Лайза Клейпас
Докато свят светува (18)

Глава 18

Рис не можеше да разбере защо Хелън изглежда особено уязвима тази вечер, подвластна на някаква своя лична тревога, която не искаше да сподели. Винаги бе предпочитала да прикрива чувствата си, да се крие в себе си. Тази нейна загадъчност, тази неуловимост го очароваше. Господ да му е на помощ; никога не бе желал толкова силно да опознае някое човешко същество.

Отнесе я до леглото и я положи върху дюшека.

С решителност, която го изненада, Хелън посегна към колана на халата му и го развърза. Той се разтвори и разкри възбуденото му тяло… а хладните й пръсти го обхванаха. Устата му пресъхна и плътта му запулсира яростно, докато тя изследваше формата и структурата на възбудената му плът.

Той се отърси от халата и остана с отпуснати ръце, без да е сигурен къде да ги постави. И в най-необузданите си мечти не си беше представял, че Хелън ще направи нещо такова по собствено желание. Разгорещяваше се още повече, когато виждаше с каква аристократичност се отнася към него, красивите й ръце го докосваха с лекотата, с която докосваше клавишите на пианото или държеше порцеланова чаша за чай.

Хелън забеляза как трепна и затаи дъх, когато тя докосна главичката на ерекцията му, и попита объркано:

— Това място по-чувствително ли е?

Неспособен да каже нещо членоразделно, Рис само кимна и изръмжа.

Тя бавно погали жезъла му с дланта си. Зърна сияйния синкав проблясък на лунния камък, символ на правото му над нея, докато пръстите й се плъзгаха по поклащащата се натежала плът. Стисна го толкова внимателно, сякаш държеше в ръцете си някакво опасно избухливо вещество. Каквото си беше в действителност. Тялото му представляваше просто изпълнен с похот контейнер, който беше готов всеки миг да избухне. Примитивната част от съзнанието му изпита неприлично задоволство от гледката на светлокосата нимфа, която нежно гали члена му. Контрастът между грациозност и грубост му действаше на най-примитивно ниво.

Хелън обхвана основата му с деликатните си пръсти и ги плъзна нагоре. Палецът й докосна оголения връх, потърка го леко и за миг пред очите му изригна дъжд от искри. Дълбоко в таза си усети силно пулсиране, което го предупреди, че само след секунди ще изригне. Със стон се опита да избута ръцете й встрани.

— Недей повече… не… скъпа…

Но тя просто се наведе напред и дъхът й нежно погали плътта му. Целуна го, устните й затанцуваха по влажния връх. Шокът от реакцията му едва не го лиши от мъжество. Той се отдръпна задъхано и се просна по корем на леглото с трескавото желание да потуши жарта. Гърдите му се разширяваха безумно, докато си поемаше дълбоко дъх.

— Хелън — промърмори Рис, докато пръстите му загребваха завивките. — Господи, Хелън.

Почувства леко движение до себе си и дюшекът се изви под лекото й тяло.

— Хареса ли ти? — попита предпазливо тя.

Звуците от буйното му одобрение бяха заглушени от завивките.

— О, добре. — В гласа й прозвуча облекчение. Миг по-късно Рис усети как тя се настанява върху тялото му. Беше свалила нощницата си и протягаше голото си тяло като котка. Той се напрегна, разпален от усещането. Копринена женска кожа… извивките на гърдите й… малките къдрави косъмчета, които гъделичкаха кожата му…

— Говорих с Катлийн — каза тя и дъхът й накара косъмчетата на тила му да настръхнат. — Тя ми обясни някои неща за брачните връзки, които сметна, че трябва да знам.

Докато той се гънеше и трепереше под нея, тя се извъртя, за да се притисне по-плътно към тялото му.

— Хелън. Не мърдай.

Тя веднага спря.

— Не ти ли е удобно, когато съм легнала така?

— Не, просто се опитвам да не свърша.

— О. — Хелън притисна буза към задната част на врата му. — Някои мъже могат повече от веднъж — рече обнадеждено тя.

