Хелън бавно вдигна ръка към високата яка на роклята си и подпъхна показалеца си под тънката копринена панделка, вързана на шията й. Усещаше успокояващата тежест на пръстена с лунния камък под роклята си, скрит между гърдите й. Тя го издърпа, изниза го от лентата и го сложи на пръста си.

— Аз отидох при него — рече просто тя и леко отпусна пръсти върху ръката на Катлийн, показвайки й камъка. — Вчера.

Катлийн погледна изумено пръстена.

— Отишла си да видиш господин Уинтърборн сама?

— Да.

— Той ли го уреди? Изпрати ли някой да те вземе? Как…

— Той нямаше никаква представа. Идеята беше моя.

— И той ти даде този пръстен?

— Аз си го поисках. — Хелън се усмихна криво. — По-скоро настоях да го получа. — Тя отдръпна ръката си и се облегна назад. — Никога не съм харесвала диамантите, както сама знаеш.

— Но защо… — Катлийн млъкна и я погледна объркано.

— Искам да се омъжа за господин Уинтърборн — рече тихо Хелън. — Знам, че ти и братовчедът Девън ми желаете най-доброто, и вярвам на преценката ви. Но откакто годежът беше развален, аз не намирах нито миг покой. Осъзнах, че съм привързана към него и…

— Хелън, има някои неща, които не знаеш…

— Знам ги. Вчера господин Уинтърборн ми каза, че се е държал изключително обидно с теб. За което съжалява ужасно много и е дошъл да се извини. Било е импулсивна грешка — трябва да повярваш, че не го е направил нарочно.

Катлийн разтърка уморено очи.

— Още щом го каза, знаех, че не говори сериозно. Проблемът е, че точно тогава Девън влезе в стаята и чу достатъчно, за да изпадне в ярост. Все още не е минало достатъчно време, за да погледне на случилото се от друга перспектива.

— Но ти го направи? — попита притеснено Хелън.

— Определено мога да разбера и простя няколко прибързани думи. Не одобрявам господин Уинтърборн не заради случилото се онзи ден, а защото вие двамата нямате нищо общо помежду си. Скоро ще бъдеш представена в обществото, ще се запознаеш с много мили господа, изискани и образовани, и…

— Нито един, от които няма да пожелае да прекара и минутка в моята компания, ако нямам придружител. Не е нужно да правя сравнение — господин Уинтърборн е мъжът, който бих избрала.

Катлийн очевидно се опитваше да я разбере.

— Само до преди седмица беше обляна в сълзи и ми казваше колко те е уплашил, като те е целунал.

— Така е. Но както обикновено ти ми даде идеалния съвет. Каза, че някой ден, с подходящия човек, целуването ще е прекрасно. Наистина е така.

— Той… ти му позволи… — Катлийн се ококори.

— Не тая никакви илюзии относно господин Уинтърборн — продължи Хелън. — Или поне не много. Той е безмилостен, амбициозен и е свикнал всичко да става по неговата. Може би невинаги е джентълмен в същинския смисъл на думата, но си има собствено разбиране за чест. И… — Хелън неволно се усмихна — е привързан към мен. Мисля, че съм се превърнала в негова слабост, а той е човек, който отчаяно се нуждае поне от няколко слабости.

— Колко време прекара с него вчера? — попита разсеяно Катлийн. — В магазина му ли бяхте или в къщата? Кой ви видя заедно? — Тя вече усилено пресмяташе как максимално да смекчи вредата, нанесена върху репутацията на Хелън. Реакцията на Девън несъмнено щеше да е същата.

Хелън все по-ясно разбираше, че настояването на Рис да спи с него, колкото и да бе манипулативно, беше правилният избор. Беше се превърнало в идеалното оръжие срещу всякакви аргументи.

И тя нямаше друг избор, освен да го използва.

— Катлийн — рече тихо младата жена, — аз съм компрометирана.

— Не е задължително. Сигурно ще се появят слухове, но…

— Трябва да се омъжа за него. — Когато видя озадаченото изражение на снаха си, Хелън повтори думите с натъртване. — Трябва да се омъжа за него.

