Даниел Стийл
Пепел от диаманти (10)

10.

Джейкъб и Еманюел се нанесоха в новия си апартамент през септември, а в края на годината прехвърлиха бизнеса. Заминаха на пътешествие до Карибските острови през януари, а през пролетта планираха да отидат в Хавай и Мексико.

На пътешествията се запознаха с нови хора и места, всеки път се връщаха с нови приятели и незабравими спомени. Джейкъб все още изпитваше чувство за вина задето не ходеше на работа всеки ден, но се наслаждаваше страхотно на приключенията им. Пътуваха непрестанно почти цяла година след продажбата на бизнеса и се върнаха за трийсет и втория рожден ден на Макс.

Еманюел забеляза блясъка в очите на сина си, когато седнаха да вечерят заедно. Беше сигурна, че криеше нещо от тях. Сподели с Джейкъб на път към новия им апартамент, но той реши, че си въобразява. След два дни в светската хроника на един от вестниците видяха снимка на Макс с красива млада жена в елегантна бяла вечерна рокля. Надписът под снимката обясняваше, че двамата отивали на коледния прием, устроен от родителите на младата жена. Тя се казваше Джули Морган и беше невероятно хубава. Статията разказваше, че е една от трите дъщери на семейство Морган, които напоследък превзели Ню Йорк.

Еманюел често виждаше сина си в светските рубрики, така че това не беше нещо необичайно, но на тази снимка той се усмихваше широко и изглеждаше много щастлив. Помисли си, че младата жена не е просто поредното момиче. Беше се притиснала към него, а той усмихнат бе свел глава към нея. Косата й беше вдигната в небрежен кок от руси къдрици, беше висока почти колкото Макс и носеше диамантена огърлица. Не приличаше на обикновено момиче.

Следобед Макс звънна на майка си, за да й благодари за вечерята за рождения му ден, и тя се опита да прозвучи небрежно, когато го разпита за снимката.

— Видях те във вестника днес.

— Ходих на коледно празненство с едно момиче, с което се запознах наскоро — спокойно отговори той.

— Тя е много красива. Специална ли е?

Макс се засмя, когато чу думите на майка си, познаваше я твърде добре.

— Престани да се правиш на еврейската маминка, не ти отива. А отговорът на въпроса ти е, че още не знам. Тъкмо се запознах с нея. Изглежда мила. Родителите й устройват страхотни приеми.

На Еманюел отговорът му й се стори доста интересен. Обикновено й отвръщаше с решително „не“, но този път каза „още не знам“. Тя разказа за това на Джейкъб вечерта и му показа снимката. Той я погледна за миг и кимна.

— Сгодени ли са вече? Да се обадя ли на баща й? — подкачи я той.

И двамата познаваха сина си достатъчно добре, за да се изпълват с напразни надежди. Връзките му никога не продължаваха повече от няколко седмици или месеца, а после той се захващаше с друг проект и друго момиче.

— Щях да се радвам повече, ако бяха устроили прием за Ханука — сухо отбеляза Еманюел, а Джейкъб се засмя.

— Не е твърде вероятно с име като Морган. Но можем да виним само себе си за това. Трябваше да го изпратим да учи иврит и да му направим бармицва, ако си искала подобно нещо. Не ходим в синагогата, така че защо той да го прави?

— Може на него и да не му пука, но тя да е на различно мнение.

Джейкъб погледна снимката отново и поклати глава.

— Не изглежда така. Ако се беше притиснала в него малко по-силно, щеше да спре кръвообращението в ръката му.

Младата жена носеше дълги бели ръкавици и се усмихваше сияйно.

— Приятелите му винаги са католици или от епископалната църква. Ние никога не сме били религиозни и той следва примера ни. Наистина ли за теб има значение? — сериозно попита Джейкъб и Еманюел отговори честно.

— Може би. Това е произходът ни, макар да не сме религиозни. И не бих искала Макс да си смени вярата, ако се влюби.

— Може пък тя да си смени вярата разумно отбеляза Джейкъб. — Защо не изчакаме да видим дали е нещо сериозно, преди да се тревожим кой ще си смени вярата?

— Ако се ожени за християнка, децата им няма да са евреи — разтревожено каза Еманюел.

— Не забравяй да му го напомниш следващия път, когато ти звънне — подкачи я Джейкъб.

— Днес го попитах дали, се отнася сериозно към връзката им и той каза, че още не знаел. А обикновено ми отговаря с лаконично „не“.

— Мисля, че прибързваш със заключенията.