Въпреки бушуващата си възбуда Рис се ухили.

— Колко добре си информирана, cariad.

— Искам да науча всичко, което би трябвало да знае една държанка, за да мога да те задоволявам.

Той внимателно се претърколи настрани, като я остави да се плъзне от гърба му, преди да се настани върху нея. Ръцете му обхванаха главата й и сребристозлатните коси се разпиляха между пръстите му.

— Мила моя — рече той, — изобщо не се притеснявай за това. Всичко в теб ми носи истинска наслада.

Погледът й се напрегна.

— Сигурна съм, че ще откриеш неща, които няма да ти харесат.

— Надявам се. Ако нямаш никакви недостатъци, моите ще нарушат баланса.

— Аз ще го възстановя — увери го тя с ирония, каквато досега не бе долавял в гласа й.

— Ако имаш предвид срамежливостта си — рече Рис, — ще се научиш да я преодоляваш. — Той притисна бедрата си към нейните. — Виж само колко напредна с мен.

Хелън се засмя и се изчерви до корените на косата си. Едната й ръка се плъзна по хълбоците му и предпазливо се вмъкна между телата им. — Как се нарича това? — попита тя, когато го хвана отново. — Как го наричате?

— Снаха ти не включи ли това в лекцията си?

— Каза ми някои английски думи — призна си Хелън, — но аз искам да знам как се нарича на уелски.

— Така ли смяташ да започнеш да изучаваш езика? — попита той с подигравателно неодобрение. — С неприлични думи?

— Да.

Рис се усмихна и я целуна.

— Имай предвид, че в повечето случаи уелският любовен говор прилича на фермерски наръчник. Думата за мъжката част е goesyn. Стъбло.

Тя повтори думата, докато пръстите й го докосваха с влудяваща нежност.

— Когато мъжът се изпразни в жена — продължи той, като дишаше все по-трудно, — думата е dyrnu. Изливам. — Той започна да целува тялото й, наслаждавайки се на топлата кожа с лек вкус на талк. След като духна леко защитните косъмчета между краката й, той промърмори: — Това е ffwrch. Земя, която трябва да бъде разорана. — Той се наведе и върхът на езика му се плъзна по невинно затворената плът. Бедрата й потрепериха. — А думата за това — той проникна по-надълбоко и намери срамежливото връхче, което все още се криеше под качулката си, — е chrib, медена пита. — Той отново задълба с език и започна да гъделичка малкото връхче, докато то не се пробуди.

Рис продължи бавно да я лиже и дразни, а тя се извиваше под него. Изгуби се в нея, не чуваше и не виждаше нищо извън тази стая, извън това легло. Колко изящна беше тя, кожата й беше перлена, дланите и петите й бяха меки като котешки лапички. Чувствителността й беше забележителна, пръстите на краката й се изпъваха инстинктивно, когато целуваше свода на петата й, краката й потрепваха, когато езикът му се плъзваше по сгъвката на коляното й.

Той се надигна над нея и се намести внимателно, като постави жезъла си в сладкия отвор и я остави да почувства онова, което щеше да й даде. Тя изглеждаше дезориентирана, пламнала, малка вена пулсираше на шията й.

— Искаш ли ме, Хелън?

— Да. Да.

Понеже се страхуваше да не я нарани, ако натисне твърде силно, той затисна тялото й и й прошепна, че трябва да стои неподвижно, защото трябва да влезе в нея бавно. Плътта й беше влажна, но стегната, отказваше да се разтвори с лекота. Хелън обгърна шията му с ръце и започна да издава тихи звуци, докато той проникваше в нея с леки тласъци, като всеки път се плъзваше все по-навътре. Целуваше устата й, шията й. В съзнанието му нахлуха спомени от първия път, когато бяха заедно и как й беше причинил болка, а колко силно копнее сега да е добър с нея.

