Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (26)

25
Плуването в канализация — строго забранено

Градът, в който сме, е претърпял значителни щети по време на Втората световна война. Англичаните го бомбардират, вследствие на което редица сгради са били разрушени. По-малко от век по-късно нищо не напомня за тази трагедия. Всичко е възстановено в първоначалния му вид. С едно изключение, оставено, за да напомня. Свързано е със строената между 1250 и 1350 г. църква „Св. Мария“ (Мариенкирхе), послужила за модел на около 70 други християнски храма в района около Балтийско море. Тя има най-големия тухлен купол в света и е третата по големина църква в Германия. Камбаните й, строшени при бомбардировка, са оставени да лежат там, където са паднали.

Не са рядкост сгради на по 400, дори 500 години, и на никого през ум не му минава да ги събаря. Дори сантиметър мазилка не дават да се отрони от тях.

Особено любима ми е тази на Градската библиотека. Отвън тя изглежда като висока едновремешна къща, но вътрешността й, често използвана за всякакви културни мероприятия, е истинска съкровищница, а акустиката е божествена. Да слушаш съвременен концерт между томове на стотици години или ритъма на атабак, е магнетично преживяване.

Към най-значимите архитектурни паметници във всеки тукашен град спада и ансамбълът около кметството. Любопитна подробност е, че към Ратхауса почти винаги има залепена кръчма. Легендата разказва, че по този начин строителите умилостивявали дявола, който не позволявал на хората да издигат храм. За да не им саботира работата, те му обещавали да построят пивопродавница, т.е. постигали баланс между доброто и злото, и всеки бил доволен, имайки своето си местенце.

В града ни има впечатляващо количество театри, единият от които е разположен на корабче, завързано пред Музикалната зала. Интересна е и операта, намираща се в стара пристанищна магазия. За мен това е като сбъдната мечта. Винаги съм се надявала културата да намери място в пристанищната част на Варна, но засега управниците ни наблягат на хляба и зрелищата.

Намирам градовете в тази част на Германия, с няколко изключения, за провинциални и прекалено спокойни дори за моя темперамент, който не е от най-буйните. Въпреки множеството театри, киносалони, фестивали и какви ли не арт събития, за мен те не са особено вълнуващи от културна гледна точка. Галериите са по-скоро от типа кинкалерия, което не провокира у мен желанието да ги включа в маршрута си.

За да съм коректна, ще добавя, че отдалечеността ми от културния живот на този град се дължи до голяма степен на слабото владеене на езика. С него все така продължаваме да се гледаме строго. За съжаление, не можем да се разведем по взаимно съгласие, затова си налягам парцалите и се надявам да приключа десетилетието със сносен резултат.

За моя изненада, когато прочетох нечие определение за града, в който пребиваваме, че е село на гъза на германската северна география, чиято най-голяма забележителност е летището, на което кацали Райнеър, се засегнах. И аз обичам да се шегувам, че живеем на село, въпреки 220 000 жители, с които деля пространство, но той е всичко друго само не и това.

Впрочем, ако видите германските села… да те обидят на село, всъщност си е комплимент. Обожавам бавното пътуване по вътрешните пътища, покрай красивите спретнати къщи, зелените дворове и цветя. Всичко е подредено като по конец. Няма нахвърляни камари от непотребни боклуци, запълващи всяко ъгълче и оставени за после, защото някой ден може и да потрябват, а може и да не, но да стоят там, на никого не пречат. Не е въпрос на пари и нямане, а на отношение и на нещо много важно — контрол.

Ще дам елементарен пример.

Навсякъде из Германия има т.нар. Kleingarten verein. Разположени са главно в градовете, където хората често нямат градинска земя поради липса на пространство. Това са малки парцели, по около 300–400 квадрата, които всеки може да наеме, стига да намери свободен и управляващата я асоциация да му одобри кандидатурата. Те са като мини комуни от градини, чийто брой надхвърля милион, разпръснати из цялата страна. Годишната такса за едно такова парче земя възлиза на около 350 евро, като в тази сума влиза членски внос, електроенергия, застраховки и местни данъци, или около евро на ден. Може и някой да ви препродаде своето право за ползване, но тогава излиза скъпо.

