Даниел Стийл
Пепел от диаманти (12)

12.

Макс звънна на майка си веднага щом се прибра от сватбеното пътешествие в Таити. Искаше тя и баща му да дойдат да видят къщата, която бе купил близо до тази на родителите на Джули в Гринич, Кънектикът. Младоженците бяха разгледали и други места, но Джули харесваше Гринич най-много, а Макс искаше тя да е щастлива. За него не беше проблем да пътува до града. Смятаха, че къщата ще е готова за нанасяне през юни. Предстоеше доста работа по нея, а Джули бе наела известен декоратор, който да подбере мебелите и дамаските. Тя щеше да е много заета с него през следващите шест месеца, а междувременно щяха да живеят в това, което считаше за „теснотия“ в ергенския му апартамент в Ню Йорк. Макс планираше да го запази след преместването, за да имат къде да отсядат, когато закъснеят в града. По-малката сестра на Джули бе превзела нейния апартамент.

Родителите на Макс още не бяха виждали новата къща. Той искаше да ги изненада и да им я покаже напълно обзаведена и готова, но очевидно за това щяха да са нужни месеци. Джули бе твърдо решена да я направи великолепна.

Макс сподели, че прекарали страхотно в Таити, а Еманюел се зарадва, че ги покани да видят новия му дом, макар още да не бе завършен. Макс и Джули щяха да прекарат петък следобед там със строителя и декоратора и той предложи родителите му да дойдат там в края на деня. Според Еманюел, от негова страна бе изключително мило да купи къща точно там, където Джули искаше да живее, близо до семейството й. Типично за Макс, който винаги полагаше усилия да зарадва хората, които обичаше. Макар да бе зает и да пътуваше непрестанно, той се отнасяше така и с родителите си. Обаждаше им се често, дори да бе само за няколко минути между срещите му. Еманюел си помисли, че Джули е страхотна късметлийка да си хване такъв съпруг, но новата къща успя да ги изненада.

Минаха покрай малко езеро в имота на път към сградата. Портите на входа бяха впечатляващи, а частният път — безкраен. Пред къщата имаше камиони и работници, когато пристигнаха. Бяха започнали работа миналата седмица и Макс обясни, че ще променят и озеленяването, което Джули не харесваше, и ще построят басейн. Щяха да извадят късмет, ако работата отнеме само шест месеца, но той се надяваше да успеят да се нанесат там до лятото. Можеха да довършат работата навън до края на годината.

След като паркираха зад трите вана на електротехниците и мерцедеса на строителния предприемач, Еманюел излезе от колата и се вторачи в къщата изумено. Имението бе принадлежало на прочут архитект, който бе проектирал къщата, но Джули я смяташе за прекалено старомодна, тъмна и потискаща. Щяха да поставят прозорци от пода до тавана в почти всяка стая и да променят всичко. Но размерът на къщата бе това, което порази Еманюел. Беше гигантска. Тя нямаше представа, че синът й бе купил подобен замък. Макс бе сключил сделката само седмици преди сватбата и не бяха имали време да поговорят за това. Бившият собственик починал наскоро на деветдесет и седем години и семейството му нямало търпение да продаде имота.

— Сигурно струва цяло състояние — прошепна тя на Джейкъб, докато се качваха по стъпалата към предната врата.

— Макс може да си го позволи — усмихнато й напомни той.

— Но поддръжката ще е съсипваща.

Еманюел беше наясно, че бе нужна цяла армия за почистването на къщата.

— Те са млади и ще се справят. А и искат деца.

Джейкъб винаги бе склонен да прояви оптимизъм и да оправдае хората, които обичаше. Разбира се, къщата изглеждаше страховита и за него.

Макс и Джули стояха на горното стъпало с предприемача и архитекта, който държеше чертежи в ръка. Джули изглеждаше разстроена от нещо. Макс се ръкува с двамата мъже и срещата им приключи, после слезе надолу, за да поздрави родителите си.

— Добре дошли в „Овощната градина“ — приветства ги той, като се усмихна широко.

Джули изчезна за минута и се върна с кисела физиономия.

— Страхотно място — направи му комплимент баща му.

Беше истинско постижение да купиш подобен имот. На възрастта на Макс родителите му едва успяваха да свържат двата края. След като Изи почина всичко се промени, но Макс бе създал всичко сам, което бе невероятен успех.

