестицията през следващите шест месеца, дори година. Надяваха се да увеличат вложеното четири пъти, което звучеше чудесно, и Джейкъб разказа на Макс за сделката, когато той се прибра у дома за коледната ваканция. Синът му се въодушеви и развълнува от това, че баща му беше последвал съвета му.

— Но не казвай нищо на майка си. Тя се притеснява от подобни неща. Не обичам да пазя тайни от нея и сигурно ще й кажа, но не още.

— Разбира се, татко — небрежно отвърна Макс, който се чувстваше страшно горд и пораснал задето бе дал съвет на баща си.

Макс тъкмо бе навършил деветнайсет години. Обичаше „Харвард“ и наскоро се бе запознал с момиче, което харесваше. Връзката не беше сериозна, но девойката бе умна и красива и той я бе завел на кино и вечеря. Тя беше от Атланта и се бе прибрала у дома за Коледа. Макс се запознаваше непрестанно с хора от цялата страна и света и искаше да отиде в Европа през лятото със Стив Макмилън. Баща му щеше да наеме вила в Южна Франция, а момчетата възнамеряваха да си вземат карти за „Юрорейл“ и да обиколят няколко страни с влак. Той спомена за идеята им на баща си, който се намръщи.

— Защо с мама никога не ходите в Европа?

Макс бе задавал същия въпрос и преди, но никога не бе получил ясен отговор. Всичките му познати в „Харвард“ бяха посещавали Европа много пъти, а той — никога, което бе странно, тъй като родителите му бяха оттам.

— За нас това не е място за ваканция, а миналото ни. Изключително болезнено и за двама ни. Разбирам защо искаш да отидеш, в Европа има невероятно красиви градове и много история. Но мисля, че сърцето на майка ти ще бъде разбито, ако се върне там. А и аз не съм готов за това.

Джейкъб никога не бе говорил толкова откровено със сина си, но той вече бе пораснал.

— Дори след всичките изминали години? — попита Макс, а баща му кимна.

— Подобни спомени не избледняват. Поне не напълно. Мисля, че ако се озовем в градовете, където живяхме, всички ужаси ще се завърнат. Майка ти сънуваше кошмари в продължение на години след войната.

Макс бе виждал белезите им, но познаваше само физическите. А емоционалните не можеха да се видят, нито оценят, особено от толкова млад човек.

Макс не ги разпитва повече и тримата успяха да се насладят на няколко спокойни семейни вечери докато той си беше в Ню Йорк за празниците. През останалото време бе навън с приятелите си. Джейкъб не спомена на жена си за сделката в Канзас преди Макс да потегли обратно към Бостън. Беше забравил за нея, най-важното сега бе, че синът му си е у дома. Една вечер той й съобщи за инвестицията и тя се ужаси.

— С кой акъл си направил тази дивотия? Дори не знаеш как изглежда земята, къде се намира. Какво въобще знаеш за Канзас? Това е все едно да изгориш парите — извика тя, а Джейкъб се усмихна. — На какво се хилиш?

— Е, поне не ми каза, че руснаците ще пуснат бомба над Ню Йорк, или че ще се озовем в концлагер в Ню Джърси и ще изгубим бизнеса.

— И това също — изсумтя тя, скочи от масата и не му проговори през следващите два дни.

Джейкъб й беше обяснил, че може да спечелят четири пъти повече от инвестицията си, а и бездруго не бе вложил прекалено много. Искаше да пробва. Еманюел винаги му прощаваше и той знаеше, че отново щеше да го направи. Беше наясно, че тя мразеше той да клати лодката. Но това вече не го разстройваше, нито го спираше. Беше умен бизнесмен и бе осигурил семейството си, Еманюел знаеше това.

Говореха с Макс няколко пъти седмично и той им звънеше редовно от колежа. През пролетната ваканция замина за Флорида с приятелите си. Най-после се съгласиха да го пуснат в Европа със Стив през лятото. Не трябваше да го спират, а и Макс настояваше упорито. Майка му не одобряваше идеята, но постепенно Джейкъб я убеди. Обясни й, че не може да очакват Макс да избягва Европа завинаги заради техните преживявания през войната. Не беше справедливо към него. Накрая Еманюел се съгласи, но разговорите им я накараха да си припомни Париж с носталгия. Пусна си стари френски плочи, които бе купила в магазините за стоки втора ръка. Доста неща от Париж все още й липсваха, също както Джейкъб усещаше липсата на Виена и всичко, което обичаше там. Беше толкова красив и изискан град преди нацистите да го окупират и целият свят да се срине.

Макс щеше да се прибере у дома за три седмици преди да потегли към Европа и те очакваха завръщането му с нетърпение. Оценките му през семестъра бяха добри, дори бе успял да отиде на няколко срещи с момичета, но нямаше някое, на което да държи. Надяваше се на нови завоевания сред красивите европейки, може би в Южна Франция. Момчетата се вълнуваха страхотно от предстоящото пътуване и Макс бе изключително благодарен на родителите си, че го пуснаха, защото знаеше какво означаваше това за тях. Но мислеше, че той самият щеше да ги разбира по-добре, ако посети градовете, където бяха израснали. Момчетата планираха да отидат и до Испания и Италия, а също и Лондон, ако им останеше време. Стив беше виждал всички тези места и преди, но никога с приятел и без родители. Пътуването сега бе символ на независимост и за двамата.

