Сергей Герджиков
Философия на относителността (5)

§ 35

Квалиите са реални — знаците са виртуални. Квалиите се организират във форми на жизнени процеси и с това получават своя смисъл.

Дефиниция 2. Реално: изпитвано, квалия, феномен, поток на живени форми.

Квалията не е дискретна и не е знакова, но е определена и отграничима (виждам синьо, чета ‘синьо’). Потокът на преживяванията има форма на ред синхронни и последователни моменти, които синтезират форми и като цяло ре-синтезират човешката форма на света, който преживяваме. Феномените не се отменят, не се заличават, не се редактират като знаците.

Формите се променят и обезформят при смяна на позицията, мащаба, дистанцията. Когато приближаваме визирана форма, обектите се увеличават, а после изчезват. Когато отдалечаваме визирана форма, обектите намаляват, а после изчезват. По подобен начин дистанцията и мащабът оформят, променят и обезформят другите усещания. В микроскоп виждаме увеличен образ при фокусиране и до определена степен на увеличение, а след това го губим. Представяме си невидими молекули и атоми, на равнището на които отсъства видимата макро-форма.

Така става ясно, че формата е определена от мярката на нашето тяло. Светът на формите има формата на нашето тяло, нашата човешка форма.

Знаците като оформени от нас сетивни форми определят феномените като ‘неща и процеси в пространство-време’. Една графика показва динамиката на определена величина във времето. В зависимост от приетите мерни единици графиката има динамична форма и може да бъде по-стръмна и по-полегата, посгъстена или по-разлята, без да се променя като форма. Знаците ни говорят дотолкова, доколкото можем да ги осмислим в реална позиция. Не можем да възприемем определено състояние и промяна отвъд човешката мярка, дори да имаме точните им количествени измерения: ‘размери на Вселената’–’размери на електрона’, ‘възраст на Вселената’–‘трайност на неутриното’.

Знаците са създадени с ясна функция — общуване между индивиди. Квалията не може да се обменя, затова идва знакът, възприемаем от другите. Квалията тук е реална, а знакът — виртуален. Знакът е определен като единица и множество, може да се подрежда, измерим е и е съобщим. В това отношение квалията е неопределена, а знакът — определен. Затова информацията, която е предмет тук, е знакова поредица, а не поток от квалии.

Пример за информация в реалния свят, несъздаден от нас, е формата, наречена ‘ДНК-верига’. Част от ДНК ‘означава’ с триплети определени аминокиселини, които се синтезират в клетката. Така цялото тяло се синтезира и ре-синтезира според ‘програма’, ‘записана’ в ДНК. Като информация записът в ДНК не е реален, а виртуален — това е последователност от азотни бази’. Като реален процес това е репликацията, кодирането и синтезът на специфични белтъци според реда на аминокиселините. Всичко това е описано научно и чрез този синтез е информация. Можем да си представим друго описание, в което липсва понятието ‘информация’

Пример за информация в човешките артефакти е кодът за отваряне на сейф — поредицата 4197, веднъж избрана и набрана в устройство, е код и това е смисълът, който я прави информация. В това отношение преди да стане код 4197 не е информация. Това Георг Кастлер нарича ‘запомняне на случайния избор’ (Кастлер 1978).

§ 36

Знакът не ‘стои вместо’ обекта. В семиотиката всеки знак ‘стои вместо’ нещо в света (Пиърс): „за някого замества (стои вместо) от известна гледна точка или с оглед на известни свойства“ (Peirce 1931, 2.228). Едно определение в двойката ‘виртуално–реално’ избягва недоразумението на семиотичното определение — знакът реално не може да замества нищо, освен друг знак. Думата ‘червено’ реално не замества сенсибилията червено. Тук става въпрос за взаимно преплетени жизнени процеси: гледане–говорене, които не могат да стоят един вместо друг. Ето как опозицията реална–виртуална относителност по-релефно осветлява семиозиса.

Ментално знакът не замества референта, защото от това следва, че знакът може да изпълнява функциите на референта. Ако някой взема знака за самия референт, за него той вече не е знак. Думата ‘пари’, както добре знаем, не замества своя референт, дори в нашия ум, иначе щяхме да си купуваме стоки не с пари, а с мисли и думи за пари. Самите пари са знаци за стойност, които са валидни само при съгласие между участниците в обмена.

