Сергей Герджиков
Философия на относителността (37)

§ 819

Хусерл за отнесеността на научното обяснение към жизнения свят. „Така при геометричното и природонаучното математизиране, в отворената безкрайност на възможния опит, ние надяваме на жизнения свят — на света, постоянно даден ни като действителен в нашия конкретен светови живот — една добре прилепваща идейна дреха, тази на така наречените обективнонаучни истини;… и тъкмо така получаваме възможности за предвиждане на конкретните, а значи жизненосветово-нагледните, събития в света, които все още не са или вече не са дадени като действителни; предвиждане, което безкрайно надхвърля постиженията на всекидневното предвиждане“ (цит.пр., 67–68).

Хусерл на свой ред извършва идеализация на ‘Галилеевата физика’. Прецизно казано, и това е решаващо за философията на описанията, не Галилей е създал изкуственото математическо описание. Това е създавана много пъти и в много култури като система от знаци за фиксиране на форми и ритми в света — календарите, звездните карти, геометрията на древен Египет и пирамидите, Евклид, Талес, Архимед.

Немското разбиране за наука отново и отново се повтаря. Тук липсва разбиране за относителността и ограничеността на науката и тя се взема като безкрайна и чиста от грешки и опровержения. Но така няма как науката да се развива. Научното предвиждане е също така погрешно, както обикновеното, макар и по-силно в някои области като механиката. Хусерл прави същата идеализация на ‘науката’, в която неоснователно упреква физиците като Галилей.

§ 820

Научното описание е виртуално отнесено. Измерването е виртуално чрез величината, единицата и уреда. Величината е понятие в теорията.

Едни и същи феномени се описват като различни обекти и събития. Една и съща болезнена реакция на нашата кожа е следствие както на измръзване, така и на изгаряне. И в двата случая клетките на кожата умират.

Едни и същи цветови спектри се регистрират като различни множества именувани цветове. С малък брой имена в различни култури и даже малки общности се разпознават различни цветове от спектъра.

Различни термометри с различни скали дават различни числа за ‘температурата’ на едно и също време и място. Самата величина ‘температура’ е относителна. Такива са и другите измерителни единици: метър, секунда, волт, ом и т.н.

Различни термометри с едни и същи скали дават различни значения на температурата на едно и също място. Всеки уред е само приблизителен и уредите никога не са изолирани. Измерванията са взаимодействия с непредвидими и непознати за момента и мястото условия.

§ 821

Относителност на „Какво е?“ Науката не е изправена пред определени в самия свят неща и процеси — те са определени само като сетивни форми. В сетивните форми няма различие между нещо и процес — всичко сетивно е нещо-процес.

„Какво е това?“ — пита палеонтолог, изправен пред скелета на неизвестно животно. Буквално разбран, това е празен въпрос. Неизвестното животно е такова, каквото го нарече палеонтологът. Това, което той има да направи, е да го постави на най-точното му място в таксономията съобразно морфология, физиология и етология. Това е въпрос за име и понятие в схема.

Научното описание е относително чрез идентификации. Телескопите показват, че звездата е грамадно нажежено кълбо, което изгаря като свръхнова и става черна дупка. Дори в определен момент в нашата система на отчет звездата не е определена като самата себе си, а само като пристигнал светлинен лъч, като една светла точка в небето. Тя е нещо равно на себе си и отговаря на закона за тъждеството: „Тази звезда е Вега от съзвездието Лира“. Утре вечер същата звезда отново ще бъде там. Но след милиарди години тя няма да е там. Така че това тъждество съвсем не е някаква твърда и неуязвима от света истина, и то за едни от най-трайните неща — за звездите.

