Джон Гришам
Теодор Буун — Скандалът (19)

19

В осем часа в четвъртък Тео влезе в кабинета на директорката и поздрави госпожица Глория, училищната секретарка. Тя не пропускаше нищо и бързо попита:

— Забелязах, че вчера те нямаше. Всичко наред ли е?

Беше любопитна и често си вреше носа в хорските работи.

— Всичко е наред — отговори Тео, — но трябва да се срещна с госпожа Гладуел.

— По какъв въпрос?

Може би не е твоя работа, помисли си Тео, но съумя да се усмихне и да отговори учтиво:

— Във връзка с родителите ми.

— О, боже, надявам се, че всичко е наред.

— Добре са.

Тео седна далече от бюрото й и се постара да не й обръща внимание. Телефонът звънна и секретарката вдигна. Госпожа Гладуел пристигна, обзета от обичайното си оживление рано сутрин, и го поздрави.

— Имате ли минутка? — попита Тео.

— Разбира се, Тео, какво става?

Тео влезе в кабинета й и затвори вратата. Седна и съобщи:

— Вчера не бях на училище. Целия ден. Нямам извинение.

— Да, видях името ти в списъка на отсъстващите. Господин Маунт каза, че си му изпратил есемес, но не си дошъл. Не е в твоя стил, Тео.

— Съжалявам.

— Каза ли на родителите си?

— Да. Снощи. Не са доволни. Забраниха ми да играя голф цял месец и ето ме сега тук, в кабинета Ви, за да ме накажете.

— Така. Предлагам по един час допълнителни занимания след часовете през следващите пет дни. Справедливо ли е?

— Както кажете — отговори Тео.

— Добре. А сега тръгвай. Очаква ме натоварена сутрин.

Не е зле, помисли си Тео, притича покрай бюрото на госпожица Глория и излезе.

По време на сутрешното междучасие Тео намери Ейприл на спортната площадка. Отдъхна си, като я видя. Нея не я наказаха за отсъствията, защото майка й беше изпратила бележка, че е била болна. Не беше честно, но той нямаше време да се занимае с въпроса. Ейприл го осведоми, че е написала писмо до училищната инспекторка д-р Кармен Ступ, в което признава, че е анонимният информатор. Признаваше си всичко и се извиняваше за намесата си.

— Не изпращай писмото — заяви Тео възможно най-категорично.

— Ще го изпратя. Всичко става по моя вина и се чувствам ужасно.

— Не изпращай писмото. Няма да има никаква полза, най-малко за теб. Само ще си усложниш допълнително живота, а можеш да навлечеш проблеми на Джанел и на сестра й Бинки.

— Съжалявам, Тео, но не съм съгласна.

— Виж, Ейприл, първото писмо беше грешка, нали? Изпрати го, без да се посъветваш с мен. Това писмо сега ще влоши нещата още повече.

— Аз съм на друго мнение.

— Стига, Ейприл, нали винаги ми се доверяваш по правни въпроси?

— Да, струва ми се.

— Как така „струва ми се“? Вярваш ли ми или не?

— Да.

— Тогава не изпращай писмото, преди да го прочета, ясно?

— Ще си помисля.

В началото на третия час, Държавно управление, господин Маунт започна както обикновено с актуална тема:

— Да поговорим за вчерашния арест на петимата учители от „Ийст“. Кой е на мнение, че трябва да бъдат обвинени и съдени?

На Тео му идваше да пропълзи под чина. Никой в стаята нямаше представа колко дълбоко е замесен в цялата бъркотия. Мислено се закле да държи устата си затворена.

Бързакът Уди веднага се обади:

— Разбира се. Пипнали са ги да лъжат и сега трябва да си платят.

Джъстин беше на друго мнение:

— Кой закон са нарушили? Ако наистина са го направили, няма спор, че не е било редно. Трябва да ги уволнят, но не са престъпници.

— Измамата винаги ли е противозаконна? Ако мамим на теста, означава ли, че нарушаваме закона? Според мен не.

— Мама казва, че ще изхвърлят всички тестове и ще ни накарат отново да ги правим. Ето това вече е престъпление. Ако стане, тези учители според мен трябва дълго да лежат в затвора.

— Татко твърди, че тестовете изобщо са голяма недомислица. От къде на къде някои деца в гимназията ще бъдат в по-малки паралелки и ще имат по-добри учители? Защо не се отнасят с всички нас еднакво?

Господин Маунт се усмихна, защото беше улучил болното място.

— Добре, хубави доводи, но да оставим въпроса с тестовете за малко и да поговорим за арестите, обвиненията и евентуалната заплаха от затвор за учителите. На мен ми се струва лоша идея.

— Добре, според Вас измамата винаги ли е престъпление? — попита Брандън.

— Не, разбира се. Винаги е нередно да се мами, а някои измами определено са противозаконни. Например ако човек укрива данъци, данъчните ще го обвинят в престъпление. Ако излъжете в заявлението си за потребителски заем, сигурно ще ви отправят обвинения. Обаче да мамите на училищен тест не е престъпление.

— Чак сега ли ни казвате? — обади се Уди и предизвика откъслечен смях.

— О, нередно е — увери го господин Маунт. — Ще бъдете наказани, вероятно дори отстранени за известно време или изключени.

— Е, господин Маунт, какво ще се случи с тези учители според вас? — попита Чейс.

— Аз съм учител и вероятно затова им съчувствам. Интересува ме обаче вашето мнение.

Господин Маунт погледна към Тео, но той бързо извъртя очи. Не каза нищо, гледаше да е по-нисък от тревата. Обсъждането продължи около половин час, но Тео успя да не обели нито дума.