Джефри Арчър
Иде часът (38)

36.

Очертаваше се дълъг уикенд за Себастиан, Рос, Арнолд, Виктор, Клайв, мистър Грей и мистър Кармън, както и за Дезмънд Мелър и Ейдриън Слоун — и безкраен за Хаким Бишара.

В събота сутринта Себастиан се събуди рано след неспокойния сън. Макар че навън бе още тъмно, той стана, облече анцуг и изтича до най-близката вестникарска будка. Заглавията на стойката отвън не бяха добри.

БЕЗПОЛЕЗНО СВИДЕТЕЛСТВО НА ЗАГАДЪЧНА ЖЕНА („Таймс“)

10 000 В БРОЙ В САК С ХЕРОИН („Дейли Мейл“)

БИШАРА ХВАНАТ ДА ВНАСЯ НЕЛЕГАЛНО ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ЧАСОВНИК ЗА 14 000 ПАУНДА („Сън“)

„Сън“ дори беше сложил снимка на часовника на първа страница. Себ купи бройка от всеки вестник и се върна в апартамента си. Наля си кафе, отпусна се в единственото удобно кресло в дневната и прочете няколко пъти една и съща история, макар че гледните точки малко се различаваха. И като предаваха унищожителните думи на мистър Кармън в кавички, журналистите можеха да останат недосегаеми за евентуално обвинение в клевета. Не беше нужно обаче да се чете между редовете, за да се разбере какво според тях ще бъде вероятното решение.

Единствено „Гардиан“ беше пуснал безпристрастен материал, който позволяваше на читателите сами да си направят изводите.

Себ не можеше да очаква, че всички съдебни заседатели ще четат единствено „Гардиан“, и освен това се съмняваше, че мнозина от тях ще последват инструкциите на съдията да не четат вестници по време на процеса. „Не забравяйте — беше им напомнил мистър Ъркърт, — че никой от седящите на местата за журналистите не може да реши изхода от това дело. Това е ваша и единствено ваша задача.“ Дали и дванайсетимата се бяха вслушали в думите му?

След като прочете всяка дума от всяка статия, която споменаваше дори мимолетно Хаким, Себ пусна последния вестник на пода. Погледна часовника над камината, но още бе едва седем и половина. Затвори очи.

Рос Бюканан четеше „Таймс“ и макар да смяташе, че процесът е отразен добре от съдебния репортер, на един комарджия можеше да му бъде простено, ако заложи малка сума, че обвиняемият ще бъде признат за виновен. Макар да не вярваше в молитвите, Рос вярваше в правосъдието.

В речта си на последната среща на борда в седмицата преди процеса Рос бе казал на директорите, че на следващата им среща председателят ще бъде или Хаким Бишара, или Ейдриън Слоун. След това добави, че трябва да обмислят собствените си позиции като директори, ако Хаким не бъде оправдан единодушно. И добави злокобно:

— Ако в края на процеса журито бъде разделено или дори ако решението му е с десет на два в полза на Хаким, това ще бъде пирова победа, защото винаги ще остане съмнение, че му се е разминало, също като в опозоряващото шотландско съдебно решение „недоказано“.

Подобно на всеки отговорен председател, Рос се готвеше за най-лошото.

Дезмънд Мелър и Ейдриън Слоун вече се готвеха за най-доброто. Срещнаха се в клуба си за обяд малко преди един. Салонът бе почти празен, което беше добре дошло за тях.

Мелър прегледа подготвеното от Слоун изявление за пресата, което трябваше да бъде направено веднага щом съдия Ъркърт произнесе присъдата си.

Слоун щеше да настоява за свикване на извънредна среща на акционерите на „Фартингс“, на която да се обсъдят последиците от решението на журито, и беше уверен, че Себастиан Клифтън няма да е в състояние да се противопостави на искането. Щеше да предложи услугите си като временен председател на борда на банката до намирането на подходящ кандидат. Въпросният кандидат седеше срещу него на масата.

