Джон Гришам
Теодор Буун — Скандалът (9)

9

Както винаги, Тео спа до късно в събота сутринта и когато най-сетне се осмели да слезе долу, майка му седеше на масата в кухнята все още по халат, четеше сутрешния вестник и го чакаше.

— Искаш ли бъркани яйца с бекон, Теди?

— Да. Къде е татко?

— Излезе да свърши някои неща, но ще се върне към девет да те вземе. Много се радва, че ще играе голф за пръв път от цял месец. Денят е прекрасен — малко е хладно, но той вече се е настроил.

Вечерята в „Малуф“ беше пълна катастрофа, точно както искаше Тео. Баща му отново даде воля на разочарованието си от резултатите на тестовете. Майка му остро изрази несъгласието си и макар да не подеха спор публично, се държаха ледено един с друг. Тео само се цупеше. Вечерта премина напрегнато и Тео нямаше търпение да се приберат, за да изтича в стаята си.

— Значи татко е в настроение тази сутрин? — попита сега той.

Майка му стоеше до печката и приготвяше яйцата.

— Разбира се, Тео. Ние сме адвокати, невинаги сме на едно мнение и спорим, но без лоши чувства. Освен това сме женени двайсет и пет години и умеем да общуваме.

— Неприятно ми е, че татко е разочарован от мен.

— Тео, двамата с баща ти се гордеем с теб. Справяш се прекрасно с всичко — в отряда на скаутите, в дебатите, в голфа, в училище. Не е разочарован.

— Е, на мен ми каза друго.

— Може би не се е изразил по най-добрия начин. Мисля, че съжалява за някои неща, затова иска да поиграете голф и да поговорите.

— В такъв случай не съм сигурен, че ми се играе голф.

— Хайде, бъди добро момче. Колко яйца?

— Две за мен и две за кучето.

— Сигурно ще ти бъде интересно да прегледаш заглавията в днешния вестник.

— Какво се е случило?

— Има статия за резултатите от тестовете. Училището ни се е представило много добре.

— Страхотно. Тъкмо от това имах нужда.

Тео неохотно посегна към „Стратънбърг Дейли Нюз“. Уводната статия беше хвалебствен репортаж за страхотните резултати от общите тестове на учениците от трети, пети и осми клас. Поздравяваха всички. От огромно значение беше подобряването на резултатите на учениците от „Ийст“. Те обикновено се представяха най-зле от трите училища в града, чиито възпитаници се вливаха в редиците на гимназията „Стратънбърг“.

Осмокласниците от „Стратънбърг“ и „Сентръл“ винаги демонстрираха по-високи резултати, а „Ийст“ изоставаше. Говореше се, че училището ще бъде поставено на изпитателен срок, ако положението не се подобри. „Ийст Мидъл“ се намираше в другия край на града и Тео почти не познаваше деца, които учеха там.

В средата на първата страница на вестника се мъдреше голяма снимка на д-р Кармен Ступ, градската инспекторка по образование. Цитираха хвалбите й за тестовете и за представянето на „нашите“ ученици. Тео не я познаваше, но тя често се появяваше по вестниците. Беше останал с впечатлението, че е важна личност, макар че работата й беше изпълнена с противоречия. Д-р Ступ, изглежда, изпитваше прекалено голямо удоволствие от нея, поне според мнението на Тео.

Под снимката й беше представена сравнителна графика на резултатите на осмокласниците. „Стратънбърг“ и „Сентръл“ бяха наравно, а „Ийст“ изоставаше съвсем малко. След това имаше подобна графика от предишната година, според която „Ийст“ беше много по-назад. Д-р Ступ поздравяваше „Ийст“ за усърдната им работа и твърдеше, че напредъкът е удивителен.

Беконът цвърчеше и в кухнята се разнесе прекрасно ухание. Джъдж беше застанал до госпожа Буун и печката с неизменния умолителен поглед.

— Добри новини за „Ийст“ — отбеляза Тео.

— Да, определено — усмихна се леко госпожа Буун, скептична както винаги. — Явно учителите там най-накрая са се научили да подготвят учениците за тестовете. Надали децата са станали по-умни. Просто са овладели системата на тестовете.

— Мамо, тези разговори започват да ми омръзват.

— На мен също.

Филийките изскочиха от тостера, госпожа Буун намаза с масло и двете и ги остави в чинията на Тео. Сложи и любимото му прасковено сладко, наля му чаша сок от грейпфрут и поднесе храната. На него и на Джъдж.

— Благодаря, мамо.

— За нищо, Теди. Сега си изяж закуската, а аз отивам да се насладя на една дълга топла вана.

Щеше да се излежава във ваната поне един час — Тео просто не го проумяваше. Мразеше топлите вани от деня на раждането си. И по душовете не си падаше особено, но не му оставаха много други варианти. Пък и имаше нещо… как да го кажем?… нехигиенично?… в това да се излежаваш в топла вода, която е хубава в началото, но става все по-мръсна, колкото повече трае мъчението. Душът поне отмиваше мръсната вода.

Тео обаче не сподели мислите си. Къпането беше другата причина да е такъв любител на лагеруването сред природата. Можеше дни наред да си ходи некъпан и на никого не му пукаше.

Чу джипа на баща си да спира в гаража. Джъдж изръмжа тихо, все едно постоянно е нащрек и е готов всеки момент да нападне, но побърза да насочи вниманието си обратно към яйцата и бекона.

Господин Буун влезе в кухнята с широка усмивка и сърдечно поздрави:

— Добро утро, Тео.

— Добро утро, татко.

— Готов ли си за голф?

— Само ако няма да обсъждаме тестовете.

— Дадено.

Господин Буун разроши пътьом косата на момчето и отбеляза:

— Прекрасен ден. Побързай.

Тео се усмихна. Баща му беше в прекрасно настроение. Всичко беше наред.