Даниел Стийл
Пепел от диаманти (16)

16.

Макс се опита да поговори с Джули, преди да потегли за Лондон на Коледа, но тя отказа да обсъжда бременността си с него. Прекараха коледния ден с децата и се усмихваха насила заради тях, но Джули го избягваше винаги, когато момичетата не бяха наблизо. Той продължи да спи в стаята за гости. Не желаеше да притиска жена си, а тя бе показала достатъчно ясно, че иска да я остави на мира. Джули все още беше бясна заради забравената годишнина и празненството за рождения му ден, а той не можеше да каже или направи нищо, с което да се реваншира.

Докато шофираше от Гринич към летището, Макс си помисли, че целият му живот се разпада. Родителите му починаха, жена му искаше да убие бебето му, а бракът им висеше на косъм. Беше наясно, че всичко, в което Джули го обвиняваше, беше вярно. Той пренебрегваше децата и съпругата си, а и майка му му беше казала, че жена му никога не си е у дома. Вероятно се чувстваше объркана от огромното семейство, което той желаеше. А и не беше искала съпруг, който вечно отсъства и не споделя отговорността за трите деца заедно с нея. Това беше прекалено много за Джули. А и нейната подкрепа беше изчезнала. Бащата, който я глезеше и закриляше, почина отдавна, майка й умираше, а сестрите й живееха на пет хиляди километра от нея. Джули не виждаше често съпруга си и нямаше представа как да се грижи за децата си.

Макс планираше да се види със стария си приятел Стив в Лондон и възнамеряваше да обсъди проблема с него. Стив се премести в Лондон преди много години. Работеше в инвестиционна банка и си имаше собствени проблеми. Ожени се за англичанка и преди няколко години се разведе. Наскоро му писа, че смята да се жени отново. Може би той щеше да има идея как да оправи положението, макар Макс вече да знаеше, че се проваля като съпруг и баща и се страхуваше, че не е бил и добър син. Всичко в живота му се обърка. Дори не знаеше дали Джули нямаше да абортира преди той да се върне. Колкото и да му се искаше, нямаше право да я спира. Както му бе заявила тази сутрин през петте минути, които прекараха сами в кухнята, тялото й принадлежеше само на нея, макар детето в корема й да бе негово.

Макс вечеря със Стив, преди да напусне Лондон, но приятелят му нямаше никакви полезни идеи. Първата му съпруга беше манекенка и му беше изневерила с най-добрия му приятел. Разводът беше скъп, но прост, улеснен от факта, че нямаха деца и бяха женени само три години. Жената, с която щеше да сключи втори брак, беше адвокатка и имаше две деца. Стив се надяваше да има дете от нея. Този брак изглеждаше разумен. Той живееше с нея вече от три години, така че не го очакваха изненади. Съжаляваше, че Макс и Джули си имат неприятности, но не се учуди, тъй като знаеше колко много работеше приятелят му.

— Ще ти се наложи да прекарваш повече време у дома, ако искаш да запазиш брака си — посъветва го Стив.

Разказа му, че Джаред също се развел, а Анди бил женен за лекарка, с която учил в университета. Живееха в Тексас и имаха четири деца. Макс не поддържаше връзка с другите си двама приятели, но се чуваше със Стив от време на време. Приятно му бе да прекара една вечер с него, преди да се прибере у дома. Той все още беше най-добрият му приятел, макар да се виждаха твърде рядко.

Полетът му от летище „Хийтроу“ закъсня и той се прибра след полунощ. Къщата беше тиха и тъмна, а вратата на спалнята им беше отключена, което Макс прие за добър знак. Беше два сутринта и Джули спеше дълбоко. Той се изкъпа, облече пижамата си и се мушна в леглото до жена си. На сутринта, когато се събуди, тя вече бе станала и Макс не можа да я открие никъде. Гувернантката хранеше децата в кухнята и му каза, че е отишла при майка си, която била много зле. Джули се върна късно следобед.

Макс прекара деня в игра с децата, помогна на Елен да сглоби къщичката за кукли, която беше получила за Коледа. Тя изглеждаше необичайно тиха и се съгласяваше с всичко. Макс се зачуди дали хлапето не усещаше какво става. Кендра беше весела и буйна, както винаги. На закуска заяви, че щяла да напише книга. Дейзи тропаше по тенджера с лъжицата, която някой й беше дал.

— Как е майка ти? — попита той тихо, когато Джули се прибра.

— Не е добре — рязко отговори тя и излезе от стаята.

Майка й умираше бавно и болезнено. Сестрите й вече не живееха наблизо и всички трудни решения и грижи паднаха върху нея, макар че прекарваше часове в разговори по телефона със сестрите си. Беше тежко време за Джули. Майка й бе в последния стадий на рака и се мъчеше. Макс изпита облекчение, че майка му бе починала бързо и не й се беше наложило да премине през всичко това.