След като вкара и последния сантиметър, той се спря и я погледна изумено. Кожата й бе влажна и сияеше, очите й проблясваха. Приличаше на същество от митовете, някакъв прекрасен изгубен ангел, който беше паднал в прегръдките му. Той потъна дълбоко в нежната люлка между бедрата й, наслаждавайки се на усещането на треперещото й тяло, а въздухът се стелеше като хладна коприна върху запотения му гръб. Устните му се плъзнаха по нежната извивка на гърдата й и той с наслада чу гърления й стон. Повдигна гърдите й с шепи и продължи да си играе със зърната им.

— Когато тласна напред, cariad — каза Рис и подпъхна ръката си под задничето й, — повдигни хълбоците си ето така. — Той бавно избута нагоре. След това се изтегли назад и отново тласна, а тя се притисна срамежливо към него, което запали огън в тялото му. Задъха се. — Да, точно така… доброто ми момиче… о, Господи, ще ме убиеш…

Усети как тя опира краката си, за да посрещне по-добре тласъка му, и повдигна хълбоците си нагоре, докато той потъна в нея. Това, което правеха, не беше просто чукане, а нещо съвсем ново, невероятно първично и сладко. Никога не се беше чувствал толкова възбуден, толкова полудял от желание. Усещаше как от него струи удоволствие, докато я нападаше ритмично, приближавайки се към онзи неустоим момент.

Но той не искаше все още да стига до него. Стисна зъби и успя да се спре. Тя изхленчи и започна да се извива под него.

— Почакай — каза Рис.

— Не мога…

— Искам да почакаш.

— О, моля те…

— Ей сегичка. — Той я затисна така, че да не може да помръдне.

— Това означава никога — възрази тя и Рис се засмя хрипливо.

Когато успя да овладее желанието си, той започна отново, като постепенно ускоряваше ритъма, докато не усети, че напрежението отново се е натрупало. Спираше на всеки няколко минути, без да излиза от нея, изчакваше желанието да поутихне и продължаваше отново. Стоновете й ставаха все по-силни, движенията все по-настоятелни. Рис улови момента, в който тя изгуби контрол, затвори очи и лицето й силно се зачерви.

Той подпъхна ръце под коленете й, повдигна я така, че краката й да увиснат отстрани и влезе още по-дълбоко в нея. Сега беше разтворена напълно за него, тялото й го поглъщаше и се стягаше сладко около него. Виковете се процеждаха през стиснатите й зъби и той се наведе, за да покрие устата й със своята и да погълне гласа й. Хелън се разтрепери, когато започна кулминацията й и той повече не можа да издържи, разтърси го гръмотевично освобождаване. Той изхвърли семето си с тласъци в нея и тя го пое в треперещото си тяло.

Замаян от мощното изригване, Рис пусна краката й и се надвеси над нея. Ръцете й го бяха обгърнали през кръста и го придърпаха надолу, докато двамата не се прилепиха един към друг като страници на книга. Искаше му се да остане така, разтопен от удоволствие, притеглен в тялото й, до края на дните си. Вместо това с последни сили се изтърколи настрани и излезе от нея.

След известно време Хелън безмълвно се измъкна от леглото и се върна с кърпата, която бе намокрила на умивалника в ъгъла. Когато започна внимателно да забърсва слабините му, той се претърколи по гръб, сплете пръсти под главата си и с наслада започна да я гледа как обслужва интимните му части.

— Досега никой не ми е доставял такова удоволствие, cariad.

Хелън се спря за миг и му се усмихна. След като приключи, тя остави настрани кърпата, угаси лампата и се върна в леглото. Той придърпа завивките и я взе в прегръдките си.

Тя се сгуши в него.

— С много жени ли си бил? — осмели се да го попита.

Рис плъзна ръка по гърба й, като обмисляше отговора си. До каква степен един мъж трябва да е откровен със съпругата си — бъдещата си съпруга — за жените, с които е бил преди нея?

— Има ли значение? — отвърна на въпроса й с въпрос.

— Не. Но просто съм любопитна колко държанки си имал.

— Магазинът винаги е бил най-взискателната ми държанка.

Тя притисна устни към рамото му.

— Сигурно изобщо не ти харесва да си далеч от него.

— Дори не може да се сравнява с това колко не ми харесва да съм далеч от теб.