— О! — запъна се Катлийн, когато започна да разбира. — Ти и той…

— Да.

Катлийн замълча в опит да осъзнае онова, което току-що бе научила. Златистокафявите й очи проблеснаха загрижено.

— Горката Хелън — рече най-накрая тя. — Не си знаела какво да очакваш. Сигурно си била уплашена. Моля те, кажи ми, скъпа, той насили ли те или…

— Не, изобщо не стана така — побърза да я прекъсне Хелън. — Трябва да ми повярваш, че го направих абсолютно по своя воля. Имах възможност да откажа. Господин Уинтърборн ми обясни какво ще се случи. Изобщо не беше неприятно. Беше… — Тя сведе поглед. — Достави ми удоволствие — довърши най-после с тих глас. — Сигурно съм ужасно порочна.

След миг Катлийн я потупа успокояващо по ръката.

— Не си порочна — рече тя. — Някои твърдят, че жената не бива да изпитва удоволствие, но според мен това прави процеса много по-приятен.

Хелън винаги бе харесвала прагматичната природа на Катлийн, но не толкова много, както в този момент.

— Помислих си, че няма да одобриш това, че спах с него — рече тя с облекчение.

Катлийн се усмихна.

— Не мога да кажа, че се радвам. Но не мога и да те обвинявам за нещо, което самата аз направих. Тъй като говорим откровено… Очаквам дете от Девън.

— Нима? — възкликна със задоволство Хелън. — И аз си помислих, че това е причината да се ожените толкова набързо.

— Да. Това и защото съм влюбена до полуда в него. — Катлийн посегна към купичката със захарчета, взе една бучка и започна да я смуче. После рече колебливо: — Нямам представа колко си запозната с тези неща. Разбираш ли последствията от случилото се?

Хелън кимна.

— Може да има бебе.

— Да, освен ако… той не е взел предпазни мерки? — Безизразното лице на Хелън я накара да продължи: — Скъпа, мога ли да те попитам нещо доста лично?

Хелън кимна предпазливо.

— Той… свърши ли… вътре в теб? В последния момент?

Озадачена, Хелън отвърна:

— Не съм сигурна.

Катлийн се усмихна печално на объркването й.

— Ще поговорим за това по-късно. Очевидно господин Уинтърборн не ти е обяснил съвсем всичко. — Тя разсеяно вдигна малкия златен часовник, който висеше на верижка около врата й и почука с гладкия метален обков по устните си. — Какво да правим? — попита по-скоро себе си, отколкото Хелън.

— Надявах се двамата с Девън да оттеглите възраженията си за сватбата.

— Аз вече съм ги оттеглила — отвърна Катлийн. — Практически погледнато вече никой не би могъл да възрази. И ти дължа подкрепата си заради начина, по който се намесих в отношенията ви. Съжалявам, Хелън. Наистина се опитах да помогна.

— Естествено — рече Хелън с облекчение. — Не си мисля иначе. Всичко се оправи по най-добрия начин.

— Дали? — Катлийн я озари с прекрасната си усмивка. — Изглеждаш много щастлива. Дали причината е господин Уинтърборн?

— Да. — Хелън притисна длани към пламналите си бузи и се засмя беззвучно. — Цялата съм настръхнала при мисълта, че той е долу. Едновременно ми е студено и горещо, и едва дишам. — Тя се поколеба. — Такова ли е усещането да си влюбен?

— Това е страст — рече Катлийн. — Любов е, когато можеш да дишаш. — Потънала в мислите си, тя сгъваше и разгъваше салфетката в скута си. — Ситуацията трябва да се подхване внимателно. Девън не трябва да разбира, че си спала с господин Уинтърборн — той няма да приеме нещата толкова разумно като мен. Ще го приеме като посегателство над фамилната чест и… ох, направо не ми се мисли. Но ще го уговоря да приеме брака ви. Може да отнеме няколко дни, но…

— Господин Уинтърборн смята да му каже тази вечер.