Двамата обсъдиха подробно как ще поемат „Фартингс“, като в същото време съживят сливането с „Кауфман“. По този начин можеха да заровят всичките си врагове в един гроб.

Арнолд Хардкасъл прекара съботния следобед в обмисляне на две изявления за пресата със съветника по връзки с обществеността на банката Клайв Бингам. Едното започваше с „Хаким Бишара ще апелира и е уверен, че присъдата ще бъде отхвърлена“, а в другото щеше да има снимка на Хаким зад бюрото си в банката с думите „Обикновен работен ден“.

Никой от двамата не се съмняваше кое изявление е по-вероятно да попадне в пресата.

* * *

Мистър Джордж Кармън изнесе речта си, докато се киснеше във ваната. Жена му слушаше внимателно от спалнята.

— Членове на журито, след като чухте представените по делото доказателства, решението ви несъмнено може да бъде само едно. Искам да забравите елегантно облечения банкер, когото видяхте на свидетелската банка, и да си помислите за горките нещастници, които всеки ден страдат от невъобразима агония в резултат от пристрастяването им към незаконни наркотици. Не се съмнявам, че мистър Бишара каза истината, когато заяви, че никога през живота си не е приемал наркотици, но това не означава, че не е готов да съсипе живота на другите, които нямат неговия късмет, стига страданието им да му донесе бърза печалба. Не бива да забравяме, че той не е сключил друга сделка при пребиваването си в Нигерия, така че е съвсем логично да се запитаме защо изобщо е взел толкова много пари в брой със себе си в Лагос? Но това, разбира се, трябва да решите вие. Така че когато дойде времето да произнесете решението си, ще трябва да решавате дали тринайсетте унции хероин са били подхвърлени от някакъв въображаем злосторник в сака на мистър Бишара, или дали той от самото начало е знаел, че наркотикът е бил там, както смятам аз. Ако заключението ви е такова, решението, което трябва да вземете, е само едно. Виновен.

Откъм спалнята се чуха кратки аплодисменти.

— Не е зле, Джордж. Ако бях в журито, със сигурност щеше да ме убедиш.

— Аз обаче не съм сигурен, че съм убеден — тихо каза Кармън, докато отпушваше канала.

Гили Грей не разговаря с жена си на закуска. Не беше темерут, но Сюзан беше свикнала с все по-дългите и по-дълги периоди на мълчание всеки път, когато някое дело наближава края си, и затова не коментира, когато той стана от масата и се оттегли в кабинета си да подготви заключителните си думи към журито. Когато телефонът в коридора иззвъня, тя се втурна да вдигне, за да не притеснява съпруга си.

— Членове на журито, може ли да се повярва, че човек с положението на мистър Бишара би могъл да извърши подобно долно престъпление? Дали някой, който има толкова много за губене, би помислил дори за миг…

На вратата се почука. Гили се обърна — знаеше, че жена му не би го прекъснала, освен ако…

— Търси те някой си мистър Бари Хамънд. Казва, че било спешно.

Хаким Бишара прекара не дълъг уикенд, а шейсет и седем безсънни часа, докато чакаше да го откарат обратно в съда да научи съдбата си. Можеше само да се надява, че когато стане, говорителят на журито ще произнесе думата, която се надяваше да чуе.

Докато обикаляше затворническия двор в неделя следобед в компанията на двама банкери, които трудно биха могли да си отворят отново банкова сметка, неколцина от съкилийниците дойдоха да му пожелаят късмет.

— Жалко, че някой от тях не се яви като свидетел по делото — каза един от спътниците му.

— Какво би ми помогнало това? — попита Хаким.

— В отделението се носи слух, че наркобароните казват на всички, че никога не сте били дилър или наркоман, защото познават клиентите и доставчиците си по-добре от всеки разпространител. В края на краищата те не могат да пускат реклами и нямат витрини.

— Но кой би им повярвал? — попита Хаким.