Целувката й премина в усмивка.

— Все още не си отговорил на въпроса ми.

— Ако имаш предвид традиционната връзка — да й осигуря къща, да й плащам сметките — имал съм само една държанка. Продължи година. — След кратка пауза продължи напълно откровено: — Това е доста странна сделка, честно казано. Да плащаш за компанията на жена както в леглото, така и извън него.

— Защо го направи?

Той сви смутено рамене.

— Другите мъже с моето положение имат държанки. Един бизнес съдружник ме запозна с нея, след като приключи някакъв неин предишен ангажимент. Тя имаше нужда от нов покровител, а аз я намирах за привлекателна.

— Започна ли да я обичаш?

Рис не беше свикнал да размишлява за миналото си, нито да обсъжда чувствата си. Не можеше да проумее каква е ползата от това да й разкрива слабостите си. Но изправен пред въпросителното й мълчание, той продължи неохотно:

— Така и не разбрах дали привързаността й е искрена или просто е включена в сметката. Мисля, че и самата тя не знаеше.

— Искаше ли ти се да чувства привързаност към теб?

Той веднага поклати глава. Ръката й погали гърдите и корема му и моментът беше изпълнен с такова спокойствие, че без да се усети, той й разкри повече, отколкото бе възнамерявал.

— От време на време съм имал любовници. Жени, които не искат сериозни отношения и понякога обичат малко вълнения.

— Малко вълнения? — повтори въпросително Хелън.

— По-простонародно — обясни той. — По-грубичко в леглото.

Ръката й се спря върху гърдите му.

— Но ти си нежен.

Рис се чудеше дали да се засмее или да се засрами, докато през съзнанието му преминаваха някои от по-зловещите епизоди в миналото му.

— Радвам се, че мислиш така, cariad.

— И не си простонароден. — Ръката й отново започна да следва невидимите пътища по тялото му.

— Дяволът знае, че не съм от висшето общество — отвърна сухо той. — Наричат ни „рибешка аристокрация“. Мъже, които са спечелили богатство от бизнеса си, но са с нисш произход.

— Защо рибешка?

— Първоначално се е отнасяла до богатите търговци, които са се заселили в американските колонии и направили пари от търговията с риба треска. Сега означава всеки преуспял бизнесмен.

— Другият термин е nouveau riche^[1] — рече Хелън. — Никога не е използван като комплимент, разбира се. А трябва. Да се издигнеш сам е нещо, на което трябва да се възхищаваме. — Когато чу тихия му смях, тя настоя: — Така е.

Рис извърна глава и я целуна.

— Няма нужда да ласкаеш самочувствието ми.

— Не те лаская. Мисля, че си забележителен човек.

Независимо дали наистина се чувстваше така или просто играеше ролята на вярна съпруга, но думите й успяха като лековит балсам да загладят някои груби, назъбени места в душата му. Господи, колко имаше нужда от това, винаги бе имал. Слабото й младо тяло се притисна към неговото и тя колебливо плъзна ръце по него. Той продължи да лежи неподвижно и я остави да го проучва, да задоволява любопитството си.

— Имало ли е някога жена, за която си смятал да се ожениш? — попита Хелън.

Рис се поколеба, защото не желаеше да разкрива до такава степен миналото си. Но тя вече беше успяла да пропука бронята му.

— Имаше едно момиче, което харесвах — призна си той.

— Как се казва?

— Пеги Гилмор. Баща й правеше мебелите, които продавам в магазина. — Съзнанието му се изпълни с нежелани спомени, нахлуха призрачни образи, думи, отсенки на чувства. — Красиво момиче със зелени очи. Не я ухажвах — така и не се стигна дотам.

— Защо?

— Знаех, че един мой добър приятел, Йоан, е влюбен в нея.

Хелън се изпъна покрай него и прехвърли крак върху неговия.

— Това е уелско име, нали?

