Сергей Герджиков
Философия на относителността (1)

В този труд се обединяват темата за виртуалното и темата за относителността. Развива се широко понятие за виртуалност, в което виртуалното се отнася за всички артефакти. Реалността на артефактите и специално на знаците е в тяхната отнесеност към смисъл, те са релативно реални. Смисълът се разбира като момент от човешки жизнен процес.

Намерението е да се допринесе за развиване на култура на осъзнаването на различни модуси на реалност-виртуалност и различни описания на света в глобален мащаб. Тази култура не може да се развие в рамките на класическите разбирания за битие и познание, истина и неистина, субект и обект, център и периферия. Тя, разбира се, не може да се развие и в чисто негативната деструкция.

Виртуалното глобално пространство се разширява и придобива статуса на ‘виртуален свят’. То всмуква все повече човешки ресурси и прави реалния ни живот все по-зависим от ‘матрицата’. Тази огромна сфера не може да се разбере и овладее с привичните категории: материално–идеално, природно–духовно. От друга страна е безсмислено допускането на неограничено и произволно многообразие на ‘светове’, защото се заличават разликите в модусите на реалност-виртуалност и определеността на позициите. Така се очертава жизнена нужда от детайлно разбиране и описание на различните модуси на реалността, различните културни позиции, различните адекватни логики, понятия, описания и действия в глобалния човешки свят.

В тъканта на нашия свят е вплетена неотстранима нереалност. Светът е реален-нереален. Всяко нещо е ‘това’ в отношение към ‘онова’, заедно с друго. Нещата са именувани в различни езици и подреждани в различни култури, с което получават различни смисли. Виртуалните проекции на човешки дейности създават собствен ‘свят’. Няма нищо само̀ по себе си, гарантирано, постоянно и чисто биващо. Има виртуална съставка в нашия свят и в нашето ‘аз’, с която сме ангажирани като с нещо реално. Тя е инертна, но винаги може да се промени в отворена ситуация, каквато е глобалната. Смяната на позицията открива нови перспективи за съзнаване и живот. Смяната на големи понятия и деления променя очертанията на света. Разбиране на едно чуждо светоописание означава постигане относителността на своето и свобода.

Виртуалната и относителна идентичност, приемана и живяна като реална и безотносителна, ни оставя в безсъзнателност. Не съзнаваме модусите, границите и динамиките на реалното и виртуалното Този дефицит на съзнание за виртуалност и относителност води до илюзии, неразбиране и неприемане на другите, до разминаване, конфликти и насилие.

В този момент за Запада и за останалия свят е жизненоважно да намерим глобален смисъл за бъдещия живот заедно с всички култури на тази планета и всички форми на живот. Този смисъл надхвърля хилядолетни форми на мислене на Запад и на Изток.

В тази книга се изследва многостранно и детайлно относителността в различните модуси на реалност-виртуалност. Тя е смислово продължение на De-cogito. Отмисляне на измисления свят (2007).

Голяма заслуга за ориентацията в лингвистиката и изясняването на лингвистични аспекти на това изследване има Николай Кръстев, който ми предостави и бележки по части I и II от ръкописа.

Полезни варианти на редакция и бележки по стила за части I и II направи Снежана Зарева.