— Къщата е толкова голяма — каза Еманюел, когато влязоха вътре и видяха седемметровите тавани.

Макс обви ръка около рамената на съпругата си.

— Джули е разстроена, защото отказват да вградят прозорец в покрива на мястото, което тя иска. Спорихме с предприемача цял ден. Казахме му, че ще трябва да намери разрешение на въпроса.

Джули се впусна в обяснения къде какво щяха да сложат, какви мебели предвиждат и какви полилеи. Щяха да монтират асансьор и да обзаведат всекидневната в пастелни цветове, като лятна градина, да посадят рози около цялата къща, за да се създаде илюзия, че живеят в градина. Еманюел погледна сина си докато обикаляха наоколо и се зачуди какво ли мислеше той. Но Макс изглеждаше щастлив и бе дал картбланш на Джули да прави каквото поиска. Тя звучеше като малко момиченце, което обзавежда къща за кукли, а не като жена, чийто съпруг тъкмо й бе купил замък за десет милиона в огромно имение. Качиха се горе и Джули започна да им показва спалня след спалня. Еманюел преброи осем.

— Какво ще правите с всички тези спални? — изумено попита тя, а Макс прегърна жена си и се усмихна на родителите си.

— Ще ги напълним с деца. Искаме много бебета — уверено заяви той.

Джули посочи спалнята им и показа къде ще вградят гардеробите й, които щяха да са с размера на целия апартамент на семейство Стайн в Ню Йорк. Еманюел забеляза, че Джули не спомена и дума за децата, които Макс се надяваше да имат. Вълнуваше се много повече от вградените си гардероби.

— Децата са грижа и отговорност — каза Еманюел на сина си.

За нея едно дете бе съвсем достатъчно, но Макс имаше вяра в доброто, беше израсъл в спокоен свят с обичливи родители.

— Искаме пет или шест деца — каза той на родителите си и Джейкъб кимна.

Щом можеха да си го позволят, това бе чудесно. Той самият бе искал повече деца, въпреки ограничените им възможности, но никога не успя да убеди Еманюел. Дори не бе сигурен, че тя въобще би се съгласила да има деца, ако Макс не бе заченат случайно.

— И ти ли искаш толкова много деца? — обърна се Еманюел към Джули.

Снаха й кимна, после им показа банята от розов мрамор, която смятаха да запазят. Достойна за дворец и принцесата в него. Но пък Джули си бе принцеса за Макс и той така се отнасяше с нея. Облечена в джинси и маратонки, тя тичаше из втория етаж и им показваше спални и бани, гардеробни, кабинет за Макс, гледката към градината и огромната ябълкова градина. Петима градинари щяха да поддържат овощната градина и поляните около къщата, съобщи им Макс гордо. На третия етаж имаше допълнителни стаи за прислугата и два огромни апартамента за гости.

— Можете да ни идвате на гости винаги, когато поискате — каза Макс и родителите му знаеха, че е искрен.

— И сме само на десет километра от родителите ми — щастливо добави Джули.

Тя отново напомни на Еманюел за малко момиченце, което си играеше на къща, а не на зряла жена, планираща да създаде дом за съпруга си и да роди много деца. Но Макс очевидно харесваше точно това у нея. А и беше наясно, че Джули може да е фаталната жена в спалнята. Тя бе най-сексапилното момиче, с което Макс някога бе излизал. А и бе твърде млада и можеше да я ръководи без проблем. Тя бе склонна да го слуша и, ако той искаше шест деца, това й се струваше съвсем в реда на нещата. Еманюел си помисли, че младоженците нямаха представа с какво се захващат, но пък все някога щяха да го разберат.

Макс бе влязъл в много по-голям свят от този на родителите си и се чувстваше удобно в него. Беше преуспяващ човек и къщата му отразяваше това. А също и съпругата му.

Джули погледна пръстена на ръката на Еманюел и каза, че се надява Макс да й подари такъв един ден, но не чак за двайсетата им годишнина. Джули не се притесняваше да се фука с богатството на съпруга си, както и с това на баща си. Размерите и броят на гардеробите, които искаше, бяха категорично доказателство за това. За кожените й палта щеше да има няколко кедрови гардероба, а за многобройните й бижута — огромен вграден сейф.

