Ан Маккафри
Драконова песен (14)

Глава 13

Защо си тъй печален менестреле?

Нима не е забавна песента?

Защо трепери твоят глас и пръстите са бавни.

А, щом погледът ти срещне моя

Избягва го…

Когато Менолли разбра, че Т’геллан съвсем е забравил обещанието си да се върне за нея, тя бавно се спусна долу и по горещия пясък на Люпилната Площадка се запъти към изхода.

Там вече я чакаше Красавица, затъжила се за ласки. Миг по-късно се появиха и останалите гущери, и чирикайки тревожно, започнаха да се вият около Менолли, поглеждайки изплашено навътре — да не би Рамот да е наблизо.

Макар разстоянието, което трябваше да се премине по пясъка да не беше голямо, горещината бързо проникна през тънките подметки на чехлите й и когато най-после момичето стъпи на по-прохладната земя на чашата на Уейра, острата болка в краката я застави да спре. Тя приседна, подпря се на стената и зачака болката да премине поне малко. Гущерите се скупчиха около стопанката си. Хората вече се бяха събрали около кухненската пещера, далеч от другата страна на чашата на Уейра и никой не я забеляза, от което тя само се зарадва — чувстваше се толкова глупава и нищожна. Пътят до кухнята не беше кратък, но макар и бавно, щеше да се добере до там.

Откъм долината се чуваха изплашените крясъци на животни — Рамот се рееше във въздуха и избираше поредната си жертва. Менолли си спомни, как една от жените спомена, че кралицата не е яла вече десет дни, и това изглежда оказваше влияние на и без това сприхавия й нрав. На брега на езерото хлапетата хранеха и къпеха своите дракончета, а по-възрастните ездачи им показваха, как правилно да мажат нежната кожа на питомците си, за да не се напука. Белите туники на момчетата се открояваха сред блестящите зелени, сини, кафяви и бронзови кожи. Младата кралица, заедно с двама бронзови се беше разположила малко встрани от основната маса. Само бялото драконче не се виждаше никъде.

На корнизите на Уейра надвиснали над чашата, се бяха излегнали дракони, решили да хванат това, което беше останало от късното следобедно слънце. В ляво от кралския уейр, Менолли забеляза бронзовия Мнемент. Той седеше на задни лапи и наблюдаваше как партньорката му ловува. От кралския уейр излезе някакъв мъж и се спусна по стълбите. Над хорската глъч се извиси звънкият глас на Фелена и привлече вниманието на момичето обратно към кухненските пещери. Там ездачите поставяха масите за вечерното пиршество. Ярките им, празнични туники изпъкваха сред по-скромните одеяния на холдърите и занаятчиите, които се бяха сбили в няколко групички и почтително чакаха.

Мъжът, който излезе от кралския уейр вече се спусна в подножието на чашата. Менолли разсеяно следеше как той крачи към нея. Двете огнени гущерчета Леля Едно и Леля Две се спуснаха към нея, бърборейки на техния си език за нещо, което ги беше развълнувало и се гушнаха нежно в скута й, просейки си ласка. Менолли виновно си помисли, че в суматохата е забравила да намаже кожата им с мас.

— Имаш две зелени? — попита нечий учуден глас. Менолли вдигна очи и видя пред себе си висок мъж, който я гледаше с дружелюбен интерес.

— Да, тези двете са мои. — Отвърна момичето и прибра ръката си, за да може той по-добре да разгледа питомците й. — Обичат да ги чешеш над веждите, ето така, внимателно, показа тя.

На дългото лице на непознатия грейна добродушна усмивка. Той се отпусна на едно коляно и започна да гали Леля Две, която замърка и замижа от удоволствие. Тогава Леля Първа настойчиво изсвирука и ревниво започна да драска с нокти рамото на Менолли, искайки своята порция ласки.

— Я се спри, нагло същество!

Красавица, а след нея Здравеняка и Гмуркача така яростно започнаха да се карат на зеленото гущерче, че то, горкото, предпочете да се махне.

— Не ми казвай, че кралицата и двата кафяви също са твои? — попита стреснато мъжът.

— Страхувам се, че да.