Но ако това не е заместване, какво е? Въпросът изисква преход между език и сетивност.

§ 37

Семиотичната метафизика на ‘трите субекта’. Пиърс включва в семиозата три елемента: „Под семиоза разбирам едно действие или безразлично какво влияние, което е или води до сътрудничество между три субекта, както например един знак, неговия обект и неговия интерпретант, и това три-съотносително влияние в никакъв случай не може да бъде сведено до двойки“ (цит.пр., 5. 484).

Недоразумението на това основополагащо семиотиката понятие за знак е в хетерогенната понятийна схема. В тази схема наистина е включена мрежата от три ‘задължителни’ елемента. Но те са разнопорядкови — субект, обект, знак. Не е разграничено реално от виртуално и затова се допуска погрешното ‘стои вместо’. Налице са субект, обект, ‘същностната природа на семиозата’ — напълно спекулативни понятия. Но има знаци, които заместват не ‘обекти’, а ‘субекти’ и знаците означават възприятия, мисли, а не обекти. Разликата между субект и обект се разтваря и тричленното понятие се разпада.

В действителност семиозата е конвенция да се разпознава значение като смислена информация, отличавайки я от референта — сенсибилията или мисълта. Разликата, която правим, е кардинална — това е разлика между виртуално и реално и очевидно едното не замества другото, а само го реферира. Знакът като артефакт няма енергията на своя референт. В семиозата отсъства опозицията субект–обект, а е налице жив (интерсубективен) акт.

Референция се нарича виртуално-реална отнесеност, осмисляне. Референция е определяне на знака заедно с други знаци относно феномен в света.

Тук се избягват спекулативните понятия, субект-обектната онтология и хетерогенната схема. И виртуално, и реално са форми, поместени в реален свят, но едното е знак, а другото — феномен.

§ 38

Ентропия и информация. Ентропия, от гр. εν — вътре + τρέπω — преследвам, бягам, въртя, е величина, характеризираща състоянието на една термодинамична система, или изразяването на броя на възможните конфигурации на системата.

Тук е налице голяма трудност. Във физиката се промъква ‘знанието’ като негативно определение на ентропията. Ентропията се измерва като количеството информация, което не достига за пълното описание на системата. Така в ‘обективната наука’ се промъква ‘субективното’.

Пример. Във вана с вода капваме черно мастило. В началото капката е локализирана, но след един час цялата вода във ваната става равномерно сива. Системата е в равновесие, ентропията е максимална, знанието ни за мастилото като система от единици е нулево. Но от това мастилото не престава да е определено — ако можем да виждаме молекулите му, ние ще виждаме черни обекти на фона на водата, както в началото и тогава ентропията щеше да е нулева, а знанието — пълно.

§ 39

Парадокс на ‘виртуалната информация’. Информацията е ‘невероятност’. Тя е измерима като количество определения (различни състояния). Но тук се вземат само определени състояния, играещи ролята на знаци. Кое играе ролята на знак, решаваме ние. Например избираме състоянията на протичане и непротичане на ток като 1 и 0. Парадоксът е в това, че информацията е независима от нас, но е зависима от нас — не зависи от нас разположението на мастилените капки във вода, но от нас зависи избора на това разположение като определеност.

Дефиниция 7. Виртуално отношение: определеност в два или повече знака.

‘Това’ е заедно с ‘онова’ и различно от ‘онова’.

Доколкото определянето е отнасяне, различни отнасяния дават различни определения. Неотнасянето е неопределеност. Безотносителното е неопределено.

Следствие. Степента на определеност е равна на количеството различни отношения, в които се определя нещо.

Обикновено количеството информация се изчислява като броят знаци в знаковата система, повдигнат на степен, равна на броя на единиците или на отношенията. Например информацията в думата ‘информация’ ще се определи като 30¹⁰, където 30 е броят на буквите в азбуката, а 10 — дължината на думата. При кодиране в двоична система броят на знаците ще се увеличи, но основата ще бъде 2. Тогава количеството информация ще се определи в битове.

Но ние сме, които създаваме знаците и решаваме какви знакови системи ще използваме и в какви единици и отношения ще определяме нещо. В този смисъл информацията е ‘субективна’.