Сега ако кажем: „Или е вярно, че това е Вега от Лира, или е не е вярно“, няма да сме прави емпирично. Защото нито ще можем да придадем точен смисъл на „Това е Вега от Лира“, нито (дори да можем) ще можем да твърдим, че днешната Вега е като вчерашната и че е напълно неверен израза-отрицание: „Това не е Вега от Лира“. Но разбира се, нещата в света не са така неопределени, че да е безсмислено да говорим за тях. В този смисъл ние сме логични, иначе не казваме нищо. Да кажем, че „това е Вега от Лира и не е Вега от Лира“ значи да не кажем нищо. Ползата от законите на логиката в опитната наука е, че опростяват описанието и изразяването на света, като свеждат трайното до ‘вечно’. Това има смисъл в краткия човешки живот и в още по-краткото време на обсъждането на въпроса дали това е Вега от Лира.

§ 822

Едни и същи феномени се описват като различни факти. В науката се създават ситуации, в които повече от един модел или теория, взаимно противоречиви или независими, описват едни и същи феномени: светлината, атома, клетката, еволюцията, Вселената.

Не само ситуацията ‘квантова гравитация’, но и допълнителността в самата квантовата теория е противоречива. Две различни, независими и несъвместими в едно теории обясняват два различни типа експериментална постановка — вълнова и корпускуларна. Тази ситуация се схваща не като компромисно решение, а като реална допълнителност на независими типове феномени, зад които не бива да се постулират нереални микрообекти (Нилс Бор).

Нилс Бор прилага идеята си за допълнителност в биологичната ситуация на несводимост. „Във всеки опит над живи организми трябва да остава някаква неопределеност във физичните условия, в които те са поставени;… възниква мисълта, че минималната свобода, която ние сме принудени да предоставяме на организма, е достатъчна, за да му позволи, така да се каже, да скрие от нас своите последни тайни… От тази гледна точка самото съществуване на живота трябва да се разглежда в биологията като елементарен факт, подобно на това, както в атомната физика съществуването на кванта действие следва да се приема за основен факт, който не може да се изведе от обикновената механическа физика“ (Bohr 1958, 5–13).

Тук е мястото да забележа, че Боровата допълнителност в рамките на това изследване е двуплановост на перцепцията и оттук двуплановост на описанието, представена в две концептуални форми с два различни езика. Такава двуплановост е налице в молекулната биология между химия и биологична специфика, между Дарвинова теория и популационна генетика. Подобна двуплановост е налице в описанието на виждането като физикофизиологичен и ментален процес. Тези многоплановости и разноезични описания в допълнителни концептуални форми създава много главоблъсканици и тревоги. Но най-често тя е непреодолима.

§ 823

‘Възникване на факта’ — Лудвиг Флек. Лудвиг Флек (1896–1961) формулира предизвикателното ‘възникване на (Fleck 1935) и с това противопоставя на логическия емпиризъм една културна философия на науката. Той убедително показва как реално научното описание възниква в средата на мисловен колектив със свой стил на мислене. Аз виждам в блестящото му изследване анализ на виртуална и реална относителност на научното описание. Но ако от това се създава философия на ‘социалното конструиране’ или на ‘социология на науката’ срещу философията на ‘емпиричното познание’ или позитивизма, става въпрос за идеологическо деформиране.

Да, научният факт съвсем не е безотносителен, даден на всеки наблюдател и окончателен — той е дескрипция. Но всички усилия да се наложи едно описание над друго съвсем не се свеждат до борба между мисловни колективи — като всяка конкуренция ‘възникването и развитието на факта’ протича и получава смисъл само в природата — в света, в който едни описания са сравними с други описания чрез наблюдение и практическо изпитване. Реакцията на Васерман в изследването на болестта сифилис, анализирана подробно от Флек, няма начин да сработи, ако нещо в природата, което виждаме под микроскоп и наричаме ‘сифилитична спирохета’ не съществува и не води до реални симптоми, а неговото унищожаване не води до лекуване.

Ситуацията на противопоставяне на двете епистемологии е пример за културно релативизиране. От него има излаз и това е осъзнаването на относителностите — виртуална и реална. В рамките на реалната относителност се снема безбрежността на виртуалната относителност — жизненият процес, който науките подреждат, не е културен, дескриптивен факт и протича далеч отвъд обхвата на всяка дескрипция.

