Ан Маккафри
Драконова песен (13)

Глава 12

Ездачо, в този свят на мрак,

В ледени места,

Подари ми поглед влюбен

По-горещ от моя…

На следващата сутрин Мирим събуди Менолли на разсъмване. Тя махна нетърпеливо към огнените гущери, които изсъскаха гневно, докато Мирим безцеремонно разтърси господарката им.

— Събуди се, Менолли! В кухнята всеки чифт ръце струва колкото кило злато. Днес е Рождението, половината Перн ще се събере за празника. Размърдай се, след малко Манора ще дойде да погледне краката ти.

— Ох! Не може ли по-тихо!

— Кажи на Красавица! Ай! Остави ме на мира Красавице, не пипам теб! Успокой се или ще се оплача на Рамот!

За учудване на Менолли, златната кралица престана да напада Миррим, изписка и се заби в далечния ъгъл на стаята.

— За малко да ми изтръскаш душата — оплака се Менолли. Така й се спеше, че не й беше до вежливост.

— Нима не се извиних? А краката ти изглеждат съвсем прилично.

— Днес няма да слагаме дебела превръзка. — Манора беше се появила незабелязано. — Чехлите са достатъчна защита.

Менолли обърна глава — почувства как силните, нежни ръце на Манора въртят стъпалата й насам-натам.

— Да, Миррим, днес ще й направиш тънка превръзка и не забравяй да ги намажеш. Довечера, преди лягане ги свали, за да могат стъпалата да дишат. А с яйцата на гущерите всичко е наред.

След тези думи тя си тръгна и Миррим започна ловко да бинтова стъпалата на приятелката си. След като приключи, Менолли се изправи, за да се облече. Внезапно Миррим шумно въздъхна и рухна на постелята.

— Какво ти стана? — разтревожи се Менолли.

— Използвам свободна минутка, за да си почина, — простена Миррим. — Ти още не знаеш, какво означава Раждането — холдъри и занаятчии се мотаят из целия уейр, пъхат си носовете, където не трябва, плашат драконите и децата, и сами се плашат до полусмърт. А, колко ядат! — Миррим забели очи в отчаяние. — Може да си помислиш, че няколко оборота не са вземали и троха в устата си. А още и… — Миррим прикри лицето си със завивката и зарида.

— Какво се е случило, Миррим? Заради Брекке ли? Наред ли е? Исках да питам, дали ще се опита отново да Впечати кралица? Санра каза, че Лесса се надява…

Менолли се наведе над приятелката си, за да я утеши. Тя самата едва не се разплака от сърцераздирателните ридания на Миррим. Макар заради хлиповете думите на момичето трудно можеха да се разберат, на Менолли й стана ясно, че тя по неизвестно какви причини, не искаше нейната възпитателка да участва в това Впечатване. Брекке беше на границата между живота и смъртта и те бяха длъжни по някакъв начин да пробудят отново желанието й да живее. Да загубиш дракона си беше все едно да загубиш себе си, но Брекке не беше виновна. Тя беше толкова добра, умна и толкова обичаше Ф’нор. Но това кой знае защо беше лошо.

Менолли се замисли за миг и реши да даде на приятелката си да се наплаче. Тя си спомни, че нейните сълзи предишния ден й донесоха облекчение, и тайно се надяваше по-късно у Миррим да се появи повод да поплаче и от радост. Пожела й го искрено.

Дочуха се възмутените писъци на огнените гущери. Завесата се размърда и изпод нея изпълзя Толли — бронзовият на Миррим. Виждайки, че Менолли глади стопанката му по главата, той разпери криле, готвейки се да се хвърли в нейна защита, но от ъгъла пронизително затръби Красавица. Толли сви криле и се отпусна върху края на постелята. Там си и остана, поглеждайки от време на време с подозрение ту към Менолли, ту към Миррим. След няколко секунди се появи и двойка зелени. Те се разположиха на масата и започнаха безмълвно да наблюдават. Красавица, следеше за всички, без да напуска ъгъла си.

— Миррим, тук ли си, Миррим? — от жилищната пещера се донесе гласът на Санра. — Превърза ли вече Менолли? Трябвате ни и двете!

Менолли послушно се изправи. Миррим я хвана за ръката и здраво я стисна. После стана, оправи полата си и излезе от стаята. Менолли я последва.