В действителност тя зависи от влагания в жив акт смисъл.

§ 40

‘Обективна’ и ‘субективна’ информация. В действителност дори когато определяме информацията ‘обективно’, ние си служим с понятия, величини, измерители, което е неотстранима намеса на ‘субективното’. Ако решим, че единица информация е един триплет в ДНК, последователност от три нуклеотида (ЦАГ), на основание, че триплетът е най-малката единица, кодираща синтез на определена аминокиселина, това обективно ли е? Ако решим, че единица информация не е триплет, а азотна база (А, Г, Т, Ц), която именно е елементарната единица в ДНК, това обективно ли е? Въпросът е риторичен — очевидно и двата варианта са смислени и ‘обективни’, но тогава в обективната наука е налице субективен избор, който я руши. В действителност през цялото време в науката се избират обекти на базата на неизбрани данни от наблюдения — квалии. Така че обективността тук не изключва, а е възможно само чрез човешкото възприятие и понятие.

Опозицията ‘субект–обект’ е бариера пред понятието за информация.

§ 41

Количество информация — Шанън. Клод Шанън в „Математическа теория на комуникациите“, („A Mathematical Theory of Communications“, 1948), пише: „Често съобщенията имат значение, т.е. те реферират или са корелирани съгласно някаква система от определени физични или концептуални единици. Тези семантични аспекти на комуникацията са ирелевантни към инженерния проблем“ (Shannon 1948, 379). Ето това е чисто виртуалния аспект на информацията.

Количеството информация Шанън определя така: „Изборът на логаритмична основа съответства на избора на единица за измерване на информацията. Ако основата е 2, получените единици могат да се нарекат бинарни числа (‘binary digits’), или по-кратко битове (‘bits’), дума, предложена от J. W. Tukey. Устройство с две стабилни позиции, като реле с две устойчиви състояния, може да съхранява един бит информация. N такива устройства могат да съхраняват N бита, тъй като общият брой възможни състояния е 2^N и log₂ 2^N = N“ (ibid., 380). Това определение и единица са общоприети в информационната теория и технология. Десетина години преди Шанън двоичното смятане и сметачно устройство (дигитален компютър) е построено от Джон Атанасов.

Вижда се ясно, че единицата информация е определена чрез алгоритмичната основа 2 (binary digit, bit). Това е решаващо потвърждение на тезата за определеността като минимум двойно отношение.

Шанън отстранява семантичния аспект и свежда информацията до определеност между алтернативи. Но този технологичен аспект съдържа интенция към акт на избор — 1 или 0.

Двойката е единица определеност, а не единицата. Това потвърждава тезата за определеността като съотнасяне. Всяко добавяне на единица добавя ново отнасяне и така нова определеност. Разширението на определеността може да продължава до безкрайност. Но нулевата определеност е в единицата, неотнесена към друга. Без 0 или 2 или което и да е число 1 не е едно и не означава нищо.

§ 42

‘Запомняне на случайния избор’ — Кастлер. Георг Кастлер изхожда от ситуацията на предполагаемото възникване на биологична форма: Съществува бульон от аминокиселини, захари, полифосфати, пиримидини, пурини и т.н. Каква е вероятността някаква конфигурация от тях да стане съвместима с живота? Елементарното изчисление е по формулата: 1/n (брой на различните единици), умножена по V (брой на единиците в цялата система) или с други думи броя на буквите в азбуката x дължината на думата. За вирус със сложност 1000 единици (при 4 вида азотни бази) количеството варианти ще е: 1/4¹⁰⁰⁰ или 4^-1000. В това количествено определение не се различава живо от неживо и възникването на една нежива система със същата сложност от малък брой елементи ще има същата невероятност (Кастлер 1967, 13–14).

Вижда се, че този анализ е изцяло в съгласие с величината ентропия — то е вероятността да се случи точно определена последователност от 1000 единици или недостигът на информация за описването на тази последователност в състоянието на бульон (относително термодинамично равновесие) — начално условие.

„‘Запомнянето на случайния избор’ — това е обикновеният начин на възникване на информация“ (цит.пр., 29). Преди въвеждането на комбинацията букви за отваряне на сейф всяка комбинация е еднакво добра, но щом веднъж е въведена, една-единствена комбинация е нужна за отварянето.

