Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (29)

28
Свободата да не ти пука

Сред нещата, за които ми трябваше известно време да свикна, беше начинът на обличане на хората. В началото германците, и най-вече германките, ми се струваха изпаднали и си мислех, че ми се е изяснило защо така ги наричат. Не бях виждала такава модна гротеска. Понякога имах усещането, че някоя „дама“ е навлякла всичко, което е намерила що-годе чисто в гардероба си, и така е излязла. И към това като се прибавят дежурните велоатрибути като каска, винил раница, побираща цяло теле барабар с майка му, калцуни и какво ли още не, за несвикналия гледката е леко стряскаща.

Тук малката черна рокля, която трябва да присъства в гардероба на всяка уважаваща себе си жена, е заменена от дъждобран и гумени ботуши. Като се замисля, това май бяха едни от първите ни покупки, когато пристигнахме.

Стремежът е към удобство.

Останалото е суета.

Това особено силно го усещам при децата. Облеклото при по-големите се свежда до дънки и анорак, а малките са като мечета в непромокаемите си гащеризони. Но те играят нонстоп навън, в дъжд и кал, затова при тях видът е напълно оправдан.

Освен това семействата, както вече писах, са големи. Германците са практични хора, поне северните, което не е непременно нещо лошо. Нормално е да приемат дрехите като излишно вложение. Многократно съм забелязвала как пазаруват на килограм от „Фломаркт“.

Училищата нямат униформи, нито ограничения как да изглеждат учениците, а като гледам — и учителите. Час след час госпожата им по рисуване прокламираше как трябва да престанат да харчат пари за дрехи или пък, ако толкова им трябва нещо, да е от втора употреба, а най-добре да си го изработят сами. Не само защото е евтино, а и за да не се стимулира свръхпроизводството. Идеите й имат резон, но тъй като бяха изказани твърде крайно, срещнаха неразбиране и съпротива.

Кой тийнейджър не иска нещо ново и по възможност в тренда? Не че им се получава много. Обувките, задължително удобни, се носят до разпад, същото е положението с останалата част от облеклото. Дори символът на училището е отпечатан върху анорак. Той е официалната дреха, обличана, когато трябва да се засвидетелства принадлежност. Това ми се струва изключително показателно за отношението, което обществото има към външността си. Същото е положението и по работните места, ако няма зададен стайлинг. Цялата седмица я изкарват с едни и същи дрехи, не защото не разполагат с достатъчно средства, просто:

Неглижето е на мода.

Хората тук, поне така си мисля, притежават свободата да не им пука. Те не робуват на външния вид, което действително понякога достига до невиждани висини, но като цяло е по-добрият вариант. Не че нямат, просто не се впечатляват от това как изглеждат. Не съм забелязала някой да се обърне и да коментира нечии модни виждания или дори да хвърли поглед с насмешка. Щом така се чувстваш окей и с това не пречиш на другите, проблеми няма.

Зоната на комфорт е неприкосновена.

По мои наблюдения, когато става дума за поддържане, това е територия, запазена главно за възрастните германки. Болшинството са спретнати и добре изглеждащи. Казват, че е заради големите пенсии, които досега са вземали, но това положение вече се променя.

Съседите ни са шефове в голяма компания. Имат „Порше“, което вадят от гаража само през уикендите през лятото и когато гостуват на приятели и роднини в Берлин. На работа той ходи с колело, а жена му със служебното „Ауди“ комби. Неговото облекло е по-скоро незабележимо — черни дънки и черно яке, нищо фрапиращо, тя — делово, но семпло. Такова е и отношението им — обикновено. Въпреки че му държат края, с нищо не го показват, за парадиране пък изобщо не може да става дума. Такава е практиката.

Богатите не се отличават съществено, поне не и визуално. Не усещам разликата в социалния статус и при общуването. Няма излишна показност, натруфеност, няма надменни погледи и вирене на нос. Никой не демонстрира превъзходство или поне аз не съм попадала на такива типажи, което, да си призная, е голяма точка в тяхна полза. А може и за цялостното ми положително усещане да допринася блаженото невежество, дарено ми от слабото владеене на езика. Всичко е възможно.

Но въпреки че не отдават съществено значение на външността, за голяма част от германците физическата активност е от жизненоважно значение. Именно на нея те отделят значителна част от времето и средствата си. Бягат, независимо от времето навън и часа. Виждала съм да го правят в 3 сутринта през зимата, при силен дъжд.

Нищо не може да ги спре.

Колелото дори не го броя за активност. То е начин на живот. Част от самите тях, за което допринася и изградената инфраструктурна система не само в градовете и селата, но и между тях.

Класът на дъщеря ми отбелязаха края на учебната година с велопреход от 30 километра, къпане в езерото при 17 градуса температура на въздуха, за тази на водата не ми се мисли, и спане на палатки. На никого и през ум не му мина да се притесни, че децата може да се разболеят, както и стана, да протестира или да отказва да си пусне хлапето. Мога да си представя българските майки как биха реагирали в подобна ситуация. Не положително, сигурна съм.

Плуването също е сред водещите дисциплини, на която се набляга и в училище. През определен период то замества физическото. Това умение е важно заради безкрайните канали и реки, който обрамчват страната. Задължително е и децата да умеят да скачат и да се гмуркат. Ако не се справят с усвояването им в рамките на часовете, карат курс. Наложително е, тъй като, за да продължат напред, трябва да получат определен знак. Той се дава след успешно издържан изпит. Така разбират какво е нивото на детето.

Около нас особено популярно е гребането в най-различни разновидности и женският футбол. Но това далеч не изчерпва богатата палитра от спортни дейности, на които германците с желание и страст се отдават. В която и зала да съм попадала, винаги има група, в която тренират хора на всякакви възрасти — карате, фехтовка… каквото и да е, важното е да има движение.

Въпреки това и тук се наблюдава затлъстяване при младите хора, повече при момичетата и жените, и по-рядко при мъжете, но го има. Вероятно е въпрос на структура.