Джон Гришам
Теодор Буун — Скандалът (22)

22

В неделния вестник имаше дълга статия за скандала и за предизвиканите от него проблеми. Наказателните обвинения добавяха ново измерение на интригата и вероятността учителите да отидат в затвора тревожеше доста хора. Със сигурност тревожеше адвокатката им, а на втора страница се мъдреше снимка на госпожа Буун. Тя беше отказала на репортера да обсъжда делото с твърдението, че професионалният й дълг е да мълчи и да опровергае обвиненията в съда, не пред пресата. Необичайно, помисли си Тео. В днешно време адвокатите като че ли нямаха търпение да застанат пред камерите и да разговарят с репортерите. Възхищаваше се на майка си, че страни от светлината на прожекторите. Д-р Кармен Ступ също не беше разговорлива. Беше заела позицията, че предстои въпросът да се гледа в съда и докато нещата не намерят решение там, тя няма да коментира. Прокурорът Джак Хоугън беше прочут с лаконичността си пред пресата, но ако се съдеше по тона на статията, той доста се горещеше, че ще изправи учителите пред наказателен съд.

Госпожа Буун беше подала обстойно искане за снемане на всички обвинения. Съдия Хенри Гантри беше решил да удовлетвори желанието за бързо производство и беше насрочил изслушване за следващия четвъртък. Госпожа Буун не беше споменала пред Тео за изслушването, вероятно защото подозираше, че той веднага ще започне да крои планове как да попадне в съдебната зала.

И имаше право. Тео започна да размишлява по въпроса още щом прочете неделния вестник. Не спомена нищо на родителите си, но колелцата в главата му вече се въртяха. Как така той, Тео Буун, единственото момче адвокат в Стратънбърг, ще пропусне толкова важно събитие? Немислимо. Едва не се задави със закуската си, когато му хрумна, че трябва да бъде смятан за жертва на скандала. Така присъствието му в съдебната зала щеше да стане наложително.

Страхотна идея!

Без никакви оплаквания се пъхна под душа и се облече за църква. По време на цялата служба усмивката не слезе от лицето му, но всъщност Тео не чу нито една думичка на пастора. На обяд говори разпалено с родителите си за следващите дебати и за предстоящото лагеруване на скаутите, но нито веднъж не спомена скандала или нещо, свързано с него. В неделя следобед се срещна с Ейприл в „Гъф“ и най-сетне успя да я убеди да не изпраща повече писма. Едно беше предостатъчно.

Първата му работа в понеделник сутринта беше да хване господин Маунт след часа на класния и да му изложи плана си. Изслушването в залата на съдия Гантри щеше да бъде идеален практически урок и класът на господин Маунт щеше да наблюдава съдебната процедура в действие. Господин Маунт не беше сигурен доколко е уместно, но му обеща да си помисли.

Късно в понеделник следобед Тео се отби в офиса на Айк. Отпред имаше чисто нов велосипед с десет скорости и провесена от седалката каска.

— Взеха ми ключовете за колата за шест месеца, затова сега се придвижвам с колело. Упражнението ще ми се отрази добре.

Айк пиеше кафе от картонена чашка и изглеждаше свеж, дори очите му блестяха.

— Престанах да пия, Тео. Край с алкохола. Взех си безценна поука от това произшествие и ще стана трезвеник.

— Страхотно, Айк. Гордея се с теб.

— Алкохолът е задънена улица, Тео. Никога не започвай да пиеш, ясно?

— Засега успявам да го избегна.

— Ти си само на тринайсет. Почакай да идеш в гимназията и да започнеш да шофираш. Тогава ще завалят проблемите. Обещай ми да откажеш още първата бира, която ти предложи някой приятел.

Всъщност това вече се беше случило. Един ден Тео се мотаеше в къщата на Уди, докато родителите му отсъстваха. Хладилникът беше пълен с бира и Уди реши, че ще е готино да изпият по няколко. Тео отказа и малко след това си тръгна.

— Обещавам, Айк, обещавам. Гордея се с теб.

— Честно казано, ти си една от причините, Тео. Почувствах се унизен, когато любимият ми племенник дойде да ме измъкне от ареста. Най-накрая осъзнах, че е време да сложа точка, и си обещах никога повече да не изпадам в подобно положение. Зарязвам пиенето за собственото си добро, а също и заради теб. Искам да ти давам по-добър пример.

Гласът на Айк пресекна от прилив на емоции, а очите му се навлажниха. Тео не знаеше какво да каже.

Тео започна да съчинява писмото вечерта, когато би трябвало да чете книга за часовете по английски. Ето как звучеше първият вариант:

Скъпа госпожо Гладуел,

Както вероятно знаете, съдия Хенри Гантри е насрочил изслушване в съда за този четвъртък в девет сутринта. Петима учители от прогимназията „Ийст Мидъл“ са обвинени в заговор и измама и ако бъдат осъдени, може да се озоват в затвора. Техен адвокат поне за това изслушване е майка ми Марсела Буун.

Мисля, че имам право да присъствам в съдебната зала и да наблюдавам това важно събитие. Позволете да обясня защо.