Прекараха един час в обиколка на къщата и имението, после Еманюел и Джейкъб прегърнаха сина си и го поздравиха, качиха се в колата и потеглиха обратно към града. Макс и Джули щяха да вечерят с приятели в ресторант в Гринич и да спят у родителите й, тъй като на другия ден щяха да се срещат с друг озеленител. Проектът им беше много амбициозен.

Еманюел мълча през първите няколко минути, когато се качиха в колата. Вече бяха излезли от имението, когато тя се обърна към Джейкъб.

— Синът ни се е побъркал. Какво ще прави с тази гигантска къща и всичките тези спални? Дори не искам да знам какво му е струвало и ще му струва докато рушат всичко, а после го създават отново? Какво въобще й има на къщата? Великолепна е. А Макс оставя Джули да прави каквото си иска.

Еманюел не одобряваше това и мислеше, че снаха й трябва да бъде обуздана. Джули беше като неконтролирано дете, което можеше да изяде всички сладкиши наоколо и бе твърдо решено да го направи.

— Макс я обича — простичко отговори Джейкъб. — Иска да е щастлива.

— Това не е щастие, а алчност. Не е хубаво за самата нея да я глези толкова. Ще я превърне в чудовище.

— Чак в чудовище не, но в много разглезена жена — съгласи се Джейкъб. — Баща й, й даде добро начало в това отношение — добави той, като си припомни сватбата.

— И ти ли постъпваше така с мен? Оставяше ме да правя каквото искам, за да съм щастлива? — любопитно го погледна тя.

— Ти беше щастлива, когато не харчехме пари — подкачи я той, но в думите му имаше истина и двамата се засмяха.

Не мога да разбера как някой на тяхната възраст купува такава къща и иска да се нагърби с толкова много отговорности. Това имение ще е бреме за тях. Ще се нуждаят от цяла армия прислужници — каза Еманюел.

— За нея не е проблем — отбеляза Джейкъб. — Макс носи цялата отговорност, а тя се забавлява.

Той също не беше въодушевен от факта, но, за разлика от съпругата си, не мислеше, че положението е катастрофално. Надяваше се, че Джули ще порасне с времето, особено ако наистина искаха много деца. Но засега тя искаше да си играе и да се забавлява и не правеше опит да го скрие.

— Може би Макс е купил къщата, за да попречи на Джули да се оплаква, когато той пътува толкова много — каза Еманюел замислено. — Къщата и децата ще я поддържат заета.

— Ако прекарва време с тях — мъдро отбеляза Джейкъб.

Той също бе притеснен относно намеренията на Джули за бъдещето, както и каква съпруга щеше да се окаже. Но пък те не можеха да направят абсолютно нищо по въпроса. Никой не искаше съвета им, това бе типично за Макс. Той искаше безусловното им одобрение, а не идеи за живота му. Беше възрастен човек и досега се справяше отлично. Нямаха право да се оплакват от нищо, свършено от него. Беше добър син и можеха само да се надяват, че Джули бързо ще порасне.

Три седмици по-късно семейство Стайн планираха пътешествие с кораб до Южна Америка, когато Макс им звънна с радостна новина. Джули беше бременна в шестата седмица. Беше забременяла по време на сватбеното им пътешествие, може би дори още първата нощ. Бебето трябваше да се роди в края на септември. Еманюел го поздрави, като положи усилия да прозвучи искрено. Радваше се за него, но и се тревожеше. Джули не изглеждаше готова за майчинство, но пък вероятно никой не беше докато бебето не се появеше. Тя се опитваше да приеме новината, когато Джейкъб влезе в стаята.

— Нещо не е наред ли? — притесни се той, когато видя унилото й лице.

— Джули е бременна.

— Значи истинският живот започва — отбеляза Джейкъб. — Как се чувства Макс?

— Щастлив, развълнуван, въодушевен.

Джейкъб се усмихна на спомена си.

— И аз се чувствах така, когато ти забременя. Страхувах се, но и бях невероятно щастлив. Плашех се, че нещо може да се случи с теб или бебето. Бяхме такива невинни хлапета — каза той и се приближи да я целуне.

— А аз преживях страхотен шок от това колко трудно нещо е раждането. Никой не ме беше предупредил — потъна в спомени и Еманюел. — Надявам се, че бебето ще е добре, а Джули ще се окаже по-добра майка, отколкото си мисля — простичко каза тя.