Катлийн я погледна напрегнато и остави салфетката настрани.

— Какво? Нали каза, че е дошъл да се извини.

— Да, но след това ще поиска разрешение от Девън за годежа ни. Ако Девън му откаже, той ще му каже, че няма друг избор, защото вече не съм девствена.

— Мили боже — възкликна Катлийн и скочи на крака. — Трябва да го спрем.

— Господин Уинтърборн може вече да му е казал — рече ужасената Хелън.

— Не е още. — Катлийн се устреми към вратата, следвана по петите от Хелън. — Ако беше, щяхме да чуем крясъци и звуци от трошене на предмети, и…

В този момент от долния етаж се чу невъобразим шум: ругатни, трясъци, трополене и глух удар, последван от падане. Стените на къщата завибрираха.

— Приготви се — промърмори Катлийн, — казал му е.

Двете жени се спуснаха надолу по стълбището, прекосиха фоайето и се втурнаха към библиотеката. Когато стигнаха до нея, в стаята вече цареше хаос, малката масичка беше прекатурена, по пода бяха пръснати книги, а порцелановата ваза беше на парчета. Двамата мъже се бяха вкопчили в яростен двубой и във въздуха се носеха войнствени викове и приглушени ругатни. Девън успя да намери сигурна опора и изтласка Рис с достатъчно сила, за да го блъсне към стената.

С дрезгав звук Уинтърборн падна на четири крака.

Хелън извика разтревожено и изтича към мъжа, който бавно се свлече настрани.

— Девън! — извика Катлийн и се затича да му препречи пътя.

— Махни се от пътя ми — изръмжа Девън с потъмняло от нахлулата кръв лице. Беше го обзела ярост, от онази, която се разгаряше толкова по-силно, колкото повече се опитваха да го успокоят. Негова родственица беше опозорена и това можеше да бъде заплатено само със смърт. Съществуваха само двама души, които можеха да го укротят в това му състояние: брат му Уест и Катлийн.

— Остави го на мира — рече Катлийн, като застана между съпруга си и Рис. — Нарани го.

— Не достатъчно. — Той направи жест, сякаш се канеше да я отблъсне.

— Девън, не. — Катлийн упорито остана на мястото си. Без да осъзнава, беше поставила ръка върху корема си. По-късно щеше да довери на Хелън, че импулсивно беше закрила утробата си още преди бременността й дори да започне да личи, дори преди да е свикнала с мисълта, че ще има дете.

Но този незначителен, несъзнателен жест напълно обезоръжи Девън. Погледът му се закова в корема й и той се спря, задъхан.

Катлийн осъзна предимството си и бързо му каза:

— Не трябва да се плаша в моето състояние.

Девън я изгледа със смесица от гняв и протест.

— Това ли ще използваш срещу мен в следващите девет месеца?

— Не, скъпи, само в следващите седем и половина. След това ще трябва да открия нещо друго, което да използвам срещу теб. — Катлийн отиде до него и прегърна вдървеното му тяло. Когато ръцете й го обгърнаха, тя плъзна длан по тила му в опит да го успокои. — Знаеш, че не мога да ти позволя да убиваш хора преди вечеря — промърмори тя. — Това ще разстрои целия режим на домакинството.

Рис изпитваше толкова силна болка, че не обръщаше никакво внимание на разговора им. Той продължаваше да лежи на една страна, полусвит, здравословният му бронзов тен бе заменен от силна бледност.

Хелън седна на пода до него и взе главата му в скута си.

— Къде си ранен? — попита разтревожено тя. — Гърбът ли те боли?

— Рамото… изкълчих го тази сутрин.

— Видя ли те лекар?

— Аха. — Рис пусна плата на роклята й и предпазливо размърда пръстите си. — Всичко е наред — промърмори той. С вдървени движения понечи да се надигне, но изпъшка от болка.

Хелън му помогна да се изправи, като преметна здравата му ръка през врата си. Почувства потрепването му, когато случайно притисна някакво наранено място.