§ 824

Отнесеност на научните описания към граматиката. Категориалните схеми на описание на света на Запад, пронизали науката: субект–предикат, субект–обект, необходимост–случайност, причина–действие, се проецират като реална структура на света. Системите на Аристотел, Кант и Хегел съдържат тези форми. Западните езици, на които се пише науката, имат сходна граматика и категориални схеми: субект–обект и съответно подлог и сказуемо, субект–предикат и съответно съществително-прилагателно, общо и единично и съответните нарицателни и собствени имена, модални категории и техните граматични еквиваленти: действително, условно и повелително наклонение, отношенията и техните граматически аналози–падежите.

Така хората от Запада и в някакъв смисъл днес по целия свят делят света на природа и култура, на закони и явления. Светът се структурира като йерархия от физично, биологично, психично и социално. Всичко това са научни артефакти — в света няма ‘физично’ и ‘биологично’. Научните понятия и закони са дескрипти и нямат самостоятелна реалност, затова едни и същи понятия и закони могат да работят добре в различни сфери. Затова термодинамичните понятия като ‘ентропия’ и уравненията на неравновесната термодинамика могат добре да описват феномени извън ‘физичното’ — разпада-синтеза в клетката, социалните форми, общественото мнение, динамиката на борсата и т.н.

Християнството въвежда специфична безкрайност (безкрайността на Бога и атрибутите му), която се транспонира в математиката и науките, в етиката и политиката. Почти всички образовани в традициите на науката хора вярват в медицината, разчитат на нея и описват своите телесни неразположения с нейните термини. Всички ползват техническите резултати от научното развитие, вярвайки, че техниката се контролира научно. Няма начин да се предаде цялата многообразна и всеобхватна структура на научното описание.

Това описание е определено граматически и онтологически, което значи относително и ограничено. Но то е пронизано от пределно силен, интерсубективен и дистантен от местни предразсъдъци жизнен процес на гледане и мислене, наблюдение и теоретизиране, и това го прави глобално валидно.

Наистина, формулирането на научния смисъл с локалната европейска граматика е значима относителност. Светът в тази наука е нещо: звезда, Вселена, частица, вълна, и след това процес — възникване, промяна, развитие. Формите в света се описват в мрежата ‘обект–свойство–отношение’ — една чисто условна, местна, езиково относителна мрежа. Във феномените няма налични безотносително обекти, свойства и отношения.

§ 825

Теоретичното описание е като софтуерна обработка. Когато в компютърната програма Photoshop обработвам снимка, мога да променя тона, интензивността на цветовете, контраста, яркостта и други подобни величини. Но остава нещо, което не мога да променя: това е изходната форма, образа. Не мога да добавя смислена информация като образ така, както окото го вижда и обективът го проецира на матрицата. В информатиката това е разликата между аналогово и цифрово. Примерно не мога да извикам в кадъра несниман обект, не мога да компенсирам липсата на фокус. По принцип не мога да извлека никаква нова смислена информация от вече наличната, а само и единствено да добавя виртуални пиксели: умножени, събрани, разделени, преместени. Не може да се увеличи информацията в онова, което е заснето.

Така теорията обработва данните, но не добавя или поне не бива да добавя нова информация, да измисля свят. Когато наречем серия от феномени с едно име: гравитация, ние не ги заместваме и не можем да ги заместим. Ние сме добавили нова информация: че падането на ябълката и движението на луната се описват с едно уравнение, но това го няма в самия свят. От това уравнение-артефакт в най-добрия случай ние можем да екстраполираме, използвайки серия данни, положението на небесно тяло в бъдещ момент, и то само за система от две тела. Ние ще улучим в силна степен, но никога абсолютно, т.е. нашата информация ще си остане измислена, екстраполирана. И за да я получим такава, че да е максимално вярна, ние трябва да разполагаме с максимален брой истински данни, получени в реално измерване.

