Уилям Голдман
Маратонецът (18)

17.

Баби крачеше из стаята си.

Стаята му беше малка, а крачките — големи, затова едва тръгнал, трябваше да спира, да се завърта обратно и отново да тръгва.

Единственото нещо, което му се искаше, бе да изтича до изкуственото езеро, да вземе разстоянието наведнъж и да провери колко пъти може да го обиколи, преди да се строполи изтощен върху пожълтялата трева.

Той се спря, погледна часовника си — нямаше още полунощ. Елза можеше да му се обади. Ако беше отишла на кино, скоро щяха да затворят кината след последната прожекция. Тя напусна ресторанта около 20:30, а бяха отишли на вечерята в 19:30. Цялото фиаско продължи около час.

Баби беше извадил пътната чанта на брат си и я бе приготвил за път. Смяташе да му каже: „Повече никога не чукай на вратата ми!“. И Док може би ще се почувства като глупак, задето се държа така идиотски в ресторанта. Леви отиде до банята, видя бръснарските принадлежности на брат си и се ядоса, набута ги в тоалетния несесер и бързо го мушна в проклетата пътна чанта.

„Може би трябва да извадя багажа от чантата и пак да я подредя. По-добре да правя това, отколкото да се разхождам из стаята“, помисли си Леви, извади всичко и го занарежда отново. Съзнаваше, че брат му се грижеше много за него. За Док той си беше и си оставаше малкото братче. Защото, когато баща им почина, той беше на двайсет, а Леви едва на десет години. И именно Док беше този, който превързваше детските му рани. Той за трети път извади всичко от сака — ризите на Док, тоалетната му чантичка и бутилките вино. Тъкмо се готвеше да ги напъха обратно, когато телефонът иззвъня.

Баби излетя като тапа към него:

— Елза?

— Той дори не ме попита дали те обичам. Чаках да ме попита. Но той пропусна.

— Елза! Чуй ме! Нищо не се е случило! — извика Баби.

— Какво ще стане занапред, Том? — гласът й беше сух и безжизнен.

— Забрави за случая. Забрави го.

— Бях на кино. През цялото време седях и мислех. Не можем да забравим току-така нашата връзка. Всичко беше толкова хубаво и истинско… Той не ме попита дали те обичам.

— Искам да дойда и да те видя. Ще взема такси. Ще дойда след секунди — каза Баби.

— Не, недей — възрази Елза. — Ти ще ме прегръщаш, аз ще те прегръщам и няма да се разберем. Аз те излъгах за възрастта си, защото ти изглеждаше като дете, толкова си млад. Излъгах те също и за другото. Аз съм германка. Излъгах те, защото ти си евреин. А евреите мразят германците. Бях едва на четири години, когато Хитлер умря. Кажи, виновна ли съм за това?

— Добре, добре. Само нека да дойда да си поговорим както сега.

— Има още нещо, което трябва да ти кажа. Ти не знаеш… Аз съм разведена. Исках да му го кажа, преди да си тръгна. Единствената грешка, която брат ти направи, е, че не ме попита дали те обичам. Аз му позволих да ме ухажва и се усмихвах, за да му се харесам. Той прилича точно на богат, модерен бизнесмен, проспериращ и много аристократичен. Държи се така, сякаш всичко е негово, сякаш всичко може да купи с парите си. Направил е доста пари и всичко, до което се допре, е негово. Точно това искаше да ми каже: „Имам пари и всичко е мое — виното, брат ми, и ти си моя“. Как искам да изпепеля тази дата от календара.

— Това никога няма да стане. Казах ти да забравиш за случилото се.

— Не искаш ли да знаеш нещо за бившия ми съпруг? — запита Елза.

— Не, да ти кажа право — излъга Баби. — Какво по-точно трябва да знам? Ако аз ти кажех, че съм бил женен и след това разведен, ти може би щеше да се разочароваш, ако не ти опиша жена си. Но аз не съм бил никога женен. Ако от това ще ти олекне, няма да ти попреча да ми разкажеш. Вероятно ще кажеш, че си се оженила почти дете, той е бил красавец, но прост, и едва след брака си разбрала какъв дървеняк си взела…

Той знаеше, че сега тя се държи студено, типично по немски, и не желае да се разсмее от другата страна на телефона. Предпочита да остане сериозна.

— Сигурно е бил тласкач на гюле — продължаваше Баби. — Всички немци обичат тези спортове. Може би грухти на швабски, когато изхвърля гюлето, и му е кеф. Ей, ти можеш ли също да грухтиш на немски, а? А знаеш ли как грухти един американец — тласкач на гюле? Той казва „Ууф“, а когато ще хвърля гюлето във въздуха — „Аах“.

— Ти наистина си невъзможен — избухна в смях тя.

— Успях да те разсмея…

— Баби?!!

На прага стоеше Док, стиснал корема си с две ръце.

Баби затвори телефона.

— Баби!!! — с този вик Док политна с широко разперени ръце към брат си, а червата му се показаха от корема.

Баби го задържа, за да не падне. Прегърна го като бебе, а кръвта на Док ги обливаше и двамата. Док му прошепна нещо. Баби се опита да го чуе. Това стана петдесет секунди, преди Сцила да умре.

Дълго време.