— Тогава, ти си Менолли! — каза той, изправяйки се и направи толкова изтънчен поклон, че тя се смути и изчерви. — Лесса току-що ми каза, че мога да получа две яйца от люпилото, което си открила. Да знаеш, имам слабост към кафявите, макар и от бронзов не бих се отказал. Разбира се и зелените, като тази дама — той така лъчезарно се усмихна на наблюдаващата го Леля Две, че тя благосклонно изгугука, — също са прелестни създания. Но това не означава, че ще възразя срещу син.

— Нима не искате да получите кралица?

— Е, това би били нескромно от моя страна, — той замислено поглади брадичката си и лукаво присви очи. — Макар че, като се замисля, моят помощник Сибел, за когото е предназначено второто яйце, би трябвало да получи кралица, а аз… А, впрочем… — Непознатият разпери ръце, показвайки, че предоставя всичко на случая. — Ти чакаш ли някого тук? Или се боиш, че суматохата долу, от другата страна на чашата, може да дойде прекалено много за твоите приятели?

— Аз трябва да отида там — трябва да обърна яйцата, те са в топлия пясък до огнището. Само, че Т’геллан, който ме докара на Люпилната Площадка ми каза да го чакам…

— А самият той съвсем те е забравил? Нищо чудно, след днешните вълнения. — Непознатият се изкашля и й протегна ръка. Менолли с радост прие помощта — сама нямаше да може да стане.

Мъжът направи няколко крачки, преди да забележи, че тя изостава от него. Той вежливо спря и я изчака. Менолли се постара да се забърза, но едва успя да направи три крачки и под петата й попадна остро камъче. Тя неволно изохка. Красавица закръжи над главата й, крещейки сърдито. Към нея се присъединиха Здравеняка и Гмуркача.

— Подпри се на ръката ми. Сигурно прекалено дълго си ходила по горещия пясък. Впрочем, не, почакай. Ти, разбира се си висока, но по костите ти няма много месо.

Менолли даже не успя да възрази, когато непознатият я взе на ръце и понесе през чашата на Уейра.

— И кажи на своята кралица, че ти помагам, — помоли се той, когато Красавица му налетя и разроши сивеещите му коси. — Не, като се замисля, все пак ще предпочета зелена.

Красавица беше прекалено развълнувана, за да вслуша в увещанията на Менолли, така че, на момичето се наложи да маха с ръце над главата на непознатия, за да го защити от ноктите на малката кралица. И не беше учудващо, че тяхното появяване в кухненската пещера привлече всеобщото внимание. Но всички почтително им правеха път и се кланяха с такова уважение, че Менолли се замисли, кой ли е нейният спътник. Туниката му беше от сив плат само със синя лента, така че трябваше да е някакъв менестрел, вероятно от Форт Уейр, ако се съди по жълтата емблема на ръката.

— Какво стана, Менолли? Краката ли те заболяха? — разтревожи се, появилата се сякаш изпод земята Фелена. — Нима Т’геллан те е забравил? Само вятър му вее в главата! Колко любезно от ваша страна майсторе, че й помогнахте.

— Не ми беше трудно, Фелена. Затова пък разбрах, кой е главният отговорник за яйцата на огнените гущери. Но ако случайно ти се намира чаша вино… Че съвсем ми пресъхна гърлото.

— Вече мога да застана на крака, наистина мога — забезпокои се Менолли — нещо в поведението на Фелена й подсказваше, че този човек е твърде важен, за да мъкне на ръце млади куци момичета. — Фелена, честно, опитах се да го спра.

— Просто аз, както винаги, постъпвам със свойственото за мен великодушие, — заяви непознатият. — И спри да мърдаш, — смъмри той момичето. — И без това ми е тежко.

Фелена, която го водеше към масата, под която беше кошницата с яйцата, прихна щом чу тази само похвала.

— Както винаги, вие сте непоносим, майстор Робинтън. Но си заслужихте виното, честна дума, заслужихте си го. Сега Менолли ще ви избере най-хубавите яйца. Тя сигурно знае, кое яйце е на кралица.

— След като кралицата й едва не ми издра очите, ще предпочета всеки един друг цвят, за мое собствено спокойствие. А сега, Фелена, бъди добра и ми донеси вино, колкото се може по-бързо. Просто изнемогвам от жажда.