Обикновено всеки парцел има малка барака, но условието е, че ползвателите на имота нямат право да пренощуват там. Това е късче земя, където да отдъхваш на спокойствие от изморителното ежедневие, да плакнеш очи и душа в зелена красота. Но за нея трябва сам да се погрижиш.

Хубаво е, да си имате такава „вила“. Това е чудесен и евтин начин да задоволявате потребността си от сливане с природата, да се заземите, както се казва. Така хем сте в града, хем не, и не се налага да пътувате километри, за да се насладите на спокойствието, да се съберете с приятели и да си запалите барбекю. А можете и просто да си почетете книжка, наслаждавайки се на тишината, нарушавана единствено от птичките. Големият недостатък е, че нямат тоалетни, но портативните химически вършат работа.

Ако желаете да наемете градина, трябва да сте наясно, че това включва и различни задължения. Така например можете да отглеждате продукти, но те трябва да са за ваша консумация, а не с цел продажба. Освен това процентно е разпределено съотношението райграс — дървета — цветя и т.н. Два пъти годишно се провеждат съботници, каквито някога у нас наричаха ленински, за почистване на терена. Неучастието се глобява. За това следи управляващата асоциация. В нейните правомощия е да ви прекрати договора, ако прецени, че не използвате мястото в съответствие с устава.

Спретнатият външен вид е основна клетка на обществото! В това число влиза всичко, за което можете да се сетите, без едно — облеклото, но за това малко по-долу в текста.

Около нас рядко се виждат високи блокове, доминират малките кооперации и в техните дворове не изникват други. Зелените площи са задължителни, независимо от престижа, на който се радва даден квартал. Почти не съм виждала хора със светлоотразителни жилетки и метли в ръцете да се грижат за чистотата извън централната част на града. Поддържането на тротоарите пред къщите е задължение на самите живеещи. Те се грижат и за общите стълбища, като всеки поема отговорност за своя етаж. През есента извозват нападалите листа, но дотам.

Зимното почистване на снега също се извършва от хората освен ако не си плащаш да го правят вместо теб. И по-скоро ще закъснееш за работа, отколкото да тръгнеш, преди да си изринал пътечки, посипал с пясък или луга тротоарите и подстъпите до входната врата. С пясък се снабдяваш от разположени из града контейнери.

Затова не обичам особено когато завали сняг. Тук са постигнали мечтата на бившия ни премиер Бойко Борисов — ловят снежинките още във въздуха, човек не може да му се нарадва. Вадят лопатите още в 4 сутринта и със спането е приключено. Започва голямото стъргане. Така или иначе снегът рядко се задържа по тези ширини. Цяло събитие е, ако натрупа достатъчно, поне за малък снежен човек. Няма и планини, най-високият връх тъдява достига около 160 метра надморска височина, така че не става и за зимни спортове. Понякога реката замръзва и тогава настъпва истински празник за малки, големи и още по-големи деца и родители. Всички вадят кънките за лед, чертаят се игрища и започва щура игра. Тези, които не си падат по спорта, просто се разхождат по леда или пък опъват шезлонги, вадят биричката и се наслаждават на мига. Чувството да вървиш по замръзналата река е уникално, леко стряскащо, но и предизвикателно. Мозъка ти гъделичка една особена тръпка, примесена с малко страх и възбуда. Не се случва често, но е вълнуващо.

Иначе ледена пързалка с истински лед в нашия град изграждат всяка година. Заема целия площад. Правят я през януари и остава там до март, с което компенсират липсата на истинска зима, поне донякъде. Винаги е пълно и забавно, само дето начинаещите трябва да се пазят от професионалистите, които профучават със скоростта на светлината. Но когато паднеш, неизменно има кой да ти подаде ръка и обикновено спасителят ти стига до кръста.

На пързалката всички са равни и всички са приятели. Жалко че извън нея отчуждението ни става все по-силно и непреодолимо.