— Не е само рамото ти — каза притеснено тя.

Рис се засмя дрезгаво.

— Cariad, няма ни една движеща се част в тялото ми, която да не боли. — Той седна с усилие и се облегна на близкия диван. Затвори очи, въздъхна накъсано и се опита да се намести така, че да облекчи болката.

— От какво имаш нужда? — попита бързо Хелън. — Какво мога да направя? — Няколко кичура тъмна коса бяха паднали на челото му и тя ги приглади нежно назад.

Миглите му се повдигнаха и погледът й срещна неговия пламтящ, тъмен взор.

— Можеш да се омъжиш за мен.

Въпреки тревогата си Хелън се усмихна и притисна длан към бузата му.

— Вече казах, че ще го направя.

Девън, който се беше приближил зад гърба й, попита раздразнено:

— По дяволите, какво ти става, Уинтърборн?

— Ами ти го блъсна в стената — отбеляза Катлийн.

— И по-лоши неща съм правил преди, но никога не съм го повалял на земята. — Двамата мъже се боксираха редовно и тренираха в един клуб едновременно борба и савате, бойно изкуство, тръгнало от улиците на Париж.

Хелън се извърна към тях и обясни:

— Рамото на господин Уинтърборн е било изкълчено тази сутрин.

Девън изглеждаше първо изненадан, а след това и ядосан.

— Проклятие, защо не ми каза нищо?

Рис присви очи.

— Щеше ли да има значение?

— Не и след глупостите, които ми надрънка!

— Какви глупости? — попита Катлийн с изключително спокоен тон, като докосна съпруга си по ръката.

— Каза, че Хелън го е посетила вчера. Сама. И те… — Девън млъкна, защото не желаеше да повтаря обидното твърдение.

— Истина е — рече Хелън.

Беше рядкост да се види Девън, който беше свикнал с честите изненади през последната година, да бъде толкова изненадан. Но сега се вторачи в нея и челюстта му увисна като капак на незакопчана пътна чанта.

— Аз съм компрометирана — додаде Хелън, може би твърде весело. Но след като двайсет и една години се бе държала срамежливо и предсказуемо и бе седяла тихо по ъглите, тя бе открила истинско удоволствие в шокирането на хората.

В последвалата изумена тишина тя обърна гръб на Рис и започна да развързва копринената му вратовръзка.

Рис посегна да я спре, но потрепери от болка.

— Cariad — рече навъсено той, — какво правиш?

Тя разтвори реверите на палтото му.

— Искам да погледна рамото ти.

— Не тук. После ще го види доктор.

Хелън разбираше нежеланието му. Но в никакъв случай нямаше да му позволи да напусне Рейвънел Хаус наранен и изпитващ болка.

— Трябва да разберем дали не е изкълчено отново.

— Добре е. — Но той изпъшка от болка, когато тя внимателно издърпа ръкава му.

Катлийн веднага се притече на помощ и коленичи от другата му страна.

— Не мърдайте — предупреди го тя. — Оставете на нас.

Двете се заеха да събличат дрехата. Рис стисна зъби, но когато понечиха да съблекат палтото, той ги отблъсна назад.

— Ох!

Хелън се спря и погледна притеснено Катлийн.

— Трябва да го разрежем.

Рис трепереше със затворени очи.

— Как ли пък не — промърмори той. — Тая сутрин вече ми нарязаха една риза. Оставете ме.

Катлийн погледна умолително съпруга си.

Девън въздъхна и отиде да вземе нещо от масичката, след което се върна при групата. Когато се приближи, отвори със замах сгъваем сребърен нож с дълго блестящо острие.

Изщракването, колкото и тихо да беше, накара Рис да трепне инстинктивно и да отвори очи. Понечи да отрази заплахата, но изруга от болка и отново се отпусна на земята.

— Спокойно, глупако — рече ледено Девън и приклекна до него. — Няма да те убивам. Камериерът ти ще го направи вместо мен, когато разбере, че за един ден си съсипал две скъпи ризи и едно палто.