Но инстинктът на Еманюел й подсказваше, че тази жена е различна. Беше много красива, а по време на вечерята у Макс бе забелязала нещо, което не бе виждала преди. Синът й беше различен и Еманюел бе убедена, че младата жена бе причината.

След няколко дни отново видяха тяхна снимка във вестника. Макс бе завел Джули в „Ел Мороко“ за Нова година. Тя бе облечена в секси черна рокля, а на снимката двамата се целуваха в полунощ. Еманюел я показа на Джейкъб по време на закуската и той кимна.

— Не мисля, че тя е първото момиче, което е целувал.

На Нова година е различно настоя Еманюел, а той се върна към вестника си.

Джейкъб не възнамеряваше да се вълнува заради поредното момиче на Макс. Връзките никога не продължаваха дълго, независимо колко пъти синът му се появяваше по вестниците в компанията на това момиче.

Но следващия път, когато го поканиха на вечеря, той попита майка си дали може да доведе Джули и Еманюел незабавно докладва на Джейкъб.

— Иска да ни я представи. Това е сигурен знак, че е важна за него. Обикновено не допуска мадамите си близо до нас.

— Ами тогава трябва да се държим изискано и да направим добро впечатление — засмя се Джейкъб.

Той направи резервация в „Ла Кот Баск“, където ходеха при специални случаи, а когато пристигнаха там, Макс и дамата му още не бяха дошли, закъсняха с петнайсет минути. Джули носеше скъпа рокля от червена коприна, която според Еманюел бе прекалено къса. Но младата жена бе изключително красива, с изящни черти, млечнобяла кожа, големи сини очи и гъста грива от руси къдрици, вдигнати на кок. Приличаше на манекенка, а Макс изглеждаше омагьосан от нея. Държа ръката й почти през цялото време. Джули беше много учтива и отговаряше на зададените й въпроси, но изглежда нямаше определени интереси. Прекара цялата вечер, вторачена с обожание в Макс. Кикотеше се, когато той й говореше, и Еманюел намери това за дразнещо и незряло. Но младата жена безспорно бе зашеметяваща и Макс изглеждаше луд по нея.

Тя разказа, че семейството й живее в Кънектикът. Не беше учила в колеж, но участваше в различни благотворителни комитети заедно с майка си и по-голямата си сестра. По-малката й сестра постъпила в колеж, но се отказала още през втората година. Макс явно не се интересуваше от това. Джули обичаше да язди коне, ходеше в Европа с родителите си всяка година и се бе появила в обществото на дебютантския си бал преди пет години. Еманюел пресметна бързо. Според традицията, момичета се появяваха в обществото на осемнайсет години, което означаваше, че Джули е на двайсет и три, девет години по-млада от Макс. Майка му нямаше конкретни възражения срещу нея, освен че беше много млада и изглеждаше малко глупава, а и не беше еврейка. Еманюел би предпочела за сина си малко по-възрастна жена, по-сериозна и завършила колеж. И, разбира се, щеше да е чудесно, ако Джули беше еврейка. Но дебютантка от Кънектикът просто не можеше да е еврейка. А Макс наистина изглеждаше като омагьосан. Семейството й го беше поканило за уикенда на ски във вилата им във Върмонт.

След като им благодариха за вечерята, младите си тръгнаха веднага след десерта. Имаха среща с приятели в „Студио 54“.

— Сериозно е — каза Еманюел, когато се отдалечиха.

Джейкъб беше съгласен с нея, но не мислеше, че връзката ще продължи дълго.

— Иска ми се да беше еврейка — прошепна Еманюел. — Иска ми се да беше завършила колеж. За какво ще си говорят през следващите петдесет години? Мъжете не мислят за това, когато момичето е толкова красиво като нея.

Очевидно Макс се бе увлякъл силно, поне за момента. Фактът, че я бе довел на вечеря с родителите си, говореше достатъчно. Или пък се бе почувствал задължен да го направи, тъй като се бе запознал с нейните родители на коледния им прием за четиристотин човека, а и го бяха поканили на ски във Върмонт.

— Хайде да не се тревожим още — спокойно предложи Джейкъб, като плати сметката и си тръгнаха.

На следващия ден във вестника имаше снимки на трите момичета от семейство Морган и мъжете, с които се срещаха. Памела, най-голямата, излизаше с наследника на прочуто банкерско семейство от Бостън. Белинда, най-малката, ходеше с известен киноартист. Джули бе снимана отново с Макс, а отдолу пишеше: „Най-младият магнат в града, Макс Стайн“. Говореха за него като за най-желания ерген в Ню Йорк. Това никак не подхождаше на стила на родителите му. Те смятаха, че Макс би трябвало да е по-дискретен и относно успехите си в бизнеса, и относно любовния си живот. Но той беше млад и хубав и скиташе доста. Приличаше повече на рода на баща си. Бе наследил тяхната тъмна коса и сини очи. Еманюел имаше зелени очи и светла коса.