— Аха. Семейството на Йоан живееше на Хай Стрийт, недалеч от магазина на баща ми. Те произвеждаха и продаваха рибарски такъми. На прозореца им имаше една огромна препарирана сьомга. — Той леко се усмихна, като си спомни колко беше очарован от витрините на магазина, пълни с препарирани риби и влечуги. — Господин Крю уговори родителите ми да ми позволят да се уча заедно с Йоан на краснопис два пъти седмично. Убеди ги, че за бизнеса им ще е добре да разполагат с човек, който има четлив почерк. Години по-късно, когато започнах да разширявам магазина, наех Йоан като търговски инспектор. Беше чудесен, честен човек, същинско злато. Не мога да обвиня Пеги, че предпочете него пред мен — никога не съм я обичал като него.

— Ожениха ли се? Той все още ли работи в магазина?

Тъмен облак се спусна над мислите на Рис, както ставаше всеки път, когато си спомнеше Йоан. Съжаляваше, че е заговорил за него и за Пеги — не искаше да позволява на миналото да се намеси във времето, което прекарваше с Хелън.

— Да не говорим повече за това, cariad — историята изобщо не е красива и разкрива най-лошите ми качества.

Но Хелън беше решена да измъкне информацията от него.

— Скарахте ли се?

Рис замълча раздразнено и отговори единствено с поклащане на главата. Мислеше си, че Хелън ще отстъпи. Но после почувства устните й върху бузата си, а едната й ръка се зарови в косата му и леко се отпусна върху главата му. Мълчаливата утеха, толкова неочаквана, окончателно разклати съпротивата му.

Изумен от неспособността си да скрие каквото и да било от нея, той въздъхна.

— Йоан е мъртъв от четири години.

Хелън лежеше неподвижно и мълчаливо, докато осмисляше чутото. Миг по-късно го целуна отново, този път по гърдите. Над сърцето. По дяволите, помисли си той, когато осъзна, че ще й разкаже всичко. Не можеше да й откаже нищо, когато правеше такива неща.

— Двамата с Пеги се ожениха — рече Рис. — Известно време бяха много щастливи. Подхождаха си много и Йоан забогатя от акциите си в магазина. Даваше на Пеги всичко, което пожелаеше. — Рис се поколеба, преди да признае навъсено: — Освен времето си. Той продължаваше да работи така, както и преди, всяка вечер оставаше до късно в магазина. Твърде дълго я оставяше сама. Трябваше да сложа край на това. Трябваше да му кажа да се прибере и да обърне внимание на жена си.

— Не си бил длъжен да го правиш.

— Като негов приятел трябваше да му кажа. — Хелън отпусна глава върху гърдите му. — Това няма да е проблем в нашия брак — промърмори той. — Няма да работя толкова много, както когато бях ерген.

— Къщата ни е точно до магазина. Ако останеш да работиш до късно, просто ще дойда да те прибера.

Прагматичният й отговор го накара да се усмихне.

— С лекота ще ме изкушиш да се откажа да работя — рече той, като си играеше с косата й, която се бе пръснала върху гърдите му като бледи панделки.

Хелън нежно му напомни:

— И Пеги е започнала да недоволства?

— Да, искаше повече време с него, отколкото Йоан можеше да й осигури. Започна да ходи на сбирки без него и накрая стана жертва на вниманието на един мъж, който я очарова и я прелъсти. — Рис се поколеба, щом усети същото онова стягане на гърлото, което бе изпитвал при малкото пъти, когато бе разказвал тази история. Насили се да продължи, като изложи събитията така, сякаш редеше пасианс. — Тя отиде при Йоан, засрамена и разплакана, и му каза, че носи дете, което не е негово. Той й прости и каза, че ще я подкрепи. Вината била негова, каза той, затова че я е накарал да се чувства самотна. Обеща да признае детето за свое и да го обича като истински баща.

— Колко почтено от негова страна — рече тихо Хелън.

— Никога няма да бъда толкова добър човек, колкото Йоан. Той се посвети изцяло на Пеги. Беше до нея непрекъснато, когато започна раждането, от изтичането на водите, до самото израждане. Но нещо се обърка. Раждането продължи два дни и болките бяха толкова силни, че се наложи да дадат хлороформ на Пеги. Тя го понесе зле — бяха й го дали твърде бързо — и за пет минути почина. Когато му съобщиха, той припадна от мъка. Трябваше да го отнеса в стаята му.

