Даниел Стийл
Пепел от диаманти (13)

13.

Макс се обади на родителите си веднага щом се събуди сутринта. Съобщи им новината, че внучката им бе пристигнала, тежеше почти четири килограма и изглеждаше великолепно. Въпреки притесненията си, Еманюел заплака щом чу новината. Попитаха дали могат да видят внучката си следобед, а Еманюел беше трогната, че щяха да я кръстят на майка й и сестра й.

— Как е Джули? — попита тя загрижено.

— Раждането мина бързо, но доста тежко. Бебето е едро, но пък от първата болка до проплакването мина само един час. Горката Джули се измъчи ужасно. Болеше повече, отколкото очакваше, а и нещата се развиха толкова бързо, че не можаха да й дадат никакви болкоуспокоителни.

Това звучеше познато за майка му, но в мига, когато Еманюел видя бебето си, знаеше, че си е струвало.

— Тя беше много разстроена снощи и й дадоха успокоително, за да поспи след раждането.

Майка му не смяташе това за редно, но не искаше да досажда с въпроси.

— Отивам там сега. Защо не дойдете следобед? Джули сигурно вече ще се чувства по-добре, а утре ще се приберем в Гринич.

Джули беше в болница „Ленъкс Хил“, недалеч от апартамента на Макс. Еманюел обеща да се видят там следобед. С Джейкъб вече бяха приготвили подарък за бебето — сребърен комплект от четка за коса и гребен, какъвто Еманюел бе имала като малко момиченце. Семейство Стайн нямаха търпение да видят внучката си.

Макс забърза към болницата и предпазливо отвори вратата на стаята на Джули. Не знаеше какво ще завари вътре, дали всичко бе наред. Намери я на телефона. Говореше с майка си и й разказваше колко кошмарно било раждането. Джули се усмихна и му прати въздушна целувка. Косата й беше сресана и изглеждаше безукорно. Беше дори гримирана. Бебето не се виждаше никъде.

— Къде е Елен? — попита той, когато тя затвори.

— В бебешкото отделение — отвърна Джули. — Трябваше да се обадя на сума ти народ и не исках да я будя. Не е нужно да е тук всяка минута, тъй като няма да я кърмя.

— Искам да я подържа — каза той разочаровано, очакваше да прегърне бебето си. — Родителите ми ще дойдат по-късно. Нямат търпение да я видят, а мама страшно се зарадва за името.

Джули му се усмихна.

— Съжалявам, че се държах толкова зле снощи. Това беше най-ужасното нещо, което някога съм преживявала — каза тя, все още разстроена от спомена. — Не мога да повярвам, че не ми направиха епидурална инжекция. Варварска работа. Майка ми е родила по естествен начин три пъти. Тя е направо светица. Но аз никога вече няма да се подложа на това. Ако имаме друго бебе, искам да съм под упойка и да родя с цезарово сечение.

Джули бе категорична и Макс се уплаши да я попита дали вече бе прегърнала дъщеричката им.

— Какво искаш да кажеш с това „ако имаме друго бебе“? Надявам се, че Елен е първата в дългата редица деца на семейство Стайн. Знам, че снощи беше тежко, но моля те, не се предавай.

Макс се наведе и я целуна нежно. Джули отново приличаше на себе си. Млада, свежа, възстановила се от преживяното, сякаш агонията от миналата нощ никога не се бе случвала.

— Знам, ще имаме и други — каза тя. — Но да не прибързваме. Ще си получиш сина някой ден — усмихна му се тя.

— Щастлив съм и с дъщеря си. Ще я донеса от отделението — каза той, но преди да го направи, извади малко пакетче от джоба си и й го подаде. — Надявам се да се реванширам за снощи с това — смирено добави той.

Джули отвори пакетчето бързо и видя зашеметяваща диамантена гривна от „Ван Клиф и Арпелс“. Той я закопча на ръката й и бижуто сякаш избухна в заслепяващи светлини на сутрешното слънце.

— Уха! — доволно извика Джули. — Струваше си да родя заради това!

