Джефри Арчър
Иде часът (39)

37.

Себастиан пристигна в Олд Бейли малко след девет и половина сутринта в понеделник. Когато влезе в съда, с изненада видя, че Арнолд Хардкасъл седи сам на пейката на защитата. Себ погледна към мистър Кармън, който вече бе на мястото си и препрочиташе заключителната си реч. Имаше вид на човек, който с нетърпение очаква сигнала за старт, за да се втурне към финалната лента. За адвокатите нямаше сребърни медали.

— Някаква следа от видния лидер на защитата? — попита Себ, докато сядаше до Арнолд.

— Не, но би трябвало да дойде всеки момент — отвърна Арнолд и си погледна часовника. — Звъннах му, но помощникът му каза, че не бива да бъде прекъсван по никакъв повод. Макар че трябва да кажа, че самият той прекъсва чудесно.

Себ все поглеждаше към вратата, през която влизаха съдебни служители, адвокати, журналисти и всички, които проявяваха интерес към делото, но не и мистър Грей. Оставаха петнайсет минути, а него още го нямаше. В десет без десет мистър Кармън започна да ги поглежда въпросително. В десет без пет Арнолд стана доста неспокоен, тъй като съдията със сигурност щеше да го пита къде е главният защитник, а той не знаеше. Десет.

Съдия Ъркърт влезе, кимна и зае мястото си на подиума. Увери се, че ответникът и съдебните заседатели са по местата си. Накрая погледна надолу и видя, че мистър Кармън е седнал на ръба на мястото си в очакване на началото. Съдията щеше да му угоди, но не виждаше главния защитник.

— Мистър Кармън, щях да ви кажа да изнесете заключителното си обръщение, но изглежда, че мистър Грей не е сред нас.

Едва изрекъл тези думи, вратата в другия край на залата се отвори и Гилбърт Грей нахълта с развяваща се тога, оправяше перуката си в движение.

— Добро утро, мистър Грей — каза съдията, след като адвокатът седна. — Имате ли нещо против да призова мистър Кармън да изнесе заключителната си реч? — Не направи опит да скрие сарказма си.

— Моите извинения, милорд, но ще ви помоля да ми позволите да привлека свидетел, който има нови доказателства за съда.

Мистър Кармън седна и затвори рязко папката си. Облегна се назад и зачака да види кой би могъл да е въпросният свидетел.

— И мога ли да попитам кой е този нов свидетел, мистър Грей?

— Милорд, няма да призовавам нов свидетел, а мистър Колиър.

Искането очевидно изненада всички, включително и мистър Кармън, и мина известно време, преди шумът в залата да утихне и съдията да може да зададе следващия си въпрос. Той се наведе напред и погледна към обвинителя.

— Мистър Кармън, имате ли някакви възражения мистър Колиър да бъде призован отново в последния момент?

На Кармън му се искаше да каже: да, определено имам, милорд, но не беше сигурен на какви основания би могъл да възрази срещу допълнителни показания от страна на главния свидетел на обвинението.

— Нямам възражения, милорд, макар че ми е любопитно да разбера какви нови доказателства може да са се появили през уикенда.

— Какво ще кажете да разберем? — отвърна съдията и се обърна към секретаря. — Извикайте мистър Дейвид Колиър.

Старшият митничар влезе в залата и отново застана на свидетелската банка. Лицето му бе непроницаемо. Съдията му напомни, че още е под клетва.

— Добро утро, мистър Колиър — каза Грей. — Мога ли да потвърдя, че този път се явявате по свое собствено искане, а не като свидетел на обвинението?

Себастиан нямаше как да не забележи, че мистър Грей беше заменил враждебния тон към свидетеля с по-дружески.

— Точно така, сър.

— И защо пожелахте да се явите отново?

— Боях се, че ако не го направя, може да бъде извършена несправедливост.

Залата отново зашумя. Мистър Грей не направи опит да продължи, докато не се възцари тишина.

— Бихте ли обяснили по-подробно, мистър Колиър?