Докато той внимателно слагаше Менолли на стола, в ушите на момичето отекваха закачливите думи на Фелена — „Вие сте непоносим, майстор Робинтън… непоносим, майстор Робинтън“… — Тя невярващо се втренчи в своя спасител.

— Какво има, Менолли? Да не съм се изцапал, докато мъкнех „някои“ тежки неща? — Той изтри челото и бузите си, и внимателно огледа дланите си. — О, благодаря ти Фелена, ти ми спаси живота. Още малко и езикът ми щеше да се залепи за небцето. За твое здраве млада кралице, благодаря за твоето благоволение. — Вдигна чашата си към Красавица, която зае мястото си на рамото на Менолли, здраво обви опашката си около шията й и му хвърли злобен поглед.

— Е, какво ти стана? — попита любезно той.

— Вие сте Главният менестрел?

— Да, аз съм Робинтън — небрежно отговори той. — И мисля, че имаш нужда от чаша вино.

— Не, не трябва да пия вино! — Менолли замаха с ръце. — Веднага ще почна да хълцам, а след това ще заспя.

Тя не искаше да каже точно това, но някак си трябваше да обясни неучтивия си отказ. Внезапно момичето се сети, че цялата й блуза е в петна, краката й в пясък, косата — рошава… Да, не така си представяше първата си среща с Главния менестрел на Перн. Съвсем се сконфузи и наведе глава.

— Винаги съм препоръчвал първо да се яде, а после да се пие — с най-любезен тон каза майстор Робинтън. — Уверен съм, че точно в това е половината от проблема ти — добави той и се провикна. — Фелена, детето вече почти припада от глад!

Менолли отрицателно заклати глава, но Фелена вече подвикна на минаващото наблизо хлапе да донесе клах, хляб и чиния с варено, нарязано месо. Докато нареждаха масата, момичето в смущение почти напъха носа си в чашата, духайки в горещия клах.

— Може ли един гладен човек да се присъедини? — попита майстор Робинтън, престорено жалостиво. Изражението на лицето му беше толкова печално и подкупващо добродушно, че тя за миг забрави своите тревоги и се усмихна на шегата му. — Вечерта ще ми трябват много сили, пък и трябва да положа добра основа за бъдещите питиета — доверително добави той.

Менолли получи усещането, че главният менестрел споделя с нея своите грижи. Но защо ли беше толкова печален и обезпокоен? Нима не всички в уейра бяха щастливи днес?

— Нека сложим няколко къса месо към това парче превъзходен хляб. — Робинтън накара гласа си да звучи като на треперещ, раздразнен, стар чичо. — А след това — у менестрела се върна звучния му баритон, — ще го полеем с чаша чудесно бенденско.

Смаяна, Менолли наблюдаваше, как той става — с хляба и месото в едната ръка, и чаша вино в другата, с достойнство се покланя, и… си тръгва.

— Майстор Робинтън, а яйцата…

— После, Менолли, ще дойда за тях по-късно.

Момичето объркано го изпроводи с поглед. Главата му, извисяваща се над тълпата се мярна в противоположния край на пещерата и окончателно изчезна сред гостите. Тя с ужас осъзна, вече никога няма да има възможност да пита Главния менестрел за песните си. Може би майка й и баща й бяха прави — песните й бяха само детска измислица, прекалено незначителна, за да бъде представена пред такъв човек, като майстор Робинтън.

Красавица изчурулика тихо и я погали с крило по главата. Здравеняка се спусна от корниза и кацна на рамото й. Потърка носа си в ухото й и замърка успокояващо.

Така я завари Миррим и Менолли, се откъсна от не съвсем веселите размисли и намери сили да раздели радостта на приятелката си.

— Много се радвам за теб, Миррим! Виждаш ли, колко хубаво се получи!

Ако Миррим, независимо от трудностите и тревогите си, се държеше храбро, нима тя, Менолли, за която приятелката й беше направила толкова много, няма да може да последва примера й?

— Видя, нали? Ти беше на Люпилната площадка? Бях направо ужасена, не забелязвах нищо около мен. — Миррим направо светеше от радост, на лицето й нямаше и следа от предишната тъга. — Успях да убедя Брекке да хапне. От дни не беше слагала нищо в устата си. И тя ми се усмихна, Менолли. Тя ми се усмихна и ме позна. Тя ще бъде напълно наред. И Ф’нор изяде всички парчета от печения уерр, които му донесох. — Тя се изкикоти палаво, като обикновено момиче, а не като Мирим държаща се като Фелена или Манора.

