Метаданни
Данни
- Серия
- Рейвънел (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Maryng Winterborn, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мирела Стефанова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 36 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Лайза Клейпас
Заглавие: Докато свят светува
Преводач: Мирела Стефанова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ергон
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Сергей Райков
ISBN: 978-619-165-082-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7909
История
- — Добавяне
Епилог
Осем месеца по-късно
— … и Пандора каза, че ако играта й има успех, тя няма да участва в нито един дебютантски бал — каза Хелън, докато сръчно опрашваше ваниловите цветчета. — Заяви на лейди Бъруик, че няма никакво намерение да бъде разкарвана от бал на бал като някоя неориентирана овца.
Рис се усмихваше и я гледаше лениво, облегнат на тухлената колона. Представляваше прекрасна гледка с неоспоримо мъжественото си присъствие сред редиците от орхидеи.
— Как реагира лейди Бъруик?
— Беше вбесена, разбира се. Но, преди да започне следващата караница, братовчедът Девън отбеляза, че Пандора съвсем скоро е подала молба за патентоване, а Сезонът вероятно ще е започнал, когато се разбере дали е била приета. Освен това Пандора може да отиде на няколко бала и вечери, ако не за друго, то поне да прави компания на Касандра.
— Триниър е прав. За издаването на настолна игра е необходимо много повече от подаването на молба за патент и отнасянето на дизайна при печатаря. Ако Пандора се отнася сериозно към начинанието си, ще мине най-малко година, преди да я предложим за продажба.
— О, Пандора го приема твърде сериозно — рече Хелън с кисела усмивка.
Току-що се беше върнала заедно с Карис от сутрешна визита в Рейвънел Хаус. Бяха отишли да видят новородения син на Катлийн, Уилям, едно жизнено и здраво бебе. Карис беше очарована от двуседмичното момченце и няколко минути му гука весело, докато Пандора не я убеди да отиде с нея, за да й помага да тестват прототипа на настолната игра. Малкото момиче се влюби в играта, наречена Пазарска треска, в която играчите местеха пуловете си из различни отдели и по пътя си събираха картички със стоки. По настояване на Пандора играта не даваше никакви морални поуки: беше създадена изцяло за развлечение.
— Знаеш ли — рече замислено Хелън, — имам чувството, че играта на Пандора ще се продава много добре. Лейди Бъруик и Карис си прекараха чудесно, докато я играеха тази сутрин. И двете ужасно харесват процеса на събиране на тези красиво изрисувани малки картички със стоки — чадър, обувки и така нататък.
— Човешката природа е користолюбива — отвърна прозаично Рис. — Да, играта ще се продава.
— Колко добре? — Хелън използва една клечка за зъби, за да прехвърли полен върху цветчето.
Рис се засмя леко.
— Не съм оракул, cariad.
— Напротив, си. Познаваш тези неща. — След като приключи с последното цветче, Хелън остави клечката, обърна се и го погледна очаквателно.
— Ще натрупа богатство — рече той — Това е неразработен пазар, продуктът може да се произвежда масово с литографски печат и, както ти посочи, играта ще има широк прием.
Хелън се усмихна, но вътрешно беше смутена. Искаше усилената работа и талантът на сестра й да бъдат възнаградени. Но я притесняваше, че в желанието си да бъде независима, Пандора изглеждаше решена да откаже на всеки мъж възможността да я обича. Защо се противеше толкова енергично срещу мисълта да сподели живота си с някого?
— Надява се, че това ще я направи щастлива — рече тя.
Рис отпусна ръце и бавно се приближи до нея. Топлата септемврийска светлина с цвят на зрели лимони струеше през стъклените панели и се плъзгаше по тъмната му коса.
— От опит съдя — каза той, като я прегърна през кръста, — че успехът ще направи Пандора много щастлива в началото. Но накрая ще се почувства самотна и ще осъзнае, че в живота има и други неща, освен финансовите печалби.
Хелън се усмихна и го прегърна през врата.
— Ти самотен ли беше, преди да ме срещнеш?
Съпругът й я погледна, в очите му светеше любов.
— Да, както би се чувствал всеки мъж, който се опитва да живее без половината си душа. — Той наведе глава и обсипа устните й с целувки, като всяка следваща бе по-страстна и изпълнена с копнеж. — Да вървим в леглото — промърмори той, когато устните им се разделиха.
Очите й се разшириха, когато почувства ръката му върху гърдата си.
— Време е за обяд.
— Ти си моят обяд. — Рис се наведе да я целуне отново и тя се извъртя в ръцете му с тих смях.
— Не мога… не, наистина… Отивам да се вида с Гарет Гибсън на чай.
— Пихте чай заедно онзи ден — каза той и я целуна по врата. — Нуждая се повече от теб.
— Всъщност не е точно за чай. Тоест, може и да пием чай, но това не е целта на посещението ми. Разбираш ли… — Тя се поколеба и се изчерви силно, преди да продължи: — Имам… симптоми.
Главата му се вдигна рязко и той попита намръщено:
— Не си ли добре, cariad?
Трогната от искрената му загриженост, Хелън успокояващо докосна врата му.
— Много съм добре.
Напрегнатият му поглед се впи в нейния.
— Тогава защо… — Рис млъкна внезапно, озарен от една мисъл; устата му започна да се отваря и затваря безмълвно, сякаш бе изгубил способността си да говори.
Хелън доста се забавляваше с изуменото му изражение.
— Няма как да знаем със сигурност, докато доктор Гибсън не го потвърди — каза тя, като прокара пръсти през лъскавата му черна коса. — Но мисля, че следващата пролет ще имаме ново допълнение към семейство Уинтърборн.
Рис я придърпа към себе си и зарови лице в меката извивка между шията и рамото й.
— Хелън. Хелън, съкровище мое… — Гласът му трепереше. — Какво мога да направя за теб? От какво имаш нужда? Трябва ли да стоиш на този твърд под? Носиш корсет — няма ли да смачка бебето?
— Не толкова рано — отвърна тя, развеселена и леко изненадана, когато почувства треперенето на тялото му. — Няма нужда от притеснения. Ще се справя брилянтно с този нов проект, обещавам. И двамата с бебето ще бъдем здрави и силни.
Рис повдигна глава и лицето му се озова върху нейното, дъхът му погали устните й с ментовата си хладина.
— Искам да ми го обещаеш — рече той с дрезгав глас. — Защото ти си целият ми свят, cariad. Сърцето ми бие само като ехо на твоето.
— Не се съмнявай и за миг, моя любов. — Хелън се изправи на пръсти и леко притисна устните си към неговите. — Все пак… аз съм Уинтърборн.