Тук, разбира се, липсват изцяло аспектите на физичната стабилност и на биологичната специфика — тя не се свежда до уникална комбинация, а до такава, която се възпроизвежда. Естественият отбор е научното понятие, прието за механизъм на този биологичен избор. В съзнателния избор това е ‘целесъобразността или смисълът’ на комбинацията. „Този начин на съществуване на информацията е основан на акта на свободна воля“ (цит.пр., 30).

‘Запомнянето на случайния избор’ е акт на придаване на смисъл и без него информацията не е информация.

Аксиома 2. Виртуалното е синтезирано като нежив артефакт с жив смисъл.

Между случайно комбиниране, естествен отбор и свободен избор има две пропасти, които не са преодолени: неживо — живо — съзнание. Тяхното преодоляване изисква нова теория, свободна от противопоставяне между ‘обект’ и ‘субект’, ‘обективна наука’ и ‘човешки смисъл’.

§ 43

Неживо–живо–съзнание–създаване. Цялата ‘обективна наука’ и специално физиката и информатиката, е човешко създание. Ние синтезираме величините, измерителите, теориите и машините. Това, върху което са възможни тези човешки актове, е суровият материал на квалиите, образуващи нашия живот. Те са независими от актовете на избор.

Това значи, че няма пропаст между живо и неживо или между живот и съзнание — ние сме ги създали чрез големите различия в нашите понятия и теории за въпросните сфери. Такава е базата за превъзмогване на въпросните различия.

Синтезирайки термодинамичното понятие ‘ентропия’, ние описваме ‘случайното комбиниране’ на невидими от нас големи множества атоми, които се движат в някаква среда. Синтезирайки биологичното понятие ‘естествен отбор’ за невидими от нас процеси на възникване на нови видове, създаваме ‘реалността’ на ‘оцеляване на приспособените’. Ние, синтезирайки понятието ‘свободен избор’, създаваме ‘реалността’ на ‘съзнателна свобода’. Същите феномени, които описваме с въпросните понятия, могат да се опишат и с други понятия, между които няма пропасти.

§ 44

Информацията не е ‘невероятност’. В света няма вероятности и невероятности — има реални феномени, които са налице сетивно. Информацията е не вероятно, възможно, а действително смислено разнообразие, ред.

§ 45

Информацията е лишена от енергия и от маса. Тази виртуална информация няма веществено-енергиен аспект, лишена е от енергия-маса, и в този смисъл тя е нереална. Ето смисълът на ‘идеалното’ в рамките на виртуалното. Като лишена от енергия, информацията не причинява нищо. В този смисъл тя е недействителна.

Тук изключваме ‘носителя на информация’ — той спада към реалния аспект.

§ 46 Информацията е виртуална.

Информацията ‘като такава’ е нереална. Това следва от положенията и дефинициите на виртуална и реална относителност.

Дефиниция 6. Виртуално: определеност на смисъл.

Виртуално е създаденото неживо в процеса на живота — артефакт, но не като реален феномен, а в неговото значение или предназначение. Думата ‘солено’ е виртуален знак за квалията солено и без това отнасяне е просто шум. Артефактът ‘микроскоп’ е уред с виртуалното предназначение, функцията на този уред, който без нея не е уред, а купчина стъкло, пластмаса и метал.

Нещо може да е информация, може и да не е информация, и това зависи от акт на решение, избор, отбор.

Затова смислеността или референтността е неотделима от понятието за информация. И придаването на смисъл, и придаването на значение са живи актове. Това е друг начин да се каже, че реалността вън от нас е неопределена, че ‘светът сам по себе си’ е неизвестен поначало.

§ 47

Информацията не е ‘в света’, нито в ума — тя е в ‘живота’. Това също е следствие от аксиома 2.

Развиваното тук понятие за информация е несъвместимо с ‘обективен свят’, както и със ‘субективно тълкуване’. Само в света, разбиран като светуване, информацията е реална.

§ 48. Информацията има смисъл — момент от жизнен процес.

Аксиома 2. Виртуалното е синтезирано като нежив артефакт с жив смисъл.