Джули потегли към града рано на следващата сутрин и Макс се зачуди дали отиваше да направи аборт. Предишната вечер не му беше казала и дума. Легна си, обърна му гръб, а на сутринта беше изчезнала. Очакването на решението й бе болезнено мъчително за него.

Макс прекара сутринта в телефонни разговори, обядва с децата в кухнята, а в два часа Джули се прибра. Чу я да влиза в къщата и да отива направо в спалнята.

— Добре ли си? — попита той притеснено.

Джули стоеше в гардеробната и се обърна към него.

— Ще задържа бебето — отговори тя равнодушно. — Тази сутрин минах през ехограф. Бебето е добре.

Сякаш вълна от облекчение го заля, когато чу думите й. Отиде до нея и се опита да я прегърне, но тя се отдръпна.

— Видях бебето на ехографа, а след това ми беше невъзможно да абортирам — обясни тя. — Ти се оказа прав. Ще направя нов ехограф след четири седмици и тогава ще знаем пола, ако искаш.

Джули изрече всичко това спокойно, сякаш поръчваше мебели или завеси. Не беше щастлива, но знаеше, че постъпва правилно, а и имаха достатъчно гувернантки, които да се грижат за детето. Две от тях дежуреха непрестанно. Джули се бе превърнала в машина за бебета заради съпруга си, макар че не се грижеше за тях. Макс се натъжи от нещастния й вид. Надяваше се отношенията им да се оправят.

— Благодаря ти — тихо прошепна той, а тя кимна и мина покрай него.

Джули беше с джинси и пуловер и той забеляза, че тя вече не можеше да закопчае панталона си.

До края на седмицата тя говореше с него само когато се налагаше, но Макс не излезе от къщи нито веднъж. Останаха си у дома на Нова година. Той си спомняше, че тя искаше да покани гости, но очевидно се бе отказала след приема за рождения му ден. Макс не посмя да попита за причината. Вечеряха заедно в кухнята, след като децата си легнаха, а гувернантките се прибраха по стаите си.

— Видях се със Стив в Лондон — спомена Макс, за да започне разговор.

Джули погледна любопитно. За първи път от цяла седмица му позволяваше да й говори.

— Как е той?

— Добре. Ще се жени за адвокатката, с която живее от години. Не я познавам, но май е свястна, а той е луд по нея. Ще се опитат да имат бебе, което няма да е много лесно, защото тя е на четирийсет години. Стив изглежда щастлив.

Макс й спести новината за развода на Джаред и четирите деца на Анди. И двете теми му се сториха рисковани заради положението, в което се намираха в момента, но беше благодарен на Джули, че ще роди детето му. Забеляза, че жена му не се издокара за вечеря, макар да беше Нова година. Готвачката им беше оставила храна в хладилника, но Джули не хапна почти нищо и той се зачуди дали не й прилошаваше от бременността.

— Как се чувстваш? — предпазливо попита Макс.

— Добре — равнодушно отговори тя. — Този път не ми се гадеше и затова не се усетих, че съм бременна. Докторът казва, че това може да не е добър знак, но всичко изглеждаше отлично на ехографа. Е, поне не са близнаци — каза тя и той се усмихна.

Би се радвал на близнаци, но не посмя да й го каже. А и не той щеше да носи бебе през следващите шест месеца, нито щеше да мине през операция накрая. Това бе още една от причините Джули да не иска друго дете. Нужно й бе прекалено дълго време, за да се възстанови последния път.

— Радвам се, че поне се чувстваш добре.

Разговорът им не вървеше, но бе трудно и за двамата след скандалите преди заминаването му за Лондон.

— Вчера сглобих кукленската къща на Елен, а тя бе необичайно тиха. Мислиш ли, че ни е чула онзи ден?

— Надявам се, че не — разтревожено отговори Джули.

Елен беше кротко дете, но мълчанието й вчера се бе сторило странно на баща й.

— Предполагам, че трябва да внимаваме повече. Тя винаги ме наблюдава като ястреб, когато мисли, че нещо не е наред.

Елен беше учудващо зряла за годините си и обичаше компанията на възрастни хора. Кендра пък се радваше на всеки, който искаше да говори с нея. А Дейзи бе прекалено малка, за да разбере каквото и да е.

— Момичетата сигурно ще се зарадват на новото бебе — каза Джули и Макс отново се почувства виновен.

Бебето трябваше да се роди през юни. Предстояха й няколко тежки месеца. Беше преживяла силен шок от новината за бременността си, мислеше, че няма да има сили за повече деца след Дейзи, но сега всичко започваше отначало.