— И ние не знаехме нищо за отглеждането на деца — напомни й Джейкъб. — Никой не е наясно с тези неща в началото.

— Не, но си имат роднини, които да им помагат. А ние с теб бяхме съвсем сами.

Той кимна, после се усмихна.

— Не ми приличаш на баба. Прекалено млада и сексапилна си.

Джейкъб я целуна отново и прокара ръце по тялото й, а тя се засмя като младо момиче.

— Държиш се доста неприлично за дядо. Не трябва ли да си по-сериозен?

— Надявам се, че не. Може би ще е хубаво да имаме внуче — каза той и я поведе към спалнята.

Еманюел се усмихна, докато го следваше. Забравиха за Макс и семейството му за известно време, отдадени един на друг и любовта си.

Джули извади късмет и се чувстваше чудесно по време на цялата бременност. Срещаше се с декоратора ежедневно, правеше планове, подбираше мебели и дамаски. Макс й откри банкова сметка, за да може да купува каквото поиска за къщата, а тя отиваше в Гринич при родителите си, когато той пътуваше из страната, за да купува земя. Макс купи два петролни кладенеца в Хюстън с печалбата от една от най-големите си продажби в Оклахома. Но никога не говореше с Джули за бизнес, а само за къщата. Тя не се интересуваше от работата му и не се преструваше.

През лятото всичките й приятелки й устроиха бебешки празненства с великолепни бебешки дрешки и играчки. Бяха решили да не питат за пола на бебето. Макс искаше момче, но каза, че всъщност няма значение, тъй като искат още пет деца и, ако пропуснат първия път, второто със сигурност ще е момче. Джули каза, че е съгласна с всичко, което той иска. Макс се радваше безкрайно, когато се прибереше у дома след пътуванията си, обичаше да гледа как бебето им расте в нея. Смяташе, че жена му е още по-красива и отпреди. Тя изглеждаше впечатляващо, беше пълна с енергия и през юли още играеше тенис.

Нанесоха се в новия си дом след уикенда за Четвърти юли. Предстоеше още работа, но най-вече по земите в имението. Самата къща бе почти готова, а спалнята им и детската стая бяха завършени. Готова бе и зашеметяващата гардеробна на Джули, с моторизирани закачалки и рафтове, които й даваха възможност да разглежда дрехите си докато реши какво да облече. Тя обичаше да се фука с къщата пред приятелите си. Двамата с Макс планираха голям прием за новия си дом, след като бебето се появи през септември. Джули искаше да облече нещо изумително, а не да разхожда огромния си корем наоколо, затова решиха да изчакат.

Макс и Джули наеха сестра от педиатрията, която пристигна на първи септември, три седмици преди раждането, за да подреди всичко. Гувернантката, която щеше да се грижи за бебето през уикендите, се появи седмица по-късно. Двете жени седяха в детската стая, издокарани в колосани бели униформи, и си бъбреха с часове. И двете бяха англичанки. Нова бавачка щеше да пристигне през декември, когато сестрата си заминеше. Джули каза, че искала една от тях да й е на разположение непрестанно, за да е напълно свободна и с мъжа си, когато той си беше у дома. Не желаеше Макс да се върне от командировка и да му се налага да чака тя да се грижи за плачещо бебе. Преди всичко беше съпруга, а после майка. Макс одобри идеята й, не искаше да е на второ място след детето.

— Ти някога чувствал ли си се така? — Еманюел попита Джейкъб, след като Джули им обясни плана си, а те се престориха на съгласни с нея.

— Разбира се, че не. Ние с теб се грижехме заедно за Макс. Аз сменях пелени по-добре от теб засмя се той.

Не бяха имали никакви проблеми с отглеждането на сина си, а и Макс беше лесно бебе.

— Но пък техният живот е различен от нашия — справедливо отбеляза той. Аз не пътувах в командировки като Макс. Бяхме двама възрастни и едно бебе в миниатюрен апартамент. Не се занимавахме с нищо, освен с работа и не ходехме никъде. Не можехме да си позволим дори вечеря и кино. Може би Макс наистина иска Джули да е свободна и изцяло на негово разположение, когато се прибере у дома.