Това, което отличава разнообразието от информацията, е отликата на безредието от реда. Така цифрите 4371 са безредни, докато не се наберат последователно за кодиране на вратата на сейфа. Така поредицата от фигури, които изписват думата ‘живот’, не са информация, а думата ‘живот’ е информация. Така участъците от ДНК без кодираща функция са ‘баласт’, а не информация. Една произволна поредица от единици и нули е информация чрез това, че е определена и че е съобщение, което подлежи на точно запазване, пренос и приемане.

При всички случаи на различаване между множество и ред, разнообразие и информация, е налице акт на рефериране, функция, смисъл, цел. Всички те са реални процеси.

Реално ‘комбинирането’, ‘отборът’ и ‘изборът’ — създаващи информация актове — са живи актове, определящи смисъл. Това за нас значи актове в човешката форма на живот, в човешкия свят, в който са налице системите, определими като ‘физични’, ‘биологични’ и ‘духовни’. Разликите между феномените, лежащи в тяхната основа, не се заличават ни най-малко, но се преодоляват пропастите между тези понятия.

§ 49

Информацията е неподвижна. Доколкото чистата информация е лишена от енергия-маса, тя не подлежи на движение. Ние променяме, предаваме и приемаме, преобразуваме и обработваме информацията. Съобщението се движи като електрически ток или като радиовълна, то се пренася, но самата информация не се движи като обект.

§ 50. Информацията се създава.

Аксиома 2. Виртуалното е синтезирано като нежив артефакт с жив смисъл.

Дефиниция 4. Реално отношение (връзка): единство на квалии като моменти в жизнен процес.

Създаването на информация става първо с подреждане на суровото сетивно многообразие, като на квалиите се прикачват знаци — ‘болка’, ‘форма’, ‘цвят’, ‘звук’, ‘миризма’. Тя се обменя между индивиди и между общности.

Информацията не може да възниква без синтез, следователно в чистото аналитично изчисление не се създава, а само се обработва информация. Информация не се създава с прилагането на една теория или общо твърдение към единичен факт. Но ако това прилагане изисква интерпретация, тогава е налице синтез на информация.

Информацията се синтезира в акт на определяне. Това положение е ясно от следното:

Знаков синтез тук е синтез на знакова форма. Знаковите форми се синтезират от знаци и отношения между тях.

Определянето е избор: например избираме цифровата верига 4378 като код за отваряне на сейф.

§ 51. Виртуално информацията се запазва.

Информацията се запазва. Информацията се запазва, доколкото е свободна от енергия-маса. Като такава тя не изчезва, не е подложена на ентропия.

При виртуално предаване в една езикова система, в която липсва енергиен аспект, информацията се запазва.

Запазването на информацията е необходимо условие за обработката и осмислянето на информацията. (Разбира се, реално информацията се губи, но това е ентропия на носителя или загуба на смисъла).

При виртуалното определение на разнообразието, разлика между информация и шум сами по себе си няма. Ние решаваме какво е информация и с това какво е шум. Ние или четем даден текст, или не го четем и тогава той просто не е текст за нас. Това тук не е ‘субективно’, а отнесено към жив процес.

§ 52

Обработката на информация не е синтез на информация. Информацията може да се преобразува, без да се променя. Това става чрез алгоритъм: смяна на знаковата система, линеен превод, проекция, рекомбинация. Думата ‘информация’, нейния латинизиран запис: ‘informazia’ и английското ‘information’ са информационно еквивалентни.

Тук може да се намери ‘субективизъм’, но такъв няма. Тънката разлика между разнообразието и реда съвпада с разликата между невлагане и влагане на смисъл. Без смисъл информация няма. Ако откъснем реда от смисъла, то всичко в света е информация и понятието става празно.

Обработка на информация не е създаване на информация, освен ако някой реши, че има нов смисъл в резултат от обработката. Една компютърна програма преобразува информацията, извършвайки комбиниране, линеен превод, проекция и подобни алгоритмични операции. Те са възможни, доколкото информацията се запазва. Програмата може да генерира кодове, но чрез това, че ние решаваме да ги ползваме като кодове, а без това решение те са случайни числа, получени чрез рекомбиниране.