Макс се разочарова от реакцията й, но не каза и дума. Бебето бе това, което си струваше, а болката от раждането трябваше да избледнее в мига, когато Джули види дъщеричката си. Жените винаги твърдяха това, но пък може би не беше вярно. А при Джули диамантите винаги помагаха. Той я целуна отново и отиде при бебето. Върна се след няколко минути с дъщеря си, която спеше в прозрачна пластмасова количка. Името й беше изписано на розова картичка: Елен Франсоаз Стайн. Бебето беше увито в розово одеялце, с нощница в розово и бяло и малка розова шапчица. Приличаше на роза и Макс искаше да я събуди, за да я подържи.

— Толкова е красива — каза той, като се вторачи в нея с обожание. — Прилича на теб — добави той, а Джули се усмихна доволно.

Тя разглеждаше диамантената гривна и очевидно страшно я харесваше. Макс щеше да й купи нещо още по-голямо, ако знаеше колко тежко щеше да е раждането, и беше благодарен, че жена му не бе решила да останат само с едно дете след миналата нощ. Беше го уплашила за минута.

Бебето се размърда и заплака и той го взе от количката. Елен беше сладко пухче и той се опита да смени пелената й. Една от сестрите дойде да му покаже как се прави, а Джули гледаше отстрани. Тя проведе безброй разговори по телефона, а майка й и сестрите й пристигнаха по обед. Казаха, че бебето е великолепно, и изслушаха ужасяващата й история. Макс излезе навън, за да изпие едно кафе, и се натъкна на двете им гувернантки в коридора. Бяха дошли да видят бебето и я обявиха за красавица, когато я видяха. Казаха, че Джули ги помолила да дойдат, в случай че се нуждае от помощ с бебето следобед, и той се учуди. В болницата имаше достатъчно сестри. Но вероятно Джули още не се чувстваше достатъчно уверена в себе си. Беше му признала, че не знае нищо за бебетата и се страхува да не обърка нещо.

Когато майка й и сестрите й си тръгнаха, Макс се върна в стаята на Джули и двете гувернантки го последваха. Подържаха бебето, а Макс нямаше търпение да го вземе отново в ръцете си, струваше му се, че му се налага да чака на опашка. Стаята бе пълна с хора, а той искаше да е сам с жена си и дъщеря си. Помоли двете жени да изчакат навън.

— Мислех, че може да имаме нужда от помощ — каза Джули притеснено, след като те излязоха от стаята.

— Смятам, че ще се справим. Елен е кротко бебе. Засега само спи и се храни — усмихна се той.

— Страхувам се да не я нараня или изпусна, толкова е мъничка — каза Джули.

— Изглежда ми доста здрава — възрази Макс и седна на леглото до Джули. — Съжалявам за снощи. Наистина беше ужасно.

— Няма проблеми — отвърна тя, вперила очи в диамантената гривна, която беше нейната награда, а не Елен. — Никога не съм мислила, че може да е толкова болезнено. Но пък казват, че забравяш с времето.

— Надявам се да е така — усмихна се Макс и я целуна.

Нямаше търпение да направят това отново. Искаше да има много бебета като Елен. Тя бе само началото.

— Хайде първо да се порадваме на Елен. Всичко стана толкова бързо.

Джули бе спряла да взима противозачатъчни точно преди сватбата и две седмици по-късно беше забременяла. Сега мисълта за нещо подобно я ужасяваше. Не желаеше скоро да забременява отново и възнамеряваше да се върне към хапчетата, но не го сподели с Макс, за да не го разстройва.

Сестрата взе Елен и я отведе да я прегледат, а двете гувернантки отидоха с тях. Макс легна до Джули и си помисли, че са невероятни късметлии. И двамата подремнаха малко, а веднага щом се събудиха, родителите му пристигнаха с розови цветя, балони и подаръка за Елен, както и малка розова рокличка, която Еманюел бе ушила, в случай че имаше внучка, с подходящи за нея палтенце и шапчица. Тоалетът беше прекрасен и изглеждаше типично френски, което зарадва Джули. Макс започваше да подозира, че тя предпочита дрехите и подаръците пред дъщеря си. Родителите му забелязаха диамантената гривна на ръката й и се изненадаха от щедростта на Макс.

Той отиде да вземе Елен, а те се разбъбриха с Джули, която им разказа за тежкото раждане. Макс се върна след минута с бебето и родителите му се възхитиха на красотата на внучката си. Подържаха я един след друг, а Еманюел я целуна нежно и погали русите й къдрици.

— Прилича на сестра ми — прошепна тя.

Телефонът звънеше непрестанно докато бяха там.

