Ан Маккафри
Драконова песен (1)

Пролог

Рукбат беше жълта звезда от клас G в съзвездието Стрелец. В системата й влизаха два астероидни пояса, шест планети, едната от които блуждаеща, прихваната от гравитацията й преди няколко хилядолетия.

Когато хората за пръв път кацнаха на третата планета и я нарекоха Перн, те не обърнаха голямо внимание на странната планета–пришълец, която кръжеше около звездата в силно изтеглена и неустойчива елиптична орбита. В течение на няколко години колонистите устройваха живота си на новата планета и не вдигаха често поглед към небето… докато Червената звезда, така бяха нарекли блуждаещата планета, не се приближи до Перн.

Когато влиянието на останалите небесни тела не пречеше на сближението на двете планети, извънземна форма на живот, безжалостна и хищна, преодоляваше тясната граница между тях и се прехвърляше на по-гостоприемния свят.

И небесата на Перн се запълваха със сребристи Нишки, унищожаващи всичко по пътя си. По време на първата атака, загубите на колонистите бяха ужасяващи. Започна дълга борба за оцеляване и отчаяна битка с Нишките. Това отнемаше много сили и постепенно крехката връзка с родната планета окончателно беше загубена.

След кацането, пернците бяха разглобили транспортните кораби и се бяха отказали от много технически постижения — те им се струваха ненужни на девствената, благодатна планета. Сега, за да се защитят от Нишките, най-изобретателните и предприемчиви заселници разработиха дългосрочен план, който трябваше да влезе в действие следващите няколко века и да осигури защитата на Перн. Първият стадий беше да се усъвършенства един от местните уникални биологични видове. Мъжете и жените със способност на дълбоко съпреживяване и имащи вроден дар за телепатия бяха обучавани да се грижат и пазят тези необичайни животни, наречени „Дракони“ в памет на приказните същества от земните легенди. Те имаха две необикновени способности — да се преместват мигновено от едно място на друго и второ — след като погълнеха местен минерал съдържащ фосфин, можеха да издишват пламък. Така драконите можеха да унищожават Нишките още във въздуха и да не им позволят да се заровят в почвата.

Едновременно се осъществяваше и вторият етап на плана, но за окончателното му завършване трябваше повече време. Нишките представляваха микозоидни спори, способни да преодоляват космическото пространство и да поглъщат всяка органична материя. Попадайки в плодородната почва на Перн, те се заравяха в меката земя и започваха стремително да се размножават. Колонистите създадоха специални личинки способни да ядат паразита и ги развъдиха в почвата на Южния континент. Първоначалният план предполагаше, че драконите ще изгарят Нишките във въздуха, пазейки жилищата и животните, а личинките ще пазят растенията и ще унищожават всичко, което се е измъкнало от огъня на драконите.

Но инициаторите на спасителния план не бяха отчели геологичните катаклизми и социалните промени. Южният континент, на пръв поглед по-привлекателен от суровите северни земи се оказа небезопасен. В резултат, колонията беше принудена да се изсели на север и да търси защита от Нишките в естествените планински пещери на северния материк.

Форт, първоначалното селище, изсечено в източния склон на Големия Западен хребет скоро стана тясно за колонистите. Вторият град–холд беше създаден по-далеч на север до голямо езеро, където в скалите бяха открити множество пещери. Но след няколко поколения холд Руат също се оказа препълнен.

С всяка изминала година Червената звезда се вдигаше все по-високо на източния хоризонт и колонистите решиха да създадат следващите си поселища в Източните планини, ако там се открият подходящи пещери. Само камъкът и металът, на които Перн за съжаление не беше богат можеха да ги защитят от изгарящите удари на Нишките.

В процеса на селекцията, крилатите, дългоопашати, огнедишащи дракони достигнаха такива размери, че нямаше как да бъдат държани в тесните пещери на градовете — холдове. Затова бяха заселени и кратерите на древните угаснали вулкани, вътрешните склонове на които бяха прорязани от огромни пещери.

Един от тези вулкани се намираше близо до Форт Холд, друг откриха в планините на Бенден, на източния край на материка. Приспособиха ги за обитаване от драконите и ездачите им, но за този проект отидоха последните запаси от гориво на гигантските рудокопачни машини и се наложи всички останали холдове да бъдат изсичани в скалите ръчно.

Начинът на живот в холдовете беше различен от този в уейровете, различни бяха и порядките им. Постепенно те се превърнаха в традиция. Настъпи период от двеста Оборота, през който Червената звезда, самотна, замръзнала пленница се намираше на далечния край на траекторията си покрай Рукбат. Нямаше повече Нишки. Хората заличиха опустошенията, посадиха градини, засяха полетата и даже се заеха да възстановят изядените от Нишките гори по склоновете на планините. Скоро те забравиха, че до неотдавна се намираха на границата на унищожението.

Но, блуждаещата планета се завърна с неизменността на космически маяк и Нишките започнаха да падат отново — настъпиха петдесет Оборота на ужас и борба.

Пернците благословиха далечните си предци, чиято предвидливост ги спасяваше сега в тези трудни времена. Благодарение на тях имаха дракони, които с огнения си дъх унищожаваха падащите Нишки още във въздуха.