Програмата за игра на шах и другите подобни форми на изкуствен интелект не извършват избор и не синтезират информация, а прилагат алгоритми. Прилагането на алгоритми преобразува данните, запазвайки реда на алгоритъма. Това е проекция на една информация — синтезирания алгоритъм — към друга информация — данните.

Сумирането на две информации не дава повече информация от сбора на техните количества.

Само новият смисъл, който се намира или създава в новата комбинация или трансформация представлява нова информация. Например във Photoshop сатурирането на една снимка (усилването на яркостта на цветовете) не добавя нова информация. Програмата умножава наличните пиксели за различните цветове, без да променя тяхното съотношение. Но ако фотографът реши, че усилената яркост носи нов смисъл, то за него е налице нова информация.

В случая новата информация не е възникнала в рамките на вече наличните данни (готовата фотография), което е невъзможно, а в рамките на проекцията на алгоритъма върху данните, на която е даден смисъл.

Ето как се изяснява неясната ситуация относно ‘компютърното творчество’.

§ 53

Реално информацията е ‘енергийно състояние’. Няма никъде в света чиста информация. Има физични, енергийни състояния, които в осмислената си подредба са информация, моменти от жизнени процеси.

Чиста информация би била информация без енергия и маса, без носител и жив генератор на смисъл.

Жизнените процеси са енергийни и разпознават форми на енергия в света. Кристалната структура, както я възприемаме без микроскоп и с микроскоп, носи за нас информация, защото ние намираме ред в нея — симетрия, форма. Симетрията е ‘физично състояние на множество атоми, свързани по определен начин’. Това разбиране се дава от физиката — едно смислено описание, което не намираме пряко в наблюдението.

Всичко, което не е усетено, възприето, представено, помислено, въобразено, изпитано, е лишено от определеност чрез липсата на смисъл (момент от жизнен процес).

Няма определеност без отнасяне към жизнен процес. Няма данни без някой да ги приеме за такива.

§ 54

Реално всяка информация има носител. Това следва от горното. То съвпада с фактите: няма информация без знак, запис, макромолекула, нервна система, мозък. За да се синтезира информация, например се хвърля зар, а това е физическо събитие.

За да се пази информация, е необходим носител — памет.

§ 55

Информацията не нараства вън от създаване.

Виртуалното се осмисля в реалното. Един знаков синтез няма смисъл, ако не е отнесен към жизнен процес.

Системата на определен език е виртуална проекция на реалната жива форма в процес на ре-синтез.

Знаковите форми се синтезират от знаци и отношения между тях. Никакъв спонтанен процес сам по себе си, нито алгоритъм сам по себе си, не води до нова информация вън от селекцията или решението за смисъл. Така хвърлянето на зара и падането на едната страна не е синтез или нарастване на информацията, вън от нашето решение да смятаме за информация едно от шестте състояния на зара, означени с цифри от 1 до 6. Случайните мутации сами по себе си не водят до положителни промени в тялото вън от отбора чрез оцеляване и възпроизвеждане. Обработката на една снимка с програма не може да създаде нов образ, а само променя избрани от нас пиксели по определени алгоритми, създадени от авторите на програмата и избирани от нас.

Следствие: Не може един ‘изкуствен интелект’ да създава информация без наше решение, че това е така.

Интересно следствие на това пък е, че ако ние не знаем какво е състоянието на един ‘изкуствен интелект’, това състояние не представлява смислена информация. Това е така, дори ако програмата за самообучаване допуска например разрушителен процес срещу нас, с оглед оцеляването, програмирано в софтуера. Но ако ние решим, че въпросният разрушителен процес е ‘агресивен акт’, тогава за нас програмата е ‘живо същество’.

Когато спонтанно преживяваме виртуална проекция, ние вземаме нереалното за реално и сме зависими от него. Това е огромен факт с драматични последици в информационната цивилизация.

§ 56. Реално информацията се губи.

Реално информацията се губи. Това е обяснимо в светлината на Принципа на ентропията и положенията в началото на изследването.

Жизненият процес е ре-синтез срещу спонтанното разпадане. Ако няма разпадане, няма и синтез.

Принцип на реалната относителност:

Смисъл е момент в жизнен процес.

Спонтанно смислите се губят: усещане, възприятие, емоция, мисъл, действие се разпадат, оставени без усилие за ре-синтез. Мозъкът, който функционира, за да осмисляме, използва енергия и разрушава биомолекули и клетки.