— В петък вечерта ми се обади колега от Франкфурт да ме информира за един случай в града, за който сметнал, че трябва да знам. По време на разговора открих каква е причината мисис Аиша Обгабо, стюардесата от полет 207, да даде само писмени свидетелства пред съда.

— И каква е причината? — попита мистър Грей.

— Тя е в затвора, излежава шестгодишна присъда, свързана с наркотици от клас А.

Този път съдията не се опита да усмири врявата, причинена от разкритието на Колиър.

— И защо това трябва да има някакво отношение към делото? — попита мистър Грей, след като редът бе възстановен.

— Няколко седмици след задържането на Бишара мисис Обгабо била арестувана за притежание на две унции марихуана.

— Марихуаната в Германия за наркотик от клас А ли се смята? — невярващо попита съдията.

— Не, милорд. За това престъпление съдията я осъдил условно на шест месеца и наредил тя да бъде депортирана обратно в Нигерия.

— Тогава защо не си е в Нигерия? — попита съдията.

— Защото по време на процеса станало ясно, че мисис Обгабо имала връзка с капитана на самолета, на който работела като стюардеса. Ако я бяха пратили обратно в Нигерия, милорд, са щели да я арестуват за прелюбодеяние и да я намерят за виновна, а според шериата наказанието за прелюбодеяние е убиване с камъни. Затова в края на процеса, когато съдията я попитал дали иска да признае други простъпки, преди да произнесе присъдата си, тя признала, че й била платена голяма сума, за да постави тринайсет унции хероин в сака на пътник от първа класа на полета на „Нигерия Еъруейс“ от Лагос за Лондон. Мисис Обгабо не могла да си спомни името на пътника, но помнела, че сакът, в който сложила хероина, имал инициали ХБ. За това престъпление съдията я осъдил на шест години затвор, което според адвоката й е предостатъчно време да подаде молба за убежище като политически бежанец.

Този път съдията прие, че ще му се наложи да чака малко повече, преди залата да се върне към някакво подобие на ред. Той се облегна назад в стола си, а неколцина журналисти се втурнаха навън в търсене на най-близкия телефон.

Себастиан забеляза, че за първи път съдебните заседатели гледат към обвиняемия и неколцина дори му се усмихват. Не забеляза обаче, че Ейдриън Слоун тихомълком се измъкна навън. Мистър Грей продължаваше да стои, но не направи опит да заговори, докато редът не се възстанови.

— Мистър Колиър, благодаря за вашата почтеност и чувството ви за дълг. Ако позволите да кажа, вие сте гордост за професията ви. — Мистър Грей затвори папката си и погледна нагоре към съдията. — Нямам повече въпроси, милорд.

— Имате ли въпроси към свидетеля, мистър Кармън? — попита съдията.

Кармън се посъветва с екипа на обвинението, след което погледна нагоре.

— Не, милорд. Макар че трябва да призная, че намирам за донякъде иронично, че именно аз посочих на Ваша Чест, че репутацията на свидетеля е безупречна.

— Свалям ви шапка, мистър Кармън — каза съдията и докосна пищната си перука.

— И имайки предвид това, милорд — продължи Кармън, — обвинението оттегля всички обвинения срещу ответника.

Мистър Кармън си седна, а залата избухна в аплодисменти.

Журналисти драскаха яростно. Опитни съдебни служители се опитваха да не показват емоции, а седящият на мястото на подсъдимия изглеждаше замаян от случващото се. Съдия Ъркърт изглеждаше единственият в залата, запазил пълно спокойствие. Обърна се към човека на подсъдимата скамейка и каза високо:

— Мистър Бишара, Короната оттегля всичките си обвинения срещу вас. Свободен сте и можете да напуснете съда, при това без нито едно петънце върху репутацията си.

Себастиан скочи и прегърна Рос, а главният защитник и обвинителят се поклониха един на друг с шеговита сериозност, след което си стиснаха ръцете.

— Джордж, изглежда, че остатъкът от деня ни е свободен — каза Гили Грей. — Какво ще кажеш да обядваме и да поиграем голф?