— Не съм…

— Уинтърборн, ти обиди жена ми, обезчести братовчедка ми и заради теб закъснява вечерята ми. Сега е идеалният момент да ти затворя устата завинаги — предупреди го тихо Девън.

Рис се намръщи и остана неподвижен, докато Девън работеше умело с ножа. Острието се плъзна по шевовете на дрехите и те започнаха да се свличат от тялото му като кората на сребърна бреза.

— Милейди — каза Рис на Катлийн и замълча за миг; като изпусна свистящ дъх между стиснатите си зъби. — Извинявам се. За начина, по който се държах онзи ден. За думите, които казах. Аз… — Той изпъшка, когато Катлийн внимателно издърпа ръкава от наранената му ръка — … нямам оправдание.

— Аз също имам вина — отвърна Катлийн, докато сгъваше палтото и го оставяше настрани. Когато срещна изненадания поглед на Рис, тя продължи решително: — Действах импулсивно и така създадох ситуация, която беше трудна за всички. Знаех, че не трябва да отивам сама в къщата на джентълмен, но в притеснението си за Хелън направих грешка. Приемам извинението ви, господин Уинтърборн, ако вие приемете моето.

— Вината е моя — настоя той. — Не трябваше да ви обиждам така. Изобщо не говорех сериозно.

— Знам — увери го Катлийн.

— Никога не сте ме привличали. Едва ли съм желал някоя жена по-малко от вас.

Устните на Катлийн потрепнаха в прикрита усмивка.

— Отвращението ни е взаимно, господин Уинтърборн. Да сключим ли мир и да започнем отначало?

Рис гледаше предпазливо разрязващия ризата му нож.

— Вината беше моя — намеси се бързо Хелън. — Аз отидох вчера непоканена в магазина и настоях да видя господин Уинтърборн. Казах му, че все още желая да се омъжа за него, накарах го да смени пръстена ми с друг и после… после бях с него. — Тя се поколеба, щом осъзна как са прозвучали думите й. — Не в магазина, разбира се.

— О, боже, надявам се, че не е имало боричкане — рече Катлийн с непроницаемо лице.

Девън стрелна съпругата си с язвителен поглед.

— Катлийн, ако обичаш, кажи на Сътън да донесе една от ризите ми. Някоя от по-свободните.

— Да, милорд. — Катлийн се изправи. — Може би трябва да донесе също… — Гласът й секна, когато ризата се свлече на пода и разкри широките гърди на Рис и бледожълтото му рамо. Изглежда му причиняваше ужасна болка, мускулите му бяха стегнати докрай под кожата.

Гледката накара Хелън да замълчи ужасена. Пръстите й се свиха нежно около китката му и тя почувства как тялото му се накланя към нея, сякаш се опитваше да попие докосването й.

— Как се случи това? — попита отсечено Девън, като помогна на Рис да се наведе напред, за да разгледа гърба му, чиято кехлибарена кожа също беше загрозена от няколко почернели натъртвания.

— Отидох със Северин да разгледам един имот до Кингс Крос — промърмори Рис. — Няколко отломки паднаха от сградата, която беше предвидена за събаряне.

Девън се намръщи още повече.

— Откога стана толкова податлив на инциденти?

— Откакто започнах да прекарвам повече време с приятелите си — отвърна ледено Рис.

— Предполагам, че няма никаква надежда част от отломките да са се стоварили върху Северин? — попита Девън.

— Той няма и драскотина.

Девън въздъхна и се обърна към Катлийн.

— Ще ти трябва бренди и торбички с лед, заедно с ризата. И камфорова лапа, като оная, която използвахме за пукнатите ми ребра.

Катлийн му се усмихна.

— Спомням си. — Тя отиде до вратата, отвори я и се спря внезапно, когато се озова пред тълпата, събрала се пред нея, за да подслушва. Плъзна поглед по трите прислужнички, портиера, госпожа Абът и камериера на Девън.

Домакинката реагира първа.

— Какво ви казвах — рече тя с висок глас, — време е да се залавяте за работа.

