Джефри Арчър
Иде часът (4)

2.

На следващата сутрин Себастиан стана рано и след като прочете „Файненшъл Таймс“ и „Дейли Телеграф“, просто не виждаше как майка му би могла да се надява да спечели делото за клевета.

„Телеграф“ посочваше на читателите си, че ако съдържанието на писмото на майор Фишър остане в тайна, това не би било от полза за мисис Клифтън. „Файненшъл Таймс“ се спираше върху проблемите, пред които ще се изправи „Барингтън Шипинг“, ако председателят й изгуби делото и се наложи да се оттегли от поста си. Акциите на компанията вече бяха паднали с един шилинг, тъй като мнозина акционери явно бяха решили, че лейди Вирджиния ще излезе победител. Себ смяташе, че най-доброто, на което може да се надява майка му, е журито да не е в състояние да стигне до решение. Подобно на всички останали, той се чудеше какво има в писмото, което мистър Трелфорд така и не му бе позволил да прочете, и на коя от страните би помогнало то. Когато се беше обадил на майка си след като се върна от работа, тя не беше много разговорлива по темата. Себастиан не си направи труда да попита баща си.

Появи се в банката по-рано от обикновено, но когато седна зад бюрото си и се опита да се справи със сутрешната поща, откри, че не може да се съсредоточи. След като му зададе няколко въпроса, които останаха без отговор, секретарката му Рейчъл вдигна ръце и го посъветва да отиде в съда и да не се връща, докато журито не произнесе решението си. Той се съгласи с неохота.

Докато таксито излизаше от Сити на Флийт стрийт, Себ забеляза голямото заглавие на „Дейли Мейл“ и извика на шофьора да спре. Човекът отби до тротоара и натисна спирачките. Себ изскочи и изтича към вестникарчето, подхвърли му четири пенса и грабна един вестник. Застана на тротоара и зачете първата страница, разкъсван от противоречиви емоции — радост за майка си, която със сигурност щеше да спечели делото и да бъде оправдана, и тъга за вуйчо си Джайлс, който очевидно беше жертвал политическата си кариера, за да направи нещо, което смята за почтено; Себ знаеше, че майка му никога не би позволила писмото да стане достояние на някой извън семейството.

Качи се в таксито, загледа се през прозореца и се запита как ли би реагирал самият той, ако се окаже в същата дилема. Дали довоенното поколение се водеше от различен морален компас? Себ изобщо не се съмняваше как би постъпил баща му и колко ще се ядоса майка му на Джайлс. Мислите му се насочиха към Саманта, която се бе върнала в Америка, след като я беше разочаровал. Какво би направила тя в подобна ситуация? Ако можеше да му даде втори шанс, той никога не би повторил грешката си.

Погледна си часовника. Повечето богобоязливи хора във Вашингтон още бяха в леглата си, така че не можеше да се обади на директорката на дъщеря си Джесика д-р Улф, за да разбере защо е искала спешно да разговарят. Нима беше възможно…?

Таксито спря пред Кралския съд на Странд.

— Четири шилинга и шест пенса, шефе — каза шофьорът и го изтръгна от унеса му. Себ му даде две монети по половин паунд.

Светкавиците засвяткаха веднага щом излезе от таксито. Първите думи, които различи сред вдигналата се врява, бяха: „Прочетохте ли писмото на майор Фишър?“.

Нейна Чест Лейн влезе в зала четиринайсет и зае мястото си на подиума. Не изглеждаше доволна. Съдийката изобщо не се съмняваше, че макар да бе предупредила изрично заседателите да не четат вестници, докато трае процесът, единствената тема, която са обсъждали помежду си сутринта, е била първата страница на „Дейли Мейл“. Нямаше представа кой е виновен за огласяването на писмото на майор Фишър, но това не й пречеше да има мнение, подобно на всички останали в залата.