— Мога ли да направя нещо, за да те улесня? — внимателно попита Макс, но Джули поклати глава отрицателно, а в очите й се появиха сълзи.

— Вероятно ми предстоят тежки моменти с мама, но няма да е дълго. Сестрите от хосписа пристигнаха вчера. Тя иска да си умре у дома.

— Съжалявам искрено каза Макс и осъзна колко се беше отдалечил от жена си.

— Да, аз също. А сестрите ми не ми помагат много от Ел Ей и Санта Барбара. Но пък на този етап и аз не мога да направя почти нищо за мама, освен да я посещавам всеки ден. Тя спи през повечето време.

Темата беше прекалено потискаща за празник като Нова година, но и Макс не можеше да помогне с нищо. Джули му показа ясно, че не желае да е близо до него, а когато приключи с вечерята, тя изплакна съдовете си и ги прибра в миялната. Макс се канеше да й предложи шампанско, но се сети, че тя не можеше да пие. Джули излезе от кухнята, без да каже и дума и отиде да си легне, а той се прибра в кабинета си и си наля питие. Къщата беше тиха. Той седна в удобното си кресло и се замисли за всичко, което се беше случило през последната година. Припомни си родителите си и се зачуди какво ли би го посъветвала майка му. Вероятно щеше да му каже да остави Джули на мира докато тя събере сили да се върне при него, ако това въобще беше възможно.

Макс си легна преди полунощ и се опита да заспи, но лежа буден дълго докато тя угаси лампата без нищо да каже. Очакваха ги шест дълги месеца до раждането на бебето.

През следващия месец почти не си говореха. Макс пътуваше, но по-малко от обикновено, и винаги се прибираше за уикендите. Джули ходеше в града няколко пъти седмично и ежедневно посещаваше майка си, която ставаше все по-зле.

Месец по-късно Джули му подаде плик, когато се върна от града. Беше сериозна и той се уплаши, поколеба се дали да го отвори. Помисли си, че може би му връчваше документи за развод. Всичко беше възможно.

— Какво е това? — попита той.

— Снимки за теб. Днес минах отново на ехограф каза тя, а той се усмихна и отвори плика. — Желанието ти се изпълни. Момче е.

Макс я погледна усмихнат, скочи и я прегърна. Не го интересуваше колко му е ядосана, той бе щастлив и благодарен. Синът му имаше значение за него. Не искаше името на баща му да изчезне. Макс бе последният мъж от рода, но сега щеше да има син. Той извади снимките от плика и се вторачи в тях. Загледана в сияещото лице на Макс, Джули се усмихна за първи път от дълго време.

— Надявам се да прилича на теб и баща ти. Само ми е тъжно, че Джейкъб вече го няма. Той щеше да се зарадва на внука си.

— Да, така е — усмихна й се Макс. — Майка ми също. Благодаря ти — трогнато каза той, а тя кимна. — Предполагам, че скоро ще трябва да кажем на момичетата.

Бременността започваше леко да й личи и тя смяташе, че Елен вече я бе забелязала. Вероятно и Кендра скоро щеше да се усети.

— Може и да не се зарадват много, че ще имат брат.

— Ще свикнат — щастливо отвърна Макс. — Имаме нужда от мъже в отбора — добави той весело, а Джули се засмя.

— Е, не очаквай от мен да родя още две момчета, за да изравним силите. Приключих.

— Мисля, че вече ми го показа съвсем ясно — подкачи я той. — Но съм ти благодарен, че не се опита да ме убиеш докато спя.

Джули се засмя отново и двамата се отпуснаха, почувстваха се по-спокойно. Съобщиха новината на момиченцата докато те вечеряха с гувернантките си. Джули не обичаше да се храни с тях, защото вдигаха много шум. Казаха им, че ще си имат братче, и Елен въздъхна. Дни наред се питаше дали майка й беше направила нещо с бебето, което баща й бе споменал, че иска да убие. Но, слава богу, на бебето му нямаше нищо. Елен се бе молила за него всяка нощ откакто чу разговора на родителите си и Господ бе отговорил на молитвите й. Според Кендра, щеше да е по-хубаво, ако бебето беше момиче, но тя все пак попита дали ще може да го заведе в училище, за да го покаже на приятелките си. Една от съученичките й беше занесла морско свинче в клас, а тя смяташе, че бебето щеше да е по-интересно, което накара баща й да се засмее. Денят все пак завърши добре. Джули вероятно не му беше простила, но поне му говореше. Атмосферата в къщата се промени, но през април Макс трябваше да започне да пътува отново, за да сключи важна сделка.

Той се опита да обясни положението на Джули, но за нея това си беше все старата песен. Макс беше положил усилия да си е повече у дома в продължение на три месеца, но сега се връщаше към старите си номера. Единствената голяма промяна, която бе направил, бе, че купи самолет. Твърдеше, че по този начин може да се придвижва по-бързо и да не зависи от авиолиниите. Разходът беше голям, но щеше да си е у дома по-често.