— Според мен това е само оправдание, така че да не й се налага да се грижи за детето. Джули предпочита да ходи в града, за да се среща със сестрите и приятелите си.

— Вероятно ще се влюби в бебето, когато го види — каза Джейкъб с оптимизъм. — И с нас стана така.

Той се усмихна, когато си припомни най-прекрасното време в живота им.

— Искам да им гостувам и да прекарвам време с внучето си, но не желая онези жени да ми се месят.

Еманюел смяташе наетите от Джули бавачки за студени и сковани. Беше ги видяла, когато един ден посети снаха си в Гринич. Жените бяха от скъпа агенция и изглеждаха професионално. Сестрата дори носеше бели чорапи с бялата си униформа, както и колосано сестринско кепе.

— Това е различен от нашия свят — тихо каза Джейкъб.

В далечното минало гувернантките бяха нещо общоприето, а и той самият бе отгледан от строга немска бавачка.

Джули им каза, че бе решила да не кърми. Това щеше да й попречи да е свободна за мъжа си, а не искаше нищо да застава между тях. Денят на труда наближаваше и тя вече нямаше търпение бебето да се роди. Настъпи страхотна жега и тя се оплакваше, че й тежи ужасно да разнася огромния си корем, а и не можеше да прави нищо друго, освен да седи в басейна в дома на родителите си. Макс все още пътуваше, но бе обещал да намали темпото няколко дни преди датата за раждането. Той искаше да проведе колкото се може повече от планираните си срещи сега, в случай че бебето закъснееше. Но Джули бе много активна през цялата бременност и лекарят й не мислеше, че раждането ще се забави. Тя беше млада и здрава и докторът очакваше лесно раждане. Макс бе обещал да присъства. Беше обещал и че ще ходи на курсове по „Ламаз“ заедно с Джули, за да й помогне при раждането, но никога не беше в града на определените дати, затова една от сестрите й я придружаваше. Джули реши, че курсовете бездруго няма да й помогнат, и държеше да получи болкоуспокоителни. А с личния си треньор щеше да започне работа две седмици след раждането. Тя не възнамеряваше да жертва фигурата си заради детето, а и внимаваше да не надебелее.

Две седмици преди определената дата се преместиха в апартамента на Макс в града, за да могат да стигнат бързо до болницата. Джули не искаше да роди в Гринич и продължи да посещава лекаря си в Ню Йорк, след като се преместиха. Срещаше се с приятелки за обед и ходеше на пазар със сестрите си. Вечеря с родителите си в „21“, а седмица преди датата на раждането отиде на купон в „Студио 54“ и танцува повече от час. После получи няколко контракции, но не беше нищо обезпокояващо. Сподели това с Макс на следващия ден, тъй като той бе вън от града в нощта на купона.

— Май трябва да отидем на танци, за да ускорим раждането — пошегува се той. — След две седмици имам важни срещи в Хюстън, на които трябва да присъствам, така че по-добре е синът ни да се появи навреме — каза той, като я потупа по корема.

Фигурата на Джули все още бе слаба и елегантна, с изключение на огромния й корем. Тя продължаваше да носи къси рокли, за да показва краката си. Лицето й беше безупречно красиво. Джули бе въплъщение на младостта и здравето. Дори Еманюел трябваше да признае, че снаха й бе зашеметяваща. Приличаше на кинозвезда и бе лесно да се разбере защо Макс бе омагьосан от нея.

През последните няколко дни преди очакваната дата Джули продължи да купува дрехи и играчки за бебето. Нямаше с какво друго да се занимава, а двете гувернантки чакаха в Гринич. След като детето се роди, Макс щеше да го закара заедно с нея от болницата в „Овощната градина“. Лекарят каза, че ако всичко мине добре, в което той беше сигурен, Джули ще прекара само един-два дни в болницата.

