Ан Маккафри
Драконова песен (12)

Глава 11

Менолли и Т’геллан доставиха яйцата в Бенден цели. В люпилото се оказаха тридесет и едно и нито едно от тях не се разби — бяха ги завили грижливо в двоен пухен чувал, специално взет за пътешествието Помежду. Богатата „плячка“ предизвика смут в уейра — хората се стекоха, за да видят яйцата. Лесса, която бяха известили своевременно, дойде първа и веднага започна да дава разпореждания. Тя опипа яйцата и по твърдостта на черупката им заключи, че ще се излюпят след не по-малко от седем дни. После заповяда да се донесе от Люпилната площадка кошница с горещ пясък, да сложат яйцата в пясъка и да занесат кошницата в ковачницата, близо до огъня.

— Добре! — каза тя. — Засега ще стигнат. Важното е в деня на Впечатването да наградим най-достойните с по едно яйце. — Изглежда тази мисъл й повдигна настроението и тя се усмихна на Менолли. — Манора ми каза, че краката ти все още не са заздравели. Твоята задача ще е да се грижиш за люпилото. Фелена, свали тези глупави ботуши от момичето и я облечи в подходяща рокля, че така прилича на плашило. Сигурно имаме нещо подходящо в складовете.

С тези думи Лесса се оттегли, оставяйки Менолли пред кръстосаните погледи на множество очи. Фелена, висока, стройна жена, чиито черни вежди се извиваха красиво над зелените й очи, подложи момичето на обстоен преглед, после изпрати една от помощничките си да вземе дрехи от склада, а другата за обущаря, който да вземе мерки за обувки, а минаващото край тях хлапе — да вземе ножици.

— Трябва да се подстрижеш. Кой те е офъкал така? Все едно са те кълцали с нож! А ти имаш прекрасна коса. Да не си гладна? Т’геллан те отмъкна от кухнята, без да каже и дума. Я преместете насам онази маса и стола също. И стига сте зяпали! Донесете ядене на момичето!

— На колко Оборота си? — попита Фелена, след като приключи с раздаването на задачи.

— На петнадесет, — промърмори смутената Менолли, борейки се със сълзите си. Гърлото й се свиваше болезнено, от гърдите й напираха хлипове: тя все още не можеше да повярва, че това й се случва — хората се стараеха да я облекат и обуят! А, Лесса даже се усмихна — видимо доволна, че донесоха толкова яйца! Изглежда можеше да не се тревожи, че могат да я изпратят вкъщи, в Полукръглия. Колко й се искаше да остане в Уейра, дори и без нови дрехи и обувки…

— Петнадесет? Значи ти остава още малко да бъдеш под опека. — Разочаровано каза Фелена. — Ще видим, какво ще каже Манора. Иначе бих те взела при мен с удоволствие.

Момичето не издържа и избухна в сълзи. И веднага настана суматоха — огнените й гущери се замятаха из пещерата, готови да се вкопчат в лицето на всеки, който обиди Менолли. Красавица налетя на Фелена, която протегна ръка, за да утеши плачещото момиче.

— Каква е тази шумотевица? — раздаде се звучен, властен глас. Всички, освен огнените гущери се разпръснаха, пропускайки Манора. — Я, мирно! — строго сгълча пищящата Красавица. — А всички вие, — тя махна към присъстващите. — Отивайте да си вършите работата. И някой да ми каже, защо Менолли плаче!

— Разплака се изведнъж, без причина, — отвърна Фелена, която също беше озадачена, както останалите.

— Просто съм щастлива, щастлива, щастлива, — през сълзи изхлипа Менолли.

— Нищо чудно, — с разбиране отбеляза Манора и даде знак на една от жените. — Денят беше много вълнуващ и изморителен. Я изпий това, — тя взе чаша от ръцете на върналата се жена. — Сега всички ще се махнат и ще можеш да си починеш. Ето, така е по-добре.

Менолли послушно отпи от напитката. Не беше сънна отвара, но имаше горчив вкус. Манора я подкани да изпие всичко и постепенно момичето усети, как започва да диша по-лесно, гърлото спира да я боли и тя успя да се отпусне. Огледа се и видя, че при нея е останала само Манора. Жената седеше сложила спокойно ръце на коленете. Тя излъчваше дружелюбие и топлина.