— Измъкнах за него най-добрите парчета от маринованите гърди на уерра. И знаеш ли, той изяде всяко парче! Сигурна съм, че ще се наяде до пръсване и на празника. Тогава му казах да заведе горкия Кант, за да го нахрани, защото драконът му е станал почти прозрачен от глад. — Гласът й се сниши благоговейно. — Кант се опита да защити Уорън от Придит, нали знаеш. Можеш ли да си представиш? Кафяв, да защитава кралица! Това е, защото Ф’нор много обича Брекке. И сега всичко е наред. Добре е и наистина всичко е наред. Та, сега, разказвай!

— Какво да ти разказвам?

Миррим нетърпеливо се намръщи.

— Разкажи ми, какво се случи, когато Брекке се появи на Люпилната площадка. Нали ти казах, че от страх не виждах нищо наоколо!

Менолли послушно заразказва. Наложи се да повтаря някои моменти, докато не отговори на всички въпроси, с които я засипа приятелката й. И после попита:

— А сега ми обясни, защо всички толкова се разстроиха, когато Джаксъм Впечата бялото драконче? Та той му спаси живота. Щеше да загине, ако момчето не беше разбило черупката и не беше прерязало ципата.

— Какво? Джаксъм е Впечатал дракон? Не знаех! — очите на Миррим се разшириха в потрес. — Какъв ужас! Как му е хрумнало да направи такова нещо?

— Ужасно? Но защо?

— Защото той трябва да стане Лорд на Холд Руат, ето защо!

Менолли не разбра, защо приятелката й толкова се разпали и я попита.

— Разбери, не може да бъдеш едновременно Лорд на Руат и ездач! Нима на нищо не са те научили в твоя морски холд? Впрочем, тук срещнах менестрела от Полукръглия — Елгион, май така се казва? Да му кажа ли, че си тук?

— Не! В никакъв случай!

— Добре, добре, не се пали толкова! — и с тези думи Миррим се оттегли възмутена.

— Менолли, нали не ми се сърдиш? Съвсем забравих, че трябва да се върна за теб. — Момичето още не беше успяло да дойде на себе си и към масата й се приближи Т’геллан. — Главният ковач каза, че му се полагат две яйца. Не може да остане до края на пира, така че ще трябва да приспособим нещо, в което да ги сложи, за да ги вземе със себе си. Да, и за останалите също. Не, не ставай. Ето той — ездачът повика едно от прислужващите момчета — ще бъде твоите крака.

Така че, по-голямата част от вечерта Менолли прекара в кухненската пещера, правейки кожени чувалчета, в които безопасно да пренасят яйцата. Но и до тук се носеше ехото веселящия се Уейр. Струваше й доста усилия, за да започне да се наслаждава на отново на музиката. Пирът в чест на Впечатването озвучаваха пет менестрела — двама барабанисти и трима гайдари. Даже й се стори, че различава силния тенор на Елгион. Но надали щеше да му дойде на ум да я търси в кухненската пещера.

Гласът му я накара за миг да заскучае за солените ветрове и мириса на морския въздух. И за пещерата, където беше прекарала толкова дни и нощи. Но само за миг. Сега нейното място беше в Уейра. Краката й съвсем скоро щяха да оздравеят и вече нямаше да е като старица, която вечно седи преди край огъня. Но какво можеше да върши в Уейра? Фелена имаше предостатъчно готвачи, а и надали често можеше да й се падне случай да сготви риба, при положение че ездачите предпочитаха месо. А, за съжаление, единственото нещо, което владееше до съвършенство е да чисти риба. Не, за музика вече не трябваше да мисли. Все ще се намери някаква работа…

— Ти ли си Менолли? — попита я един мъж, който нерешително се приближи.

Момичето вдигна очи и видя разпозна един от миньорите, които седяха до нея по време на Впечатването.

— Аз съм Никат, Главният миньор от холд Кром. Госпожа Лесса ми позволи да взема две яйца. Зад неловката му скованост, Менолли усети лошо прикрито нетърпение — майсторът бързаше да получи въжделените яйца.