Два дни преди датата Макс се прибра от Детройт и каза, че няма да пътува повече преди раждането. Двамата с Джули се забавляваха чудесно, разхождаха се в Сентрал парк, излизаха на вечеря всеки ден. Да правят секс бе прекалено неудобно и за двама им, а и Макс се страхуваше да не нарани бебето, затова използваха по-нетрадиционни начини, за да си доставят удоволствие един на друг. За неудоволствие на Джули, появата на бебето се забави. Закъсняваше вече два дни, а Макс сутрин провеждаше телефонни конференции у дома, после отиваше в службата. Вече имаше шестима служители, които да му помагат, но бе ужасно зает и Джули се тревожеше, че ще му се наложи да замине отново преди раждането. Той й звънеше на всеки час от службата, за да провери как се чувства и дали има признаци за появата на детето му. В един особено горещ септемврийски ден тя се отегчи и подкара към Гринич, за да поплува в басейна на родителите си. Не каза на Макс къде отива. Майка й се изненада, когато я видя, и й се скара, че бе шофирала, но Джули искаше да си вземе някои неща от къщата и обеща да се върне в града, след като поплува и обядва с майка си. Тъкмо се канеше да отиде в новата си къща, когато неочаквано водата й изтече и тя се паникьоса.

— Мили боже, какво да правя сега, мамо? Макс ще ме убие. Не знае, че съм шофирала дотук.

А и лекарят й беше наредил да не напуска града.

— Обади се на доктора — решително заяви майка й. — Ще те закарам до града колкото се може по-скоро. Раждането вероятно няма да започне през следващите няколко часа. Не става толкова бързо, особено първия път.

Майка й, й подаде купчина хавлии, с които да се увие, и отиде да се облече и да си вземе чантата и ключовете. Джули звънна на лекаря и му съобщи къде се намира и какво бе станало. Не искаше да се обажда на Макс докато не се върнеше в града. Той сигурно щеше да се паникьоса или да се ядоса ужасно, че е шофирала до Кънектикът. Докторът й нареди да отиде веднага в болницата, за да я прегледат. Увери я, че всичко ще е наред, но я посъветва да не губи време.

Джули вече имаше леки контракции, когато се настани в ягуара на майка си, пъхнала хавлиите под себе си, за да не повреди тапицерията. Беше нервна по време на пътуването, но не се случи нищо страшно, а контракциите не бяха по-силни отколкото през последните два часа.

— Страх ме е, мамо — прошепна тя, когато влязоха в града.

Искаше Макс да е до нея и всичко да мине гладко.

— Не се страхувай — усмихна се майка й. — Няма да има проблеми, скъпа. На твоята възраст раждането е фасулска работа. Аз раждах лесно и съм убедена, че и с теб ще е така.

— Бебето изглежда огромно, мамо. А и какво ще правя след това? Нямам представа как да съм майка, нито как да се грижа за дете.

— Ще се научиш постепенно. С всички нас става така. И аз не знаех какво правех, когато сестра ти се роди. Но по някое време майчинският инстинкт се събужда. А и имаш две чудесни гувернантки, които да ти помагат.

— Не искам Макс да смята, че съм идиотка и не знам как да се грижа за детето му. Човек би трябвало да е наясно с тези неща.

Джули се страхуваше от майчинството повече, отколкото от раждането, което й се виждаше ужасно след филмите, изгледани в класовете по „Ламаз“. Сестра й едва не бе повърнала след един от тях и заяви, че категорично не желаела деца, а и Джули започваше да се чувства по същия начин. Всичко звучеше страшно романтично, когато Макс й каза, че иска деца от нея, но откакто забременя, тя умираше от ужас, че не знае какво прави. Обичаше да е съпруга на Макс, но майчинството звучеше адски трудно.

— Повярвай ми, всичко се нарежда от само себе си. Бях по-млада от теб, когато родих сестра ти, и на твоята възраст, когато ти се появи. Обещавам ти, че всичко ще е наред. А Макс ще е прекрасен баща.

Джули кимна. Контракциите й се засилиха, но бяха само на няколко минути от болницата. Тя искаше да звънне на Макс, за да му съобщи новината, но не желаеше той да разбере, че е ходила в Гринич и й се е наложило да си остави колата там. Но пък гувернантките можеха да я откарат от дома на родителите й, а и тя щеше да се прибере след няколко дни.

Стигнаха до болницата след пет минути и майка й влезе в спешното отделение с нея. Джули се обади на Макс докато чакаха лекаря.

— Водата ми изтече — нервно му съобщи тя. — В болницата съм, за да ме прегледат. Добре съм. Имам контракции, но не много силни. Ще ти звънна след прегледа.

— Имам телефонна конференция след десет минути. Но ще я приключа, ако стане нещо важно. Обади ми се, след като се видиш с доктора.

Макс не й предложи да дойде веднага в болницата, тъй като беше зает.