Макар че писмото бе адресирано до мистър Трелфорд, съдийката бе сигурна, че виновникът не е той. Мистър Трелфорд никога не би прибягнал до подобна непочтена тактика. Знаеше, че някои адвокати биха си затворили очите и дори тайно биха одобрили подобно поведение, но не и Доналд Трелфорд. Той по-скоро би изгубил дело, отколкото да плува в такива мътни води. Беше също толкова уверена, че оповестяването на писмото не може да е дело на лейди Вирджиния, защото така тя само би си навредила. Ако съдържанието му би й помогнало, тя щеше да е първият заподозрян.

Нейна Чест Лейн погледна надолу към мисис Клифтън, която седеше с наведена глава. През изминалата седмица бе започнала да се възхищава на ответницата и си мислеше, че би искала да я опознае по-добре след края на делото. Но това нямаше да е възможно. Всъщност тя никога повече нямаше да говори с нея. Ако се наложеше да го направи, това несъмнено щеше да се използва като основание делото да започне да се гледа отначало.

Съдийката насочи вниманието си към сър Едуард Мейкпийс, чието лице бе непроницаемо. Видният адвокат се бе представил брилянтно и красноречието му несъмнено бе подпомогнало каузата на лейди Вирджиния. Но това беше преди мистър Трелфорд да насочи вниманието на съда към писмото на майор Фишър. Съдийката разбираше защо нито Ема Клифтън, нито лейди Вирджиния биха искали съдържанието на писмото да бъде разкрито в съда, макар да бе сигурна, че мистър Трелфорд ще настоява пред клиентката си да му позволи да го използва като доказателство. В края на краищата той представляваше мисис Клифтън, а не брат й. Нейна Чест Лейн подозираше, че журито няма да се бави с вземането на решението си.

Джайлс се обади в щаба на избирателния си район в Бристол още сутринта. Не се наложи да води дълъг разговор с агента си Гриф Хаскинс. Гриф беше прочел първата страница на „Мейл“ и с неохота прие, че Джайлс ще трябва да оттегли името си като кандидат на лейбъристите на предстоящите частични избори в Бристолското пристанище.

— Типично за Фишър — каза Джайлс. — Пълно с полуистини, преувеличения и инсинуации.

— Това не ме изненадва — каза Гриф. — Но можеш ли да го докажеш преди изборния ден? Защото едно е сигурно, торите ще захапят здравата писмото на Фишър и ще го пуснат във всяка пощенска кутия в избирателния район.

— Ние бихме направили същото, ако имахме и съвсем малък шанс — призна Джайлс.

— Но ако можеш да докажеш, че това са лъжи… — На Гриф изобщо не му се искаше да се предава.

— Нямам време да го направя, а дори да имах, едва ли някой би ми повярвал. Думите на мъртвите са много по-силни от тези на живите.

— В такъв случай ни остава само едно — рече Гриф. — Да удавим мъките си в чашата.

— Направих го снощи — каза Джайлс. — И бог знае какво още.

— След като изберем нов кандидат — каза Гриф, който бързо се върна в избирателен режим, — бих искал да го инструктирам, защото когото и да изберем, той ще се нуждае от твоята подкрепа и най-вече от опита ти.

— Предвид обстоятелствата това може и да не се окаже предимство — усъмни се Джайлс.

— Я стига глупости — отвърна Гриф. — Имам чувството, че няма да се отървем така лесно от теб. Партията на лейбъристите е в кръвта ти. А Харолд Уилсън не беше ли казал, че една седмица е много време в политиката?

Когато невзрачната врата се отвори, всички в залата млъкнаха и насочиха погледи към пристава, който се дръпна настрана, за да пусне седмината мъже и петте жени да влязат в съда и да заемат местата си.

Съдийката ги изчака да се настанят, след което се наведе напред и попита председателя:

— Успяхте ли да вземете решение?

Председателят бавно стана, нагласи очилата си, погледна я и отговори:

— Да, милейди.

— Единодушно решение?

— Да, милейди.

— В чия полза е решението ви? В тази на ищцата лейди Вирджиния Фенуик или на ответницата мисис Ема Клифтън?

— Решихме в полза на ответницата — каза председателят, с което изпълни задачата си и си седна.

Себастиан скочи на крака и се канеше да нададе ликуващ вик, но забеляза, че майка му и съдийката го гледат намръщено, така че побърза да седне и погледна баща си, който му смигна.