През следващите няколко месеца клюките из пресата продължиха. Макс и Джули се появяваха почти всеки ден и бяха станали любимци на вестникарите. Еманюел недолюбваше това и смяташе, че синът й би трябвало да е по-дискретен, но фотографите често ги засичаха.

Еманюел и Джейкъб не се изненадаха, когато Макс им каза, че е силно влюбен в Джули. Излизаха от пет месеца и в неделя на обед в новия апартамент на родителите му той им каза, че връзката им е сериозна и възнамерява да предложи брак на любимата си.

— Не мислиш ли, че пет месеца не са достатъчни? — разтревожи се майка му. — Тя е много млада, Макс.

— Ще стане на двайсет и четири през юни. Достатъчно голяма е. Не искаме да чакаме.

— Какво мислят нейните родители? — спокойно попита Джейкъб.

— Мисля, че ме харесват — невинно отговори Макс.

Той беше способен да осигури луксозен живот на бъдещата си съпруга, но родителите му не бяха сигурни какво тя щеше да му донесе, освен красивото си лице и прочутото име на семейството си.

— А какво мислят за това, че си евреин? — попита Джейкъб.

— Не са споменавали и дума. Не съм убеден, че се интересуват от това.

— Молили ли са те за промяна? — намеси се майка му.

— Не, не са. И аз не съм молил Джули. Не сме религиозни, така че би било лицемерно от моя страна да я карам да го направи. Тя посещава епископалната църква, но не мисля, че е много религиозна. Никога не ходи на църква, когато е с мен.

— Виждала съм я само веднъж — каза Еманюел, — но не ми изглежда сериозна личност. Животът може да е труден понякога и имаш нужда от жена, която да те подкрепя. А през цялата вечер, когато се запознахме, Джули говореше само за конете си, за веселбите в „Студио 54“ и организирането на модни ревюта за Младежката лига. Това ли искаш, Макс? Нуждаеш се от жена, която може да ти помага в кариерата, да се грижи за децата ти и да ти е опора в тежките времена.

Думите на Еманюел бяха разумни, но Макс я изгледа развеселено.

— Имаш предвид, ако избухне война ли, мамо? Или нов Холокост?

Макс я бе чувал да говори на тази тема доста често, когато беше малък. Майка му винаги предричаше бедствия, макар че той вече разбираше защо и изпитваше съчувствие към нея.

— Майка ти не греши, Макс. Случват се неочаквани неща. Понякога доста трудни. Не е нужно да избухне война, за да стане нещо лошо. Нуждаеш се от солидна жена, която да може да преживее тежките мигове с теб. Младите хора невинаги виждат това. Не съм убеден, че Джули е достатъчно зряла, за да ти окаже нужната подкрепа.

— Моя работа е да се грижа за нея — заяви Макс благородно.

Бяха го възпитали точно в това, но искаха и той да получи нещо в замяна, а и на двамата Джули им се струваше лекомислена, красива и много разглезена. А това не им се виждаше солидна основа за брак. Макс обаче не искаше да ги чуе.

— Ще я помоля да се омъжи за мен през следващите няколко седмици. Просто исках да знаете. Решил съм. Имам ли благословията ви?

Той не им остави избор.

Родителите му се поколебаха за момент, после кимнаха. Макс им беше показал ясно, че нямат право да възразяват. Не искаха момиче като нея за сина си, но ако възроптаеха, това щеше да го отчужди от тях, може би завинаги.

— Защо не изчакаш още няколко месеца, за да си напълно сигурен? — попита баща му, но Макс поклати глава отрицателно.

— Сигурен съм. И затова съм тук днес. Наясно съм, че искате най-доброто за мен. Но знам какво правя. Обичаме се и тя е страхотно момиче. Забавляваме се чудесно и двамата искаме да имаме три-четири деца.

Еманюел и Джейкъб знаеха, че той можеше да си позволи много деца, но нямаше да има време за тях, ако продължеше със същото темпо в кариерата. А и никой от тях не можеше да си представи как Джули би отгледала четири деца без помощ от него.

— Ще трябва да намалиш работата малко, ако искаш съпруга и деца — сериозно каза майка му. — Те ще се нуждаят от теб, рано или късно Джули ще се разстрои от липсата ти, а ти няма да познаваш собствените си деца.