Той я попита дали би искала да отиде на специална служебна вечеря в града с него. Един от строителните предприемачи, с които преговаряше, го беше поканил и Макс искаше Джули да е с него. Предупреди я, че може да е скучно, но не му се ходеше сам. Вечерята щеше да се състои в кметството след две седмици и Джули трябваше да е блестяща. Много известни политици пристигаха от Вашингтон, както и солидни бизнесмени. Джули винаги се справяше отлично на подобни събития и очароваше всички.

— Нямам какво да облека — оплака се тя.

Беше почти в седмия месец и по-едра, отколкото при предишните бременности.

— Ще ти купя нещо — усмихна се той, изпълнен с надежда, че тя ще го придружи.

Примирието им си оставаше несигурно, но все пак успяваха да удържат положението. Джули бе впечатлена от покупката на самолета, ако това означаваше, че Макс щеше да се прибира у дома по-бързо и лесно. Но пък можеше да означава и че ще пътува по-често. Вече му нямаше доверие и не се притесняваше директно да го заяви.

— Ще видя какво мога да облека — отвърна тя.

За нейна изненада намери рокля, която хареса, и обеща да отиде с него. Роклята се спускаше елегантно, разкроена на подходящите места, и беше от красива небесносиня коприна. Джули изглеждаше зашеметяващо в нея. На пръв поглед човек трудно можеше да разбере, че е бременна.

Вечерта на събитието тя изглеждаше блестящо. Приготвиха се в апартамента в Ню Йорк, който все още използваха, когато оставаха в града за през нощта. Джули приличаше на принцеса, когато влезе в кметството, хванала съпруга си подръка. Макс изглеждаше много горд с нея. После той я остави да си бъбри със съпругата на кмета, отиде да поговори с предприемачите, които го бяха поканили, и се върна при нея точно навреме за вечерята. Настани я на масата и отиде да се види с един сенатор. Мъжът до Джули й се представи. Казваше се Ричард Рандал, което й прозвуча познато, макар да не беше сигурна откъде. Беше висок и слаб, с гъста бяла коса, и изглеждаше много елегантен в смокинга си. Говореше с лек южняшки акцент. Джули изведнъж се сети кой беше, когато чу провлечения му акцент. Рандал беше могъщ петролен магнат от Тексас, който живееше през част от времето в Ню Йорк. Притежаваше къщи по целия свят. Беше се появявал на кориците на „Тайм“ и „Форчън“.

— Съпругът ви е доста зает тази вечер — отбеляза той усмихнато.

— Познавате ли го? — попита Джули.

— Не, но го наблюдавам как се движи из залата откакто дойдохте. Той е много инициативен човек. Надявах се да използвам това, за да поговоря с вас, и съдбата беше благосклонна към мен тази вечер. Или просто домакинята, като ме настани до вас. Роклята ви е великолепна.

Рандал я огледа внимателно и прецени, че роклята бе в същия цвят като очите й. Джули се зачуди дали беше забелязал, че е бременна. Надяваше се да не е, после се почувства тъпо задето си го помисли. Какво значение имаше? Тя му благодари за комплимента и спря да мисли за това. Рандал беше чаровен мъж, в началото на шейсетте и изглеждаше страхотно.

— Интересувате ли се от политика? — попита той тихо, за да не го чуят останалите около масата.

— Понякога — честно призна тя. — Невинаги.

— И аз съм на същото мнение. Навремето мислех, че мога да заема политически пост, но сега не бих го направил дори и да ми платят за това.

Той изглеждаше доста самоуверен и обигран. Каза й, че живее в Хонконг и Лондон през част от годината и това я накара да се почувства скучна и отегчителна. Тя беше само обикновена домакиня от Гринич с три малки деца и четвърто на път. Джули се замисли за дните, когато непрестанно скиташе по купони. Рандал я бе определил правилно като пренебрегваната съпруга на изключително амбициозен мъж.

— Четох за съпруга ви — каза той. — И аз работех усилено като него. Но вече не го правя.

— Какво ви излекува? — попита тя.

Рандал очевидно флиртуваше с нея, но деликатно, така че никой да не забележи и съпругът й да не се възмути, ако погледнеше към масата и ги видеше да си бъбрят. Тексасецът беше опитен мъж.

— Три съпруги, които ме зарязаха — отговори той, а тя се засмя.

— Ще трябва да споделя това с мъжа ми — каза тя.

— Не си правете труда. Хора като него не схващат докато не изпаднат в безизходица. И с мен стана така. Бях лош съпруг и на трите и си заслужавах да бъда зарязан. Сега всичките ми бивши съпруги са щастливо омъжени за други хора — усмихна се той.