Двете гувернантки и сестрата влязоха да ги нагледат на няколко пъти. Бабата и дядото си тръгнаха след половин час, за да ги оставят на спокойствие. Джули вече се разхождаше из стаята и се възстановяваше бързо. Тя на няколко пъти спря до количката, докосна бузката на дъщеря си с пръст и разгледа миниатюрните й крачета и ръчички, но още не я беше прегърнала.

Еманюел не каза нищо, докато не излязоха от болницата, после погледна съпруга си.

— Макс харчи прекалено много пари по нея. Видя ли тази гривна? Ще я разглези ужасно и тя непрестанно ще очаква подаръци. Добре, раждането било трудно, но пък не са й ампутирали краката без упойка — каза тя, а Джейкъб се засмя на думите й. — Ражданията са тежки, но пък бебето е наградата. А Джули кара Макс да се чувства едва ли не виновен.

Еманюел не изглеждаше доволна от това и Джейкъб бе съгласен с нея.

— И защо двете гувернантки се мотаят там като лешояди? Двамата трябва да са сами и да се радват на бебето си. Затова реших, че трябва да си тръгнем.

— Джули е млада и разглезена. Знаехме го и преди. Майчинството няма да я промени за една нощ. Постепенно и това ще стане, но е нужно време. Тя самата е още дете.

— Дете с невероятно скъпа диамантена гривна! — изсумтя Еманюел, а той отново се засмя.

После се качиха в метрото и по целия път до вкъщи обсъждаха красотата на внучката си.

На следващия ден Макс прибра Джули и бебето у дома в Гринич. Гувернантките ги чакаха и незабавно отведоха Елен в стаята й. Джули се заразхожда из къщата, доволна, че раждането беше зад гърба й, а тя бе обратно във величествения си дом. Сестрите и родителите й дойдоха заедно с една от приятелките й. В къщата непрестанно се стичаха хора и Макс имаше чувството, че не може да остане и за миг насаме с жена си и бебето. Той седна в детската стая, прегърна дъщеря си, нахрани я и я преоблече. В къщата бе такава лудница, че той изпита облекчение, когато след три дни замина за Хюстън и се върна към работата си. Отсъства цяла седмица, защото след Хюстън отиде в Ел Ей и Де Мойнс. Беше готов да се закълне, че Елен бе пораснала, докато го нямаше, и се зарадва, че Джули веднага бе влязла в старата си форма. Изглеждаше като че ли нищо не се бе случило. Спортуваше упорито с личния си треньор всеки ден и често отиваше да поплува в басейна на родителите си. В мига, когато Макс влезе у дома, тя се метна в прегръдките му. Дежурната гувернантка беше с Елен и Джули бе свободна да се погрижи за всяко желание на мъжа си. И го направи.

— Това ми харесва — усмихна се Макс, който смяташе, че Джули ще е заета с бебето и няма да има време за него.

— Затова имаме гувернантки. На твое разположение съм, Макс — каза тя със съблазнителен тон и той я целуна.

Макс обичаше бебето си, но обичаше красивата си млада съпруга още повече. И нищо нямаше да попречи на това. Джули нямаше да позволи. Съпругът й бе приоритет в живота й. Елен трябваше да почака.

Макс се изненада, когато Джули не забременя бързо за втори път. В неговите фантазии тя раждаше всяка година. Но действителността беше различна. Джули винеше постоянните му отсъствия, защото той никога не е у дома в подходящото за зачеване време. После каза, че лекарят искал тя да взема противозачатъчни за известно време преди да забременее отново. Макс се замисли дали всъщност не я беше страх от ново раждане. Тя остана на хапчетата цяла година, но той така упорито настояваше за друго бебе, че накрая Джули се примири. Елен беше на три годинки, когато майка й забременя отново. Макс се надяваше, че този път ще има син. А единственото, което Джули искаше, бе да роди с цезарово сечение, и започна да преговаря с лекаря още през втория месец. Не възнамеряваше да изтърпи второ кошмарно раждане, особено без епидурална инжекция. Докторът й каза, че ще преценят, когато бременността й напредне, затова тя потърси друг лекар, който да й обещае да направи операцията, и накрая го намери.