— Ето ги тук, господине — приветливо се усмихна момичето и му посочи поставената под масата кошница.

— Виждам, че не искаш да рискуваш. — Майсторът се отпусна. — Погрижила си се да са в безопасност.

Помогна й да качи кошницата върху масата и тревожно загледа, как тя разгребва пясъка и вади първото яйце.

— А може ли яйце на кралица? — внезапно попита той.

— Майстор Никат, нали Лесса ти обясни, че яйцата на гущерите не се различават едно от друго. Така че не може предварително да се каже кое какво е — присъедини се към разговора току–що дошлият Т’геллан, за голямо облекчение на Менолли. — Разбира се, може би Менолли знае…

— Така ли? — Главният миньор с подозрение погледна момичето.

— Нима не се чул, че е впечатала девет огнени гущера?

— Девет? — майстор Никат се намръщи и Менолли лесно прочете мислите му — някакво си момиче има девет, а на главния миньор само два!

— Менолли, я избери две от най-хубавите за майстор Никат! Не можем да допуснем той да си тръгне разочарован! — Т’геллан произнесе това със съвършено непроницаема физиономия, но Менолли забеляза веселието в очите му.

Тя поддържа играта му и със сериозен вид започна да сортира яйцата, като се преструваше, че търси най-доброто, макар да знаеше, че кралско яйце ще получи само майстор Робинтън.

— Ето, майсторе. — Тя връчи на Главния миньор пухкава торбичка със скъпоценно съдържание. — Съветвам ви да го сложите до гърдите си, под ризата, когато се връщате у дома си.

— А какво трябва да се прави после? — смирено попита майстор Никат, притискайки торбичката към гърдите си с две ръце.

— Бих направила като правим тук — дръжте ги по-близо до огън, в здрава кошница, засипани с топъл пясък или завити в кожа. Стопанката на Уейра каза, че яйцата ще започват да се пропукват в близките седем дни. В момента, когато мъничетата разбият черупките, трябва веднага да започнете да ги храните. Нека да ядат, доколкото поемат. И през цялото време разговаряйте с тях. Много е важно… — Момичето заекна, чудейки се как да обясни на този, суров на вид човек, че огнените гущери трябва да почувстват цялата ти любов и топлота…

— Трябва непрекъснато да ги успокоявате — на тях ще им е страшно, когато се появят на белия свят. Днес вие сам видяхте новоизлюпените дракончета. Галете мъничетата, ласкайте ги… — майстор Никат кимаше в съгласие, запомняйки наставленията. — Трябва да ги къпете всеки ден и да мажете кожата им. Иначе тя ще започне да се напуква и лющи. Ако пропуснете, могат да получат болезнени рани — ще почнат да се чешат…

Майстор Никат с недоверие погледна Т’геллан.

— Менолли прекрасно знае, как да се грижи за гущерите — каза ездачът. — И даже успя да ги научи да й пригласят, когато пее…

Но безгрижната забележка, не зарадва Главния миньор.

— Песните са си песни, а как трябва да ги накараш да се връщат при стопанина си?

— Тя трябва сами да поискат да го направят — каза твърдо Менолли, с което обезкуражи миньора.

— Най-важното е да усещат любов и доброта — уверено подхвана Т’геллан. — Но, виждам, че Т’гран вече ви очаква, за да ви достави обратно в Кром.

Той съпроводи майстора навън, но след минутка се върна усмихнат.

— Мога да се обзаложа на нова камизола, че няма да удържи огнения гущер. Саможивец е той. Глупав стар пън!

— Напразно му каза, че съм научила гущерите да пеят.

— Защо пък напразно? — учуди се ездачът. — Миррим отдавна има гущери, но в главата й такава мисъл не й е минавала! Затова и казах… Да, майсторе, Ф’лар каза, че ви се полага яйце, — обърна се той към новия посетител.

Така мина вечерта. Щастливите холдъри и занаятчии бързаха да получат драгоценните яйца от Менолли. И накрая в кошницата останаха само яйцата предназначени за майстор Робинтън. На момичето вече й се повдигаше от коментарите на Т’геллан, че е научила питомците си да пеят.