Жената в другия край на залата гледаше кръвнишки журито, неспособна да скрие гнева си, докато адвокатът й седеше безстрастно със скръстени на гърдите ръце. След като сутринта прочете първата страница на „Дейли Мейл“, на сър Едуард му стана ясно, че клиентката му няма никакви изгледи да спечели делото. Би могъл да настоява за повторно гледане, но всъщност не би посъветвал клиентката си да се подлага на подобно изпитание, при положение че шансовете изобщо не са на нейна страна.

Джайлс седеше сам на масата за закуска в дома си на Смит Скуеър, зарязал обичайната рутина. Нямаше купа корнфлейкс, нямаше портокалов сок, варено яйце, „Таймс“ и „Гардиан“ — само броят на „Дейли Мейл“ на масата пред него.

HOUSE OF COMMONS

LONDON SWIA 0AA

12 ноември 1970

Уважаеми мистър Трелфорд,

Ще Ви бъде любопитно да разберете защо избрах да пиша на Вас, а не на сър Едуард Мейкпийс. Отговорът е съвсем прост — нямам съмнение, че и двамата ще направите всичко, за да защитите най-добре интересите на клиентите си.

Позволете ми да започна с клиентката на сър Едуард лейди Вирджиния Фенуик и нелепото й твърдение, че съм просто неин професионален съветник, който винаги е работил от разстояние. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Никога не съм имал клиент, който да е бил толкова навътре в нещата, а когато ставаше въпрос за купуването и продаването на акции на „Барингтън“, тя имаше една-единствена цел — да унищожи компанията на всяка цена, наред с репутацията на председателя на борда мисис Клифтън.

Няколко дни преди началото на процеса лейди Вирджиния ми предложи значителна сума, за да заявя в съда, че ми е дала картбланш да действам от нейно име и да оставя журито с впечатлението, че тя няма представа как работи пазарът на акции. Уверявам Ви, че в отговор на въпроса на лейди Вирджиния към мисис Клифтън на годишната среща на акционерите „Вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял в опит да постави компанията на колене?“, фактът е, че самата лейди Вирджиния направи същото неведнъж, а цели три пъти и почти успя да срине „Барингтън“. Не мога да отида в гроба с тази несправедливост на съвестта ми.

Но съществува и друга несправедливост, която е също толкова непоносима и която също не съм в състояние да подмина. Смъртта ми ще доведе до частични избори в избирателния ми район и зная, че лейбъристите смятат да предложат за свой кандидат бившия си депутат сър Джайлс Барингтън. Но подобно на лейди Вирджиния, сър Джайлс крие тайна, която не иска да сподели дори със семейството си.

Когато неотдавна посети Източен Берлин като представител на правителството на Нейно Величество, сър Джайлс е имал еднократна, както се изрази пред пресата, връзка с официалната си преводачка, някоя си мис Карин Пенгели. По-късно той посочи това като причина съпругата му да го напусне. Макар че това беше втори развод на сър Джайлс поради изневяра, не смятам, че това само по себе си е достатъчна причина за оттегляне от обществения живот. Но в този случай безсърдечното му отношение към въпросната дама ме прави неспособен да запазя мълчание.

Разговарях с бащата на мис Пенгели и зная със сигурност, че дъщеря му е писала няколко пъти на сър Джайлс, за да му каже, че не само е изгубила работата си заради връзката им, но и е бременна от него. Въпреки това сър Джайлс не си направи труда да отговори на писмата й или да покаже поне малка загриженост за положението й. Тя не се оплаква. Аз обаче го правя от нейно име и съм длъжен да попитам дали подобен човек следва да представлява избирателите в Камарата на общините? Несъмнено гражданите на Бристол ще покажат мнението си в избирателната стаичка.

Сър, простете, че стоварвам бремето на отговорността върху Вашите рамене, но сметнах, че нямам друг избор.

Искрено Ваш,

(Подпис)

Александър Фишър, майор (от запаса)

Джайлс се взираше в политическия си некролог.