— Става нещо важно! — рязко отговори тя. — Раждам!

Джули едва не избухна в сълзи. Уплаши се и се зачуди в какво се беше забъркала.

— Хайде първо да се уверим в това, за да не идвам напразно — каза той и след минута затвори телефона.

Прегледът беше обезкуражаващ.

— Разкритието ти е само два сантиметра. Далеч си от раждането. Можеш да се прибереш у дома сега и да се върнеш, когато контракциите се засилят. Вероятно няма да е преди късно през нощта. Предполагам, че положението може да се промени след полунощ.

Беше едва три следобед.

— Няма смисъл да висиш в болницата през цялото това време. Прибери се у дома, отпусни се, подремни, не яж много и ми се обади, когато нещо се промени.

Джули звънна на Макс и му предаде разговора, после майка й я закара до апартамента му. Макс каза, че го очаква натоварен следобед, но тя може да му се обади по всяко време. А ако нищо не се случи, той щеше да се прибере към шест-седем часа. Майка й трябваше да се върне в Кънектикът, защото очакваше гости за вечеря. Тя остави Джули пред кооперацията и й се усмихна широко.

— Просто се отпусни. Почини си, ще имаш нужда от сили по-късно. А утре ще дойда да се запозная с внучето.

Тя я целуна и си тръгна, а Джули се качи горе и избухна в сълзи в мига, когато затвори вратата зад гърба си. Все още се страхуваше от това, което й предстоеше. И от раждането, и от детето, което щеше да има завинаги. Не можеше да си спомни защо бе решила, че идеята е добра, но бе искала да направи Макс щастлив, а сега той дори не беше до нея, за да я успокоява. Беше си в службата, както винаги.

Джули се просна на леглото и подремна малко, после стана и си изми косата. Предишния ден бе ходила на маникюр, а сега реши да се гримира преди Макс да се прибере. Той си дойде в седем и половина и донесе китайска храна, но от миризмата й се догади и тя не можа да хапне. Контракциите бяха спрели напълно, но тъй като водата й бе изтекла, тя знаеше, че рано или късно щяха да започнат отново.

Легнаха си, погледаха телевизия, после тя заспа и се събуди към единайсет. Макс гледаше новините. Джули получи такава страховита контракция, че коремът й се превърна в камък и й се стори, че умира.

— Уха, това беше сериозна работа — развълнувано каза той.

Джули се опита да седне, но не успя. После я връхлетя нова, още по-силна болка. Слава богу, не бяха далеч от болницата. Макс й помогна да стане, а тя отиде в банята и повърна, когато получи следващата контракция. Той звънна на доктора и се свърза бързо с него.

— Докторът каза веднага да отиваме в болницата — съобщи Макс.

— Чувствам се ужасно — изплака тя.

Майка й твърдеше, че раждането щеше да е фасулска работа, но не се оказа вярно. Никога преди не бе изпитвала такава зверска болка. Макс й подаде роклята, която лежеше на леглото, и й помогна да се облече. Контракциите се засилваха все повече. Джули се бе превила на две от болка, когато излязоха от апартамента, а докато чакаха таксито, което портиерът повика, тя заплака. Макс я държеше здраво, а портиерът им пожела късмет, когато се качиха в колата и потеглиха. Джули усещаше как бебето се смъкваше надолу с неочаквана бързина. Макс се втурна за инвалидна количка, когато стигнаха до болницата, и се отправиха към спешното отделение. Джули се ококори уплашено към сестрите.

— Имам нужда от лекарства! — изпищя тя. — Някой да ми помогне!

Макс изглеждаше като парализиран, но двете сестри поеха количката от него и посъветваха Джули да се успокои.

— Докторът ви чака и ще ви направим епидурална инжекция веднага щом той нареди — каза сестрата.

— Чувствам се ужасно… къде е той?

Джули изглеждаше отчаяна, а Макс тичаше нервно до нея, хванал ръката й. Вкараха я в родилното отделение, а тя повърна веднага след като я сложиха на леглото, после заплака истерично.

— Умирам — извика тя на съпруга си, който нямаше представа как да й помогне. — Не мога да го направя… моля те…

Джули стисна ръката му като в менгеме, а лекарят влезе след секунди и тихо обясни на Макс, че бебето скоро ще се роди.