За щастие, никой не изяви желание тя да продемонстрира своето изкуство — уморените гущерите се бяха свили на стрехите и не биха заменили съня си дори за цялото ликуване и празненство царящо тази вечер в Бенден.

 

 

Менестрелът Елгион от душа се наслаждаваше на пиршеството. До тази вечер, той даже не си представяше, каква скука е животът в Полукръглия. Разбира се, Янус беше добър човек и отличен морски управител, ако се съдеше по уважението, което изпитваха към него холдърите. Но главният му талант беше да лишава околните от малките им радости.

Днес, докато наблюдаваше как момчетата Впечатваха драконите, той твърдо реши: ще направи всичко възможно да намери люпило с яйца на огнени гущери. Това щеше поне малко да развее скучното му битие в Полукръглия. И щеше да се погрижи Алеми също да получи яйце. От разположилите се наблизо ездачи, менестрелът дочу, че яйцата, които днес ще получат щастливите избраници, са намерени от Т’геллан на крайбрежието, в околностите на Полукръглия. На Елгион му се искаше да поговори с него, когато бронзовият ездач го взе от холда, за да го закара в Бенден, но имаше още двама пътника и се наложи да отложи разговора. А след Излюпването, ездачът не се беше появявал пред очите му. Добре де, все щеше да се отвори случай за нова среща.

Внезапно, бенденският менестрел Охаран повика Елгион, за да посвирят заедно на китара за развлечение на гостите.

И когато менестрелите, към тях се присъединиха още няколко, приключваха поредната песен, се появи Т’геллан, който помагаше на някакъв занаятчия, да се качи на зелен дракон.

Елгион се огледа и забеляза, че гостите вече се разотиват. Трябваше да поговори с Т’геллан, а после и с Главния менестрел.

— Приятел, може ли за малко? — обърна се той към бронзовия ездач.

— А, Елгион! Дай да ударим по една чаша вино, че от приказки съвсем ми пресъхна гърлото. Имам чувството, че тия „избрани“ са с дървени глави и не схващат нищо. И огнените гущери няма да им помогнат.

— Чух, че ти си намерил гнездото. Да не е в тази пещера на Драконовите камъни?

— Не, малко по-далече, на брега.

— Значи в пещерата нямаше нищо? — в гласа на Елгион прозвуча толкова силно разочарование, че ездачът продължително го изгледа.

— Зависи какво си очаквал да намериш. А какво още според теб е трябвало да има там?

Менестрелът се поколеба за миг — дали няма да предаде доверието на Алеми, ако сподели? Но, в края на краищата, тук беше засегната и честта на неговия занаят. Трябваше задължително да разбере, дали звуците, които тогава беше чул са мелодия от свирка.

— В същия ден, когато с Алеми забелязахме пещерата от лодката, ми се стори, впрочем, мога да се закълна, че над морето се носеше звуци от свирка. Но Алеми ме увери, че това е вятърът, който свири в кухините на скалите, макар тогава да нямаше вятър.

— Сбъркал е — възрази Т’геллан, решил да подразни менестрела. — Ти наистина си чул звук от свирка. Намерих я, докато претърсвах пещерата.

— Намерил си свирката? А този, който е свирил на нея?

— Може би е по-добре да седнеш? Защо се вълнуваш толкова?

— Къде е музикантът?

— Тук, в Бендън!

Елгион се отпусна на скамейката. Видът му беше толкова нещастен и разочарован, че Т’геллан сметна, че е по-добре да се въздържи от още шеги.

— Помниш ли деня, когато те спасихме от Нишките? Тогава и Т’гран доведе някого.

— Онова момче?

— Оказа се, че не е момче, а момиче. Менолли. Тя е живяла в тази пещера… Ей, какво ти става?

— Менолли? Тя е тук? Жива? Къде е Главният менестрел? Трябва незабавно да говоря с него! По-бързо, Т’геллан, помогни го да намеря!

Вълнението на Елгион се предаде и на ездача и той с леко недоумение се присъедини към търсенето. И тъй като беше с една глава по-висок от младия менестрел, скоро откри майстор Робинтън — двамата с Манора седяха встрани от всеобщото веселие и тихо си говореха.