Елен вече беше възхитително момиченце. Имаше къдрава руса коса, огромни сини очи и обичаше да гледа как майка й се докарваше, а и самата тя харесваше да е облечена в красиви рокли. Наричаше Джейкъб „Опа“, което беше дядо на немски, а баба й беше „мами Ем“. Еманюел й шиеше великолепни роклички с подходящи палтенца и всички казваха, че Елен е най-елегантното дете, което са виждали. Мами Ем често ходеше с влака до Гринич да посети внучката си. А когато се прибираше, споделяше с Джейкъб, че Джули никога не си беше у дома. Вечно имаше среща с някого, официален обед, модно ревю, благотворителна сбирка или пазаруваше със сестрите си в града.

— Никога не е наоколо. Не знам кога Елен въобще я вижда.

А Макс пътуваше още повече и отпреди. Империята му се разрастваше. Купи нов петролен кладенец в Хюстън и друг в Оклахома. Продължи да купува земя и да я разработва. Писаха за него в списание „Форчън“. Макс беше един от най-младите богати хора в страната, но никога не си беше у дома. Джули свикна да ходи по празненства без него, но недоволстваше от това, а той се опитваше да е вкъщи за най-важните събития, но не можеше да се справи с всичко.

Елен беше радостта на живота му, когато се прибираше в Гринич, и той изпитваше силна благодарност към родителите си, че я виждаха редовно. И двете сестри на Джули се омъжиха през последните три години и се преместиха в Калифорния. Баща й не се чувстваше много добре, всички бяха заети около него и не виждаха Елен така често както семейство Стайн. Еманюел и Джейкъб продължаваха пътешествията си, но светлината в живота им бе тяхната внучка, която обожаваше и двамата.

Отпразнуваха четвъртия рожден ден на Елен с пони, което децата да яздят, а малката й сестричка се роди две седмици по-късно. Това раждане мина много по-леко за Джули, която го организира точно както искаше. През последния месец бебето беше обърнато наопаки и бездруго се налагаше да роди с цезарово сечение. Сложиха й пълна упойка, а когато се събуди след операцията, й казаха, че има красива дъщеричка. Кръстиха я Кендра и Макс се влюби в нея също както в сестра й. На трийсет и осем, той бе един от най-богатите хора в Америка, натрупал състоянието си съвсем сам. Джули беше на двайсет и девет и по-красива откогато и да било преди.

Отне й по-дълго време да се съвземе от раждането на Кендра и тя не искаше да се грижи за бебето докато се възстановяваше. Същите две гувернантки продължаваха да бъдат с тях и да се грижат за момиченцата. Веднага след като се почувства добре, Джули се впусна в живота. Когато бебето стана на четири седмици, Макс изненада жена си с триседмично пътуване до Хонконг и Япония. За него беше командировка, но магазините там бяха страхотни и Джули се забавлява великолепно. Тя обичаше да е със съпруга си, а не сама у дома. Той й се реваншираше за времето, което не прекарваше с нея, с разкошни подаръци, постоянна щедрост и нежно отношение. Джули признаваше щастливо, че Макс е прекрасен съпруг.

След като се върнаха от пътешествието, Джули се захвана с организирането на пищен благотворителен бал и срещи с приятели, а и прекарваше няколко нощи седмично в града, за да е със съпруга си. Оставаше в Ню Йорк дори когато Макс пътуваше, за да може да посещава светските сбирки и да не се връща в Гринич късно през нощта.

Еманюел се разстройваше от липсата й на майчински инстинкт вече четири години.

— Тя никога не е с децата, а също и Макс. Аз ги виждам много повече от тях.

— Те имат много по-различен живот от нашия — напомни й Джейкъб, винаги готов да оправдае хората, които обичаше. — Макс е преуспяващ човек с бизнес по целия свят. Не можеш да очакваш непрестанно да си е у дома с децата.

— Разбирам това — кимна Еманюел, — но тя какво прави? Не работи, не върти бизнес. Аз съм много често при децата, а тя никога не е наоколо. Имат късмет, че децата са толкова добри.

Елен беше възхитителна, а Кендра приличаше на бебе от реклама.

— Ние също сме късметлии опита се да я успокои Джейкъб.