— Имате ли деца? — полюбопитства Джули.

Рандал беше интересен мъж и в него имаше нещо изключително изискано и зряло.

— Пет отговори той. По-възрастен съм от вас, а започнах млад. Децата ми са свестни. Не се виждаме много. Не бях и добър баща. Но сега съм в приятелски отношения с всичките ми бивши съпруги. Трудно е да градиш кариера и да прекарваш време със семейството си. Двете просто не могат да се съчетаят. Вероятно вече сте наясно с това.

Джули кимна. Почувства се малко неловко, но Ричард Рандал очевидно разбираше идеално положението й. Оркестърът засвири и той я покани на танц. Тя се изненада, но прие. Танцуваха докато поднесоха вечерята. Върнаха се на масата три минути преди идването на Макс, който се извини многословно задето я бе оставил сама за толкова дълго.

— Аз отегчавах съпругата ви безсрамно докато тя ви чакаше — обади се Ричард и се представи.

Джули забеляза, че Макс се впечатли. Той познаваше отлично репутацията на Рандал. А когато Ричард отиде да поговори с приятел, когото беше видял на съседна маса, Макс зашепна на жена си.

— Знаеш ли кой е той? Веднъж почти се кандидатира за президент, но се отказа преди номинацията. Изключително важен човек. За какво си говорихте? — попита той, сякаш нямаше надежда, че Джули би могла да проведе смислен разговор.

— За съпругите и децата му — честно отговори тя.

— Мисля, че е бил женен няколко пъти. Една от бившите му съпруги беше прочута кинозвезда. Би трябвало да се опитаме да го опознаем. Бих искал да обядваме с него някой път.

— Ще се опитам да те уредя — отвърна Джули, но Макс не долови сарказма в гласа й.

Засега Ричард Рандал беше нейно завоевание, а не на съпруга й, а и Макс бе прекалено самодоволен тази вечер, след като бе прекарал няколко часа сред политици. Джули забеляза, че Ричард Рандал просто си седеше през повечето време, а политиците бяха тези, които идваха при него. Интересно й беше да научи, че е смятал да се кандидатира за президент. Почувства се поласкана, че седеше до него. Макс непрестанно напускаше масата между различните ястия, за да поговори с хората, които считаше за важни. Това й даде възможност да си побъбри с Ричард за изкуството и живота, брака и пътуванията. Той каза, че има яхта в Средиземно море, която възнамерява да използва през лятото. Попита я какви са нейните планове за ваканцията и тя се почувства депресирана. Не искаше да му обяснява, че ще ражда. Въпреки това смяташе, че той е забелязал бременността й.

— Още не сме правили планове — отговори тя.

И нямаше как да ги правят. Тя щеше да се възстановява от поредното цезарово сечение. Мисълта я потисна ужасно. Ричард го забеляза и нежно я потупа по ръката.

— За всяко нещо си има време. Всички се изправяме пред предизвикателства и тежки моменти. Човек не знае какво му е подготвил животът. Например приятната изненада да бъда настанен до вас. Направихте вечерта чудесна за мен, Джули.

Тя се трогна от милите му думи и двамата се усмихнаха един на друг. Макс се върна за десерта, после отиде да проведе друг разговор. Ричард погледна Джули в очите и сложи химикалка до картичката с името й.

— Това, за което ще ви помоля, е извън нормите на доброто поведение и биха ме изхвърлили от всеки приличен клуб заради него, но ако си напишете телефонния номер, бих искал да ви се обадя. Може да обядваме заедно някой ден.

Джули се изненада, но после му се усмихна.

— А сега вие направихте вечерта ми чудесна — каза тя. — Ще ми бъде приятно да обядваме заедно.

Вероятно можеха да станат приятели. Харесваше й идеята да се видят отново. Тя бързо надраска телефонния си номер, а Ричард дискретно пъхна картичката в джоба си. След като Макс се върна за последен път, Ричард стана, ръкува се и с двамата, благодари на Джули за прекрасната вечер и си тръгна.

Макс остана разочарован, защото не бе успял да поговори с Рандал.

— Той е могъщ човек — отбеляза Макс, впечатлен от него.

— Ти беше доста зает тази вечер — небрежно подхвърли Джули.

— Тук имаше много хора, с които исках да се видя. Възможността беше чудесна. Затова исках да дойдеш с мен. Рандал не ти даде визитната си картичка, нали? — попита той и тя му отговори честно.

— Не, не ми я даде.