Оказа се, че Миррим изобщо не бе преувеличила — потънаха в работа до шия. Слънцето тъкмо беше изгряло, но главните готвачи отдавна бяха на крака — на дългите маси пускаха пара малки хлебчета, мекици, кифли. Двама мъже набиваха на шиш огромно парче месо, край печките се суетяха жени, които скубеха и пълнеха птици.

Някой беше поставил малка масичка над кошницата с яйцата на гущерите, за да не ги блъснат и съборят в суматохата. Менолли грижовно ги опипа — бяха топли, покрити с пясък от всички страни. Така я завари Фелена.

— Хайде, яж по-бързо! Знаеш ли, как се приготвя нещо вкусно със сушена риба? Или ще помагаш в рязането на корени?

Менолли без колебание се зае с рибата и Фелена започна да я пита, какви продукти ще трябват. Наистина, след като разбра колко риба ще трябва да приготви, момичето се замисли. Тя и не предполагаше, че на Излюпването ще се съберат толкова хора — повече, отколкото цялото население на Полукръглия!

Тайната да направиш рибната яхния вкусна беше в дългото готвене, така че Менолли приготви огромните тенджери бързо, за да им даде достатъчно време да къкрят и месото да стане сочно. Тя се справи толкова бързо, че даже успя да нареже цяла планина корени. Струваше й се, че дори и въздухът в кухненската пещера се е сгъстил в тревожно очакване. Менолли слушаше оживеното бърборене на жените и купчината зеленчуци пред нея бързо намаляваше. Разговорът се въртеше около това — кои от момчетата и момичетата днес ще успеят да впечатат дракони.

— Никой досега не е успявал да впечати дракон втори път, — замислено каза една от жените. — Как мислите, Брекке ще успее ли?

— Просто никой досега не се е опитвал да го направи втори път.

— Само дето е неясно, необходимо ли е? — отбеляза някой.

— Нас никой не ни е питал, ако става дума — отряза Санра. — Това го измисли Лесса, а не Ф’нор и със сигурност не Манора…

— Трябва да помогнем някак си на бедничката, — въздъхна първата жена. — Сърцето ми се къса като я погледна, — все лежи и лежи, сякаш е мъртва. Почти като Д’намал преди смъртта си. Помня, той така и… угасна.

— Ако сега успеете да нарежете останалите корени, ще можем да сложим и тази тенджера на огъня — каза Санра и стремително се изправи.

— Нима ще изядат всичко това? — попита Менолли, жената, която готвеше до нея.

— Със сигурност, а някои даже и допълнително ще поискат. — Доволно се усмихна жената. — Денят на Впечатването е най-хубавият от празниците. Днес на Люпилната Площадка ще излязат и моите момчета — възпитаникът ми и моят син! — добави тя с разбираема гордост. — Санра! — извика тя и се обърна. — Всичко, което остана ще влезе в една голяма тенджера.

Дойде ред и на белите корени — трябваше да се нарежат тънко, да се посипят с подправки и да се поставят в глинени гърнета да се пекат. От рибата, която готви Менолли се извиваше такъв апетитен аромат, че командващата в кухнята Фелена похвали момичето. А после й довериха украсяването на сладките пайове. И колко беше весело, когато Санра разряза един и даде на всеки по късче — трябваше да се провери, колко добре са се изпекли.

При това, не трябваше да се забравя да храни огнените гущери и да наглежда яйцата в кошницата. През цялото време Красавица беше пред очите й, а останалите, според думите на „очевидци“, се гмуркаха в езерото, грееха се на слънце, стараейки се да не попадат пред погледа на Рамот, чиито тръбни ревове огласяха целия уейр.

— В деня на Впечатването, тя винаги е неспокойна — обясни Т’геллан, който приседна на стола до Менолли, която точно се готвеше да хапне набързо. — Искам да те помоля за нещо. Нека твоите гущери да попеят тази вечер заедно с теб. Че на мен никой не ми вярва, като разправям.

— Страхувам се, че от толкова много народ може и да се изплашат.

— Ще изчакаме да стане по-тихо и ще пробваме. Аз ще те доставя на Люпилната площадка така, че се подготви до обяд.

Но се случи така, че Менолли не успя да се приготви. В един миг почувства ритмично нарастващо бучене. Всички в пещерата спряха работа и се заслушаха в смущаващия звук. Менолли замря изумено — спомни си, че такова бучене издаваше ятото огнени гущери преди излюпването на яйцата в крайморската пещера.