Катлийн се прокашля, сякаш се опитваше да сподави смеха си.

— Сътън — рече тя на камериера, — искам да ми донесете няколко неща за госта ни. Успяхте ли да чуете достатъчно ясно лорд Триниър, или трябва повторно да изредя предметите?

— Бренди, лед, лапа и риза — отвърна камериерът с изключително достойнство. — Освен това ще донеса платнена лента за превръзката на господина.

Когато Сътън се отдалечи, Катлийн се обърна към домакинката.

— Госпожо Абът, боя се, че случайно съборихме порцелановата ваза.

Преди жената да успее да отговори, трите прислужнички въодушевено предложиха да почистят. Човек не можеше да не се запита дали ентусиазмът бе свързан с работата им или с желанието да се озоват в стаята с полугодия Уинтърборн. Съдейки по начина, по който протягаха шии, за да го зърнат, очевидно беше второто.

— Аз ще почистя, милейди — обяви домакинката и пропъди прислужничките. — Веднага се връщам с метлата.

Катлийн се обърна към близначките, които продължаваха да стоят на прага.

— Искате ли да попитате нещо, момичета?

Пандора я погледна с надежда.

— Може ли да поздравим господин Уинтърборн?

— По-късно, скъпа. Точно сега не е в състояние.

— Моля те, кажи му, че ужасно съжаляваме за сградата, която се е срутила върху него — рече напълно искрено Касандра.

В гласа на Катлийн се долавяше веселие, когато й отговори:

— Ще предам милото ти послание. А сега си вървете.

Близначките с неохота се отдалечиха от библиотеката.

След като затвори вратата, Катлийн се върна при групата край дивана. По пътя си грабна едно сгънато одеяло, оставено на облегалката на креслото.

Девън преглеждаше рамото на Рис и го опипваше внимателно, за да провери дали костта отново се е изметнала от мястото си.

— Трябва да лежиш у дома в леглото — рече бързо той, — а не да се шляеш из Лондон и да предлагаш на младите момичета, които си обезчестил.

Рис се намръщи.

— Първо, не се шляя, и второ, Хелън… проклет да си, така боли! — Главата му се отпусна на гърдите.

Хелън го погледна със съчувствие; знаеше колко мрази да не може да контролира нещата. Рис бе винаги добре облечен и поддържаше пълен самоконтрол. Самото му име означаваше успех, лукс и елегантност. Което изобщо не беше съвместимо с това да лежи на пода пребит, насинен и оставен насила без дрехи.

— И второ? — попита нежно тя, подтиквайки го да завърши мисълта си.

— Ти не си обезчестена — рече мрачно той с наведена глава. — Ти си идеална.

Сърцето на Хелън се сви от сладостна болка. Ужасно много искаше да го прегърне и утеши. Вместо това се задоволи само нежно да приглади черната му коса назад. Той притисна глава към дланта й, като любвеобилен вълк. Ръката й се плъзна по бузите към челюстта му и надолу по твърдата, идеална извивка на здравото му рамо.

— Изглежда ми наред — каза Девън, като се изправи. — Според мен не е пострадало отново. Хелън, ако продължиш да галиш това копеле пред мен, ще му изкълча и другото рамо.

Хелън отдръпна смутено ръката си.

Рис повдигна глава и изгледа опасно Девън.

— Тази вечер тя си тръгва с мен.

Лицето на Девън се вкамени.

— Ако си мислиш…

— Но е най-добре сватбата да бъде през юни — намеси се бързо Хелън. — А преди всичко бихме искали да получим благословията ти, братовчеде Девън.

— Ето, господин Уинтърборн — каза весело Катлийн, като пристъпи напред и уви голия му торс с одеялото. — Да му помогнем да седне на дивана — на пода става голямо течение.

— Нямам нужда от помощ — изръмжа Рис. Той успя да се изправи с усилие, като се подпираше на кожения диван. — Хелън, върви си приготви багажа.