Но Джули не спомена, че Ричард доста точно бе описал поведението на Макс и бе завършил вечерта с молба за телефонния й номер, който тя му беше дала. Лекият флирт с него й подейства като противоотрова срещу чувството, че е дебела и скучна домакиня от предградията. Рандал я накара да се почувства блестяща, вълнуваща и съблазнителна. Тя не вярваше, че е нито едно от тези неща, макар да харесваше новата си рокля, която прикриваше издутия й корем достатъчно, за да не предизвиква веднага въпроса кога очаква бебето.

— Изглеждаш много красива тази вечер — направи й комплимент Макс, когато хванаха такси до апартамента.

Джули забеляза, че Ричард си тръгна с лимузина, но не огромното му богатство и успех я вълнуваха, Макс бе този, който се интересуваше от тях. Тя се впечатли от самия човек, който бе флиртувал с нея и бе достатъчно дързък да поиска телефонния й номер, макар да знаеше, че е омъжена. За първи път от сватбата си Джули се почувства като жена, която имаше тайна. Вероятно никога нямаше да се чуе с Ричард, но й беше забавно да играе ролята на фатална жена поне за малко преди отново да се озове в родилното отделение. Мразеше имиджа си на машина за бебета, в каквато Макс я беше превърнал. А и чувстваше, че е изгубила самата себе си заради него. Но Ричард Рандал я беше открил.

Джули се почувства като Пепеляшка, когато съблече роклята си. Беше се насладила на танците с Ричард и се замисли за него докато Макс спеше невинно до нея. Не изпитваше чувство за вина.

На следващата сутрин и двамата станаха рано. Макс отиде в кабинета си, за да звънне в Европа, Джули подкара обратно към Гринич. Отби се да види майка си, която бе упоена със силни лекарства. После се прибра у дома и спря да обсъди седмичните менюта с готвачката. Най-младата им гувернантка, Барбара, тъкмо извеждаше Дейзи на разходка.

Джули прибираше роклята си от предишната вечер, когато телефонът звънна. Веднага позна гласа с провлечения южняшки акцент.

— Страхувам се, че съм ви сънувал снощи. Какво ще правите днес на обяд?

Сърцето на Джули заби учестено, когато чу гласа му.

— За съжаление вече съм обратно в Гринич — разочаровано отговори тя.

— Гринич не е на друга планета. Какво ще кажете за обяд в „Тера“, ако не се страхувате да ви видят с човек с малко съмнителна репутация? Но пък напоследък се държа съвсем прилично. Възрастта ми се отразява.

Възрастта определено не му личеше. Ричард бе изключително привлекателен и Джули искаше да обядва с него.

— Мисля, че мога да се справя с това — смело заяви тя, макар да не беше сигурна какви бяха намеренията му.

Тя така или иначе не беше в състояние да върти любов с него, така че той явно нямаше предвид бурен секс. Може би приятелство? Или невинен флирт? Беше готова и за двете.

— В един часа? Качвам се в каляската си още сега и ще се видим там. Може да е малко грубо от моя страна да се появя пред вратата ти, за да те взема.

— Ще бъда там — обеща тя, затвори и се пъхна в гардеробната.

Не искаше да облича някаква гигантска широка рокля, която щеше да съсипе ефекта от изискания й тоалет снощи. Но нямаше много красиви рокли за бременни. Джули беше толкова нещастна от бременността, че не ходеше никъде и не си купуваше нищо. Откри шикозна тъмносиня блуза, която можеше да облече върху джинси и с високи токчета. Тоалетът беше подходящ за Гринич. Тя се приготви, изми си косата, положи грижливо грима си и се срещна с Рандал точно в един часа. Беше там навреме, за да го види как пристигна с черно ферари и подаде ключовете на момчето, което паркираше колите. Забеляза Джули незабавно и изглеждаше зарадван от срещата им, а настроението му беше флиртаджийско като предишната вечер. Беше настоял за тиха и усамотена маса и, веднага след като си поръчаха обяда, й каза колко се радва да я види.

— Мислих за теб цяла нощ, Джули. Знам, че звучи изтъркано, но наистина е така. Снощи във въздуха имаше магия и я усещам и днес.

Той я погледна в очите и тя се изплаши. Ами ако Рандал беше перверзник, който преследва бременни? Но не приличаше на такъв. Реши да е честна с него, дори и да прозвучи като нелоялна съпруга. Но пък въобще не беше сигурна колко лоялна искаше да е към Макс напоследък. Положението, в което я беше поставил, не беше нито мило, нито любезно.

— Аз също я усещам — отвърна тя меко, — въпреки че това вероятно ще ти прозвучи като лудост.

Джули хвърли бърз поглед към корема си, после го погледна в очите и той я разбра.

— Това няма да е там завинаги, нали? Освен ако не е нещо необичайно. Нещата се случват в странни моменти в живота, по неясни причини и неочаквани начини — обобщи той, после й зададе прям въпрос. — Щастлива ли си за бебето?

