Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (12)

11
Език на мама и татко

В днешното номадско време никак не е задължително езикът на мама и на татко да съвпадат. Но това няма значение, важното е да се знаят. Лошото е, че не винаги е така.

Дъщеря ни посещаваше курс по шев и кройка. Госпожата беше от Русия. Подуших я откъде е от първата казана на немски дума. Трудно е да се объркаш. Акцентът им е специфичен. Говорят немски така, както английски, български и т.н. — меко. При нея е доста силен, въпреки че, доколкото разбирам, живее тук отдавна. Както при мнозина от чужденците в Германия и нейните деца не знаят майчиния си език. Тя ми го сподели. Особено зле било положението с малкия син.

Тази практика винаги ме е озадачавала. Често съм ставала неволен свидетел как възрастните общуват помежду си на родния си език, а с децата си на немски.

Хлапетата разбират, но дотам. Не ги учат да четат и пишат. Може би, за да се интегрират по-добре, да нямат акцент или знам ли и аз каква е причината.

Или просто им е по-лесно?

За себе си нямам обяснение. Поне не и логично.

Озадачаващо, но така постъпват и хора интелигентни, с образование и добри професии. Например В. от Беларус, за която вече разказах, говори руски, беларуски не знае. За тях е странно, че нашето дете чете и пише на български.

И поляците, които познавам, са така. Тях по̀ мога да ги разбера, но руският е богатство. Използва се къде ли не по света, а в Германия много. Защо лишават децата си от него?

Може би защото се изисква сериозна доза упорство, за да се поддържа приемливо ниво. Но когато децата са по-големи, например, както в нашия случай тя беше на 7 години, когато се преместихме, двата езика вървят паралелно, без единният да страда за сметка на другия.

Ако родителите го искат.

За детето не е проблем, въпреки че напук на всичките ми претенции, дъщеря ми дълго време четеше на немски по-гладко, отколкото на български.

Не се отказахме, тренирахме го с книги и нещата се оправиха.

Това, което ме тревожи, е граматиката.

Как да я направя грамотен човек?

Не за друго, а за да не се излага, когато си пише с българските си познати.

Това е проблем, който събаря децата, които ежедневно се борят с правописа, какво остава за дете, на което това не му е приоритет?

Затова всеки път влача от Варна всевъзможни помагала и граматики. Не им се радва особено. Както всяко хлапе, а и възрастен, ако може да се скатае, ще го направи. Не мога да й се сърдя, но и не мога да отстъпя.

Знам, че всичко зависи от мен.

Опитвам се да не прекалявам, защото не трябва да има… Какво?

СТРЕС!

Абсолютно!

Когато децата са родени в чужбина, вероятно е различно. А може би не е? Отново е въпрос на родителски приоритети и желание за работа. Не навсякъде има български училища, затова те са тези, от които зависи ограмотяването на поколението.

Всичко е от семейството.

Познавам такива, чиито деца усвоиха първо родния език, а в градината научиха немски. Не е било драма. Така безпроблемно вече имат два езика в архива си, при това със стабилни основи. И пак повтарям — единият не пречи на другия.

Защото все пак трябва някак си тези хлапета да се разбират с роднините в България, нали?

Ужасява ме невъзможността им да общуват с баби и дядовци.

Тъжна работа.

Това е ограбване.

Но като че ли е често срещано при хлапетата от смесени бракове. За тях е най-трудно. Прави ми впечатление, че когато майката е нашенка, омъжена за чужденец, децата им или изобщо не знаят български, или едва го разбират. За говорене и дума не може да става. А при тези, на които никой от родителите не е германец, става още по-интересно. От друга страна, при желание и добра воля, това ще им даде летящ старт с три езика. Когато се прибавят и научените в училище… Такива деца не ги мисля.

Според мен те ще се оправят навсякъде.

Езиците са не само отворена врата, но и някой и друг прозорец.

Затова не разбирам семействата, които отдават приоритет на местния език за сметка на родния, а понякога и родните.

Всъщност най-склони са да го правят такива като нас, идващи от Изтока. Може би се дължи на ниско самочувствие или на погрешната представа, че „майчиният“ не е важен, и без това никой не го говори. Колко наивно!