Тя даже не успя да се преоблече — на вратата на кухнята се появи Т’геллан и я подкани с ръка. Менолли се забърза — видя, че отвън ги чака Монарт. И когато ездачът й подаде ръка, за да й помогне да се качи на гърба на дракона, тя с досада отбеляза, че блузката й отпред е мокра и изцапана с мазнина.

— Нали те предупредих да бъдеш готова!? Впрочем, хлапе, ще те сложа в някой ъгъл, където никой няма да види твоите петна. — Утеши я Т’геллан.

От погледа на момичето не убягна, че той се беше преоблякъл с нови тъмни панталони, везана риза и поясен ремък, на който проблясваха украшения от метал и камъни, но вече беше късно да спори.

— Първо ще заведа теб, а после ще се върна, че трябва да взема още някого от гостите. — Т’геллан се качи на мястото си пред Менолли. — Ф’лар е готов да пусне на Люпилната площадка всеки, който е способен да понесе полета Помежду.

Монарт размаха криле и се устреми нагоре, към огромното отверстие, разположено високо на стената на Уейра — Менолли не беше го забелязала преди. Другите дракони също летяха натам. Дъхът на момичето за малко да спре, когато влетяха в тунела в опасна близост до още два дракона — стори й се, че се сблъскат! В далечния край на тунела засия ярка светлина и те влетяха в гигантска пещера.

„Ето каква била Люпилната площадка!“ — помисли си Менолли, поразена от гледката. — „Пещерата сигурно заема цялата северна четвърт от Уейра“. Погледът й попадна върху купчина проблясващи драконови яйца. Едно, най-голямото, стоеше леко встрани. Над него заплашително беше надвиснала златна грамада — това беше самата Рамот! В очакването на Впечатването, очите на кралицата горяха с ослепителен блясък.

Внезапно Монарт забави полет, погаси с крилете си скоростта и кацна на корниза.

— Ето че пристигнахме. Тук са най-добрите места на цялата Площадка. Ще те върна обратно, когато всичко свърши.

Менолли се зарадва да седне и да си почине след толкова впечатляващия полет. Мястото им беше на третото ниво откъм външната стена. От там прекрасно се виждаше цялата Люпилна площадка и входната арка, из която започнаха да се появяват празнично облечените гости. Тя веднага си спомни за петната по дрехите, опита се да ги изтрие, но претърпя неуспех. Накрая скръсти ръце на гърдите си и ги поприкри. В крайна сметка и така ставаше, важното беше, че дрехите бяха нови.

През горния тунел в пещерата влетяха още дракони. Кацаха по корнизите и оставяха своите ездачи, често по трима даже и по четирима наведнъж. А през долния вход се вливаше още повече публика. Беше забавно да наблюдаваш как наконтените, а някои и почти разголени дами подбират краищата на пищните си рокли и със смешни малки крачки ситнят и подскачат по нагорещения пясък. Местата бързо се запълниха със зрители. Тревожното боботене на драконите нарастваше. Менолли неспокойно се въртеше на мястото си.

По залата са разнесоха викове — яйцата започнаха да се разклащат! Закъснелите гости бързаха по-бързо да пресекат ивицата горещ пясък и местата до момичето се запълниха с компания рудокопачи. Тя отново скръсти ръце на гърдите си, но не за дълго — наложи се да се наведе напред, защото заради плътните фигури на съседите й не можеше да вижда добре.

Сега вече всички яйца се клатеха… всички, освен най-малкото, сиво, което самотно лежеше до стената.

Във въздуха се разнесе свистене на криле. Пристигнаха бронзовите дракони, които доставиха момичетата, избрани за Впечатване на кралското яйце. Менолли се опита да познае, коя от тях е Брекке, но всички момичета изглеждаха еднакво — бодри и здрави. А днес в кухнята говореха, че Брекке лежи, сякаш е нежива… Момичетата се наредиха в полукръг около кралското яйце. Отстрани тихо съскаше разтревожената Рамот.

Изпод арката, под строй, излязоха момчета в бели туники — гордо изправили рамене, на лицата им се четеше гордост и решимост.

Менолли не забеляза кога се беше появила, защото се опитваше да отгатне, кое от яростно клатещите се яйца ще се излюпи първо. Внезапно, един от рудокопачите показа с ръка към входа, където се показа стройна женска фигура. Спъвайки се и спирайки почти на всяка крачка, тя се приближи към останалите момичета, и изглежда изобщо не усещаше горещия пясък под краката си.

— Това трябва да е Брекке, — каза някой. — Един познат ездач ми каза, че ще й позволят да участва във Впечатването.