Рис поклати глава; мразеше спомена за собствената си безпомощност, за всеобхватната нужда да оправи всичко и как непрекъснато се сблъскваше с факта, че не може.

— Полудя от отчаяние — продължи той. — През следващите няколко дни беше преследван от видения, разговаряше с хора, които не бяха там. Питаше кога ще свърши раждането на Пеги, сякаш часовникът му беше спрял в онзи момент и не можеше да тръгне отново. — Устните му се извиха в безрадостна усмивка. — Йоан беше приятелят, с който винаги разговарях, когато имаше неразрешим проблем, когато имах нужда да оправя нещо. Започнах да се питам дали самият аз не полудявам — неведнъж се улавях, че си мисля: „Господи, трябва да поговоря с Йоан за това, за да измислим какво да правим“. Само че проблемът беше той. Беше напълно съсипан. Водих му лекари. Свещеник. Приятели и роднини, всеки, който би могъл да му въздейства по някакъв начин. — Той замълча и преглътна. — Седмица след смъртта на Пеги, Йоан се обеси.

— О, Боже… — чу се шепотът на Хелън.

Двамата мълчаха дълго време.

— Йоан ми беше като брат — каза най-накрая Рис. — Чаках споменът да избледнее. С времето да стане по-леко. Но досега не се е случило. Мога само да го затворя в съзнанието си и да не мисля за него.

— Разбирам — каза Хелън, сякаш наистина беше така. Ръката й се движеше в нежни кръгове по гърдите му. — Бебето умря ли?

— Не, оцеля. Момиче. Семейството на Пеги не го искаше, като се има предвид произхода му, затова го изпратиха при истинския му баща.

— Знаеш ли какво е станало с нея?

— Не ме интересува — рече горчиво той. — Тя е дъщеря на Албион Ванс.

Хелън бе обхваната от странно вцепенение, сякаш душата й бе напуснала тялото. Лежеше неподвижно върху него, а мислите й пърхаха като молци в тъмнината. Защо не й беше хрумвало преди, че майка й няма да е единствената жена, която Ванс е съблазнил и изоставил?

Горкото нежелано сираче — сега беше вече на четири години — какво ли е направил Ванс с нея? Дали я беше приел?

Но Хелън някак си чувстваше, че не е.

Нищо чудно, че Рис го мразеше.

— Съжалявам — рече тихо тя.

— За какво? Ти нямаш нищо общо с това.

— Просто… съжалявам.

Чу го как си поема напрегнато дъх и цялото й вцепенение беше пометено от вълна на състрадание и нежност. Безумно копнееше да го утеши заради всичката болка от миналото и онази, която тепърва щеше да изпита.

В камината вече бяха останали само червени въглени, които се гушеха в леглото от пепел и излъчваха слабо, приглушено сияние. По-голямата част от топлината в стаята идваше от едрата мъжка фигура до нея. Устните и ръцете й си проправиха път по тялото му. Той лежеше неподвижно, очевидно очакваше да разбере какви са намеренията й. Плоският му корем се напрегна, когато устните й се плъзнаха по него. Когато стигна до слабините му, тя вдъхна дълбоко интимния му мирис, мускус и някаква тръпчива миризма, която й напомняше за нарязана бреза, и сладост, като от нагряна от слънцето лятна ливада. Тих стон се отрони от устните му, когато тя хвана жезъла му и го стисна здраво, докато не изпълни шепата й.

Рис промълви няколко умоляващи, задъхани слова. Според Хелън не осъзнаваше, че говори на родния си език, който тя, разбира се, не можеше да разбере. Но в тях се долавяше силно одобрение и тя се наведе, за да го целуне отново, както бе направила преди. Бедрата му подскочиха инстинктивно и той изпъшка така, сякаш изпитваше болка. Хелън се поколеба. Треперещата му ръка се отпусна върху главата й и погали косата й в жест, който сякаш излъчваше молба и благословия. Тя се осмели да обхване члена му с устни и усети вкус на сол, докато ги изтегляше бавно нагоре. Той се напрегна като мъж, разпънат на диба^[2], и изстена, когато тя повтори ласката.