По време на спокойния Интервал, родът на драконите се множеше и процъфтяваше. Съгласно разработения план на защита бяха основани още четири нови селища в кратери на вулкани. Но при преселението, при строежа на нови холдове, при усвояването на девствените земи и странстванията по безкрайните гори и пустини, бяха загубени знанията за личинките, които ядяха Нишките на Южния континент, както и спомените за прародината на колонистите.

С всяко следващо поколение спомените за Земята ставаха все по-бледи и се превръщаха в митове и легенди.

Когато Червената звезда за трети път се приближи до Перн, на планетата вече се бе установила сложна и стабилна политико-икономическа структура, позволяваща успешно противопоставяне на бедствието.

Шестте Уейра, така наричаха лагерите на ездачите в кратерите на угасналите вулкани, взеха под защита целия Северен континент, разделяйки го на шест области. Останалото население трябваше да оказва поддръжка на Уейровете, тъй като обитаващите ги бойци не можеха да губят време и сили в търсене на препитание, още повече че в планините им нямаше годна за обработване земя.

В мирни времена ездачите отглеждаха дракони и обучаваха младежите — по време на Преминаването на Червената звезда те се сражаваха с Нишките.

В районите изобилстващи с естествени пещери, в плодородните речни долини растяха градове — холдове. Някои от тях, разположени на стратегически места, се развиваха особено бързо. Те трябваше да бъдат управлявани от силни хора, които да могат да се справят с ужаса и отчаянието обхващащи населението по време на атаките на Нишките. Трябваха мъдри администратори, способни да организират събирането и съхранението на продоволствията, опитни занаятчии, трудолюбиви фермери и смели моряци.

Хората имащи способности за работа с метал, умеещи да развъждат животни, да ловят риба, да добиват руда се обединиха в Гилдии. Всяка Гилдия включваше няколко работилници разположени по правило в най-големите холдове. Една от тях се определяше като най-важна — там майсторите усъвършенстваха изкуството си, там се обучаваха младежите, от поколение на поколение се предаваха тайните на занаята.

На Гилдиите беше предоставено самоуправление, за да не могат лордовете–управители на холдовете, на чиито земи се намираха работилниците да приберат продукцията им. Майсторите се подчиняваха само на Главния Майстор на Гилдията, избиран измежду най-опитните и уважавани хора. Главният Майстор отговаряше за продукцията — за качеството и разпределението из целия Перн.

Случваше се, заради влиянието на останалите пет спътника на Рукбат, Червената звезда да премине прекалено далече от Перн и смъртоносните спори не се появяваха в небесата му. Тези Периоди бяха наречени дълги Интервали. По времето на последния такъв, настъпи епоха на разцвет. Хората усвояваха все повече нови земи, изсичаха градове в непристъпните скали, след това започнаха да строят селища и на открито.

Заети с ежедневните си дела, те предпочитаха да не мислят за Червената звезда — бяха решили, че тя най-накрая е престанала да заплашва Перн. В това време племето на драконите катастрофически намаля и на цялата планета остана само един, единствен Уейр. Но това вече не безпокоеше никого. Защо да се притесняват, щом Червената звезда за много Обороти, ако не и завинаги изчезна от небосклона.

Смениха се пет поколения и потомците на героичните драконови ездачи изпаднаха в немилост. Легендите и песните за техните минали подвизи звучаха все по-рядко. За сметка на това все по-гръмко се чуваха гласовете на тези, които наричаха ездачите анахронизъм и изживелица, която трябва да бъде погребана в миналото.

Но настъпиха времена, когато Червената звезда отново се приближи към Перн и в небето над планетата отново засвети зловещото кърваво око. И само един драконов ездач на обречената планета — Ф’лар, вярваше, че в древните сказания са верни. Той предаде тази вяра на Ф’нор, своя природен брат, ездач на кафявия Кант. Когато на Люпилната площадка на Уейр Бенден бе положено последното златно яйце на умиращата драконова кралица, Ф’лар и Ф’нор решиха да се възползват от подходящата ситуация и вземат властта в Уейра. По силата на древен обичай, ездачите излетяха в Търсене, за да намерят млада жена способна да извърши Впечатване.

В холд Руат братята срещнаха Лесса, младо момиче надарено с необичайна телепатична сила. Тя беше единствената потомка на гордите владетели на Руат; семейството й беше загинало по време на нашествието на Факс преди десет Оборота.

Лесса впечата златната Рамот и стана стопанка на Уейр Бенден. По-късно бронзовият Мнемент на Ф’лар догони младата кралица при първия брачен полет и Ф’лар, съгласно традицията стана предводител на Уейра.

Тримата — Лесса, Ф’лар и Ф’нор успяха да убедят владетелите на холдовете и майсторите, че над Перн отново е надвиснала огромна опасност. Започнаха да готвят почти беззащитната планета за отбрана, но беше ясно, че двеста дракона не могат да покрият разрасналите се селища на пернците. В старите времена, за това бяха необходими шест пълни Уейра, но тогава и обитаемите области бяха много по-малко.

По време на един от тренировъчните полети Лесса случайно откри, че драконите могат не само мигновено да се преместват в пространството, но и да пътуват във времето. Рискувайки живота си и живота на кралицата си, Лесса се отправи на четиристотин Оборота назад във времето — краят на Преминаването на Червената звезда. Водачите на петте Уейра предчувствайки, че след дългите обороти героични битки ги очаква период на застой и упадък, се съгласиха да помогнат на потомците си. Заедно с Лесса се отправиха в бъдещето и спасиха Перн.

Изминаха пет Оборота…