„Да, — помисли си Менолли, — тя наистина върви сякаш насън“. Момичето забеляза на входа Манора, заедно с непознат мъж. Те стояха с такъв вид, сякаш довеждайки Брекке на Люпилната Площадка, бяха направили всичко, което са могли.

Внезапно Брекке тръсна глава и изправи рамене. С бавна, но стабилна походка, тя се приближи към петте момичета, които чакаха около златното яйце. Една от тях се обърна и я подкани с жест да заеме свободното място в средата на полукръга.

Бученето прекъсна толкова внезапно, че по редиците пробяга развълнуван шум. В напрегнатата тишина се чу тих трясък на черупки и глухи удари, разтърсващи останалите яйца.

Ето че от яйцата, един по един, започнаха да се появяват малки дракончета, страшнички, тромави, мокри — те с писъци се изтъркулваха на пясъка, техните клиновидни глави изглеждаха прекалено големи за техните тънки жилести шии.

Менолли забеляза, че момчетата застинаха неподвижно на място. И си спомни онзи ден, когато самата тя замря, наблюдавайки как малките огнени гущери, водени от глада, се измъкваха от черупките на яйцата си.

Разликата, обаче беше очевидна — новоизлюпените огнени гущери нямаха нужда от помощ, вроденият им инстинкт ги караше сами да си търсят храна и да напълнят стомахчетата си. Дракончетата, напротив, безпомощно се озъртаха на всички страни. Едно от тях се спъна и падна точно пред първото момче, което предвидливо отстъпи встрани. Друго също падна и зари муцуна в пясъка право пред краката на друг, тъмнокос малчуган. Той коленичи, помогна на дракончето да се изправи на треперещите си крака и погледна в многоцветните му очи…

Сърцето на Менолли се сви. Разбира се, тя имаше своите огнени гущери, но да Впечаташ дракон… Къде са сега нейните малки приятели — Красавица, Здравеняка, Гмуркача и останалите? Колко й липсваха сега! Момичето внезапно изпита отчаяно желание да усети на своето рамо топлото телце на Красавица…

Най-накрая се пропука и златното яйце, и вниманието на всички присъстващи се съсредоточи върху него. То се счупи на две и малката му обитателка с жален писък се стовари на пясъка. Мъничето падна на гръб и не можеше да се завърти. Три момичета се хвърлиха напред, за да му помогнат. Поставиха младата кралица на крака и отстъпиха, гледайки Брекке в очакване. Менолли затаи дъх. Но Брекке не реагираше на нищо. Каквато и сила да я беше поддържала да върви през пясъците, сега я беше напуснала. Раменете й бяха увиснали безпомощно, главата й беше килната на една страна, сякаш твърде тежка, за да я държи изправена.

Новоизлюпената кралица обърна глава към Брекке, блестящите й очи изглеждаха огромни. Брекке разтърси глава, сякаш усети внимателния й поглед. Дракончето, клатушкайки се, направи една крачка напред.

С края на очите си, Менолли видя как във въздуха се метна малка бронзова мълния и за секунда се изплаши, нима това беше Гмуркача? Не, не можеше да бъде… С дръзко пищене бронзовият гущер зависна над главата на дракончето. Младата кралица се стресна, изплашено изпищя и вдигна криле в стремеж да защити очите си.

Драконите, които седяха на корнизите над Люпилната площадка тревожно затръбиха. Рамот разпери криле, приповдигна се на задни лапи в готовност да накаже нарушителя. Едно от момичетата се хвърли напред и застана между дракончето и бронзовия гущер.

— Бърд! Недей! — изведнъж Брекке се раздвижи и вдигна ръка, за да прогони разбунтувалия се бронзов.

Малката кралица тихичко изпищя и скри муцунката си в полата на момичето. Двете претендентки се изправиха една срещу друга за момент, напрегнати, притеснени. После другото момиче протегна ръка към Брекке и Менолли видя усмивката й. Но това беше само за миг, защото младата царица настоятелно блъсна носа си в коляното й. Момичето клекна, прегърна я и започна нежно да я гали.

В същия момент Брекке рязко се обърна. Но това вече не беше предишната безволна жена, потънала в блатото на отчаянието. С твърда крачка тя се запъти към изхода, над нея се виеше бронзовият огнен гущер, издавайки пронизителни писъци, в които звучаха молба и укор. Така се държеше Красавица, когато се сърдеше на Менолли.