Миг по-късно той претърколи Хелън настрани и покри тялото й със своето. Мускулестата му ръка се подпъхна под коляното й и го повдигна високо нагоре, и Хелън се напрегна изненадано, когато той влезе в нея. Целуна я по врата и промърмори нещо на уелски, думи, които прозвучаха като ласка. Устните му намериха уязвимото местенце зад ухото й, за което знаеше, че е особено чувствително. Тя се отпусна безпомощно под него, а той се напрегна и тласна твърдо напред, намирайки нови места в нея. След като намести крака й върху своя, Рис плъзна ръка между бедрата й.

Хелън се подчини със стон на ритъма му, покори се на силата му, на жизнената му енергия. Хълбоците му се движеха все по-бързо и напрежението се натрупваше все повече, докато удоволствието като че ли започна да блика от всички посоки. Заля я вълна от топлина, последвана от втора, по-силна. Хелън извърна глава към ръката му, заровена под врата й, и заби зъби в напрегнатия мускул в опит да заглуши виковете. Учестеното му дихание пареше шията й, тя повдигна хълбоците си нагоре, пое го целия и той се изля в утробата й с накъсан стон.

Двамата лежаха и бавно се успокояваха. Когато Хелън най-после се размърда, тя свали крака си от неговия. Чувстваше се слаба и натежала, препълнена от задоволство. Дълбоко в корема й, където онази част от Рис все още я притискаше, почувства настойчив пулс и не можеше да разбере дали идва от нея, или от него.

Ръката му се плъзна нежно по тялото й, галеше бедрата и кръста й. Хелън потрепери, когато той я захапа леко за ухото. Беше притиснал краката си към нейните и косъмчетата му приятно гъделичкаха кожата й.

— Забрави да говориш на английски — рече тя след миг с ленив глас. — Тогава.

Устните му си играеха с ухото й.

— Толкова бях полудял по теб, че сигурно нямаше да мога да ти кажа името си.

— Нали не мислиш, че някой ни е чул?

— Мисля, че неслучайно ми дадоха стая, която да е толкова далеч от останалите.

— Може да ги е страх, че хъркаш — каза весело тя и се поколеба. — Хъркаш ли?

— Мисля, че не. Ти трябва да ми кажеш.

Хелън се сгуши в прегръдките му. Въздъхна и каза:

— Не трябва да ме намират тук на сутринта, когато камериерката идва да запали камината. Трябва да се върна в стаята си.

— Не, остани. — Прегръдката му се стегна. — Ще те събудя рано. Никога не спя след зазоряване.

— Никога ли? Защо?

Рис се усмихна мързеливо.

— Така става, когато си син на бакалин. Денят ми започваше още на развиделяване, разнасях кошници с поръчки на семействата из квартала. Ако действах достатъчно бързо, можех да се спра за някоя петминутна игра на топчета с приятели, преди да се върна в магазина. — Той се засмя. — Винаги, когато мама чуваше топчетата да дрънкат в джоба ми, ги вземаше и ме перваше по тила. Няма време за игри, казваше тя, щом има толкова много работа за вършене. Затова ги увивах в носната си кърпичка, за да не се чуват.

Хелън си го представи като хлапе, което бърза да свърши сутрешните си задължения с шепа забранени топчета в джоба. В гърдите й разцъфна чувство, наелектризиращо щастие, което почти граничеше с болка.

Обичаше го. Обичаше момчето, което е бил някога, и мъжа, който беше сега. Обичаше вида, аромата и докосванията му, странния чар на акцента му, докачливата му гордост и волевата решителност, която го бе отвела толкова напред в живота, както и хилядите други качества, които го правеха толкова изключителен. Извърна се в прегръдките му, притисна се плътно към него и постепенно потъна в неспокоен сън.