И това е областта от науката, където можем да бъдем най-точни в предвиждането. Всичко останало е по-несигурно и по-неопределено. Виждаме го по прогнозите на синоптиците.

Така теорията съкращава описанието, но с цената на непредвидими грешки.

§ 826

Рамзификация — описание без теоретични понятия. В глава 28 стана дума за отстраняването на теоретичните термини в епистемологичния експеримент на Франк Рамзи. „Рамзи е озадачен от факта, че теоретичните термини — обекти, свойства, сили и явленията, описани в една теория — нямат пълнозначност по същия начин като наблюдателните термини — ‘желязна пръчка’, горещо’и ‘червено’, които са значими (meaningful) в науката.

Получават ли теоретичните термини значение? Всеки ще се съгласи, че те получават значението си от контекста на теорията. ‘Ген’ извлича значението си от генетичната теория. ‘Електрон’ е определен от постулатите на физиката на частиците. Но ние се изправяме пред много объркващи въпроси. Как може емпиричното значение на теоретичните термини да се определи? Какво една актуална теория ни казва за света? Описва ли тя реалния свят, или е просто абстрактна, изкуствен апарат за внасяне на ред в голяма маса експерименти… Може ли да се каже, че един електрон ‘съществува’ в същия смисъл, както една желязна пръчка съществува?…

В търсене на отговор на тези въпроси, Рамзи прави съвсем ново, крайно необикновено предложение. Той предлага комбинираната система от теоретични и кореспондентни постулати на една теория да бъде заместен от това, което днес се нарича ‘Рамзи твърдение на теорията’. В това твърдение, еквивалентно на теоретичните постулати, теоретични термини не се появяват изобщо. С други думи, главоблъсканиците са напълно избягвани чрез елиминация на самите термини, относно които възникват“ (Carnap 1966, ch. 23).

Теоретичните термини са отстраними. Те могат да се заменят с наблюдателни стойности на величините и с правилата за съответствие (Ramsey).

Всяка променлива е абстрактен знак: R3.

По-добре от Рамзи и по-просто и ясно е да се смени знака с число, неозначаващо никаква предметна същност, а просто комбинация и корелация между други и в крайна сметка до няколко:

R1, R2, R3.

Например:

V = X/t; X = R1; t = R2

Тогава

V = R1/R2 = 5 m. (ibid.)

§ 827

Теоретичните термини са виртуални. Те са корелирани с други термини. Те са въображаеми. Може и без тях — те могат да се заменят просто със знаци (букви от латинската азбука, както и става в математическите формули).

Така или иначе, няма теоретично понятие във физиката, което да не е претърпяло съществена промяна от началото на историята й до сега. Много от основните понятия са се променили неузнаваемо. Много от старите теоретични понятия са отмрели. Много от понятията във физиката са физически неосмислени и са просто метафори.

Всичко това значи, че просто зад понятията няма същности, иначе трябваше да смятаме всички теоретични същности при цялата им променливост за ‘образи’, без да има начин да ги сравним с ‘истинската същност’. (Тук избягвам дискусията реализъм — емпиризъм).

§ 828

Една визия прави невидими останалите. Една научна постановка е формулиране на виртуалната позиция „Ако разберем как работи човешкият мозък, ще можем да построим система, подобна на мозъка, която ще работи много по-добре от човешки мозък.“ Тази хипотеза изглежда очевидно вярна и е такава за физиолози, когнитивисти и инженери. Но тя крие големи подводни камъни. В частност, може да се окаже, че мозъкът работи по начин, несъвместим с двоичния код и логиката на дискретните стъпки — алгоритмите. Навярно мозъкът работи някак недискретно, холистично. И това ще предопредели технологичен неуспех.

От друга страна, нали има воля, самите ние, които ‘караме’ мозъка да прави нещо с нашите желания, искания, решения, представи, понятия, мечти. А кой ще кара една компютърна програма да прави това или друго?