Но Еманюел се разстройваше, когато виждаше, че внучките й са пренебрегвани и лишени от родителско внимание. Осъзнаваше колко важни бяха тя и Джейкъб за децата и с колко обич ги обсипваха. Двете момиченца не страдаха от липса на внимание, но им липсваха родителите, които да прекарват време с тях. Джули се отнасяше с тях като с аксесоари, като с чантите, които вадеше от гардероба и решаваше да носи от време на време. Обичаше да се фука с тях, когато имаха гости, но никога не си играеше с децата, нито им четеше. Джули бе точно такава, каквато се страхуваха още в самото начало — много красива и ужасно претенциозна жена, която синът им глезеше непрестанно. Тя не мислеше за никой друг, освен за себе си. Беше трофей, но не и майка. Макс все още бе луд по нея, пет години след сватбата. Но и той не си беше у дома достатъчно често, за да види колко малко време прекарваше жена му с децата. Гувернантките го знаеха и се опитваха да компенсират, както и Еманюел, но никой не можеше да замени родителите. А нейните внучки не виждаха нито един от двамата.

Когато Елен стана на седем години и половина, а Кендра — на три и половина, майка им направи неприятно откритие, отново беше бременна. Този път беше станало случайно, макар да обещаваше на Макс от две години, че ще роди трето бебе. Джули не изпитваше никакво желание за ново дете, тъй като си харесваше живота. Беше на трийсет и две години, а Макс — на четирийсет и една, на върха на кариерата си и продължаваше да се катери. Но тя бе вечно сама и се бе научила да се представя в обществото и без него. Не искаше още едно дете с вечно отсъстващ съпруг и му го казваше. Но някак си бе забременяла. Момиченцата щяха да са на осем и на четири години, когато бебето се роди. Джули изчака Макс да се прибере от командировка, за да му съобщи новината. Самата тя се нуждаеше от време, за да свикне с мисълта. Както се очакваше, той беше на седмото небе. Това бе всичко, което искаше. Надяваше се на момче и мечтаеше за пълна с деца къща, което ставаше все по-трудно, тъй като той работеше постоянно. Джули обичаше съпруга си, но животът им се оказа различен от това, което й беше обещал. Беше й омръзнало да е вечно сама и три деца й се струваха прекалено много. Тя сподели с него какво мисли, когато му съобщи за бременността си.

Макс обеща да намали темпото и да прекарва повече време с нея и момиченцата. Джули беше наясно, че той говори искрено, но знаеше, че никога няма да спази обещанието си. Вечно някъде по света възникваше криза и той трябваше да отлети, за да се погрижи, да спаси сделка или компания. Просто си беше такъв. А колкото и да мразеше вечните му пътувания, Джули обичаше облагите от успеха му. Имаше всичко, което поискаше, освен съпруг до себе си.

Бременността с третото дете й се стори безкрайна. Гадеше й се много по-често и Макс бе убеден, че ще имат момче. Джули избра да роди отново с цезарово сечение, тъй като го беше правила и преди. Тя насрочи дата за операцията седмица преди деня, в който бебето трябваше да се роди. По този начин щеше да е сигурна, че и Макс ще присъства. А може би, ако този път имаха момче, положението щеше да се промени. Може би Макс щеше да пожелае да прекарва повече време у дома. След раждането на Кендра Джули осъзна, че майчинството не беше силната й страна. Никога не знаеше какво да прави с децата, нито какво да им каже. Беше по-добра съпруга, отколкото майка, макар че Макс все по-често не си беше у дома.

Тя нае още две гувернантки преди раждането, така с трите деца винаги щеше да има две гувернантки на разположение. Всичко мина според графика. С изключение на Макс и бебето. Макс бе обещал да се прибере поне един ден преди раждането. Намираше се в Хюстън за сделка с петрол, а после отлиташе за Ню Мексико и Аризона за серия сделки със земя, когато Джули отиде на аеробика с приятелка и след това в полунощ, седмица по-рано, водата й изтече. Тя беше в Гринич и не знаеше какво да прави. Една от гувернантките я откара в болницата в града. Джули не искаше отново да роди по естествен начин. Звънна на Макс, преди да излезе от къщи, съобщи му какво бе станало и го помоли да се прибере у дома веднага.

— Бебчо, тук е десет вечерта. Намирам се в някакъв град в Тексас на километри от летището. Ще пристигна веднага щом мога. Дръж се. Не им позволявай да направят нищо докато не дойда.

Когато Джули се добра до болницата, докторът й каза, че бездруго иска да изчакат и могат да я оперират след двайсет и четири часа. Но едва час по-късно тя започна да ражда, разкъсвана от зловещи контракции.

