Джон Гришам
Теодор Буун — Скандалът (10)

10

Късно в неделя следобед Тео седеше в стаята си и отегчено се взираше в домашните си, като мислеше за нещо съвсем различно. Телефонът му издрънча. Есемес от Ейприл: Тео, трябва да поговорим. Веднага. Спешно. Среща в „Гъф“.

Съобщението вещаеше единствено неприятности. Обстановката в семейството й беше нестабилна — там се случваха странни неща. Отговори: Добре. Какво има?

Ще ти кажа, като се видим. Побързай.

Тео слезе по стълбите и заяви на майка си, че ще се види с Ейприл да хапнат замразен йогурт. Както можеше да очаква, тя го посъветва:

— Добре, но не прекалявай с това нещо.

Баща му, който четеше „Сънди Нюз“, се намеси:

— Това е просто кисело мляко. Не е ли здравословно?

— Има ужасно много захар, Уудс, а според мен Тео яде предостатъчно сладко.

— Само една топка, може ли? — попита Тео, макар че никога не хапваше само една топка и сега също не смяташе да се ограничава.

— И да се прибереш за вечеря — предупреди го майка му.

Вечерята в неделя беше най-нелюбимото ядене за Тео, защото готвеше майка му. Тя не се интересуваше особено от кулинария и неопитността й беше очевидна.

— Разбира се, мамо. Връщам се след час.

На излизане си помисли, че госпожа Буун не му е наредила изрично да изяде само една топка сладолед. Той сам беше предложил, макар и с половин уста, а тя беше подминала думите му. Затова, поне според него, беше свободен да прави каквото си пожелае. Друго дете на мястото на Тео — е двама родители адвокати — щеше да бъде нащрек.

Ейприл го чакаше в сепарето в дъното, далече от всички останали. Не си беше поръчала нищо и изглеждаше напрегната.

— Какво да ти взема? — попита Тео.

— Нищо.

— Добре, тогава и аз няма да си поръчам нищо. А ако не си поръчаме нищо, ще ни помолят да напуснем.

— Добре. Една топка кокосов сладолед с лимон.

— Звучи ужасно.

— Моля те.

Тео поръча една топка за нея и обичайните две топки шоколадов сладолед с натрошени бисквити „Орео“ за себе си. Само да можеше да го види майка му! Плати и за двете и ги отнесе в сепарето.

— Мерси — учтиво каза Ейприл.

— Е, какво има? — попита Тео.

Тя все едно не забелязваше сладоледа.

— Не знам откъде да започна.

Ейприл замълча и се замисли. Изобщо не беше уплашена или тъжна, както очакваше Тео. Напротив, изглеждаше превъзбудена.

— Снощи нашите решиха да вечерят на някое хубаво място, защото имаха годишнина. Никога не излизат двамата, затова се зарадвах. Докато не ми съобщиха, че Джанел ще дойде да седи с мен. Аз съм на тринайсет и те непрекъснато ме оставят сама, затова просто не проумявах защо изведнъж имам нужда от бавачка. Обаче не исках да им развалям специалната вечер, пък и Джанел ми е нещо като стара приятелка. На осемнайсет е и когато бях по-малка, няколко пъти ме е гледала. Живее наблизо и е много готина. И така, Джанел дойде, поръчахме си пица и гледахме стари филми. Тя е голяма бъбривка и, честно казано, ми беше много забавно. Все едно е по-голямата ми сестра. Истинската ми по-голяма сестра Марч замина отдавна и снощи си дадох сметка колко много ми липсва. Както и да е, Джанел ме попита как са минали тестовете в училище и аз я осведомих, че за малко не съм успяла да вляза в паралелка за напреднали. Тя също не успяла, когато била осми клас, и ме увери, че няма нищо страшно. Обаче сега идва най-важното и трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого.

Тео само кимна. Преглътна и каза:

— Обещавам.

— Тео, става дума за нещо сериозно. Нещата може да загрубеят.

— Добре.

— Може да се отрази и на отношенията ни.

— Ясно.

— Просто не повярвах на ушите си, когато чух.

— Няма ли да хапнеш поне една лъжичка?

— После. Трябва да ми обещаеш…

— Вече ти обещах, продължавай.

— Добре.

Ейприл се озърна подозрително. Двамата бяха единствените посетители в „Гъф“. Продавачката на безалкохолните напитки играеше на някаква игра на телефона си.

— Ето каква е работата. Джанел има по-голяма сестра, казва се Бинки, която преподава математика на осмокласниците в „Ийст“. Там е от няколко години и твърди, че училището има сериозни проблеми. Бинки казала на Джанел, че тази година група учители се събрали и променили резултатите след предаването на тестовете. Срещнали се в училището в събота, след приключването на тестовете, когато ти отиде на поход със скаутите, заключили вратата и няколко часа трили грешните отговори и ги заменяли с правилните.

