Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (1)

Въведение

В един прозорец гледали са двама.

Единият видял дъжда и кал.

Другият — зеленината, пролет и небето синьо.

В един прозорец гледали са двама.

Омар Хаям

Ако можех да върна времето назад:

Не бих се преместила да живея в Германия!

Категорично!

Не и на 39 години.

Не и в момент, в който животът ми беше съвършен.

Въпреки това вярвам, че човек трябва да опитва. Но да се установиш някъде трайно, не е като да отидеш на екскурзия. Затова ще ви разкажа своята история, продължаваща вече седем години, за да помогна на тези, които са решили да изградят своя нов дом именно в тази държава.

Имайте предвид, че Германия е твърде общо понятие. Северът няма нищо общо с юга, изтокът със запада, едната провинция с другата, един град със съседния, за хората да не говорим. Затова, да се слага всичко под общ знаменател, както често се случва, споменавайки я, е грешка.

Действието в моя разказ се развива в сравнително голям северен град, намирал се в рамките на някогашната Западна Германия. В тази част на страната според официалната статистика слънчевите дни рядко надхвърлят шейсет годишно. На вас може би ви е трудно да си представите какво точно означава това, но на мен ми се налага да го живея. Повярвайте, и аз не си давах сметка каква огромна роля играе слънцето за мен, докато не се събудих една сутрин и очите ми не потънаха в бялото на небето, прекрасно съчетаващо се с бялото на стените. И така — ден след ден, седмица след седмица, месец след месец…

Ако тази метеорологична прогноза не ви тревожи, следващите страници са за вас. В тях разказвам за училищата и агресията в тях, за здравната система и хазяите, за пощальоните и боклука, за фризьорите и зъболекарите, за приятелството и курсовете по немски, за дъжда и липсата на слънце, за домашните любимци и полетите, за интеграцията, за зора да си европеец, за свободата да не ти пука, за българската лютеница и черния германски хляб, за Коледата с дъх на глювайн (от немски „glühwein“ — греяно вино) и световен мир, за плуването в канализация, за самотата и за какво ли още не… Така, ако успея да съм полезна със своя опит, пребиваването ми в тази далечна на душата и манталитета ми страна няма да е съвсем напразно.

П.П. Текстът не цели да убеди някого да напусне страната си, нито пък да остане, а да открехне вратата на чуждата държава. В тази книга не разкривам тайните на това как се получават помощи, дори как да си намерите работа. Тя не е наръчник. Тя е просто късче от моя живот зад граница, продължаващ вече седем дълги години.