— Майсторе! Най-накрая я намерих! — извика Елгион и се втурна към него.

— Нима? Намерил си единствената си любов? — добродушно попита Главният менестрел.

— Не! Намерих ученика на Петирон.

— Но тогава, защо казваш, че си я намерил? Нима ученикът на стареца е момиче?

Елгион беше доволен от изумлението на Главния менестрел, сграбчи го за ръката, готов да го повлече насила да я търсят.

— Тя е избягала от морския ход, защото са й забранявали да съчинява музика. Тя е сестрата на Алеми…

— Говориш за Менолли? — попита Манора, преграждайки пътя им.

— Менолли? — Робинтън направи знак на Елгион да замълчи. — Това прекрасно дете с деветте огнени гущера?

— Какво искате от Менолли, майстор Робинтън? — гласът на Манора прозвуча толкова строго, че Главният менестрел я изгледа с изненада.

— Моите дълбоки уважения, Манора, — отговори той. — Старият Петирон ми изпрати две песни, които, по негови думи, е написал неговият чирак. Две от най-красивите мелодии, които съм чувал през всичките тези Обороти, откакто се занимавам с музика. Питаше ме, дали са добри… — Робинтън страдалчески вдигна очи към небето. — Веднага му пратих отговор, но старецът беше починал. Когато Елгион пристигнал в Полукръглия, намерил писмото неразпечатано. А чиракът бил изчезнал. Морският управител му разказал някаква мътна и объркана история за храненик, който се бил върнал в холда си. Какво те разтревожи толкова, Манора?

— Менолли. Зная, че нещо я е пречупило, но не мога да разбера какво точно. Може би причината е, че вече не може да свири. Миррим сподели, че има ужасен белег на лявата си длан.

— Може да свири! — едновременно възкликнаха Елгион и Т’геллан.

— Чух, как от онази пещера се разнасяха звуци от свирка — добави Елгион.

— А аз видях, как тя прибра тази свирка, когато разчиствахме пещерата — обади се и Т’геллан. — И, освен това, тя е научила гущерите си да пеят!

— Охо! — в очите на майстор Робинтън проблесна интерес и той решително закрачи към кухненската пещера.

— Само по-внимателно, — предупреди Манора. — Към това момиче е необходим особен подход.

— Да, усетих, когато разговарях с нея през днес. Сега разбирам, какво я е притеснявало. Как да подходя, за да не я изплаша? — Главният арфист се намръщи и се взря в Т’геллан толкова дълго, че бронзовият ездач се зачуди какво е сгрешил.

— Откъде знаеш, че е научила огнените си гущери да пеят?

— Сам ги чух, как подпяваха на нея и на Охаран вчера вечерта.

— Х-м-м… много интересно. — Ето какво ще направим, приятели…

 

 

Повечето гости се разотидоха, но Менолли, въпреки умората си, продължаваше да седи на масата в ъгъла. Главният менестрел все още не беше дошъл да вземе яйцата си. Момичето реши, че каквото и да става, ще дочака майстор Робинтън. Той беше толкова мил! Припомни си подробности от срещата им. Все още не можеше да повярва, че самият Главен менестрел на Перн я носеше на ръце… нея… Менолли, стопанката на девет огнени гущера.

Тя подпря лакти на масата и уморено отпусна глава върху ръцете си. Усети грубия белег на дланта си с лявата си буза, но нямаше сили да обърне внимание.

Отначало не чу музиката веднага — мелодията звучеше толкова тихо, сякаш Орахан свиреше само за себе си на съседната маса.

— Хайде да попеем заедно, Менолли — тихичко предложи бенденският менестрел.

Тя вдигна поглед и видя, как той сяда до нея. Какво пък, нямаше нищо лошо в това да попее малко. Така щеше да остане будна докато дойде майстор Робинтън. Красавица и Здравеняка се събудиха, щом чуха гласа й, но Здравеняка само се поразмърда раздразнено и пак задряма. Красавица обаче кацна на рамото на момичето и красивите й сопранови трели се смесиха с гласа на Менолли.

— Изпей още един куплет, Менолли — каза Манора, излизайки от сенките на тъмната пещера.

Тя седна на стола срещу нея, изглеждаше уморена, но някак спокойна и доволна. Охаран удари по струните и започна втория куплет.