От трета страна, мозъкът служи за оцеляването и се бори за оцеляването, и това осмисля неговото наличие. А какви задачи за оцеляване ще изпълнява една програма, която нито е родена, нито е жива, нито ще умре?

Всичко това показва колко фактори са отвъд видимост, когато имаш само един проект и една визия.

§ 829

‘Тривиално’ и ‘странно’ — реална позиция. Новите факти в науката засенчват онези, които са винаги пред очите ни. „Динозавърът мъти яйца“. Това е констатация, която изказва нещо банално като интересен нов факт. Интересът обаче е релативен — защото досегашните представи не са сближавали динозаврите с птиците. Ние признаваме за откритие онова, което е неочаквано, но тривиалното не е по-маловажно. Ние свикваме с тривиалното и то затова става такова. А то е точно толкова необяснено, колкото и нетривиалното. Например самият факт на живота — че живите форми се стремят да се запазят, не е обяснен от никаква наука, а е тривиален и даже биолозите рядко го осъзнават като проблем.

Светът е толкова по-малко проумян, колкото по-тривиален ни се струва в ситуацията на невидим субект — несъзната позиция, жизнен процес.

§ 830

Потвърждение и опровержение са относителни. Един и същ факт може да потвърждава и опровергава теория.

Постпозитивистичните дилеми са вече поотслабнали и се виждат по-ясно техните граници. Една от дилемите бе дали фактите могат да опровергаят теория, но не се питаше дали фактът изобщо казва нещо за или против теорията. Един и същ факт (факти) може да потвърждава и да опровергава една теория. И то без фактът да е ‘теоретически натоварен’. Когато фактът се обяснява от 2 (конкурентни) теории, той ‘опровергава’ другата теория чрез тълкуването на първата.

Пример: Птиците на Галапагоските острови са подсетили Дарвин за идеята за естествен отбор. Но същите птици, колкото и да са различни от тези на континента, са все така птици и това може да се приеме като свидетелство за нещо по-различно от естествен отбор.

§ 831

Сциентизмът е идеология. Сциентизмът — във и вън от съпоставка и противопоставяне спрямо хуманизма, е идеология. Тя е изразима в убеждението, че науката е изключителна форма на познание, че тя е обективно познание, че тя е безгранична.

Тази вяра автоматично е и вяра в реалността на научните обекти, на референтите на понятията, както и на възможността за всякакви технологии.

Този сциентизъм подлежи на отмисляне точно както хуманитарната идеология. Той пречи на философията на самото правене на наука и е морално опасен в технологията.

§ 832

‘Истинското положение’. Елементарните частици нито се делят, нито не се делят, защото те не се ‘състоят от’ елементи, нито са ‘прости’. Те се преобразуват при взаимодействие, като не остават нито същите, нито се разделят на части. Електрон и позитрон се превръщат в два фотона — деление ли е това, или не?

То има относително определена, но и неопределена форма. Научното изследване е ангажирано със света, с наблюденията, с фактите. То е отговорно като криминалното разследване. И двете изследвания целят да изградят пълна картина на някаква ситуация, ‘истинското положение’, свързвайки разкъсани данни.

‘Истинското положение’ не е утопия, а е онова събитие или събития, които биха възприели всички перцептори, без да се брои тяхното обяснение и тълкуване.

‘Истинската ситуация’, актуално недостъпна поради нейното приключване или пряка невидимост, се реконструира от следи, улики, разкази на свидетели, записи. В науката това са данни от наблюдения, минали факти, протоколи от актуални наблюдения, експерименти и понякога теории.

§ 833

Науката е генетично локална. Науката е създадена на Запад и това не е случайно. Западът е култура, която разработва рационалното процедиране в специална културна форма на познание, която гарантира възпроизводството и разширяването на знанието за неограничен период от време. Единството на логика, изследване, език и технология, което може да се резюмира в думата ‘логос’, е западен феномен.