— Е, дойде ли вече на себе си? Сега трябва спокойно да хапнеш. При нас не се появяват често нови хора, така че, на първо време около теб неизбежно ще има суматоха. Та, колко яйца намерихте на брега?

Манора се оказа приятна събеседница и скоро момичето й показваше собственоръчно направената мас за мазане на кожата на гущерите и й обясняваше рецептата и начина на получаване.

— Смятам, че прекрасно си се справила в ситуацията, в която си била, макар че нямаше как да е по друг начин — теб те е учила Мави.

Менолли се напрегна, щом чу името на майка си. Лявата й ръка сама се сви в юмрук и момичето почувства, как болезнено се разтегна зле зарасналата рана.

— Ако искаш, може да пратим вест в Полукръглия? — попита Манора. — Да им съобщим, че си жива и невредима?

— Не, не! Моля ви, не трябва! Там никой не ме чака. — Тя разгъна осакатената си длан. — И… — момичето за малко не каза „И се срамуват от мен.“ — Тук, от мен може да има някаква полза, — припряно добави тя, посочвайки към кошницата с яйца.

— Както искаш, Менолли. — Манора се изправи. — А сега хапни, после ще поговорим още.

След като се подкрепи, момичето се почувства много по-добре. Искаше й се вечно да седи в ъгълчето до огнището и да гледа, как наоколо кипи работа. Но скоро се появи Фелена с ножиците и започна да я подстригва. После някой смени Менолли на поста й до кошницата и докато тя се преобличаше в новата си рокля — първата в живота й — като най-малка в семейството, тя винаги доизносваше старите дрехи на сестрите си. След това дойде обущарят, който не само взе мерки за нови обувки, но и обеща до вечерта да й изпрати широки чехли от мека кожа, които да сложи на забинтованите си ходила.

Облечена с новите дрехи, с акуратна прическа, Менолли така се промени, че преди вечерята Миррим почти я подмина, без да я познае. Менолли тайно се страхуваше — ами сега, когато всички знаят за деветте й огнени гущера, Миррим ще започне да я избягва, но не, това не се случи. Миррим се стовари върху стола срещу приятелката си и с ентусиазъм започна да хвали прическата, роклята, чехлите.

— Чух за вашите подвизи, но не можах да дойда — Манора съвсем ме изтормози — ту насам, ту натам, ту нагоре, ту надолу, нито минута свободна!

Менолли едвам се сдържа да не се засмее — приятелката й говореше точно като Фелена.

Миррим наклони глава и още веднъж я огледа.

— Изглеждаш чудесно с тези нови дрехи, изобщо не те познах. А ако се и усмихваше понякога…

Внезапно на рамото й кацна малък бронзов гущер. Нежно се потърка в шията й и с любопитство изгледа Менолли.

— Твой ли е?

— Да, казва се Толли. Имам още два зелени — Реппа и Лок. И да ти кажа, трите са ми достатъчни. Как успяваш да изхраниш девет? Като знам колко са лакоми!

Менолли заразказва как се грижеше за своите питомци и постепенно последните следи от неловкост се стопиха.

Времето за вечеря дойде. Без да обръща внимание на протеста на Менолли, че тя е способна да се обслужва сама, Миррим донесе храна и за двете. Малко по-късно към масата им се присъедини и Т’геллан и за учудване на Менолли, той успя да съблазни Красавица да вземе парче месо, набодено на ножа му.

— Не се учудвай, — снизходително отбеляза Миррим. — Тези лакомии са готови да вземат храна от всеки, който им предложи. Но това не означава, че всеки, който ги храни им е стопанин. Девет — направо да се побъркаш… — Тя забавно завъртя очи и Т’геллан прихна.

— Оооо! Завист ли усещам?

— Да бе! Трима ми стигат, макар че… от кралица не бих се отказала. Я да видим ще дойде ли Красавица. Гралл вече я поопитомих.

Миррим започна да убеждава Красавица да вземе от ръцете й парченце месо, а Т’геллан през това време я дразнеше — грубовато, както се стори на Менолли. Но Миррим не оставаше длъжна и отговаряше доста ядовито на неговите шегички. Самата Менолли, никога не би си позволила да разговаря с такъв тон с възрастен и още повече с ездач.