— Скъпа моя, имаш толкова успокояващ глас — каза Манора, когато последният акорд заглъхна. — Изпей ми още една песен и след това си тръгвам.

Менолли не можа да откаже и въпросително погледна Орахан.

— Нека да изпеем тази — предложи менестрелът и без да сваля очи от Менолли, взе първия акорд.

Това беше толкова позната мелодия — имаше толкова заразителен ритъм… Но щом започна да пее, момичето разбра, защо мелодията се оказа толкова позната. Менолли беше уморена и съвсем не очакваше такъв капан от Орахан и още по-малко от Манора. Това беше една от двете песни, които беше записала по молба на Петирон и които той беше изпратил на Главния менестрел.

Тя се заколеба и замълча.

— Не спирай да пееш! — каза Манора. — Мелодията е толкова прекрасна.

— Може би, тя сама трябва да изсвири собствената си песен — каза Главният менестрел, който стоеше в сянката зад нея. Той пристъпи напред и й подаде китарата си.

— Не, не! — Момичето се приповдигна, криейки ръце зад гърба си.

Красавица сърдито изпищя и обви опашката си около врата на Менолли.

— Моля те. — Главният менестрел я погледна с молба в очите. — Изсвири я… заради мен.

От тъмната зала се появиха още двама — ухиленият до ушите Т’геллан и… Елгион! Той откъде беше узнал? Менестрелът също сияеше радостно. Смутената Менолли се обърна и закри лицето си с ръце. Как ловко я бяха разкрили!

— Няма повече от какво да се страхуваш, дете! — побърза да се намеси Манора. Хвана Менолли за ръката и внимателно я накара да седне обратно на стола. — Тук нищо не те заплашва. Нито теб, нито редкия ти музикален дар.

— Но аз вече не мога да свиря… — момичето протегна лявата си ръка дланта нагоре. Робинтън я пое с двете си ръце и гладейки я внимателно започна да разглежда белега.

— Ти можеш да свириш, Менолли, каза тихо той, без да отклонява от нея пронизителния си поглед, а пръстите му гладеха дланта й, сякаш беше уплашен огнен гущер. — Елгион те е чул, когато си свирила в пещерата.

— Но… аз съм момиче… — едва чуто произнесе тя. — А Янус каза…

— Що се отнася до това — нетърпеливо я прекъсна Главният менестрел, макар очите му все още се усмихваха. — Ако Петирон се беше се беше сетил дори само да ми намекне, че в това е проблемът, щеше да ти спести многото мъка и тормоз, който си преживяла, а и на мен — претърсването на целия Перн, за да те търся. Нима не искаш да станеш менестрел? — Робинтън го произнесе толкова тъжно и печално, че Менолли побърза да отвърне.

— О, да, да. Искам! Музиката за мен е най-важното нещо на света…

На рамото й Красавицата изчурулика сладко и Менолли рязко си пое дъх притеснена.

— А сега какво има? — попита Робинтън.

— Имам огнени гущери. Лесса каза, че принадлежа на Уейра.

— Лесса няма да толерира девет пеещи гущера в нейния Уейр. — Каза менестрелът с глас, който не търпеше възражения. А, освен това, тяхното място е в моята гилдия, Гилдията на менестрелите. И трябва да ме научиш на някои трикове, моето момиче. — Усмихна се той с весели искри в очите си, на което тя се усмихна плахо.

— А сега… — размаха пръст с престорена сериозност Робинтън. — Преди да измислиш нови доводи, причини и догадки, приготви ми яйцата, събери си каквото имаш и да се отправяме в Гилдията.

Ръката му стисна успокоително нейната, а благият му поглед я подтикнах да се съгласи. Всички й съмнения и страхове на се разтвориха за миг.

Красавицата изписка, освобождавайки врата на Менолли от задушаващата хватка на опашката си. Изписка отново, разбунвайки останалата част от дремещото си ято, и гласът й като ехо повтори радостта на Менолли. Момичето бавно се изправи, опирайки се на ръката на Главния менестрел за подкрепа и увереност.

— Ще дойда с вас, майстор Робинтън — каза тя, без да сдържа радостните си сълзи.

И деветте огнени гущера зачуруликаха в съгласие.