Джефри Арчър
Иде часът (40)

38.

— Добре дошли отново, господин председател.

— Благодаря, Рос — каза Хаким, докато заемаше мястото зад бюрото си за първи път от пет месеца. — Но честно казано, не знам как да ви благодаря за всичко, което направихте не само лично за мен, но и най-вече за банката.

— Не го направих сам — отвърна Рос. — Във „Фартингс“ имате много добър екип начело със Себастиан, който работеше в часове, каквито дори ги няма на часовника.

— Арнолд ми каза, че покрай всичко друго съм превърнал и личния му живот в каша.

— Мисля, че ще откриете, че нещата в тази посока са се пооправили.

— Ще бъде ли от полза, ако пиша на Саманта и й обясня защо Себ е трябвало така спешно да напусне Вашингтон?

— Тя вече знае. Но не би навредило.

— Има ли някой конкретен, на когото трябва да благодаря?

— Целият екип даде всичко от себе си, но решението на Джайлс Барингтън да влезе в борда отправи ясно съобщение на врагове и приятели.

— Толкова много съм задължен на фамилията Барингтън, че ще е почти невъзможно да им се отплатя.

— Те не мислят така, господин председател.

— В това е силата им.

— И слабостта на неприятелите ви.

— Между другото, видяхте ли как бяха акциите ни при отварянето на борсата сутринта?

— Върнали са се почти там, където бяха преди… — Рос се поколеба.

— Преди да вляза в затвора. Джими Голдсмит ми се обади сутринта да ми каже, че ще пуска своите акции по малко на пазара през следващите шест месеца.

— Ще направи доста добра печалба.

— Напълно заслужена, като се има предвид рискът, който пое, когато повечето хора решиха, че потъваме.

— А от тях най-добър пример е Ейдриън Слоун. За съжаление, той също направи удар, макар и поради погрешни причини.

— Е, поне няма да може да седне в борда, след като продаде акциите си. Бих платил щедро, за да можех да присъствам на заседанието, когато Джими е казал на Слоун съвсем точно какво мисли за него.

— Мисля, че ще го намерите подробно записано в протоколите, господин председател.

— Със сигурност, но ми се иска разговорът да беше записан, за да си го пускам… отново и отново.

— Слоун не беше единственият, напуснал уж потъващия кораб. Едва ли ще се изненадате да чуете, че един-двама от старите клиенти се опитват да се качат отново на борда. „Никога не съм се съмнявал, друже.“

— Надявам се да сте пуснали тези другари един след друг по дъската — прочувствено каза Хаким.

— Не отидох толкова далеч, господин председател. Но все пак ясно дадох да се разбере, че няма да им бъдат предложени същите привилегировани условия, на които се радваха в миналото.

Хаким избухна в смях.

— Знаете ли, Рос, понякога не бих отказал мъничко от мъдростта и дипломацията ви. — Тонът на председателя се промени. — Смея ли да попитам дали сме на път да разберем кой е платил на стюардесата да пробута хероина в багажа ми?

— Бари Хамънд твърди, че списъкът му на заподозрени е сведен до трима.

— Предполагам, че единият от тях е Дезмънд Мелър.

— Подпомаган и подбуждан от Ейдриън Слоун и Джим Нолс. Но Бари ме предупреди, че няма да е лесно да се докаже.

— Би било невъзможно без помощта на мистър Колиър, който можеше да предпочете да замълчи и да не влиза в центъра на вниманието. Може би няма да е зле да го пратим с жена му на екскурзия на „Барингтън“ до Бахамите.

— Не мисля, господин председател. Дейвид Колиър прави всичко по устав. Дори когато Бари го заведе на обяд да му благодари за всичко, което направи, той настоял да си поделят сметката. Не, предлагам благодарствено писмо и тъй като е почитател на Дикенс, може би пълното първо издание на съчиненията му?

— Отлична идея.

— Не е моя. Отново можете да благодарите на Бари Хамънд за хрумването. Двамата са станали като дупе и гащи и всяка събота следобед ходят да гледат Осите.

— Осите ли? — озадачи се Хаким.

— Лондонски отбор по ръгби, който и двамата подкрепят от години.

— Как ще ме посъветвате да благодаря подобаващо на Бари?

— Вече му платих бонуса, за който се разбрахте, ако бъдете обявен за невинен, и той още работи върху това кой е уредил стюардесата да подхвърли наркотика в сака ви. Но отказва да ми даде каквито и да било подробности, докато не закове кучия син.

— Типично за Бари.

— Освен това ми каза, че сте го помолили да намери повече информация за Кристина Бергстрьом, което ме озадачи, защото бях убеден, че тя казва истината, и не виждам никаква причина…

— След като вече не сте председател, Рос, какви са плановете ви занапред?

Макар че внезапната смяна на темата бе очевадна, Рос продължи в същия тон.

— С Джийн отиваме на почивка в Бирма. Винаги сме искали да видим тази страна. А след като се върнем в Шотландия, смятаме да прекараме остатъка от дните си в една вила до Гълейн, от която се открива зашеметяващ изглед към Фърт ъф Форт и която по една случайност се намира точно до голф игрището Мюрфийлд, където ще прекарвам много радостни часове в работа по хандикапа си.

— Не ви разбирам, Рос.

— Което е добре, господин председател, защото в противен случай само ще нагазите в пясъка. Не по-малко важно е, че Гълейн е на северния бряг на Фърт, където пъстървата е на път да открие, че съм се върнал да си отмъстя.

— Това означава ли, че с нищо не мога да ви убедя да останете в борда?

— Категорично. Вече получихте оставката ми и ако довечера не съм в „Летящият шотландец“, не знам кой от нас двамата Джийн ще убие най-напред.

— С вас мога да се справя, но не и с Джийн. Това означава ли, че сте приключили сделката с идиличната вила, за която ми казахте?

— Почти — отвърна Рос. — Остава да продам апартамента си в Единбург, преди да мога да подпиша договора.

— Моля предайте поздравите ми на Джийн и й кажете колко съм й благодарен, че ви е позволила да се върнете за пет месеца от почивка. Прекарайте чудесно в Бирма и още веднъж благодаря.

Рос се канеше да се ръкува с председателя, но Хаким скочи и го прегърна с мечешка прегръдка — нещо, което шотландецът не бе изпитвал никога досега.

След като Рос си тръгна, Хаким отиде до прозореца и изчака, докато не го видя как излиза от сградата и хваща такси. После се върна при бюрото си и каза на секретарката си да го свърже с мистър Вон от „Савил“.

— Мистър Бишара, радвам се да ви чуя. Мога ли да ви предложа дуплексен апартамент в Мейфеър на отлично място, с отличен изглед към парка…

— Не, мистър Вон, не можете. Но бихте могли да ми продадете апартамент в Единбург, за който знам, че е в списъка ви от няколко месеца.

— Вече получихме предложение за имота на мистър Бюканан на Аргайл стрийт, но то е с две хиляди по-малко от исканата цена.

— Добре, тогава го извадете от пазара, продайте го на желаещия и аз ще покрия недостига.

— Става дума за две хиляди паунда, мистър Бишара.

— И два пъти повече ще е малко — отвърна Хаким.