Направиха й епидурална инжекция, която забави раждането. В седем сутринта й съобщиха, че не могат да чакат повече и трябва да я оперират. Бебето беше в критично състояние, а също и тя. Джули чакаше да я откарат в операционната, когато вратата на стаята се отвори и Макс влезе. Изглеждаше притеснен и изтощен, но се усмихна облекчено, когато я видя в леглото. Огромният й корем си беше на мястото, а мониторите отразяваха контракциите. Джули се усмихна щастливо, когато го видя.

— Справи се! Как успя да пристигнеш навреме чак от Тексас?

— Купих самолет. За пръскане на ниви и овощни градини. Кацнахме на летище „Титърбъро“ в Ню Джърси. Обичам те, бебчо. Дойдох колкото се може по-бързо.

Джули кимна и се просълзи. В този момент дойдоха да я отведат. Лекарят му обясни какво се случва и каза, че ще се върнат след няколко минути. Джули щеше да е будна, тъй като вече й бяха направили инжекция. Докторът попита Макс дали иска да отиде с тях и той кимна в съгласие. Дадоха му зелена униформа, маска, кепе и калцуни. Облече се набързо и тръгна до носилката, хванал ръката на жена си. Джули не усещаше контракциите, благодарение на инжекцията, но мониторът показваше, че са страховити.

Макс застана до главата на съпругата си, така че двамата да не могат да наблюдават операцията зад завесата. Всичко после се разви бързо. Появиха се двама педиатри, акушерка и хирургична сестра. Започнаха операцията и докато Макс й говореше, за да я разсее, чуха плач и разбраха, че бебето се е родило.

— Момче ли е? — извика Макс над завесата и лекарят се засмя.

— Не. Красиво малко момиченце. Поздравления на мама и татко.

Макс се опита да прикрие разочарованието си, а по бузите на Джули се затъркаляха сълзи. Не знаеше дали е щастлива или тъжна. Вече имаше три дъщери, също като майка си. Но за разлика от нея, нямаше представа как да е добра майка. Чувстваше се съкрушена, когато Макс я целуна и й каза, че за него няма значение дали бебето е момиче. Беше щастлив, че детето е здраво.

След операцията й дадоха успокоително и я приспаха. Зашиха я и тя се събуди в стаята си. Макс седеше до леглото й, гледаше я напрегнато и държеше ръката й. Той виждаше колко е тъжна Джули, но нямаше представа наистина колко потисната се чувстваше.

— Знам, че този път закъснях доста и съм лош съпруг. Опитвам се да изградя нещо, Джули. За нас, за децата ни и техните деца, така че никога да не ни се налага да се тревожим — каза той.

— Вече си изградил империя — прошепна тя. — Нямаме ли достатъчно?

Но според него, никога нямаше да имат достатъчно. Искаше да са в безопасност завинаги. Беше решил да натрупа колкото се може повече пари докато навърши петдесет, а после си обещаваше да намали темпото. Беше на четиресет и две и му оставаха седем-осем години напрегната работа. Не можеше да спре сега.

— Обещавам, че ще стана по-добър съпруг и ще се опитвам да съм си у дома повече. Говоря съвсем искрено, Джули.

Тя знаеше, че е така, но не очакваше Макс да спази обещанието си. Не знаеше как да намали темпото, също както тя не знаеше как да е майка.

— Искам да прекарвам повече време с теб и децата — каза той, а Джули кимна, после заспа.

Кръстиха бебето Дейзи, а когато го заведоха у дома след пет дни, гувернантките, Елен и Кендра бяха направили приветствени надписи и окачили балони и гирлянди, за да посрещнат майка си и сестра си. Очакваха с нетърпение да видят и двете. Джули нареди на гувернантките да отнесат бебето в детската стая и си легна. Чувстваше се потисната и отчаяна. Макс бе възнамерявал да се прибере у дома с тях, но замина за Хюстън предишния ден. На една от нефтените платформи беше избухнал пожар и той трябваше да е там. Имаше и друга криза, в Уичита. Нищо не се беше променило и никога нямаше да се промени, тя беше убедена в това. Единственото различно бе, че сега имаше още една дъщеря. Джули взе приспивателно и заспа. Чу гласовете на дъщерите си, които се смееха в коридора, и докато се унасяше, се зачуди чии ли бяха тези деца.