Момичето забеляза, че плаче, чак когато сълзите й закапаха върху ръката й. Тя трескаво погледна съседите си — да не би да са забелязали, но те изцяло се бяха вглъбили в събитията около останалите яйца. Съдейки по разговорите им, едно от момчетата на Площадката беше взето по време на Търсенето от един от планинските занаятчийски цехове и сега всички му стискаха палци, за да успее да впечати. За момент Менолли им се ядоса — нима не виждаха, че Брекке е спасена? Нима не разбират, какво чудо се случи пред очите им? А как ще се зарадва Миррим!

Момичето се отпусна на каменната облегалка на скамейката. Чувстваше се емоционално изтощена. Всичките й сили бяха отишли в очакване на чудото. Как се измени лицето на Брекке, когато минаваше под арката. А как сияеше Манора. Как радостно и махаше с ръце. Мъжът, който сигурно беше Ф’нор стисна Брекке в обятията си, неговото измъчено лице също светеше от щастие и облекчение.

Миньорите одобрително зашумяха и Менолли разбра, че техният претендент е успял, макар да не беше уверена кое от момчетата е впечатило дракон. На площадката вече се бяха образували много двойки: новоизлюпените се поклащаха на слабите си крачета и скимтейки от глад, неуверено се насочваха към изхода, съпровождани от щастливите хлапета. Миньорите подкрепиха своя кандидат с аплодисменти и когато къдравият малчуган мина покрай тях и се усмихна приветствено, тя видя, че наистина се е справил добре — беше впечатил кафяв.

Когато ликуващите миньори се опитаха да я приобщят към триумфа си, Менолли ги поздрави учтиво и изпита огромно облекчение, когато те се спуснаха към площадката, за да изпратят момчето и дракона му до изхода и я оставиха сама.

Тя отново и отново преживяваше в мислите си изцелението на Брекке, решителността на бронзовия Бърд и безстрашието ми пред яростта на Рамот в този решителен миг. Но странно, защо малкият огнен гущер не искаше господарката му да впечати нова кралица? За щастие, това произшествие изкара Брекке от гибелната летаргия.

Драконите започнаха да се връщат и да кацат на Люпилната Площадка, за да помагат на малките дракончета или да върнат гостите обратно навън. Етажите се изпразваха. Скоро на първия ред останаха само един възрастен мъж и две момчета до него. Мъжът, съдейки по дрехите му — холдър, изглеждаше уморен не по-малко от Менолли. Изведнъж, едно от момчетата скочи от мястото си и посочи към едно малко яйце, което така и не се беше разклатило.

Менолли разсеяно си помисли, че то няма да се излюпи. Спомни си за яйцето, което беше намерила в гнездото на малката кралица сутринта след излюпването на нейните огнени гущери. Когато го разклати, вътре изтрака нещо твърдо. Понякога в холда се раждаха мъртви бебета, сигурно и при животните беше така.

А момчето вече бягаше покрай каменната скамейка. За учудване на Менолли, той скочи на площадката за люпене и започна да рита малкото яйце. Виковете и действията му привлякоха вниманието на Водача на Уейра и на малката група от кандидати, които не бяха впечатали. Холдърът се изправи и протегна ръка в предупредителен жест. Другото момче крещеше нещо на приятеля си.

— Джаксъм! Какво правиш? — извика Ф’лар.

Изведнъж яйцето се разчупи. Момчето започна да разкъсва черупката, да изтръгва участъци и да рита, докато всички не видяха малкото телце на дракончето, което отчаяно се блъскаше в дебелата вътрешна мембрана.

Джаксъм извади нож от канията на колана си и разряза мембраната. На пясъка се изсипа малко бяло същество, което стигаше едва до пояса на момчето. То се наведе към дракончето, за да му помогне да се изправи.

Менолли видя как бялото мъниче вдигна глава: очите му, които преливаха във всички оттенъци на жълтото и зеленото се фокусираха на лицето на момчето.

— Той казва, че името му е Рут! — възторжено възкликна ошашавеният Джаксъм.

От устата на възрастния холдър се изтръгна сподавен вик. С окаменяло от мъка лице той рухна на скамейката. Предводителят на Уейра и неговите спътници, които се бяха хвърлили напред, за да спрат момчето, застинаха на място. В Менолли не остана и съмнение — никой не беше очаквал, че Джаксъм ще впечати дракон, както и факта, че никой не се зарадва на това. Но защо? И момчето и драконът светеха от щастие — на кого пречеше тази искрена привързаност?