Джули бързо поклати глава.

— Не, не съм. Бях отчаяна, когато научих, че съм бременна. Планирах да абортирам, но не можах да го направя.

— Долових нещо подобно снощи. Ти щеше да споменеш, ако беше доволна от предстоящото събитие. Роклята беше великолепна, но докато танцувахме, осъзнах, че танцувам с двама души — каза той и тя се засмя.

— Да, трудно е да пропуснеш такова нещо.

— Следващият труден въпрос. Не обичам да си губя времето със заобиколки. Обичаш ли съпруга си? Той изглежда свестен човек, но знам как хора като него се отнасят със съпругите си докато някой не им даде добър урок. Аз лично изтърпях урока три пъти, преди да загрея, че не ставам за съпруг докато работя толкова много. Ти си късметлийка. Аз съм пенсионер. Отчасти. Хора като нас никога не се оттеглят напълно. Но е трудно да ни обичат, когато пренебрегваме жените си. Аз също бях виновен за това.

— Преценил си го абсолютно точно. А в отговор на въпроса ти — не съм убедена, че още го обичам. Женени сме от десет години и той се държи чудесно с мен. Купи ми прекрасна къща и е изключително щедър. Има добро сърце и е честен. Мисля, че е изпълнен с добри намерения, но е лош съпруг и баща. А и аз отчасти имам вина. Позволих му да ме превърне в машина за бебета, защото искаше илюзията за голямо щастливо семейство. Но след три деца открих, че не съм добра майка. Не знам какво не ми е наред, но просто ми липсва майчински инстинкт. Все още ми се струва, че децата ми са нечии чужди. А сега и четвърто. Чувствах се принудена да родя второто, а третото не беше планирано. Сама съм си виновна, че позволих това да се случи. Дори не мога да си спомня кога го заченахме и защо. Макс не е по-добър родител от мен. Никога не прекарваме време с дъщерите си. Те мислят гувернантките си за майки, което е напълно обяснимо. Много по-добри родители са от нас. Имаме четири гувернантки.

— Те са по-добри, защото им се плаща да са такива. И какво ще правиш сега? — попита той с интерес.

— Още не съм го обмислила. Знам, че трябва да съм щастлива заради бебето и да му се отдам след появата му, но никога не става така. Дори не искам да прегърна децата си след раждането. А после се чувствам съсипана. Нямам представа как да отгледам четири деца, особено със съпруг, който никога не е до мен и никога няма да бъде.

— Може и да бъде някой ден. За нова съпруга и други деца. А може и да не бъде. Аз съм на шейсет и две и още не ставам за баща. И на мен този ген ми липсва — честно призна той. — Децата ми са наясно с това. Някои от тях дори ми простиха и ме смятат за забавен гост за вечеря. Две ме мразят силно и не ги обвинявам. Никога не бях с тях, а и не исках да бъда. Не се интересувам и от внуци.

Рандал беше напълно откровен, Джули също. Тя чувстваше, че може да му каже абсолютно всичко и да остане вярна на себе си.

— И аз изпитвам същото. Дъщерите ми са много сладки. Най-голямата е на девет и е чувствителна и грижовна, какъвто беше баща й навремето. Втората е умна, смешна и независима, а най-малката е още с пелени. Но още не ги възприемам като мои деца. Изпаднах в тежка депресия след раждането на последното дете. И не очаквам с нетърпение това да ми се случи отново. Бебетата ме карат да се чувствам виновна.

— Вероятно този път ще е още по-лошо — каза Ричард и Джули беше сигурна, че е прав. — Струва ми се, че и ти не притежаваш родителския ген — продължи той замислено. — Прекалено рано е да се твърди подобно нещо, но колкото и да уважавам младия ти, амбициозен съпруг, ние с теб сме изключително подходящи един за друг. Трябва да призная, че не изпитвам съжаление към него, и на мен ми се е случвало. Съжалявам само децата ти. Те се нуждаят от родител, който иска да е с тях, а нито ти, нито съпругът ти сте такива. Моите деца извадиха късмет с вторите си бащи, което вероятно ги спаси. Е, какво ще направим по въпроса? Разполагаме с достатъчно време да помислим. Но освен ако не ми кажеш, че си лудо влюбена в мъжа си и искаш още десет деца от него, няма да те оставя да изчезнеш. Отне ми доста дълго време да те намеря.

Джули се изненада и не знаеше как да отговори. Ричард се протегна над масата и хвана ръката й нежно. Очите й се напълниха със сълзи. Имаше чувството, че този мъж току-що я беше спасил. Той наистина беше чаровният принц или нейният рицар в блестяща броня. Изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина.

— Не плачи, не отивам никъде. Ще обмислим всичко заедно.