Излишно е да изтъквам различията в градоустройството и отношението към цялостната визия на градовете. Нашата демократична еклектика е непозната по тези земи. При външното оформление на сградите липсва разнообразието и индивидуалният подход. Свободата да декорираш дома си, а и извън него, според личните ти предпочитания, моментни настроения и финансови възможности не съществува. Няма място за въображение, а само за обща стратегия. Никакви ламарини, тераси, боядисани в различни цветове, представяте ли си — дори пране не се ветрее. Колко скучно… Сградата на пет века е абсолютно същата като тази на 50 години, изрядна, поне отвън. Но щом в нея живеят хора, значи и отвътре е такава.

Откъде мога да знам?

Много лесно.

Интересно ми е да надничам в хорските домове. Не е трудно да наблюдаваш как протича животът на другите. На прозорците често няма пердета или щори, нищо че са на нивото на очите на минувачите. Тук някой приготвя вечеря, там друг е заспал на дивана пред телевизора, трети върши нещо свое си. Наблюдавам подредбата, колелетата, паркирани в хола, масата за хранене, спалнята с оправеното легло, библиотеките с книги и картините по стените, кухненската посуда, машината за кафе и чашите. Всичко е на показ. Къщите не са заобиколени от високи зидове, скриващи случващото се в тях от света. Всяка е сама за себе си, но по начин ненатрапчив и не така категоричен, както е при нас.

Все се чудех защо никой не използва по предназначение градинките пред домовете си. Ако имах подобно зелено парче земя, веднага щях да сложа маса и столове и да прекарвам всеки слънчев и топъл миг там, разсъждавах си аз. Трябваше ми време, за да осъзная, че всичко това се случва, но в задните дворове, предните са най-вероятно, за да отделят къщата от улицата и шума. Не че в нашия квартал има такъв, освен ако някой съсед не е решил да кастри храстите и да коси тревата, или пък комшиите пред нас да правят парти, за което предварително предупреждават. От друга страна, добре познатото ни от 14 до 16 часа пазене на тишина не важи и всеки прави това, което е решил да прави, тогава, когато му е кеф.

Паркирането обаче е друга работа. Редът при него е абсолютен, а спазването му — безапелационно, дори и от нас, българите, свикнали в това отношение да го раздаваме лежерно.

Веднъж на път за работа съпругът ми оставя дъщеря ни на училище. Спира пред него, колкото тя да слезе. След 2 седмици получихме писмо, че на еди-коя си дата в еди-колко си часа е спрял неправомерно. Глобен е 25 евро, които заплати в рамките на седмица, защото след това започват да текат лихви, а те не са малки. Но не само шофьорите са застрашени от наказания. Велосипедистите също трябва да внимават.

Правилата са за всички и за всичко.

В Германия съществува интересен закон. На глоба подлежи всеки, който е станал свидетел на произшествие и е останал безучастен. Забранено е да стоиш и да наблюдаваш, без да реагираш. Трябва да помогнеш на събрата си в беда, не само да снимаш с телефона си. Глобата е четирицифрена.

Но не всички забрани в Германия звучат толкова сериозно и смислено, при това някои са древни и доста шантави. Изпратиха ми статия с едни от най-абсурдните, които не бих пропуснала да споделя с вас, ей така, за разтоварване. Невероятно е какви дълбини може да достигне човешката мисъл. Някои са впечатляващи.

Закон номер 1 гласи, че плуването в канализация е забранено. Забавното е, че в него има вратичка. Ако все пак много ви се прииска да плувате точно в такива води, извадете си разрешително. Не ме питайте къде ги издават. Почти съм сигурна, че има служба, отговаряща за това, но няма да си направя труда да я търся.

В този дух най-отговорно ви съобщавам и че без билет не можете да ходите за риба. Вероятно за да ви го дадат, ще се наложи да изкарате курс, но… такива са правилата. То и с гъбите трябва да внимавате. Не защото можете да попаднете на отровни, а защото има ограничение в количеството, което можете да откъснете. Не трябва да надвишава килограм. Така че, ако ще ходите в гората за гъби, носете си кантар.