— Престани да виждаш беда на всяка крачка, мамо. Ще имаме гувернантки. Мога да си ги позволя, а и искам Джули да прекарва време с мен, когато не съм зает. И тя иска същото. Не желая жена ми да става робиня на децата и непрестанно да сменя пелени.

Единственото, в което Еманюел не се съмняваше, беше, че не съществуваше дори и минимален риск Джули да прекарва много време в сменяне на пелени.

— Ще се забавляваме чудесно, ще видите.

Макс изрече това за втори път и Еманюел погледна съпруга си, а после и сина си.

— Бракът невинаги е забавление, Макс. Обичам баща ти, но се случват разни неща. Не е забавно всеки ден.

— Вие двамата сте преживели необичайни неща. Целият ви свят се е разпаднал. А подобно нещо не може да се случи на нас, нито на някой друг в страната ни, при това в днешно време.

„Бухенвалд“ беше развълнувал Макс силно, но концлагерът нямаше нищо общо с живота, който той и Джули щяха да водят, след като се оженят. Но родителите му не се тревожеха за това. Просто Джули не им се виждаше сериозна и солидна млада жена. Тя искаше само развлечения.

— Обичаме те и искаме да си щастлив каза майка му.

— Ще бъдем. Обещавам ви — усмихна им се Макс.

Не мина така гладко, както се беше надявал, но родителите му нямаше да се възпротивят. Той беше на трийсет и две години, а те не биха му забранили да се ожени за момичето на мечтите си. Той никога преди не се бе влюбвал така силно, а и тя изпитваше същото.

Последва дълго мълчание, после Макс ги целуна за довиждане и си тръгна. Еманюел погледна съпруга си.

— Е, какво мислиш?

— Същото като теб — нещастно отговори той. — Смятам, че Макс допуска грешка, но ние не можем да направим абсолютно нищо по въпроса. И няма значение, че не е еврейка. Просто е вятърничава. Не бих оставил и кучето си при нея, камо ли три-четири деца, независимо колко гувернантки ще й наеме Макс. А и защо въобще се нуждае от бавачки, когато не работи? Защо не може сама да се грижи за децата?

— Не е майчински тип — отговори Еманюел. — Изглежда страшно разглезена. Убедена съм, че родителите й са я глезели ужасно, за да се реваншират за факта, че и тя е била отгледана от гувернантки — отбеляза тя, после се сети още нещо. — И защо са толкова откачени на тема забавления? Ние никога не сме мислили за това. Бракът не е забавление, а подкрепа един за друг.

— Никога не сме мислили за това, защото бяхме прекалено заети да изхраним сина си. А те няма да се тревожат за подобни неща — каза Джейкъб и погледна жена си мрачно. — Не мисля, че този брак ще е успешен.

— Нито пък аз — призна Еманюел. — Но ако му го кажем, той никога вече няма да ни проговори.

Тя не искаше да изгуби единствения си син заради някакво повърхностно и вероятно не много умно момиче, което можеше да го настрои срещу тях.

— Мислиш ли, че трябва да споделим това с него? — попита Джейкъб.

— Не, в никакъв случай. Освен ако искаш да не го видиш през следващите десет години, или ако тя се разведе с него и докаже, че сме били прави.

— Надявам се това никога да не се случи — тихо каза Джейкъб.

— Аз също. Но ме мъчи лошо предчувствие. Тя е купонджийка. Чудесно качество, когато искаш да отидеш да танцуваш в „Студио 54“, но не и когато искаш да се ожениш. Предполагам, че ние не сме го научили на някои прости неща.

Макс винаги бе излизал със свестни момичета, но жената, за която възнамеряваше да се ожени, трябваше да е нещо много повече, а Джули определено не беше. Джейкъб кимна в съгласие и двамата останаха в лошо настроение целия следобед. Макс беше единственото им дете и не искаха да го разочароват, но се притесняваха за него, а той не разбираше защо.

 

 

Джули проведе подобен разговор с баща си по време на неделния обед с родителите си. Съобщи им, че двамата с Макс искат да се сгодят. Родителите й не се изненадаха, а Майк Морган вече бе проучил внимателно Макс и финансовото му положение.

— Никога не съм очаквал някоя от дъщерите ми да се омъжи за човек с фамилното име Стайн — честно призна той. — Но Макс издържа проверката отлично. Натрупал е милиони, при това съвсем сам, с малко помощ от баща си. Много е умен и амбициозен и има превъзходна репутация. Ще стигне далеч. И е завършил „Харвард“. Ще водиш изключително удобен живот — доволно каза той, после се сети нещо. — Обичаш ли го?