Западният феномен наука възниква в рамките на гръцката писмена култура заедно с философията. Задават се въпроси, търси се отговор, търси се потвърждение на понятието в реалността.

В Китай са постигнати огромни резултати в технологията без наука, но наука не е развита и така технологичните постижения не се усилват и гарантират в едно неограничено време и хоризонт. Затова съвременната китайска технология всъщност е западна.

§ 834

Гръцкото значение на ‘теория’ не е есенциално и абсолютно. ‘Теория’, гр. θεωρια значи наблюдение, обзор, удоволствие от гледане, изследване, научно-теоретично познание, наука, учение, теория, празнично зрелище, празник. Тя няма смисъл да обясни някаква същност: например ‘светлината’, или ‘животът’. Тя предлага мрежа от понятия и релации, които подобно на карта на местност изобразяват и позициониран наличните данни. Може да се окаже, че ‘нещо’ се свежда до друго, например светлината се описва теоретично като спектър от електромагнитни вълни и следователно няма същност ‘светлина’ — светлината плавно преминава в невидими радиовълни, ако се променя честотата. Видимият спектър плавно се губи в невидим, и тогава трябва ли да си мислим, че същността ‘светлина’ изчезва?

Когато мога да направя нещо без теория, тя е излишна.

§ 835

Научният език следва естествения. Научният език е изкуствен, но изкуствените езици се осмислят в естествения.

Учените използват езика ‘случайно’ — без да си дават сметка за контекстите. Те изработват термини за случая. Въпросните термини обаче са от естествения език: вълна, частица, спин, цветност и т.н. Науката следва инстинктивно и съзнателно (Нилс Бор) естествения език, въпреки ясното съзнание за неговата случайност и неопределеност. Това се съзнава силно, когато с естествени думи се описват предполагаеми, невидими факти, математически изразени с помощта на виртуални величини от типа на Ψ в уравнението на Шрьодингер.

Учените осъзнават, че е по-добре е да се използват думи и термини от обикновения език, за да се стои близо до реалността, каквато е възприемаема. Това е по-скоро материята на обикновения език, без периферията на абстрактните думи. Такива са думите вълна, частица, ходя, червен, и т.н. Да се отстранят опасните думи от науката не е лесно, защото ги има предостатъчно в безопасна форма в нормалното говорене: е, беше, ще, тук, сега, реално, наистина — съвсем обикновени думи, които имат смесена семантика — някои са чисто граматически, но придобиват и самостоятелни значения като съществителни, глаголи или прилагателни.

§ 837

Научните обяснения са генетично зависими от индоевропейската граматика. „Жирафата има дълга шия, което е адаптация — достигане до високи листа“. Това е граматически разгърната тавтология, която по силата на индоевропейските форми субект–обект и субект–предикат, строи описания и обяснения. Например обясняваме дългата шия чрез достигането до високо разположена храна. Това е псевдообяснение, макар и да се смята за научно — то е разгърната тавтология. Всички живи форми са такива, че да оцеляват, иначе нямаше да са тук. Но жирафата може да има дълга шия случайно и да я ползва поради наличието й. Най-точно е, че не знаем защо жирафата е такава, каквато е.

Времето, детайлно разработено в граматиките на индоевропейските езици, се приема привично за независимо и субстанциално. Но в Специалната теория на относителността то се свежда до относително спрямо координатна система заедно с пространството. В граматиките също то е относително спрямо момента на говорене. И абсолютното, и относителното време се разбират като обективно-реално.