2. Забранява се взривяването на атомна бомба или друго ядрено оръжие. Наказанието е затвор до 5 години! В духа на събитията в Украйна, които възникнаха точно когато стигнах до написването на тази част от книгата си, се чудя как да тълкувам този закон и най-вече наказанието, което се полага за неспазването му. Може би, че ако решите да заличите някоя и друга държава от картата на света, е добре да го направите от Германия?!? Шегичка.

3. Забранено е маршируването в крачка по мост. Идеята е, че вследствие на вибрацията, която се получава, е възможно мостът да се срути, както се е случило през 1831 г. в Обединеното кралство, когато 74 войници маршируват по мост.

4. Бракът в Германия не е валиден, ако участващите страни не са били в съзнание или не са знаели, че това е брак, т.е. ако са прекалили с алкохола например.

5. До 2018 г. в Хесен все още е важала възможността крадците да бъдат осъждани на смърт.

6. В Bad-Sooden-Allendorf, също в Хесен, можете да използвате само сенници, които са в бежови, пастелни или пясъчни тонове. Всеки, който разваля градската идилия с цветни или черни чадъри, бива глобен.

7. Законът позволява да се шофира гол, но не и излизането от колата в този вид. Счита се за тормоз. Глобата е 40 евро.

8. Този ми е любим: Ако заспите на работа и поради това се нараните, например като паднете от стола, на който седите, пардон спите, това се счита за трудова злополука.

Така че спете спокойно, деца!

9. Нямате право да си миете автомобила на неасфалтирана земя, може в гаража или върху бетонна повърхност, но с дренаж. В противен случай химикалите в почистващите препарати могат да проникнат свободно в земята.

На въпроса със замърсяването на околната среда се гледа сериозно. Препаратите, които се продават, са значително по-слаби от тези в България. Понякога чак се изнервям, когато не мога да измия съдовете както трябва. Мисълта е, че цялата химия в тях, навлизайки в канализацията, в която не забравяйте, че нямате право да плувате, след това ще отиде в реката и ще нанесе щети на флората и на фауната, замърсявайки околността. Има логика!

10. От съображения за пожарна безопасност нямате право да съхранявате гумите на колата си в гаража.

11. Това е култово: Ако ударите някого с възглавница без негово съгласие, то възглавницата може да се счита за оръжие. В случая е важно как „жертвата“ възприема ситуацията. Така че внимавайте с кого и най-вече с какво се закачате.

12. Този го запомнете: Забранено е да се движите с празен резервоар по магистралата. Обяснявам си го с няколко фактора:

— Бензиностанциите не са на всеки километър и ако останете без гориво, ще трябва да спрете в аварийната лента, където да изчакате ADAC, тукашната „Пътна помощ“, да ви достави луксозно гориво. Това може да отнеме часове.

— Аварийната лента не е за да аварирате по нея когато ви скимне, нито пък за да спирате да се облекчавате, а за да се издърпат там пострадалите. Това е важно, тъй като задръстванията по магистралите са нещо обичайно. Отварям скоба. Отне ми известно време, не съм шофьор, за да разбера, защо, когато има тапа, колите от най-лявото, скоростното, платно се движат почти плътно до мантинелата, а тези от средната лента — на ръба на разделителната линия с най-дясната лента. Така се отваря път, достатъчно широк, при необходимост по него да мине полицейска кола или линейка, както и моторите.

13. Имайте предвид, че убийството на пчела подлежи на глоба. Но никой нищо не каза на мръсната гад, която ме жилна, докато мирно и тихо се разхождах по центъра на Хамбург. Нищо не бях й сторила.

14. И на финала нещо изключително проникновено, както се казва — старо, но златно. Старо, защото датира от далечната 1896 г., златно, защото е до болка логично, но до ден днешен никой не се е сетил да го премахне. То гласи, че футболното игрище трябва да бъде без дървета, задължително.