Тя беше уморена ужасно, но й беше много приятно да седи в просторната кухненска пещера, да слуша разказите на ездача и да наблюдава, как Миррим убеждава Красавица, макар накрая, месото получи Мързеливчо. На другите маси също се водеха непринудени беседи, момичетата кокетничеха с ездачите. Менолли забеляза, че отнякъде се появиха и кани с вино. Странно — в Полукръглия даваха вино само по време на големи празници. Т’геллан също изпрати едно от момчетата за вино и чаши и започна да настоява момичетата да му направят компания.

— Никой не се отказва от добро бенденско, — каза той, докато им пълнеше чашите. — Ето, пробвайте и кажете дали сте пробвали някога нещо такова.

Менолли не си призна, че това въобще е първата й чаша вино, ако не се смята това, което майка й й беше дала смесено с приспиваща отвара. Да, в Уейра имаше съвсем други порядки…

Когато бенденският менестрел започна тихо да свири мелодия, явно по-скоро за собствено удоволствие, отколкото за присъстващите, пръстите на Менолли сами започнаха да тактуват. Това беше една от любимите й песни, но на нея й се стори, че акордите са прекалено монотонни и момичето започна тихичко да припява мелодията посвоему, опитвайки се да не пречи на менестрела. Толкова се увлече, че забрави за всичко, но Миррим я погледна с усмивка.

— Колко красиво ти се получава! Охаран, ела тук — Менолли измисли нова хармония за тази песен.

— А, не, не мога — смути се Менолли.

— Защо да не можеш? — осведоми се Т’чгеллан, наливайки и вино. — Малко музика на никой няма да навреди. Огледай се — повечето лица тук са толкова скучни, както дълъг дъждовен Оборот.

В началото Менолли се смущаваше — влияние оказваше старата забрана да не пее пред хора. Но постепенно гласът й зазвуча все по-силно, преплитайки се с баритона на Орахан.

— Знаеш ли, харесва ми. Имаш отличен слух! — В гласа на менестрела прозвуча такова искрено одобрение, че девойката се разтревожи.

Оставаше само Янус да разбере, че е пяла в Уейра… Но него го няма тук и той никога няма да разбере.

— А, сега нека да пробваме ето това. — Орахан засвири старинна балада, тази, която пееха в дует с Петирон.

Внезапно, няколко тихи гласа подхванаха припева. Миррим се огледа, подозрително спря поглед на Т’геллан, а после…

— Ха, огнените гущери пеят! Менолли, как успя да ги научиш? — Миррим се ококори от учудване.

Орахан, продължавайки да свири, направи знак на Миррим да не шуми, за да могат всички да чуят хора на гущерите. Т’геллан въртеше глава, местейки поглед от Красавица, на Здравеняка, после на Гмуркача и Рижия, които седяха до тях.

— Не вярвам на ушите си! — повтаряше ездачът.

— Тихо, не ги плаши — нека пеят — тихо каза Орахан, започвайки следващия куплет.

Така и завършиха песента — заедно. Менолли водеше мелодията, а огнените гущери дружно подпяваха. А Миррим нямаше търпение да разбере, как Менолли се беше изхитрила да ги научи да пеят.

— Много лесно. Просто често им пеех и свирех, когато живеехме в пещерата, за да ни е по-весело.

— Да бе, лесно! Моите трима толкова време са с мен, а изобщо не ми хрумваше, че обичат музика.

— Това още веднъж доказва, малката ми Миррим, че има на света неща, които не знаеш — подкачи момичето Т’геллан.

— Защо се държиш така? — застъпи се за приятелката си Менолли и за свой ужас, гръмко изхълца. После още… и още.

— Колко пъти й наля? — сърдито се нахвърли върху ездача Миррим.

— Много по-малко, отколкото е необходимо, за да се напие.

Менолли пак изхълца.

— Донесете вода!

— Пробвай да задържиш дъха си. — Посъветва Орахан.

Т’геллан донесе вода и на Менолли и стигнаха няколко глътки, за да се справи с хълцането. Тя увери всички, че не е от виното, а че просто е много уморена. И ако някой може да погледне яйцата… а е и много късно… Охаран и Т’геллан я придружиха до спалнята, придържайки я от двете страни. Миррим вървеше отзад и им намилаше — възрастните са глупаци, а в главите им само вятър.

Какво облекчение най-накрая да си в леглото! Мирим свали нова рокля и чехлите от Менолли и грижовно покри приятелката си с кожено одеяло. Огнените гущери тъкмо бяха започнали да се наместват около господарката им за през нощта, а тя вече спеше дълбоко.