Науката разработва времето като фундаментална реалност и то е основна величина. Но времето не е реално в други култури и езици. „Как ще действа физическа теория, построена на основи без T (времето) в своите уравнения? Превъзходно, както можем да си представим, макар несъмнено тя ще изисква друг мироглед и вероятно друга математика. Разбира се, понятието V (скорост) също трябва да изчезне. В езика хопи няма дума, напълно еквивалентна на нашата дума ‘скорост’ или ‘бърз’. Обикновено тези думи се превеждат с дума, имаща значение на ‘силен’ или ‘много’ и съпровождащи всеки глагол за движение. В това е ключът към разбирането на нашата нова физика. Вероятно ще ни се наложи да въведем нов термин — I — интензивност. Всеки предмет или явление ще съдържа в себе си I независимо от това, смятаме ли, че този предмет или явление се движи, или просто трае, или съществува. Може да се окаже, че I (интензивността) на електрическия заряд ще се окаже съвпадаща с напрежението или потенциала му“ (Уорф 1960, 180).

§ 838

В науката има развитие в смисъл на усилване на описанието. ‘Научното откритие’ в по-силно описание се оказва заблуда. Има нагласи и представи, както и както и форми като граматиката, които са перманентни. Има заблуди, които са много трайни. И в науката има упорити заблуди като ‘импетуса’ на Аристотел — особената сила, която продължава да тласка тялото и след като не му действа силата.

В западната медицина цели векове се е смятало, че кръвопускането лекува. За кръвопускане са разрязвали вените на болния или са поставяли пиявици. За лечение се е приемало самото изтичане на кръв от болния като ‘лоша’, ‘заразена’ кръв, която носи болестта. Оказва се впрочем, че в един случай пиявиците помагат. Когато е наранена вена, се получава вътрешен кръвоизлив и пиявиците изсмукват тази вредна кръв. Но всички останали ‘лечебни ефекти’ на кръвопускането са били заблуда.

§ 839

Мисловни експерименти — отнесеност към феномени. Дейвид Гудинг представя ред книги и статии за мисловните експерименти. Тук се дискутира въпроса как са възможни емпирично валидни мисловни експерименти. Дали те са дедуцирани от теории, или са резултат от интуиция? „Как знаем резултат от експеримент, без действително да го проведем? Ако е достатъчно да изпълним един експеримент мислено, защо го правим реално? В Лабораторията на Ума Дейвид Браун твърди, че някои мисловни експерименти се дължат повече на интуицията, отколкото на емпирична информация и въпреки това доставят априорни истини за реалността. Той предлага избор между интуиция и старомоден платонизъм… Джон Нортън твърди,… че във физиката всички мисловни експерименти са дедуктивни заключения, имащи емпирични предпоставки: липсващия емпиричен елемент е там през цялото време, скрит в неявните предпоставки…

Философите оставят изучаването на валидността на наблюдателните твърдения на историци и социолози. Техните отговори показват, че наблюденията не са непроблематични лингвистични същности, както повечето философи очакват. Очакват, значи, в мисловен експеримент. В един мисловен експеримент да се прави наблюдение никога не е проблем. Вярно е, че мисловният експеримент предлага контрол върху всички непокорни променливи чрез поставяне на условия, но това, което мисловният експеримент заключава за експериментатора е също важно: мисловните експериментатори са съвършено компетентни в своята способност да следват процедури и като възприематели на явления и резултати…“ (Gooding 1994, 1029–1031).

Мисловният експеримент, без да има стойността на емпирично изследване, е мощен инструмент в това изследване. Това е потвърдено от блестящите експерименти на Айнщайн и Бор в хода на дебата за квантовата механика. Мисловните експерименти често очертават реални експерименти. Фактът, че може да се експериментира неограничено в лабораторията на ума говори за виртуалната относителност. Фактът, че мисловните експерименти сами по себе си без наблюдения са само теоретични проби говори за предел на относителността.

§ 840

Научното описание реферира феномени в човешка форма. Научното описание не напуска сетивния хоризонт — реална отнесеност. Проумяването е възможно само в хоризонта на възприемаемото. Предполагаемите ненаблюдаеми обекти се ‘изобразяват’ като възприемаеми, пред-ставят се. Умът действа само в обхвата на сетивата (Кант: категориите на разсъдъка се отнасят само до сферата на възможен опит).