Хелън беше смаяна. Не можеше да се насили да му противоречи, особено когато беше ранен и уязвим. Но не искаше да напусне Рейвънел Хаус при тези обстоятелства. Девън се бе държал изключително мило, беше позволил на нея и на близначките да останат в приората Евърсби, когато всеки друг в неговото положение щеше да ги изхвърли, без да се замисли. Тя нямаше никакво желание да разцепва семейството, като избяга и ги лиши от присъствие на сватбата си.

Хелън погледна към Катлийн с мълчалива молба за помощ.

Снаха й веднага я разбра и заговори на Рис с успокояващ тон.

— Това определено не е необходимо, господин Уинтърборн. И двамата заслужавате истинска церемония, в присъствието на семействата и приятелите си. А не някаква прибързана работа.

— Прибързаната работа беше достатъчно добра за вас с Триниър — отвърна Рис. — Щом той не може да чака със сватбата, защо аз да го правя?

Катлийн се поколеба, преди да отвърне със смутена усмивка.

— Нямахме друг избор.

Живият ум на Рис успя за две секунди да разбере намека.

— Чакате дете — рече той с равен тон. — Поздравления.

— Не трябваше да му казваш — промърмори Девън.

Катлийн му се усмихна и седна на дивана.

— Но, милорд, господин Уинтърборн скоро ще бъде част от семейството.

Девън потърка с длан челото си, сякаш тази мисъл му причиняваше главоболие.

— Хелън може да се окаже скоро в същото положение — каза Рис, като умишлено се опитваше да го провокира. — Тя също може да носи дете.

— Все още не знаем дали е така — рече Хелън и се пресегна, за да загърне гърдите му с одеялото. — Ако се окаже, че е така, плановете ще се променят, разбира се. Но предпочитам да изчакам, докато разберем със сигурност.

Рис я погледна, без да се опитва да прикрие желанието, което пламтеше под невъзмутимата му външност.

— Не мога да те чакам — каза той.

— Но ще се наложи — заяви студено Девън. — Това е условието за моето съгласие. Държал си се с Хелън като с пионка в игра на шах и си манипулирал ситуацията в своя полза. Сега ще ти се наложи да чакаш до юни, по дяволите, защото толкова време ще е необходимо, за да мога да те погледна, без да ми се прииска да те удуша. Междувременно ми омръзна Рейвънелови да върлуват из Лондон. След като уредихме всичко, връщам семейството в Хемпшър. — Той погледна към Катлийн със сключени вежди и тя кимна утвърдително.

В този миг иззад най-далечната врата на двойната библиотека се чу протяжен вой:

— Неееее!

Катлийн обърна изненадано глава към звука.

— Пандора — извика тя, — не подслушвай, ако обичаш!

— Не е Пандора — дойде раздразненият отговор. — Касандра е.

— Не е — веднага прозвуча друг раздразнен младежки глас. — Аз съм Касандра, а Пандора се опитва да ме вкара в неприятности.

— И двете сте го загазили здраво! — извика в отговор Девън. — Качвайте се горе!

— Не искаме да си тръгваме от Лондон — каза едното момиче, а другото добави: — В провинцията е толкова скучнително.

Девън погледна към Катлийн и двамата с усилие потиснаха усмивките си.

— Кога ще видя Хелън? — попита настоятелно Рис.

Девън като че ли се наслаждаваше на потиснатия гняв на някогашния си приятел.

— Ако зависи от мен, чак в деня на сватбата.

Рис се обърна към Хелън.

— Cariad, искам да…

— Моля те, не искай това от мен — рече умолително Хелън. — Планирахме сватбата да бъде през юни. Не губиш нищо. Отново сме сгодени, а така и семейството ми е на наша страна.

Хелън виждаше вътрешната борба, изписана на лицето му: ярост, гордост, копнеж.

— Моля те — повтори нежно тя. — Кажи, че ще ме чакаш.

Към следващата част или към съдържанието

Лайза Клейпас Докато свят светува (10)

Метаданни

Данни

Докато свят светува

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава 10

Лайза Клейпас
Докато свят светува (10)