Лекарят я прегледа, а тя запищя пронизително между контракциите. Той поклати глава към акушерката, после заговори спокойно на пациентката си. Това бе рутина за него, но не и за Макс, който се чувстваше ужасно докато гледаше как жена му агонизира.

— Джули — ясно каза докторът, — разкритието ти е вече девет сантиметра. След няколко минути можеш да започнеш да се напъваш. Можем да останем тук, а да не те водим в родилната зала, ако искаш. Всичко върви чудесно. Усещам как бебето идва. Справяш се отлично.

— Искам лекарства! — изврещя Джули. — Дайте ми нещо за болката! Не мога да понеса това!

Тя погледна към Макс, който се почувства абсолютно безпомощен.

— Справяш се чудесно — повтори докторът. — Прекалено късно е за инжекция. Раждането е започнало прекалено бързо. Това се случва понякога. Можеш да изтласкаш бебето навън след няколко минути.

Джули получи поредната чудовищна контракция, докато лекарят я преглеждаше, и изпищя сърцераздирателно. Макс стоеше до нея, за да я успокоява, но тя не можеше да търпи дори докосването му. Мъчеха я адски болки.

— Разкритието е вече десет сантиметра — докладва докторът и й нареди да започне да се напъва.

Макс я наблюдаваше, а по бузите му се стичаха сълзи, които не усещаше. Джули се напъна, изпищя и се отпусна на възглавницата. Едната акушерка стоеше до лекаря, другата — до Джули и я окуражаваше. Макс държеше рамената й. Тя се съсредоточи върху напъването и всички я подкрепяха енергично. Джули се напъна с последни сили и бебето най-сетне се появи. Беше красиво момиченце. Макс захлипа, когато видя дъщеря си, и целуна жена си. Джули лежеше и го гледаше замаяно. Лекарят преряза пъпната връв, подаде бебето на акушерката и им честити красивото момиченце.

Увиха бебето в розово одеялце и попитаха Джули дали иска да го подържи. Тя отказа и Макс го пое. Той погледна дъщеря си възхитено, а тя спря да плаче в мига, когато чу гласа му. Джули ги гледаше като напълно непознати.

— Обещахте ми епидурална инжекция — обвини тя доктора.

— Беше прекалено късно, когато дойдохте — отговори той. — Понякога раждането просто минава бързо, особено ако водата ви е изтекла преди няколко часа. Само за минути разкритието достигна десет сантиметра.

От първата остра болка до раждането бяха минали само петдесет и пет минути. Лекарят спомена, че Джули е можела да роди у дома, ако бе изчакала малко по-дълго. Добави, че доста рядко първо бебе се ражда толкова бързо.

— Това беше най-кошмарното нещо, което някога съм преживявала — оплака се тя и погледна Макс в очите, а той се уплаши, че никога нямаше да му прости.

Макс искаше много деца, надяваше се второто да е син, но вече обичаше дъщеричката си. Подаде я на сестрата, седна до жена си и й заговори успокоително. Повтаряше й колко я обича, а тя плачеше. Беше травмирана от раждането и дори не искаше да види бебето.

Макс отиде в отделението, за да подържи дъщеричката си докато почистваха Джули, а акушерката му обясни, че понякога това се случва.

— Жените не очакват да е толкова тежко и не желаят да видят бебето в началото, но после се съвземат и приспособяват към майчинството. Трудно е, когато се случи толкова бързо и имат чувството, че всичко е извън контрол.

Той кимна и остана при Джули още около час. Накрая тя заспа, упоена от инжекцията, която й направиха. Макс се прибра у дома, за да поспи. Преди да си тръгне, отново се отби да погледне бебето. Никога не беше виждал нещо така прекрасно. Още преди седмици бяха избрали името. Дъщеря им щеше да се казва Елен Франсоаз на имената на майката и сестрата на Еманюел, както повеляваше еврейската традиция. Джули нямаше нищо против. Каза, че името й харесва.

Когато се прибра у дома, Макс си легна и се замисли за всичко преживяно тази вечер, колко тежко бе за Джули, колко страшно му се бе сторило за няколко минути, колко красиво беше бебето им и колко го обичаше. Докато се унасяше, той промърмори молитва. Молеше се дъщеря му да има щастлив и дълъг живот, а Джули да прости бързо и на двама им.