Както знаете, възнамерявам да стана адвокат, когато порасна. Прекарал съм много часове в съдебните зали, особено в залата на съдия Гантри, и съм гледал много дела. Познавам всички съдии и пристави, а също повечето адвокати и полицаи. Докато приятелите ми играят футбол или бейзбол, или са на летен лагер, аз обикновено вися в съда в очакване да започне някой процес. Правя го от години и ми е много приятно. Не само за развлечение, а и защото научавам много. Непрекъснато виждам как адвокатите правят неща, които не би трябвало да правят, и поне за мен няма нищо по-интересно от това да наблюдавам битката между двама изтъкнати юристи. Много харесвам заключителните им пледоарии, когато те се опитват да убедят журито да погледне нещата от тяхна гледна точка. И няма по-напрегнат или драматичен момент от очакването заседателите да произнесат присъдата.

Вече сте имали добрината да позволите на господин Маунт да ни води на практически занятия в съдебната зала, за да наблюдаваме различни процеси и да разговаряме със съдиите. Изслушването този четвъртък ще бъде идеална възможност да осъществим още едно такова практическо занятие.

Днес на вечеря обсъдих въпроса с родителите си. Те са на мнение, че трябва да прекарам деня в клас, а не в съдебната зала. Все още се опитвам да ги убедя, но положението на този фронт не изглежда обещаващо.

Има още една причина да бъда в съдебната зала. Петимата учители са обвинени в извършването на престъпление, макар че лично аз смятам това за неправилно. Така или иначе, ако е извършено престъпление, значи има жертва, а от жертвата неизменно се очаква да присъства в съда. Виждал съм жертви да свидетелстват и да посочват обвиняемите. Виждал съм много жертви да седят на първите редове в залата дни наред, докато свидетелите дават показания.

В този случай учителите са обвинени в измама и има голяма вероятност извършеното от тях да е навредило на група осмокласници, които не са успели да постигнат достатъчно високи резултати, за да се класират за паралелките за напреднали. Някои от нас в прогимназията „Стратънбърг“ и други от „Сентръл“ вероятно не сме успели да се класираме за тези паралелки в резултат от измамата. На този етап не се знае със сигурност, но изглежда вероятно.

Не знам имената на другите ученици в същото положение като мен. Допускам, че повечето от тях не проявяват интерес към изслушването. Но понеже съм нещо като жертва, аз намирам за важно да присъствам в залата. А поради участието на майка ми, надали друг пострадал знае за случая толкова много, колкото мен. Всъщност знам и много неща, които не би трябвало да знам.

Има и друга причина, която вероятно няма да Ви се стори много важна. Ако се окажа принуден да бъда в час в четвъртък и да пропусна това важно изслушване, присъствието ми в училище ще бъде напълно безпредметно. Денят ще е загуба на време, защото мислите ми ще бъдат в съдебната зала.

Съзнавам, че сигурно още сте ми ядосана, задето онзи ден отсъствах от училище, и аз много съжалявам. Обещавам Ви, че няма да се случи повече.

Моля Ви, госпожо Гладуел, моля Ви да позволите на класа на господин Маунт още едно практическо занятие, за да присъстваме на изслушването в четвъртък.

Искрено ваш, Тео Буун

Колкото повече пишеше, толкова по-хубаво му звучеше писмото. В полунощ Тео все още тракаше по клавишите на лаптопа си. Това с „жертвата“ е просто гениално хрумване, реши той, и най-накрая заспа сигурен, че госпожа Гладуел просто няма как да му откаже.

Написа окончателния вариант на писмото във вторник сутринта, разпечата го, сгъна го и го пъхна в плик. Не спомена нищо на родителите си. Когато пристигна в училище, се запъти право към кабинета на госпожа Гладуел. Подмина госпожица Глория, защото щеше да го отрупа с въпроси, и остави писмото точно в средата на бюрото на директорката.

В обедната почивка господин Маунт намери Тео в кафенето и му подаде малък плик. Той го разкъса и извади ръкописна бележка от госпожа Гладуел, която гласеше:

Скъпи Тео, благодаря ти за писмото, но отговорът е „не“. Д. Г.

Във вторник след училище Тео и Джъдж се качиха по стълбите в кантората и се отправиха към кабинета на баща му. Господин Буун беше затънал в работа и купища документи, а незапалената лула висеше от ъгъла на устата му.

— Как беше в училище? — попита той.

— Скучно. Напоследък не успявам да се съсредоточа заради предстоящото изслушване в четвъртък и защото не ми е позволено да присъствам в съдебната зала. Толкова е несправедливо.

— Вече не водихме ли този разговор?

— Не бих го нарекъл разговор. Няколко пъти повдигам въпроса, а вие просто ми затръшвате вратата под носа. Изобщо нямам думата.

— Няма какво да обсъждаме. Не позволявам да отсъстваш от училище, за да ходиш в съда. Съвсем просто е.

— Ще бойкотирам часовете в четвъртък.

— Моля?

— Ще направя бойкот. Няма да отсъствам. Ще бъда в клас, но няма да слушам учителите и няма да участвам в дискусиите. Ще си напиша домашните, защото иначе ще загазя, но смятам просто да изключа и да си блея.

— На това бойкот ли му викаш?

— Ами да. Не ми хрумва по-подходяща дума.

— На мен ми звучи доста глупаво. Просто да седиш в клас като пълен глупак, докато светът минава покрай теб.

— Не ме интересува. Демонстрирам позицията си. Вие не ми позволявате да отида в съда, затова трябва някак да изразя протеста си.

— Протестирай колкото искаш, но ако получиш ниски оценки, ще си платиш цената.

— Имам само шестици, татко. Един ден бойкот няма да навреди на оценките ми.

— Както и да е. Днес нямаш ли събрание на скаутите, или и него бойкотираш?

— Тъкмо тръгвах.