В описанията присъства човешка форма. Описанията не ни представят експлицитно своята форма като човешка. Това е обяснимо като невидимост на позицията от самата позиция. В този смисъл, дори когато наблюдателят се осъзнава, той се изключва или ‘изважда пред скоби’ по силата на ‘обективността’ на науката. ‘Изваждането на наблюдателя пред скоби’ не изкривява наблюдението, доколкото във всевъзможните наблюдения се запазва формата на наблюдателя. Но инерцията в научното изследване води до виртуални проекции без възможен наблюдател — палеоантропологичните интерпретации, геологичните сценарии, астрофизиката на историята на Вселената и т.н. В Специалната теория на Айнщайн се проектира наблюдение на движение на обекти един спрямо друг със скорости, близки до скоростта на светлината, при което се изисква акт на наблюдение на скъсяване на размера. Не е мислимо да се засече начално и крайно положение на подобно движение, защото при такава висока скорост тези положения са толкова близки във времето, че актът на регистрация с измерително устройство е невъзможен. Тук се проектира наблюдател по аналогия с актуалното наблюдение, но реално в тези области няма наблюдател и значи няма наблюдение, т.е. няма и феномени. Има само виртуални описания.

Историческото описание не отговаря на трансцендентна същност ‘история’, а реферира налични феномени — следи от миналото. Налице са следи от историята, които могат да са всякакви, включително и документи, в които се описват неистини. По това науката история се различава от естествените науки. Но даже лъжливите документи са документи на историята.

За огромната част от миналите събития няма следи.

Когато нещата стават, те са необхватно сложни. Дистанцията на бъдещето ги свежда до следи и така формира нормална емпирична основа за научно изследване. Тази редукция или виртуализация на реалния процес на историята прави науката история възможна.

§ 841

Науката е ограничена от човешката форма. Вече повече от сто години философите и хуманитарите като цяло говорят за ‘нехуманност на науката’. Но това е недоразумение по силата на културен конфликт. В науката няма ‘нехуманност’ и няма как да има, защото науката не може да се прави от не-човешка гледна точка, вън от потока на човешкия живот с неговото осмисляне. Категориите, в които науката описва и обяснява, са не само човешки, а и културно-специфични. Науката обяснява само онова, което човек може да изкаже и сподели за света, но не и някакъв нечовешки свят. Науката не трансцендира нашия човешки жизнен свят и затова не може да го обясни — тя обяснява описани феномени във връзка, а не самата феноменалност на света.

Точно в онази философска култура, в която познанието се разделя на Natürwissenschaft–Kultürwissenschaft, на науките за природата се приписва всеобщо познание на вечни закони — една напълно превратна идеализация, която поставя естествените науки отвъд реалната отнесеност към човешката форма. По силата на това обаче те би трябвало да погълнат науките за културата.

Очакването науката да проникне някак в ‘същността на света’, без да сме поставени в самия свят и така напълно слепи за неговите граници или безкрайността, е чиста утопия. Науката не може да обяснява защо има гравитация, защо има енергия, защо има живот и човек, защо ‘Законите на Природата’ са такива, а не други.

Точно хуманната задача на науката е не да произвежда субективни смисли, а да подрежда наличния свят от позиция максимално общочовешка, интерсубективна, валидна в действията на хората и така полезна за хората. Вместо илюзия за познаване същността на света науката дава мощно описание на феномените и основа за мощно действие в света, което никога не надхвърля границите на човешкото.

Научният закон не е врата към позиция за радикална промяна на света. Ако беше така, познавайки примерно гравитационното изкривяване на пространството, ще можем да променяме самото това изкривяване или закона на Нютон за гравитацията, или познавайки фини механизми на живота, ще можем да се направим безсмъртни.

И естествено трябва да е така, иначе просто щяхме да се самоунищожим. Ето в това е хуманността на науката — не може да промени човешкото присъствие в света.