Джон Гришам
Теодор Буун — Скандалът (27)

27

В петък сутринта новината беше на първа страница, съпътствана от страхотна снимка как господин и госпожа Буун влизат в съдебната зала, всеки с куфарче в ръка и с делово изражение. Това беше мечтата на всеки адвокат. Дълга статия описваше изслушването. Свидетелските показания и пледоариите на адвокатите бяха представени в резюме.

Тео прочете статията набързо и отпраши към училище. Сутринта се точеше бавно.

Три минути преди обед съдия Гантри публикува онлайн съдебно решение, заемащо две страници, с което сваляше наказателните обвинения срещу учителите. Изречение от решението гласеше: „Макар да съм разтревожен от действията на обвиняемите, поведението им не може да бъде окачествено като престъпно“.

Тео изпрати есемес, за да поздрави родителите си, и отиде да обядва.

В два следобед д-р Кармен Ступ направи изявление пред пресата. Тя съобщи, че училищното настоятелство няма друг избор, освен да прекрати договорите на петимата учители. Две години по-късно щяха да имат право отново да кандидатстват за работа като преподаватели в училищната система.

Думите й не изненадаха никого, но последвалите събития — да. Д-р Ступ оповести, че резултатите от предишните тестове ще бъдат отхвърлени за всички класове. Нещо повече, училищният инспекторат на Стратънбърг повече няма да провежда задължителни тестове, но това ще доведе до загубата на значително финансиране от страна на щата.

В изявлението си тя казваше: „За нашия град открай време представляват приоритет добрите училища и осигуряването на най-доброто образование за нашите ученици. Ще продължим да го правим, затова ще се нуждаем от подкрепата на общността и на допълнителни средства от общината. Честно казано, ние сме убедени в способността си да образоваме децата си по-добре, отколкото служителите на щатско ниво. За да го постигнем обаче, са нужни огромни усилия от страна на всички граждани“.

Тео прочете изявлението й онлайн и не успя да сдържи усмивката си. Край на тъпите тестове. Край на „тренировката“ за тестовете. Край на конкуренцията за паралелките за напреднали. Край на специалните занятия за надарените ученици и на не толкова приятните занятия за по-слабите.

Тео тръгна да търси Ейприл.

Елза без никакво усилие организира тържество. Обади се в един деликатесен магазин да доставят поднос със сандвичи, още един поднос с браунита и сладкиши, седем литра пунш и три бутилки шампанско. После звънна на учителите и ги покани да се отбият за скромно тържество.

Тео знаеше, че всички преподаватели умират от глад късно следобед. Цял ден са на крак и не им остава почти никакво време за ядене. Не могат да устоят на покана за хубава храна и нещо за пийване. В четири и половина в петък всичките петима учители от „Ийст Мидъл“ бяха в заседателната зала — четирима със съпрузите си. Дженива Хъл доведе настоящия си приятел. Всички служители от кантората на семейство Буун присъстваха.

Въпреки че бъдещето криеше неизвестни и със сигурност не беше обещаващо, учителите бяха в празнично настроение, макар и за съвсем кратко. Вече не ги смятаха за престъпници и нямаше да се изправят пред кошмара на един съдебен процес. Трудолюбиви преподаватели като тях, които нямаха почти никакво вземане-даване със съдебната система, се ужасяваха от вероятността да отидат в затвора. Вече им се беше разминало. Можеха да съберат парчетата и да продължат с живота си. За кратко в петък следобед бяха щастливи и искаха да се поотпуснат. Искаха и да благодарят на адвокатите си.

Тео и Ейприл седяха в един ъгъл и пиеха пунш. И те си бяха отдъхнали. Скандалът най-накрая беше приключил и двамата можеха да разговарят за нещо друго.