Като състояние информацията е подложена на ентропия — нарастване на неопределеността. Информацията, оставена без поддръжка, се губи с разрушаването на носителя. Всички видове запис в информационните технологии се повреждат. Книгите се разпадат с времето. Така в ДНК настъпват необратими промени, отговорни за остаряването, генетичните болести, инволюцията. Ако ДНК не се поддържа и репликира в жив организъм, тя се разпада. Информацията, оставена без акт на осмисляне, се губи с изчезването на хората, които я осмислят. Така някои надписи на непознат мъртъв език са неразбираеми.

Информацията се губи при общуване в различни езикови системи. Информацията се променя определено при превод между ‘инерциални’ езици.

§ 57

Реално ‘ентропия’ е определима спрямо жив процес. Ентропията, взета като ‘недостиг на информация за описание на системата’, явно предпоставя някаква обективна информация на системата, която обаче липсва. Това е парадокс в понятието ‘обективна информация’ и оттук в ‘ентропия’. Парадоксът се корени в оптическата илюзия за безотносителност, свързана с ‘обективното’. В действителност в една система има толкова информация, колкото ние определим в описание, а липсващата е неопределена.

Ентропията като неопределеност е относителна спрямо определеност. Но определеност има само чрез акт на получаване (синтез) на информация. Данните, които получаваме на нашите измерителни уреди, са неизбежно зависими от нашите сетива (жива форма). Понятията, които създаваме в нашите теории, са зависими от нас.

Двата аспекта на ентропията — незнание и неопределеност — вземани като ‘субективен’ и ‘обективен’, се свеждат до жизнен процес. Те не са различни.

§ 58

Ентропията е спонтанно разпадане на всяка жива форма.

Жива форма наричаме форма, чиято динамика е ре-синтез на самата форма срещу спонтанното й разпадане. Тази динамика е отвъд опозицията ‘субект–обект’.

Вторият принцип на Термодинамиката гласи:

Ентропията в затворена система нараства до безкрайност.

Живите организми са отворени системи и временно компенсират нарастването на ентропията, но в крайна сметка се разпадат.

Реално ентропията не е въпрос на решение, нито на избор.

Ние остаряваме и умираме. Ние забравяме, губим съзнание и контрол. Нашите клетки се разрушават и затова се възпроизвеждат. Нашите технически средства за запазване на информация се повреждат и изхабяват. Тъкмо затова животът е ре-синтез и чрез разпадането е ре-синтез.

§ 59. Няма изкуствен живот и изкуствен жив интелект.

Дефиниция 6. Виртуално: определеност на смисъл.

Аксиома 2. Виртуалното е синтезирано като нежив артефакт с жив смисъл.

Виртуално е създаденото неживо в процеса на живота — артефакт, в неговото значение или предназначение. Информацията се създава в жив акт, а не във физичен процес.

Живите същества не се създават и именно затова те ‘създават’. Квалиите не се създават, а се изпитват. Една машина како създание на човек, а не като живородена, няма как да има квалии — усещания за болка и удоволствие, видими форми и цветове, чуваеми звуци, обонявани миризми и осезавани форми. Няма машина, която да изпитва това да си машина.

Следствие. Няма изкуствен живот и изкуствен жив интелект.

Робот, в който е заредена програма за различаване на светлинни честоти, с това не придобива способност да вижда цветове. Същото без съмнение важи за пространствените форми, за звуците, миризмите и вкусовете. Програма, която решава проблеми чрез проба и грешка по алгоритъм, с това не придобива мисловен процес.

Ние решаваме кога една компютърна програма създава смислена информация. В този смисъл, като определена от нас смислена обработка на информацията, ‘изкуствен интелект’ е не само възможен, но и вече наличен.

§ 60

Дефиниция 3. Реално тук е: изпитвано, квалия, феномен, поток на живени форми.

От тази дефиниция и горното изложение се получават три важни следствия.

Следствия:

— Не е възможна жива машина.

— Не е възможен жив интелект в технологията.

— Не е възможен безсмъртен живот.

Ние приемаме живота като безусловна реалност преди всяка наука. Не е въпрос на научно описание или теория какво е живо.