Два дни преди Макс да се прибере у дома за лятото в края на първата си година в университета, Лени звънна на Джейкъб, за да му докладва за резултата от инвестицията им в Канзас.

— Мисля, че би искал да узнаеш как се справихме — каза Лени загадъчно. Смятам, че малкият ни проект бе изпълнен отлично. Очевидно изборът на място за мола бе идеален. Изкарахме десетократна печалба, Джейкъб! Как ти звучи това?

Джейкъб се шашна и не можа да отговори веднага.

— Продадоха го на японска компания, която търси имоти в Съединените щати.

— Мили боже — ухили се Джейкъб. — Късметът на начинаещите!

Той нямаше търпение да съобщи новината на Макс и Еманюел. И не бе продал абсолютно нищичко, за да вложи парите. Ако беше инвестирал повече, печалбата му щеше да е дори по-голяма.

— Предприемачът е свестен човек. Ще се захване с нов мол в Ню Джърси след няколко месеца, а после с друг в Луизиана. Аз ще участвам и в двата проекта. Уведоми ме, ако и ти се интересуваш. Цената на инвестицията е малко по-висока, но печалбата ще е по-голяма, ще има по-малко инвеститори, а местата са изключително подходящи.

— Бих искал да го направя отново — увери го Джейкъб.

Затвори телефона и побърза да съобщи новината на Еманюел същата вечер. Тя призна откровено, че бе сгрешила.

— Точно затова ти си бизнесменът в семейството, а не аз. Нямам кураж за това, нито познания.

— Благодаря, че ми се довери — мило отвърна той.

— Не, не ти се доверих — напомни му тя, а той се засмя.

— Мисля, че скоро Макс ще е бизнесменът в семейството. Идеята беше негова, а не моя. Обадих се на един клиент, който се занимава с такива сделки, за да проуча въпроса. Той ми обясни, че това е вълната на бъдещето и парите са там в момента. Затова реших да се пробвам и резултатът е невероятен.

Еманюел му се усмихна и той я целуна. Когато Макс се прибра у дома, му съобщиха за успешната сделка и му благодариха за съвета.

— Бащата на Стив се занимава с това и е натрупал огромно състояние. Просто не откачай, татко, и не се захващай да строиш молове из цялата страна. Но се обзалагам, че ако продадеш кооперациите в нашия квартал, можеш да инвестираш в нещо по-интересно, срещу много по-висока възвръщаемост.

Джейкъб се усмихна на сина си, стори му се много пораснал. Макс не сподели с родителите си, че бяха включили още едно място в пътуването си, което имаше значение за него. Щеше да е нещо като поклонение, а Стив реши да го придружи. Макс възнамеряваше да разкаже на родителите си за това, когато се върне.

След две седмици Джейкъб получи парите от инвестицията и той се включи в проекта в Ню Джърси, но не и в Луизиана. Този път имаше по-малко инвеститори, както Лени му бе казал. Очакваха резултати в края на годината. Това бяха краткосрочни инвестиции с огромни печалби и известен риск, но Джейкъб можеше да си го позволи, а и бе въодушевен от перспективите и резултатите досега.

След като Макс замина за Европа, апартаментът отново притихна. Вече бяха свикнали с това. Идването му вдъхваше живот в дома им, но вълнението замираше, когато си заминеше. Джейкъб се виждаше с много хора в работата си и дните му бяха запълнени, но целият живот на Еманюел се въртеше около съпруга и сина й. Беше се сприятелила с няколко майки от училището на Макс, но след завършването му вече не се виждаше с тях. През всичките изминали години откакто бяха пристигнали в Америка, Джейкъб беше най-добрият й приятел, а той и Макс — целият й живот.

Макс им обеща да прекара няколко седмици у дома, когато се върне от Европа, преди да потегли обратно към „Харвард“, и да поддържа връзка с тях докато е на пътешествие, за да не се тревожат. Момчетата започваха от Париж и Еманюел се развълнува от мисълта, че синът й щеше да е в града, където бе израснала. Щеше да е прекрасно, ако бяха заедно, но тя просто не можеше да се върне там. Беше му дала списък със забележителности, които означаваха много за нея, и той се зарече да посети всичките. Джейкъб пък направи същото за Виена, като включи и къщата, където със семейството му бяха живели. Еманюел и Джейкъб не говориха за това, но пътуването на Макс по родните им места означаваше много за тях. Сякаш Макс проследяваше стъпките им в пясъците на времето и оставяше собствените си отпечатъци. Момчето им бе пораснало, независимо дали искаха да го признаят или не. Трудно бе да обясниш чувствата си с думи, особено когато ставаше дума за толкова болезнени спомени.