Бари Ууд
Смъртоносен дар (3)

Глава трета

5 март, 1933

— Том — извика Кейт. — Том!

Когато тя стигна площадката, чу вратата на кабинета му да изхлопва. Останала без дъх, но все още тичайки, тя го посрещна с широко разтворени ръце, после внезапно спря пред него.

— Кейт, какво има?

— О, скъпи, бременна съм.

После разперените ръце се сключиха около него, прегръщайки го.

— Том, момче е, знам, че е момче.

Той я притисна към себе си, лицето и косата й все още бяха студени от въздуха навън.

„Момче“, помисли си той. Плъзна ръка под палтото й, надолу по гърба. „Момче.“

После я погали по рамото. Сянка помрачи радостното му изражение, когато видя дъщеря си на вратата на кабинета.

— Мамо.

„О, господи“, помисли си той. „Мамо“, повтори той наум колебливо изречената дума. „Защо, по дяволите, просто не влезе в стаята.“

Дженифър направи няколко несигурни крачки, като заобиколи — защото той беше там, защото нейната скъпоценна мама беше в ръцете му.

— Какво има, Дженифър? — Гласът му прозвуча по-остро, отколкото беше възнамерявал. Тя почти раболепничеше и това го караше да пожелае да я удари. Все пак тя го погледна с немигащи очи.

— Чух мама…

— Разбира се, че си чула мама — тя е вкъщи.

Кейт се освободи от ръцете му и той стана свидетел на ритуала на срещата — сякаш са били разделени с години.

Дженифър беше на четири години. Безпокойството, което изпитваше в нейно присъствие се беше променило — сега той определено не я харесваше, понякога даже я мразеше, когато тя се залепваше за Кейт. Той мислеше за себе си, че е добър човек. Честен, открит и богат. Най-доброто семейство — всеки би бил щастлив да бъде на мястото на Томас Лист. Само чувствата към дъщеря му разклащаха тази представа, от което той още повече не я харесваше. Бавачките бяха напускали една след друга, но враждебността и отчуждеността на другите прислужници към детето му вдъхваше увереност. Поведението им го караше да не се чувства толкова неестествено. Сега щяха да имат друго дете и може би той щеше да стане нормален баща. Почувства се готов да прощава.

— Дженифър, ще имаш братче или сестриче.

— О? — Тя стискаше палтото на Кейт.

— Да, нали ще е хубаво? — Както винаги, когато говореше с нея, гласът му звучеше напрегнато, сякаш държеше официална реч.

— Бебе? — Тя никога не беше говорила по детски, произнасяше думите отчетливо от самото начало, без някоя от малките бебешки грешки, които Том намираше толкова очарователни у другите деца.

— Да, Дженифър. Малко момченце — можеш да си играеш с него и да помагаш на мама да се грижи за него.

Нежният му тон я накара да се изчерви. Тя се усмихна, пусна палтото на Кейт и направи крачка към него. Той трябваше да се спре, за да не отстъпи от нея. Но тя усети неизвършеното движение и остана неподвижна. Той знаеше, че е изминало дълго време, откакто не се беше докосвал до нея.

— Скъпи — каза Кейт, — извикай хората и им кажи, и се обади на Тонио. Той сигурно има шампанско.

Той пристъпи покрай Дженифър към жена си, погали косата й, докато детето ги гледаше.

— Все някъде в Ню Йорк има шампанско и аз ще го намеря. И ще съберем гости за вечеря, нали — малко парти?

— Да, ще си направим парти. — Тя се засмя, той също. — Омари — Том, ще ядем омари! Изпрати Алберт и кажи на готвача.

Той тръгна надолу по стълбите после се обърна.

— Кейт — извика. — Обичам те!

— Тогава омари и шампанско, ако ме обичаш.

Дженифър все още стоеше неподвижна в средата на стаята.

— Бебе-братче — каза й Кейт, — мъничко момченце. О, Дженифър, ще бъде чудесно.

Дженифър се засмя на щастието на майка си. Кейт се засмя също, съблече палтото си и като го държеше в една ръка го завъртя пред себе си, танцувайки из стаята. Ново бебе — въртеше се тя, въртеше се палтото, издигайки се все по-бързо и по-бързо, докато краят на палтото закачи една нежна кристална вазичка, която стоеше на бюрото на Том. Във въртеливото си движение, палтото издигна вазата високо, изхвърляйки единственото цвете. Стъклото и цветето се завъртяха във въздуха. Кейт инстинктивно посегна, макар вече да знаеше, че вазата е загубена.

Внезапно въздухът запулсира, ушите й се изпразниха от всякакъв звук и стаята се превърна във вакуум. Тя усети, че ще припадне или ще й прилошее. Облегна се на бюрото, краката й се подгъваха. Вазата сякаш увисна точно пред нея за частица от секундата и после застана — а не падна — на пода.

Вакуумът беше нарушен и Кейт можеше да диша отново, но тя се тресеше и палтото се изплъзна от треперещата й ръка на пода. Вазата. Наведе да я погледне. Тя се беше приземила на основата си върху голия под, не върху килима. Не беше дори одраскана. Цветето лежеше наблизо, край него блестяха няколко малки локвички вода.

Тя погледна към Дженифър, която стоеше неподвижно, усмихната, много горда от себе си. Кейт се изправи, погледна пак вазата, после очите й отново се върнаха към усмихващото се дете.

— Дженифър? — прошепна тя.

Усмивката на Дженифър трепна.

Кейт бавно отиде до дъщеря си, сложи ръка под брадичката на Дженифър, наклони главата й назад и внимателно я погледна. Усмивката си беше отишла.

Още един последен път Кейт обърна поглед към малката ваза, блестяща на слънцето, което струеше през прозореца. После отдръпна ръката си и с все сила удари Дженифър през лицето. Малката главичка подскочи на една страна и докато все още беше обърната, Кейт обърса с опакото на ръката другата й буза. Дженифър се разхълца, Кейт я удари отново и отново. По устата й се размаза кръв, там където зъбите й бяха прехапали устната. Тя продължи да хълца, опитвайки се да заплаче, но не можеше да си поеме дъх. После дишането й се превърна в тежки хлипове и Кейт спря да я бие.

Том ги намери в стаята на Дженифър. Кейт седеше в един фотьойл. Той видя марлята на устната й.

— Кейт, какво се е случило?

— Том, аз я набих — прошепна тя. Беше плакала.

— Ти си я била? Защо?

Кейт извърна очи.

— Тя… тя… — запъваше се Кейт. Том чакаше. — Тя счупи една ваза.

Първата лъжа.

Том стоеше и гледаше безпомощно наведената глава на жена си, но тя не я вдигна и той не знаеше какво да каже. Най-накрая той ги остави двете заедно. Не съжаляваше за боя. Помисли, че това е добър признак.

Кейт никога не беше удряла Дженифър преди. Но се чудеше коя от многобройните им вази е толкова скъпоценна за Кейт, че тя е ударила дъщеря си за това, че я е счупила.