— Да, обичам го — скромно отговори Джули.

Макс беше не само много умен, но и красив. А и напоследък правеха много секс, тъй като тя започна да взима противозачатъчни, за което родителите й не знаеха. Беше се представила за омъжена жена, за да се сдобие с хапчетата.

— Мислиш ли, че той ще се съгласи да приеме протестантството? — попита баща й.

— Не, не мисля, а и не искам да го моля. Макс не е религиозен, не посещава синагогата, но се гордее, че е евреин. А и родителите му са били в концлагер. Не би искал да ги обиди и засегне.

Майк кимна, после се сети нещо друго.

— Той не иска ти да приемеш неговата религия, нали?

— Разбира се, че не.

— Добре. Просто внимавай все пак. А ако имате деца, той трябва да се съгласи те да бъдат възпитани като протестанти като нас.

— Сигурна съм, че ще се съгласи.

Ще го впишем в предбрачното споразумение — уверено заяви Майк. — Той предложи ли ти вече?

— Не, но мисля, че скоро ще го направи.

Джули не би спала с него, ако не вярваше, че ще й предложи брак. Макс намекваше за това от известно време. А тя го накара да чака четири месеца преди да му се отдаде, което го подлуди.

— Той ще трябва да се държи с теб образцово, в противен случай ще се разправя с мен — заплашително каза Майк, а тя кимна.

— Не се притеснявай, татко, винаги го прави.

Майка й не проговори по време на разговора им, но кимаше одобрително през цялото време. Тя харесваше Макс. Беше много умен и чаровен, имаше чудесни маниери и Джули щеше да си живее прекрасно с него и да получава всичко, което искаше. Това бе важно за родителите й. Майка й искаше същото за всичките си дъщери, а Джули щеше да е първата, която се омъжва. Беше се справила отлично, с изключение на факта, че Макс беше евреин. Но пък беше хубав мъж с много пари, а това бе достатъчно за тях.

— Ще организираме сватбата на мечтите ти, бебчо, само кажи.

Джули знаеше, че щяха да го направят. Баща й винаги им даваше всичко пожелано. Беше натрупал състояние на стоковата борса и продължаваше да изкарва огромни суми, които харчеше щедро за съпругата и дъщерите си. Майк уважаваше силно уменията на Макс да превръща водата във вино.

Късно следобед Джули докладва на Макс, че родителите й са радостни от новината.

— Как реагираха твоите? — попита тя.

— Както винаги. Сериозно и малко уплашено. В техния случай е съвсем обяснимо, но те обичат — излъга я той. — Щастливи са заради мен.

Това бе всичко, което Джули трябваше да знае. Макс не възнамеряваше да сподели притесненията си с нея, а и бездруго щяха да докажат, че родителите му грешат. Според него, те вечно се тревожеха за нещо, което никога така и не се случваше. Беше живял с тези тревоги цял живот.

— Довечера в моя апартамент? — попита той, а тя се изкикоти.

— О, господин Стайн, не знам какво имате предвид. Аз съм добро момиче.

— Кажи го на някой друг — подкачи я той. — Аз знам, че си най-доброто. А скоро ще си госпожа Макс Стайн.

Макс бе твърдо решен да направи бъдещата си съпруга безкрайно щастлива. Беше избрал великолепен пръстен от „Хари Уинстън“. Не искаше да го купува чрез баща си. Семейство Морган щяха да си помислят, че е проява на лош вкус да купиш диамант от търговец. Трябваше да е от прочути бижутери като „Картие“, „Тифани“ или „Хари Уинстън“. Макс бе избрал шесткаратов кръгъл камък, за който плати цяло състояние. Но знаеше, че Джули очакваше точно това, а и възнамеряваше да й осигурява всичко, което поискаше до края на живота си. Щеше да осъществи всичките й мечти.

Портиерът му се обади, за да му съобщи, че Джули е във фоайето, и Макс го помоли да я изпрати горе. Беше гол, когато тя звънна на вратата на ергенския му апартамент на последния етаж на елегантна кооперация на Пето авеню с изглед към Сентрал парк. Родителите му смятаха, че е лудост да се купува толкова скъпо жилище, но Макс можеше да си го позволи, а и жените страшно го харесваха. Само след две минути Джули се озова гола в леглото с него. Най-хубавото и за двамата бе, че тя вече бе почти негова съпруга, но не се държеше като такава. Беше най-сексапилното момиче, с което някога бе имал връзка, и знаеше как точно да го подлуди. Как би могъл да допусне грешка със съпруга като нея?