Джули имаше чувството, че сънува. Но чудесен сън, различен от кошмара, в който живееше.

— Предлагам да караме бавно за известно време и да видим какво ще се получи. Ще обмислим всичко с времето. Как ти звучи?

— Идеално — отговори тя, а по бузите й се търколиха две сълзи, които той нежно избърса с пръсти. — Това може и да ти прозвучи шокиращо, но мисля, че се влюбвам в теб, макар да нося бебето на друг мъж.

— Не се шокирам толкова лесно. Имам приятел, който попадна в подобно положение преди години. Жената напусна съпруга си заради него, след като роди и са щастливо женени от трийсет години.

Джули се замисли за момент, когато чу думите му.

— Нямам нито фетиш, нито неприязън към бременните жени — продължи Ричард. — Стига да не трябва аз да отглеждам бебето. Не би искала да съм му баща. Не ме бива в това. Но май и ти не си добра майка — усмихна се той, а тя кимна.

— Ще трябва да се откажа от децата си, нали? — попита тя, схванала намека му.

— Ако си с мен, да. Не свърших добра работа със собствените си деца. Не искам да повредя и твоите. Ако направим нещо относно лудото ни увлечение — усмихна се той, — ще говорим за живот на двама възрастни, които се обичат и имат пълна свобода в различни градове по света. Нямам проблем да посещаваш дъщерите си, когато поискаш. Просто не желая да живея с тях. Не мога да търпя бъркотията и шума, споровете, караниците относно какво им е позволено и какво не, опасните им приятели и неподходящи партньори, алкохола и наркотиците, с които искат да експериментират. Пълен кошмар. Не мога да го преживея отново. А ти дори още не си стигнала дотам, като се има предвид, че едното ти дете е с пелени, а другото дори още не е родено.

— Правиш го да звучи по-лошо от това, което преживявам в момента.

— Повярвай ми, по-лошо е. На някои хора им харесва. Но аз не съм от тях. Нужно ми беше доста време да го разбера. А ти си напред в играта. Честна си, което ми харесва. Не мога да търпя хора, които се преструват на чудесни родители, без да са такива. Точно това поврежда децата.

— Не мисля, че ако майка им си тръгне, това ще им се отрази добре — разтревожено каза Джули.

Притесняваше се най-вече за Елен, която щеше да реши, че тя е виновна и е прогонила майка си по някакъв начин. Тя беше впечатляващо отговорно дете, склонно да понесе и нечие чуждо бреме, включително това на майка си.

— Не, но това ще освободи място за друга жена, която може да свърши по-добра работа и наистина да ги обича. Не съм сигурен, че хора като мен и теб въобще могат да обичат децата си. Не сме ужасни злодеи, но просто нещо ни липсва.

Джули кимна. Тя разсъждаваше по същия начин и харесваше честността му. Вече не се чувстваше зле заради емоциите, които не изпитваше.

— Дадох ти много материал за разсъждение — тихо каза Ричард и тя отново кимна.

— Да, така е.

Това беше най-впечатляващият обяд в живота й. Рандал бе стигнал до някои доста бързи заключения, но повечето звучаха съвсем правилно.

— Кога мога да те видя отново?

Никак не му се искаше да се разделя с нея. След като най-после я беше намерил, искаше да я държи близо до себе си.

— Утре трябва да отида в града — предпазливо отговори тя.

Имаше час при лекаря си за рутинен преглед.

— Чудесно. Ще измисля някое спокойно местенце, където да обядваме, и ще ти звънна утре сутрин. Ако съществува риск да си омръзнем един на друг, по-добре да го узнаем още сега каза той усмихнато, когато си тръгваха. — А в случай че се чудиш — добави той тихо, — влюбен съм в теб. Трябва да го знаеш. Бих те отвлякъл още сега, ако можех.

Ричард я докосна нежно по ръката и излязоха навън. Джули едва го познаваше, но имаше чувството, че му принадлежи, а и наистина беше влюбена в него. Нямаше начин да се скрие от чувствата си, а и не искаше.

Той я изпрати до колата й и остана до нея за минута. Привличането между тях беше толкова силно, че взе дъха й. Ричард беше най-вълнуващият, решителен и възбуждащ мъж, когото някога беше срещала. Той я изчака да се настани на седалката, наведе се и нежно я целуна по устните.

— Ще се видим утре — прошепна той. — А надявам се и през останалата част от живота ни.

После Ричард отстъпи назад, отиде до ферарито си, махна й и подкара. И двамата се усмихваха. Джули не можа да сдържи радостта си, когато се прибра у дома. Искаше й се да затанцува. Пусна си музика и се замисли за Ричард. Не знаеше какво щеше да се случи и дали въобще щеше да излезе нещо, но това беше най-хубавият ден в живота й. Струваше й се, че бе спасена.