Тео тъкмо поднасяше нова лъжичка сладолед към устата си. Върна я обратно в купичката и се вторачи в Ейприл.

— Джанел твърди така — увери го тя. — Бинки се отбила в училището в събота да си вземе слънчевите очила от стаята. Видяла колите им на паркинга и разбрала, че са там. По-късно една от учителките, която познава добре, й доверила истината и Бинки се шашнала. Учителката се чувствала ужасно от стореното и се страхувала, че ще ги разкрият. Постъпили така, защото имало опасност училището да бъде поставено на изпитателен срок или нещо още по-лошо. Затова скалъпили тази измама, Тео. Учителите мислели, че помагат на децата, че спасяват училището и така нататък.

— Мили боже! — подсвирна Тео.

— Можеш ли да повярваш?

— Не, не мога. Смахната работа!

Ейприл бавно си гребна сладолед — малка лъжичка. Тео беше твърде изумен, за да продължи да яде.

— Нали знаеш какво означава това?

— Да, струва ми се.

— Вероятно означава, че ти, аз и сигурно още няколко човека, които за едната бройка не влизат в специалните паралелки, сме били ощетени от измамата на учителите.

— И аз си помислих същото.

— Кой друг знае?

— Нямам представа, но допускам, че е голяма тайна.

— Колко души са участвали?

— Пет или шест.

— Луда работа. Никога не бива да има толкова съучастници в едно престъпление. Някой все ще си развърже езика.

— Престъпление ли? Противозаконно ли е?

Тео замълча и хапна лъжичка сладолед. Замисли се над въпроса й няколко секунди и каза:

— Не знам. Сигурен съм, че ще ги уволнят, но не съм сигурен дали действително са нарушили закона. Ще проуча, когато отида в кантората.

— Звучиш като истински адвокат.

— Точно това ми е целта. Така впечатлявам момичетата.

— Добре, като си толкова умен, ми кажи какво да предприемем.

— Кой казва, че трябва да предприемаме нещо? Ако се оплачем, ще изглежда, че просто ни е яд, защото не сме успели. Според мен това е идеалният пример за неприятност, в която две любопитни хлапета не бива да си навират носа.

— Глупости, Тео. Знам, че дълбоко в себе си мечтаеше да влезеш в паралелка за напреднали точно както и аз. Аз поне си признавам честно. Страшно ми се искаше и съм дълбоко разочарована, че не съм в първите десет процента. И на двамата не ни достига една точка. А сега се оказва, че има реален шанс някои от успелите деца да го дължат на подправените резултати от онези учители. Не можем просто да бездействаме.

— Какво си намислила?

— Тук е твоята роля, господин адвокат. Защо не кажеш на родителите си?

— Защо ти не кажеш на твоите?

— Ти сериозно ли, Тео? Родителите ми са луди, знаеш го. Изобщо не ги интересува какви предмети уча и какви оценки получавам.

— Сигурно е приятно.

— Е, не е, повярвай ми. Мисля, че трябва да съобщиш на родителите си.

— Ще ми кажат да не се бъркам.

— Не, няма, Тео. Родителите ти са адвокати, знаят какво е правилно и какво не е и се възмущават, когато някой спечели незаслужено. Особено майка ти. Тя никога не се отказва да се бори за справедлива кауза.

— Не съм сигурен. Още ми се струва, че ще го отдадат на озлоблението ни от неуспеха. Пък и не сме сигурни, че е вярно.

— Така е, не сме. Обясни ми обаче защо Бинки ще си измисля такава откачена история и ще я споделя със сестра си?

— Не мога.

— Така е, не можеш, защото историята е вярна. Замисли се какво знаем със сигурност: „Ийст Мидъл“ постигна драстично подобрение на резултатите на осмокласниците си. Всъщност според Джанел през всичките години, откакто съществуват тестовете, гимназията не е правила толкова голям скок. Доста подозрително, нали така?

— Да, подозрително е, признавам.

— Благодаря. Значи ще кажеш на майка си?

— Виж, Ейприл, трудно ми е да асимилирам всичко наведнъж. Дай ми малко време. Утрото е по-мъдро от вечерта, нали така? Да поговорим отново утре, какво ще кажеш?

— Добре.

Тео дояде сладоледа си. Ейприл не хареса своя, затова той изяде и него. За пръв път чуваше за кокосов сладолед с лимон, но не беше чак толкова лош. Когато и двете купички се изпразниха, децата си тръгнаха. Докато въртеше педалите към къщи, Тео продължаваше да се опитва да убеди сам себе си, че историята на Бинки е истина. Учители да подправят резултати от тестовете?

След вечеря, докато отново се размотаваше с домашните си, той направи онлайн проучване. Не му отне дълго да се добере до грозната истина. През последните десет години в поне четири училища в окръга учители бяха заловени за същото деяние, което Бинки беше описала на Джанел.

Невероятно!